Mediapool, 5 юли 2015
За трети последователен месец консолидираният бюджет отчита растящо положително
салдо, но за пореден път това се дължи в малка степен на по-високи приходи от
данъци и в голяма степен на по-високите постъпления по европейските програми.
Месечното изпълнение на бюджета показва, че през май са постъпили около 166 млн.
лв. повече приходи в сравнение с май 2014 г., от които около 39 млн. лв. са
данъчни приходи и около 98 млн. лв. са постъпления по европейски програми.
Консолидираните приходи с натрупване за първите пет месеца на годината са с над
2 млрд. лв. над нивата им за същия период на предходната година, като от тях
41,5% се дължат на по-високи данъчни приходи и 49% - на по-високи постъпления от
европейски програми. С други думи, ако се абстрахираме от европейските програми,
по които разходите са почти непроменени в сравнение с предходната година, а
трансферите към българския бюджет са с малко над 1 млрд. лв. повече, големият
излишък ще спадне почти наполовина. От изпълнението на държавния бюджет за
първите пет месеца на 2015 г. се вижда, че по-високите постъпления в сравнение с
предходната година се дължат в основна степен на данъците. Най-голям принос за
това имат приходите от ДДС, които представляват 60% от по-високите постъпления и
акцизи – около 24%. И докато приходите от акцизи продължават да растат и през
май, същото не може да се каже за постъпленията от ДДС. Месечните приходи от ДДС
от сделки в страната са почти постоянни за първите пет месеца – около 385 млн.
лв., като само през февруари и март те са около 400 млн. лв. В същото време за
периода януари-май 2015 г. месечните приходи от ДДС от внос са по-ниски в
сравнение със същия период на предходната година. В резултат на това общите
постъпления от ДДС през май са с около 28 млн. лв. по-ниски в сравнение с май
2014 г., което, предвид важната роля на това перо в общите бюджетни приходи, е в
контраст с еуфорията около по-високите постъпления. Заедно с това на преден план
се завръща и познатата тенденция на увеличаващи се разходи, която беше
прекъсната през април, когато консолидираните разходи за първите четири месеца
на годината бяха с около 9 млн. лв. по-ниски в сравнение с предходната година.
През май натрупаните разходи вече са със 107 млн. лв. по-високи, което означава,
че месечните разходи само през май са се увеличили със 116 млн. лв. Скокът се
дължи в най-голяма степен на социалните разходи и стипендиите, което е очаквано,
предвид че в прогнозата за Консолидираната фискална програма за периода
2015-2017 г. са залегнали с около 50 млн. лв. по-високи разходи. Заедно с тях се
увеличават и разходите за заплати, което е в разрез със средносрочната бюджетна
прогноза, която предвижда свиване на тези разходи с около 270 млн. лв. При това
перо прави впечатление, че разходите за заплати по европейски програми
намаляват, но това е изцяло компенсирано с увеличение на разходите за заплати по
държавния бюджет. Същевременно разходите за издръжка продължават да се свиват,
което представлява известен риск, тъй като в Средносрочната бюджетна програма се
предвижда увеличение на тези разходи с около 130 млн. лв., а натрупаните разходи
за първите пет месеца са близо 100 млн. лв. по-малко в сравнение с предходната
година. От една страна това може да се дължи на променената методология, по
която се изчисляват разходите за заплати и издръжка, за която писахме миналия
месец. От друга страна, въпреки променената методология, управляващите могат да
се позоват на същата прогноза и да увеличат разходите за издръжка по-късно през
годината, което може да ограничи възможностите за свиване на бюджетния дефицит.
При разходите за субсидии картината е сходна – проектът на Министерството на
финансите предвижда разходите за субсидии за цялата година да са почти
непроменени в сравнение с 2014 г., но за първите пет месеца на годината те са с
около 100 млн. лв. по-малко в сравнение с предходната. Това означава бъдещо
увеличение и още една пречка пред намаляването на дефицита. Ако трябва да
обобщим – нито приходите, нито разходите в бюджета носят много добри новини.
Голямото подобрение при приходите е по линия на европейските средства, а те
могат да се използват само целево, но не и за трупане на резерв, плащане на
дългове и лихви или за провеждане на политики. Изключение е единствено
инвестиционната политика, тъй като 2/3 от разходите по европейски програми са
капиталови, а пък ¾ от всички публични инвестиции са финансирани с европейски
средства. От друга страна отлагането на разходите за издръжка и субсидии към
втората половина на годината изкуствено подобрява фискалната позиция. Предвид
по-високите приходи - независимо че са в по-голямата си част от европейски
средства, и по-ниските разходи - независимо че те са отложени, това дава
сериозен повод на администрацията да настоява за повече разходи. Почти сигурно
е, че първи ще се обадят от МВР и Министерството на труда и социалната политика,
за които винаги се намират пари. След тях могат да се очакват и други ведомства,
докато се изяде голямата част от по-високите постъпления при данъците. *Текстът
е от седмичния Преглед на стопанската политика на Института за пазарна
икономика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар