Българите по-богати от 74% от хората по света

България поддържа по-висок стандарт на живот от 115 от 190-те страни по света, за които Световната банка има сравними данни за 2013 година

Един от може би безспорните факти за мнозина е твърде ниският стандарт на живот в България – показател, по който едва ли някой се съмнява, че изоставаме значително от другите страни. Проблемът с този всекиму известен факт е, че той не е верен. Ето и няколко примера:

• Българите са по-богати от 74,4% от хората по света (като тук влизат, разбира се, жителите на Индия и Китай);
• България поддържа по-висок стандарт на живот от 115 от 190-те страни по света, за които Световната банка има сравними данни за 2013 г.;
• Стандартът на живот в страната е с 62,7% по-висок от този в държавите със среден доход (според класификацията на Световната банка);
• Стандартът на живот в България е цели 8 пъти по-висок от този в държавите с нисък доход (според класификацията на Световната банка).

Звучи повече от невероятно, но това показват данните на Световната банка, визуализирани на първата графика. За да сравним стандартите на живот между отделните страни и региони по света, се спряхме на индикатора БВП на човек от населението по паритет на покупателната способност[1]. С други думи, това е доходът, който изработва средностатистическият жител на съответната държава, като показателят взема предвид и разликата в цените на стоките и услугите във всяка една страна[2]. 

Вероятно погрешното разбиране за това реално колко нисък е стандартът на живот в България произлиза от постоянните сравнения с държавите от Европейския съюз (ЕС). Един от най-ярките примери за това е небезизвестният факт, че България е най-бедната страна в ЕС. И макар това наистина да е така, трябва да се отбележи, че ЕС представлява един своеобразен клуб на богати страни. 

Всъщност, в основната си част представлява клуб от много богати страни. 

Така например средният стандарт на живот в еврозоната е близо 4 пъти по-висок от този в страните от групата със среден доход и близо 20 пъти по-висок от стандарта на живот в държавите с нисък доход (да, 20 пъти!). 

Да си последен в клуба на богатите може би далеч не е най-завидната позиция. Обективният прочит на проблема обаче показва, че България далеч не е сред най-бедните страни в света, макар все още да изостава значително от развитите икономики. 

Добрата новина е, че доходите в страната продължават да се покачват и разликата със средните нива за ЕС се свива (виж втората графика). Ако през 2000 г. доходът на човек в България е бил едва 29% от средното ниво в ЕС, то в края на 2013 г. той достига 45%. 

[1] Причините за избора на този индикатор са основно две: 1) това е стандартен индикатор, който се изчислява за почти всички страни по света; 2) един от малкото индикатори, които се доближават до концепцията за среден доход на човек от населението, позволява сравнение между страните по света и съществува надеждна база от данни със сходна методология за отделните страни.

[2] Международният долар е условна разчетна парична единица, която се използва от Световната банка, Международния валутен фонд и други организации при сравняване на макроикономически показатели на различни страни на света.

____________________________________________________

Вижте инфографики тук. 

____________________________________________________

ИЗТОЧНИЦИ:

•  Евростат
•  Световна банка

МВФ предупреди за „несигурна“ икономическа перспектива в световен мащаб

Управляващият директор на Международния валутен фонд /МВФ/ Кристин Лагард предупреди, че светът е изправен пред „несигурна“ икономическа обстановка. Седмица преди фондът на публикува своята глобална икономическа прогноза Лагард призова политиците да провеждат ясни политики, които да се справят с текущите предизвикателства. Според нея международното сътрудничество ще изиграе решаваща роля при справяне с икономическите предизвикателства в глобален мащаб.

Глобалната несигурност идва от няколко основни фактора – вероятността САЩ да вдигнат лихвените проценти, забавянето на китайската икономика, рязък спад в растежа на световната търговия, както и резкият спад в цените на суровините, обясни тя.

Заедно с конфликтите и принудителната миграция, всичко това има и „човешка цена“ - над 200 млн. души по света са безработни, неравенството при доходите се увеличава, а жените продължават да са в неравностойно положение по отношение и на заплащането и на възможностите за работа, подчерта Кристин Лагард.

Тя прогнозира, че икономическият растеж през 2015 най-вероятно ще е по-слаб спрямо 2014, а през 2016 най-вероятно ще е съвсем „скромен“. „Добрата“ новина е скромният ръст при развитите икономики, а „лошата“ - вероятността развиващите се да отчетат 5-та поредна година на спад в икономическия растеж. В крайна сметка резултатът от всичко това е „разочароващ и неравномерен глобален икономически растеж“, заяви още Лагард.

Според нея това е резултат от „големи икономически промени“, като преминаването на Китай към нов модел на растежа и нормализирането в монетарната политика на САЩ. Въпреки че тези реформи водят до приливи и отливи в световната икономика, тя ги определи като „необходими и здравословни“ - „те са добри за Китай, те са добри за САЩ и добри за света. Предизвикателството е да се справим с тях възможно най-ефективно и плавно“.

Държавният дълг нараства със 7,98 млрд. лв. през 2014 г.

България запазва водещо място сред страните с най-ниска задлъжнялост в ЕС и през 2014 г., сочи Обзор на държавния дълг, публикуван на сайта на Министерство на финансите.

Съгласно предварителните годишни данни за 2014 г. на Евростат показателят „консолидиран дълг на сектор държавно управление към БВП ” е 27,6 %, което нарежда България на трето място след Естония(10,6 %) и Люксембург (23,6 %). На дъното са Гърция, Италия и Португалия. Дългът на България е значително под средното ниво на ЕС(86,8 %) и на еврозоната (91,9 %). Оставаме и далеч под максимално допустимата според маастрихския критерий за конвергенция граница от 60 %.

Номиналният размер на държавния дълг на България към края на 2014 г. е 22,1 млрд. лв., от които 13,85 млрд. лв. е външен, а 8,25 млрд. лв. е вътрешен.  Тази сума е със 7,98 млрд. лв. повече в сравнение със стойността на държавния дълг през миналата година, става ясно от отчета на ведомството.

За 2014 г. съотношението „държавен дълг към БВП” е 26,9 % при 17,6 % към края на декември 2013 година. Това е най-голямото нарастване за последните години.

Общият размер на извършените през годината плащания по държавния дълг възлиза на 4343.7 млн. лв., или с 876.0 млн. лв. повече в сравнение с плащанията през предходната година. Платените главници са в размер на 3803.4 млн. лв., или с 988.1 млн. лв. повече, а платените лихви – в размер на 540.2 млн. лв., или със 112.1 млн. лв. по-малко в сравнение с изплатените през 2013 г.

В структурата на държавния дълг относителният дял на вътрешния държавен дълг е 37.3%, а на външния – 62.7%, при съответно 44.5% и 55.5% през 2013 г. Регистрираното увеличение на дела на външния държавен дълг към края на годината се дължи основно на преобладаващото заемане на средства от външните пазари.

Към края на 2014 г. 90.9% от държавния дълг са деноминирани в евро и в левове. В сравнение с предходната година дългът в евро се увеличава идостига до 70.1% от общия размер на държавния дълг, което представлява увеличение с 14.7 пр.п. спрямо 2013 г. В същото времезадълженията в левове, щатски долари и други валути намаляват съответно до 20.8%, 8.4% и 0.7%.

Делът на държавните заеми, в т.ч. държавните инвестиционни заеми, бележи увеличение до 33.1% спрямо края на 2013 г. като резултат от успешно проведената през декември операция по поемането на мостов заем Bridge to bond loan.

През годината се очертава приоритетно поемане на задължения с фиксирана лихва, като делът им достига 92.4%. Целта е да се гарантирапо-добра предвидимост при осигуряването на необходимите бюджетни средства за тяхното обслужване. Дългът с плаващи лихви намалява спрямо края на предходната година с 5.4 пр.п., като достига до 7.6% от общия размер на държавния дълг.

Съотношението „лихвени разходи /БВП“ намалява спрямо 2013 г. и към края на 2014 г. достига 0.7%. Респективно за същия период лихвените разходи представляват 1.8% от общите бюджетни разходи, което е намаление от 0.5 пр.п. в сравнение с 2013 г.

economic.bg

Ниската производителност на труда в България е проблем

Фил Филипов, собственик на Kaelble, пред Капитал Daily

Кой е моментът, в който една фирма търси вашата услуга?

- Никога не правя първата крачка. Обикновено компаниите търсят хора като мен, когато са наясно, че ситуацията около тях е много зле. Тогава ми предлагат да ги купя. Последната компания, с 240 работници, която купих преди около месец, се казва KaelbleGmbH и е позиционирана в Германия. Произвежда тунелни машини, лазерни продукти, цилиндри. Собствениците ми казаха, че от "Каелбле" са на загуба през последните 7 години. Предложиха ми да я купя и да я "съживя" и аз се съгласих.

В България също имате бизнес...

- Да, аз съм свързан с няколко компании, за които се явявам нещо като банкер и доставчик. В тези предприятия работят около 100 души. Всъщност целта ми е да докарвам работа в България и от 7-8 години сме направили заедно с партньорите ми доста успешни проекти.

България и в Германия вашите компании правят приблизително едни и същи машини. Къде са разликите?

- Преди да говорим за заплащане, нека да си кажем някои неща за манталитета. Най-дисциплинирани, най-обучени и най-всеотдайни към работата си в света са германците и японците. Българската работна сила е на по-ниско ниво, защото й липсва добра дисциплина и няма манталитет да се стреми към качество. Нека сега да го кажа и като предприемач - ако трябва да направя една машина в България, тя трябва да ми струва минимум 20-25 на сто по-евтино. Иначе защо да идвам? При равни други условия имам високи транспортни разходи, защото произвеждам в България, но не произвеждам за България.

И тази по-ниска цена на продукта ще бъде само заради евтината работна ръка?

- Относителният дял на цената на работната сила в себестойността на продукцията, която произвеждаме в Германия, е около 25-30 на сто. В България този процент е около 18-20 процента. Разбира се, в България ми е много по-евтино да наема индустриални площи, имам и други по-ниски разходи като данъци и такси. Така че поевтиняването на българския продукт не е само заради цената на труда.

Нека да поговорим колко прави един работник за мен в България в сравнение с един работник, който работи за мен в Холандия или в Германия. Ще ви кажа, че разликата в заплащането е около 5 пъти. Но производителността на моя български работник е около 30 на сто от производителността на немския и на холандския. От моята гледна точка излиза така - при 5 пъти по-ниско заплащане и три пъти по-ниска производителност българският работник получава около 20-30 на сто по-малко от немския си колега. И ще добавя - не е важно само колко получаваш, но и какво можеш да купиш с тези пари.

Какво ще стане, ако замените част от немските работници с български? Да допуснем, че ще им се наложи да работят и произвеждат по немски стандарти, но ще получават 20-30 на сто по-ниска заплата. Не е ли изгодно?
- Аз и сега командировам български инженери в немските фабрики. Но само временно, а не постоянно. Защото, ако пресметна разходите за път, храна, престой, спане, той ми излиза по-скъп от немския инженер. Затова обикновено вземам български инженери и работници за конкретно обучение, а не за да работят постоянно в чужбина. Целта ми е българският инженер да достигне заплата от около 1000 евро, което е около 2.5 пъти по-малко от един германски. Но с днешния курс от 2 лева за 1 евро това е невъзможно. Затова и няма много инвестиции в момента в България. Сметката на инвеститора не излиза.

Какво да се прави, когато сметката не излиза?

- Има много възможности. Можем да отидем в Полша или пък в Турция. Полша няма валутен борд, тя е по-близо до Германия и има атрактивни индустриални зони. Турция е голям пазар и заплатите са по-малки, отколкото в България. Това не значи, че прекратявам бизнеса си в България, но търся начини да произвеждаме за българския пазар или за по-близки пазари, а не за немския пазар. Продължавам да считам, че България може да бъде конкурентоспособна на западния пазар. Очаквам повече стабилност в държавното управление, по-ясни и конкурентоспособни условия за инвеститорите, така че да нямат страх и по-висока производителност на българския работник.

Чий е проблемът с производителността - на работника или на работодателя?

- От моя опит в 15 държави по света, в които съм правил бизнес, никога не съм видял лоши работници. За сметка на това съм се нагледал на мениджъри и работодатели, които като че ли се срамуват да отидат долу във фабриката и да видят какво става. Деветдесет и пет на сто от работниците ще направят достатъчно добре това, което искаш и за което плащаш.

Тогава мога ли да поискам да увеличат производителността на труда, да кажем, три пъти? Мисля, че да. Трябват условия, организация и стриктно плащане на работника. Няма смисъл от това работодателят да се надлъгва с работника, като не му плаща според труда. Защото служителят винаги ще го надхитри, като почне да работи по-малко, отколкото му плащат. Мисля, че при комунизма това беше много ясно. Работим на пазарен принцип, където всяко нещо си има цена и ако искаш да го притежаваш, трябва да платиш цената.

Източник: http://www.capital.bg/biznes/2013/09/05/2135109_niskata_proizvoditelnost_na_truda_v_bulgariia_e_problem/
Дата: 5 сеп 2013

Заплатите растат много по-бързо от производителността на труда

Ръстът на заплатите в България изпреварва значително този на икономиката и производителността на труда. Това е становището на Българската стопанска камара (БСК), изразено във връзка с твърдението на вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин от понеделник, че бизнесът разчита на ниското заплащане на труда и че дори когато е налице икономически растеж, работните заплати не се увеличават.

Според бизнес организацията икономическо възстановяване, ускорен растеж и увеличаване на производителността, заетостта и доходите могат да се случат не с механично увеличаване на възнагражденията, а с промени в законодателството, работещи мерки и инструменти за намаляване на регулаторната тежест, насърчаване на инвестициите, реформиране на публичните институции и бюджетната сфера, промени в енергийните политики.

Заплати и производителност

"Въпреки че икономиката расте, работните заплати не се увеличават със същите темпове, защото бизнесът крепи дейността си на ниските възнаграждения. Това каза в интервю за "Нова телевизия" вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. Според него пример за това е времето, когато икономиката растеше с бързи темпове (между 2006 и 2008 г.). "Дори когато върви икономиката, работните заплати не са най-бързо растящите. Бизнесът разчита на ниското заплащане на труда като фактор, който помага да си продава по-добре продукцията", коментира вицепремиерът.

Следва да се отбележи, че рязкото намаляване на заетостта и брутния вътрешен продукт след 2008 г. е съпроводено с номинално и реално увеличение на средната и минималната работна заплата, изпреварващо значително ръста на икономиката и производителността (БВП/зает, БДС/зает) – с над 20-30% за посочените периоди, се казва в становището на БСК. Според експертите на камарата това потвърждава необходимостта от увеличаване на производителността и заетостта и съответстващ на тях ръст на възнагражденията.

Според изчисленията на стопанската камара, направени на база официалните данни на НСИ, между 2008 и 2014 г. номиналната средна работна заплата е нараснала със 150%, реалната – със 135%, а минималната – със 155%. В същото време обаче брутната добавена стойност на един зает се е повишила със 112%.

Спорни решения

Според социалния министър решение на проблема с ниското заплащане има и то е свързано с рязко вдигане на минималната заплата. "Няма административен механизъм, чрез който да се увеличат заплатите, единственото решение е държавата да влияе чрез минималната работна заплата и да се пребори с корупцията", смята Калфин.

Данните на НСИ за производителността на труда показват, че през второто тримесечие тя е нараснала с 2.2% на годишна база. За сравнение - минималната работна заплата се е повишила с близо 12% през 2015 г. и ще продължи да се увеличава с по 10% през следващите две. Статистика на НСИ за брутната средна работна заплата показва, че през второто тримесечие тя се е повишила със 7.6% на годишна база.

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/09/07/2605548_bsk_zaplatite_rastat_mnogo_po-burzo_ot/

7 сеп 2015

България е на дъното в ЕС по производителност на труда

Производителността на труда на България е най-ниската в сравнение с всички останали страни в региона (Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения и Румъния) и много под тази за целия ЕС, по данни на Световната банка, обявени днес.

У нас средният ръст на производителността е 3% годишно, докато например в Литва и Румъния достигна 5% в периода 2000-2013 г. Ако се запазят сегашните демографски тенденции и показателите за работната сила, ръстът у нас ще се увеличи до 4% годишно до 2040 г. Това няма да позволи на страната ни дори да намали пропастта в доходите у нас спрямо тези в най-бедната страна-членка на ЕС преди разширяването от 2004 г. - Португалия, констатират от Световната банка.

С оглед тенденцията в демографията ни, до 2050 г. работещите българи ще трябва да са средно с 1/3 по-ефективни от сега, за да запазят дори сегашната слаба производителност. Тогава един от всеки трима българи ще е над 65 г., а един от всеки двама ще е в трудоспособна възраст и ще трябва да изхранва все повече деца и пенсионери. 

За да се повиши производителността, което би довело до траен икономически растеж и повишаване на доходите, трябва да се повиши ефективността на икономиката ни, в която изобилства от големи фирми с много и неефективни служители и оставащи малки фирми със значително по-висока производителност.

Подобряването на този показател може да се случи чрез: повишаване качеството на образованието - особено основното и висшето, за което ефективността е все още предизвикателство; стимулиране на ученето през целия живот; въвеждане на все повече иновации; ефективна съдебна система; подобряване на инфраструктурата, смятат от СБ.

Ако се преодолее неправилното разпределение на ресурсите на фирмено и секторно ниво и предприятията са 100% ефективни, производителността на труда в промишлеността би могла да се увеличи с до 80%, се казва в доклада на Световната банка.

Те посочват за пример Германия. Ако в България разпределението на работещите във фирмите в даден сектор беше подобно на това в Германия, производителността на труда би нараснала значително: през 2012 г. производителността у нас е била само 55% възможната в предприятията и 30% от тази в услугите. Неправилното разпределение у нас е необичайно високо, което показва, че в България производството и услугите работят много под капацитета си, посочват още от Световната банка.

Източник: http://offnews.bg/news/Икономика_59/България-е-на-дъното-в-ЕС-по-производителност-на-труда_525965.html

 30 юни 2015

Демографската криза е сред големите рискове пред българската икономика

Българската икономика се оказа устойчива на външни шокове като кризите в Гърция, Сирия, Русия и Украйна, но демографската криза ще изостря тепърва проблемите пред нея. Ако производителността на труда в страната не започне да се увеличава с над 3%, какъвто в момента е средният годишен ръст, то България няма да успее да достигне средния стандарт на живот в ЕС в рамките на сегашното поколение. Това стана ясно от презентация на Световната банка на тема "Потенциал на България за устойчив растеж и споделен просперитет" в дискусия, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси. Според Световната банка има три основни области, в които трябва да се направят големи промени: управление, умения на работната ръка и ефективност на публичните разходи.

Как да настигнем средните доходи в ЕС
Основният проблем, който Световната банка посочва в анализа си, е, че поради очертаващото се рязко намаляване на населението в трудоспособна възраст е необходим по-висок ръст на производителността от сегашните 3% годишно, за да успее България да достигне средния жизнен стандарт в ЕС в рамките на сегашното поколение. Целта трябва да бъде поне 4 или 5%, за да може да се случи това в следващите 23-24 години.

Подобни темпове не са невъзможни, смятат от Световната банка. От такъв порядък е ръстът например в съседна Румъния. За целта на България й е необходим по-бърз, по-приобщаващ и по-устойчив икономически растеж. За жалост след добрите темпове в периода 2000 - 2007 г. от 2009 г. насам ръстът на БВП на България е под 2%.

Къде е нужна промяна
За да се трансформира икономиката, големи промени са нужни в три основните области. Първо, трябва да се подсили институционалната и законната рамка за "добро управление".

Вторият момент е подобряването на уменията и работоспособността на населението. Тони Томпсън, постоянен представител на Световната банка в България, даде за пример, че всяка година огромна част от най-добрите 20% от завършващите средно образование в страната заминават в чужбина, а от оставащите 80% голям част са на практика неграмотни. Това означава, че ако образованието се подобри, бързо ще се подобри и производителността.

Трябва да се обърне внимание и на подобряването на ефикасността на публичните разходи. Всички тези предизвикателства се отразяват пряко на конкурентоспособността на България и на достъпа до ключови публични услуги - здравеопазване, образование, пенсионна система. Необходима е и по-голяма стабилност след честата смяна на правителства в последните години и кризата с КТБ.

Ефектът на кризите в съседство
Според част от участниците в дискусията анализът на Световната банка звучи доста мрачно, докато ситуацията не изглежда толкова лоша особено предвид външнополитическите обстоятелства (кризите в Гърция, Русия, Украйна, Сирия).

Доц. Даниела Бобева, бивш вицепремиер по икономическите въпроси в кабинета "Орешарски", наблегна на това, че България има стабилна монетарна и фискална политика от 1997 г. насам. Тя посочи, че преди кризата, когато икономическият ръст беше доста по-висок, институциите и корупцията са били същите, каквито са и в момента, и че са необходими по-конкретни и специфични за българския контекст предложения за решение на проблемите.

Доц. д-р Станислав Димитров от ВУЗФ спомена и ролята на пенсионната реформа, като посочи, че Световната банка е била един от основните участници в изработването на пенсионния модел от 1999 г. и попита дали промените тази година не са стъпка назад. Ангел Джалъзов, зам.-председател на КФН, изказа мнение, че проблемът с пенсионната система идва от демографската ситуация в страната, а самият модел сам по себе си не е толкова важен.

Недостатъчната либерализация
Повдигнати бяха въпроси и за недостатъчното либерализиране в здравеопазването, електронното управление, образованието, правосъдната система, енергетиката и медийната свобода. Тони Томпсън поясни, че действително ситуацията в енергетиката е голямо предизвикателство, като проблемът е нивата на финансова задлъжнялост в сектора. Той добави, че Световната банка ще работи за това секторът да се върне към финансово устойчива база, както и да се намали и енергийната бедност в страната: в България голяма част от населението плаща твърде голяма пропорция от доходите си за енергийните сметки.

Томпсън се съгласи, че българската икономика устоява добре на външните сътресения, но бързото застаряване на населението ще доведе до вътрешно влошаване, ако не се вдигне производителността.
Изводът от срещата бе, че трябва да се обърне внимание на подобряването на качеството и ефективността на публичните инвестиции, а предстои Световната банка да излезе с по-подробни приоритети за новия период на партньорство с България от 2016 до 2020 г. По-рано през септември вече стана ясно, че банката ще съветва българските институции и за по-доброто и ефективно усвояване на евросредства.

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/09/15/2610606_demografskata_kriza_e_sred_golemite_riskove_pred/
15 сеп 2015

Отпускат се още стотици милиони за средното образование

Правителството ще опусне стотици милиони повече за средното образование. Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов по време на среща от кампанията „Бизнес на светло за по-добро бъдеще”, предаде репортер на Economic.bg.

„Сивата икономика ерозира демокрацията и правовия ред в държавата. Трябва да се замислим, дали този сектор не е причината за високото ниво на корупция, за купуването на гласове, за опита да се подменят правилата от хора, живеещи извън закона. Нужна е борба срещу сивия сектор – тя е предпоставка за едно по-модерно общество”, заяви министърът.

Горанов поясни, че не е необходимо увеличаване на данъците, а по-добра събираемост. „Ако толерираме сивата икономика, дълговото ни бреме постоянно ще расте. Милиардите дефицити в бюджета не са абстракция. Не може всеки мандат да струва 10% от БВП и не бива да допускаме българската икономика да стане зависима от външни кредитори. С подобно прекомерно задлъжняване, ще загубим голяма част от суверенитета си. Затова и диалогът с организациите, представени днес, ни е от голяма полза”, допълни още той.

По отношение на данъчната система, според Горанов няма да се стига до строго репресивни мерки, свързани с наказателния кодекс. „Виждате, че промените, които предлагаме в процесуалните данъчни закони ограничават възможността от неплащане на данъците и да избягват укриването им.”

Горанов засегна и темата с акциза на цигарите. Пред медиите той заяви, че поне половината от ниския и среден клас цигари се държи от вносители и никой не предвещава какъв бранд ще се предложи на родния пазар, нито пък как той ще се отрази върху него. „Това е решение на самия търговец. Нашият основен мотив е да избегнем контрабандата върху ниския и средния клас в рамките на 3-годишен период, за който трябва да достигнем 90 евро на 1000 къса цигари, вместо сегашните 70”, заяви Горанов.

Като личен принос за „изсветляване” на българската икономика, Горанов посочи, че през тази година в бюджета са влезли с 1,640 млрд. лв. повече спрямо миналатаса влезли.”Ние ще облекчаваме данъчно осигурените лица, за да създадем възможности за деклариране и плащане с минимални усилия. Предвиждаме и някои по-екзотични идеи като лотария с касови бележки, но все още работим върху нея на ниво инфраструктура. Ще създадем и мобилно приложение, което да предоставя тази възможност. Ще направим всичко необходимо, за да улесним процеса за данъкоплатците. Другата част остава изцяло в ръцете на хората”, каза Горанов.

25.09.2015, economic.bg

155 хил. нови работни места у нас от началото на 2015 г.

155 хил. нови работни места са открити в България от началото на годината до края на август. Това заяви вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на среща във Варна от националната кампания „Бизнес на светло за по-добро бъдеще“, организирана от КРИБ и КНСБ. 

По думите на Калфин, първият фактор, който има отношение към сивата икономиката, е икономическата среда и развитието на бизнеса. „През последната година ние виждаме едно леко оживление на бизнеса. От началото на годината до края на миналия месец в България са открити 155 хил. нови работни места, от тях само 15 хил. са субсидирана заетост по различните програми. Останалите са работни места, обявени от икономиката и бизнеса.“

Според него това се отразява и на равнищата на заетост, като по данни на националната статистика за второто тримесечие заетостта е 62,4% или с 35 хил. души повече в сравнение със същия период на миналата година, заети в реалната икономика, добави министърът.

В момента заетите в страната са над 3 млн, а безработните за месец август са малко над 300 хил., което е 9,3%. Калфин подчерта, че това са най-ниски нива от 2009 г. „Всички тези данни показват търсене от страна на бизнеса за работни места. Търсенето по сектори продължава, в момента обявените свободни работни места са над 15 хил.”, допълни той.

Най-много кадри се търсят в промишлените предприятия и в туризма. „Когато икономиката върви добре, се създават и работни места. Това е и фактор за намаляване на сивата икономика”, посочи социалният министър.

Калфин изрази благодарност към социалните партньори за инициативата, свързана с ограничаването на сивата икономика и изсветляването на доходите. Той подчерта, че тази кампания няма само ефект, свързан с бюджета и събираемостта на приходите, а има отношение към правата на хората, както и към средата, в която се прави бизнес в България.

„Тогава, когато се търсят конкуренти предимства на основата на сивата икономика, това подяжда цялата икономическа среда и не е проблем, който би трябвало да бъде само в интерес на службите, занимаващи се със събирането на приходи. Укриването на осигуровки и данъци означава, че всички, които работят на светло и открито, субсидират и подпомагат тези, които укриват вноски в бюджета или социалното осигуряване”, коментира социалният министър.

Той изрази мнение, че сивата икономика не може да бъде ограничена само с контрол и промени в законодателството. „Важно е да създадем такива условия, че да няма интерес от сивата икономика. Всеки един участник да намери начин за него да е по-изгодно той да бъде на светло, отколкото в сивата икономика”, заяви министърът и даде за пример дневните договори в селското стопанство, които за период от 2 месеца са почти 66 хил. 

economic.bg, 24.09.2015

Светът става все по-евтин

Причини: Китай и петролът

Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) съобщава, че през август общият индекс на цените на продуктите по света е паднал с 21,5% в сравнение със същия месец на миналата година. Показателят е стигнал най-ниското си ниво от шест години насам.

Причините за спада за очевидни: първо, огромният Китай изпитва икономически затруднения и е принуден да харчи по-малко пари за храна. Същото важи и за редица други развиващи се страни. Второ, обезценяването на нефта и съответно на бензина, който също намалява общите производствени разходи и така понижава цените.

Ефект има и политиката на Русия - заради руските санкции срещу Запада, хубавата храна става все по-евтина, съобщава "Новая газета".

Цените на млечните продукти според ФАО са се сринали през август с 32,5% на годишна база. За разлика от Япония и Русия значително по-евтино сирене и масло се продава в Китай и някои страни в Северна Африка - главно поради спад в търсенето. Общият индекс на цените на млечните продукти в света днес е стигнал до най-ниското си ниво за последните 13 години.

Около 30% от млечния пазар се контролира от една малка, но изключително ефективна страна като Нова Зеландия. Тя е принудена да акцентира  повече върху производството на месо, което също поевтинява, но не толкова драматично, както млечните продукти.

Според ФАО, рекорд се отчита и в цените на захарта - спадът в сектора е от 33,2% през август. Поевтиняват и всички видове зърнени култури с общо 15,1%. Световната реколта през тази година е по-скромна, отколкото през миналата. Цената на пшеницата падна дори и в Япония, където се отчита и намаление при спагети и бял хляб, които местната младеж сега яде повече в сравнение с традиционния ориз.

Биогоривата вече не са необходими

Нефтът понижава разходите за храна, не само чрез намаляването на производствените разходи. Преди време светът беше сериозно ангажиран с биогоривата, произведени от захарна тръстика, царевица и т.н. Японците, например, сериозно се заеха с този проблем, като искаха да намалят разходите за много скъпото гориво за авиацията.

Въпреки това търсенето на биогоривата рязко намаля поради огромния спад в цените на петрола. В резултат на това използваната за него селскостопанска продукция отново започна да се предлага на световния пазар, което само засили общата тенденция в намалението на цените на едро.

Доскоро мнозина вярваха на паническите разсъждения, че храната на планетата почти недостига и затова ще поскъпне. През 2008 г., например, нивото на цените на хранителните продукти в света надвиши това през 2000 г. повече от два пъти. А през февруари 2011 г. - почти 2,5 пъти.

Храната е била в изобилие в началото на падането на цените на петрола в средата на 2014 г., а експерти смятат, че тази ситуация ще продължи доста дълго време.

"Ниското ниво на цените на храните ще се проточи", казва директорът на базирания в Токио Институт на ресурсите Акио Шибата. Според него това допринася за високото ниво на запаси, по-специално на зърно.

Въпреки това, има храна! Сега всичко по света поевтинява - т. нар. суровини за производство на полуготови и готови стоки. Японската централна банка съобщи, че през август цените в страната се сриват с повече от 25% в сравнение със същия месец на миналата година. Япония в това отношение е много показателна - тя не разполага със свои природни ресурси и почти изцяло ги внася от чужбина.

В резултат на това в страната без да се отчитат данъците, цената на всички крайни продукти намалява през март с почти 4%. Това е огромен процент, като се има предвид размера на японската икономика. С оглед на това, според голяма инвестиционна банка, "общите ценови индекси" в страната са с трайна отрицателна тенденция. От това са доволни и потребителите, въпреки че някои от тях вече се въздържат от големи покупки, очаквайки, че всичко ще бъде още по-евтино в бъдеще.

Газът става все повече

Ситуацията на пазара драстично укрепва позицията на купувачите на суровини и горива, като предлага много продукция. Наскоро в Япония се проведе конференция на производители и потребители на втечнен природен газ (LNG). В изказванията на организаторите във форума постоянно звуча един мотив: заради спада в цените и свръхпредлагането ситуацията в момента ще бъде определяна от купувача.

Япония - най-големият купувач на втечнен природен газ в света, сега консумира по-малко от суровината, тъй като има все по-усъвършенствани технологии, които пестят гориво и прилагането на възобновяеми енергийни източници (предимно фотоволтаици) нараства.

За четвърти пореден месец цените на газа в световен мащаб продължават да падат. Според изчисления на банка Ameriсa Merrill Lynch, консумацията на втечнен природен газ в страната през следващата година ще бъде намалена за всяко тримесечие с по един милион тона.

Цените по това направление отчитат спад и в Китай, което се дължи на застоя в промишленото производство и забавянето на растежа на вноса на втечнен природен газ в периода януари-юни, който е намалял с 3%. Освен тов, Китай планира да препродава втечнения си газ, върху който има права – той просто е ненужен за икономиката на страната.

Светът изглежда навлиза в нова фаза на продължителен спад на цените на всички суровини, което не предвещава нищо добро за техните производители.

Александра Сотирова, economic.bg, 24.09.2015

Кристалина Георгиева участва в семинар на тема „Бюджетът на ЕС – фокусиран върху постигането постигането на резултати”

"Всяко евро трябва да се разпределя максимално добре"

Кристалина Георгиева, заместник-председател на ЕК

Потребностите от финансиране нарастват, а бюджетът на ЕС все повече намалява. Това каза заместник-председателят на ЕК Кристалина Георгиева на семинар на тема „Бюджетът на ЕС – фокусиран върху постигането постигането на резултати”.

„Темата на бюджета на ЕК е важна на първо място, защото за добро или лошо живеем в извънредни времена. Положителните аспекти са иновациите, технологиите, които постоянно променят начина, по който живеем. Много неща влияят върху начина, по който изпълняваме бюджета”, заяви Георгиева, предаде Агенция „Фокус”.

Тя посочи, че има значими отрицателни фактори, които са по –честонеочаквани, както и различни шокове в световната финансова система. „В момента Китай разклаща световните пазари. Най-лошият шок обаче е злината на войните. За съжаление, това стана толкова драматично явление, че го усещаме чак дотук в Европа с огромния приток на бежанци през последните месеци. Броят на изселените лица надвиши броя на тези, които са били изселени по време на Втората световна война. Знаем вече, че изменението на климата е факт. Затоплянето е както у дома, така и надалече от нас. Това води до природни бедствия, които разстройват нашите икономики и влияят най-зле върху уязвимите хора”, подчерта зам.-председателят на ЕК.

Георгиева заяви, че 2/3 от природните бедствия се случват в държави, които имат икономически затруднения и ЕС трябва да се бори да направи нещо за околната среда. 

„Финансирането на ЕС нараства, но за да се справяме с различни теми и проблеми за бежанците, инвестициите, кризата в Гърция. Потребностите от финансиране нарастват, а нашия бюджет вече е по-малък”, каза още Кристалина Георгиева. Тя твърди, че ЕС трябва да се бори за по-добро разходване на средствата. „Всяко евро трябва да се разпределя максимално добре”, допълни Георгиева. 

Какво представлява еднодневният трудов договор?

За economy.bg коментира Таня Стивасарева – адвокат, мениджър в Адвокатско съдружие EY

„Еднодневните трудови договори са стандартни трудови договори, към които се прилагат почти всички разпоредби от КТ, с малки изключения. Специфичното при тях е, че те се сключват в конкретно зададена форма”, обясни адвокат Стивасарева. Министерски съвет прие наредба с образец на този трудов договор, който е една страница и съдържа конкретни реквизити, които не могат да бъдат променяни от страните.  

Продължителността на договора не може да бъде различна от един ден и осем часа. Например не може да бъде за три часа, четири часа или два дни. Ако работодателят иска да сключи отново такъв договор със същия служител, той трябва да сключи нов договор и всеки ден да подписва нов договор с този служител.  

Кога могат да се прилагат?
Еднодневните трудови договори имат много тясно приложение. Работодател по тези договори може да бъде само регистриран земеделски стопанин и дейносттите, за които може да бъде използван, са обработка на насаждения и ръчно събиране на реколта от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула. Тези договори не могат да се използват  за машинно събиране на реколта, както и за зърнените култури като например - царевица, пшеница. В сайта на на Главна Инспекцията по труда има инструкция, която много изчерпателно изброява в кои случаи може да се прилагат еднодневните трудови договори. 

До момента тези взаимоотношения как са били регламентирани?
До момента с тези служтели трудови договори изобщо не са били сключвани  поради голямата несигурност, сезонност и краткосрочност на работата. 

Какви осигуровки се дължат?
Осигуровките се плащат върху минималния осигурителен праг за тази икономическа дейност, който е 383 лева. От Инспекцията по труда са направили изчисление, според което осигуровките за един ден на един работник са 4 лв. и 40 стотинки. Това е сумата, която работодателят трябва да плати за еднодневен трудов договор за юли месец. Договорите се заверяват в Инспекцията по труда по местонахождението на имота, където ще се извършва дейността.

Какви са санкциите, ако се извършва дейност без сключен договор?
В този случай важат общите санкции, които са заложени в Кодекса на труда. Ако след проверка на Инспекцията по труда се постанови, че има трудово правоотношение без да е сключен трудов договор, постановлението на Инспекцията има силата на трудов договор и за целия период на правоотношението, със задна дата, се дължи възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата и осигуровките към него.

Как се композира бюджетa на ЕС за 2016 г. ?

Кристалина Георгиева за бюджета на Европейския съюз за 2016 г... 

Кристалина Георгиева за бюджета на Европейския съюз за 2016 г. Започнаха първите "тристранни" обсъждания на бюджета на ЕС за 2016 г. Участниците са Европейската комисия, Европейският парламент и държавите-членки на ЕС. Участниците сядат на масата за преговори и държат в ръцете си проекта на бюджет за 2016 г, който комисията представи в края на май т.г.Това, което ние предложихме, е размерът на общите плащания да е 143,5 млрд. евро т.е. около 1% от брутния вътрешен продукт на всички страни-членки в ЕС или около 2% от публичните разходи. Това е около 80 цента или лев и 50 стотинки на ден на гражданин на ЕС. Събрани заедно, тези левчета генерират сума, с която европейските данъкоплатци допринасят изключително много за нашия по-добър живот. Бюджетът на ЕС е много важен за инвестиции в трансевропейска инфраструктура, научни изследвания, устойчиво земеделие и много други сфери на дейност. Преговорите започват сега ще продължат през есента. Тогава работата по бюджета става интересна за повече хора – часовникът отброява последните дни и часове, а шансовете за договаряне на бюджета са на ръба. Но какво се случва, преди да достигнем момента, в който европарламентът и държавите-членки могат да решат какъв да е размерът на бюджета за следващата година? Е, преди да има бюджет, трябва да има проект за бюджет. Подготовката му е процес, който отнема време и усилия!Всъщност работата по проекта за бюджет за 2016 г. започна през декември 2014 г., т.е. веднага след приемането на бюджета за 2015 г. Тогава експертите в Генерална дирекция (ГД) "Бюджет" на Европейската комисия (или "DG BUDG") започнаха да правят изчисления и да събират информация, данни и проекти. След През пролетта на 2015 г. те имаха срещи, наречени "изслушвания", с колеги от други дирекции на Европейската комисия. За да изготви проекта за бюджет 2016 г., екипът на ГД "Бюджет" прекара стотици часове в срещи с колеги от комисията!По време на т.н. "изслушвания" екипът на ГД "Бюджет" събира информация от отделите и службите на комисията, за какво ще използват поисканите средствата, и обсъжда как те могат да бъдат инвестирани възможно най–ефективно. Това е дълъг и интензивен процес, както за ГД "Бюджет", така и за останалите дирекции в комисията, натоварени с това да разпределят средствата от бюджета. В комисията има 65 програми, всяка на стойност над 100 милиона евро на година, в това число 15 програми с бюджет от повече от един милиард евро всяка. Целта е прогнозните разходи на всяка една от тях да бъдат възможно най-точни, така че да използваме парите на данъкоплатците по най-добрия начин, за да постигнем целите на различните европейски политики.Може ли Европейската комисия да предложи какъвто й да е проект за бюджет, без да се съобразява с никакви ограничения? Не.Изчисленията на Комисията са обвързани с ограниченията, вече определени от Европейския парламент и от държавите-членки на ЕС. Тези ограничения (или "тавани", както още са известни) се съдържат в споразумението за Многогодишна финансова рамка (или "МФР"). МФР е седемгодишната бюджетна рамка, действащата в момента, която обхваща периода 2014-2020. Тази рамка определя лимитите за различните раздели на бюджета, например селско стопанство или външни политики. Можете да си представите МФР като лимит на кредитна карта, а годишните бюджетните разходи като действителната сметка за сумата, която сте похарчили през картата.Колко близо да стигнем до тези тавани и как разпределим парите по раздели е важно. Тези решения могат да доведат до увеличаване на инвестициите в инфраструктурата или до растеж на икономиката, до създаване на нови работни места или до опазване на околната среда. Обикновено в един бюджетен раздел са събрани редица програми. Например раздел 4 "Глобална Европа", включва средства за хуманитарната помощ на хората в нужда по целия свят , подкрепа за съседни на ЕС страни, мисии за сигурност и други. Парите в тази област винаги са малко, тъй като сме живеем в един постоянно променящ се свят, засегнат от конфликти и кризи, природни бедствия и стихии. Успоредно с вътрешните изслушвания екипите на комисията се срещат с Европейския парламент и представители на държавите-членки на ЕС. Те ни представят техните първоначални виждания, така че ние можем да изготвим реалистичен проект за бюджет.Преди комисията официално да представи проекта за бюджет, той преминава през вътрешни консултации. Службите на комисията споделят мнението си за проекта за бюджет и след това документите се обсъждат с екипите на комисарите. Докато се постигне съгласие за 99% от съдържанието на проекта за бюджет. Последният един процент може да бъде предмет на дискусии до последната минута. В бюджета за следващата година такъв пример беше дискусията около отварянето на две нови делегации на ЕС (думата на ЕС за посолства).И още една особеност – въпреки че представихме проекта за бюджет през май, пълният комплект документи се публикува чак през юни. Числата са същите, но информацията е много по-подробна и е преведена на всички официални езици на Европейският съюз. Пълният комплект документи, които съставляват проекта за бюджет, е над 2 500 страници. Тази година си обещахме занапред да не разпечатваме документите. (В електронен вид можете да ги видите тук).Нека преговорите за бюджет 2016 г. започнат сега! Да се надяваме този път да успеем да го договорим преди последната възможна минута, както се случи миналата година. И след като бюджетът за 2016 г. бъде приет, се надявам аз и моят екип да започнем работа по бюджета за 2017 г.!Кристалина Георгиева,заместник-председател на Европейската комисия с ресор Бюджет и човешки ресурси.

Лариса Тодорова: Целта на гъвкавото работно време е да се съчетават професионалните със семейните ангажименти

София. Целта на гъвкавото работно време е да се съчетават професионалните със семейните ангажименти. Това каза Лариса Тодорова, експерт в МТСП, в интервю за Агенция „Фокус”. 

„Всъщност сега се създава нова възможност, да може част от работното време по преценка на работника да се отработва в рамките на една работна седмица. Това би довело до по-голяма работоспособност и отдаденост на работата, по простата причина, че той не би следвало да се притеснява и да мисли за семейните си ангажименти, след като сам е избрал в определената част на деня или на седмицата да отработи неотработената част. Би могло да се твърди, че това ще увеличи работоспособността”, коментира тя. По отношение на промените в режима на платения годишен отпуск, тя коментира, че едностранното предоставяне на ползването на отпуск на служителя е било регламентирано и преди тези промени. „Три са случаите, в които работодателят може едностранно да предоставя ползване на отпуск. 

Първият случай е, когато е обявен престой повече от 5 работни дни. Втората възможност е в случаите, в които всички работници и служители ползват едновременно отпуска си. Това е така нареченото „ваканционно“ ползване на отпуск. Тези две възможности съществуваха и преди настоящите промени в Кодекса на труда. Вече третата възможност е по-различна, доколкото работодателят има право да предоставя едностранно ползването на отпуска, ако работникът не е поискал да ползва отпуска си до края на календарната година, за която се полага, след покана от страна на работодателя. Бих направила някаква аналогия между това едностранно предоставяне на отпуск и това, което съществуваше преди промените. 

И преди тях работодателят можеше да предостави едностранно ползването на отпуск, но тази възможност беше свързана с непоискване на отпуск до датата предвидена за ползване в графика за отпуските. Тъй като сега графикът за отпуските отпада – такъв текст няма как да съществува в закона. Сега е необходимо, първо да има покана от страна на работодателя до работника, ако той не е поискал отпуска си до края на календарната година, и след това работодателят ще има възможност да предостави едностранно ползването на отпуск. Идеята е, че предназначението на отпуска е да се ползва в рамките на календарната година. Това е право на работника и следва да бъде реализирано. Предназначението на отпуска е възстановяване на работната сила”, уточни тя. 


Работно време с променливи граници, може да се въвежда само в предприятия, в които организацията на труда позволява. Това каза Лариса Тодорова, експерт в МТСП, в интервю за Агенция „Фокус”. „Бих дала като пример, че такава организация на работа не може да съществува в сектори като здравеопазване, водоснабдяване, електроснабдяване, транспорт, съобщителни връзки, в предприятия с непрекъсваем производствен процес и в други, където е необходимо дейността или предоставянето на услуги за гражданите да се осъществява без прекъсване. Винаги, когато организацията на труда не позволява това, няма как да се използва тази форма на работно време с променливи граници. Там, където организацията на труда позволява, е възможно да се въвежда работно време с променливи граници. Такава организация на работа би могла да съществува в някои магазини, офиси и други”, посочи Лариса Тодорова. „Трябва да се държи сметка за обстоятелството, че страните в трудовото правоотношение са две - работникът и работодателят. Това само по себе си предполага, че трябва да съществува яснота относно разпределението на работното време. Във връзка с гъвкавостта на работното време искам да уточня, че това не е съвсем нова форма, тъй като и до момента съществува понятие в Кодекса на труда за работно време с променливи граници. Това означава, че в правилника за вътрешния трудов ред трябва да се определи време на задължително присъствие на работника, в което той е длъжен да изпълнява служебните си задължения и има една друга част от работното време, което той може да определя сам кога да отработва, разбира се без да се допуска нарушаване на обедната, междудневната и седмичната почивка. При тази форма на гъвкавост е много важно отчитането на работното време. Начинът на отчитане на работното време е необходимо да се регламентира в правилника за вътрешния трудов ред. Тази форма на организация на работното време може да се въвежда, когато спецификата на дейността на работодателя позволява това”, обясни Лариса Тодорова. 

Работодател, който наема непълнолетно лице, трябва предварително да има разрешение от Инспекцията по труда, за да сключи трудов договор с него. Това каза Лариса Тодорова, експерт в МТСП, в интервю за Агенция „Фокус”. Тя обясни, че контролът за спазване на трудовото законодателство се осъществява от Инспекцията по труда. „В самото искане за даване на разрешение се посочва мястото, където ще се полага трудът, какви мерки са предприети от работодателя за осигуряване на здравословните и безопасните условия на труд и мерките взети за превенция на риска. Контролните органи разполагат с предварителна информация за дадените разрешения и със съответните правомощия, ако установят, че едно лице, работи изобщо без разрешение, когато е под 18 години. С оглед на новата промяна, ако се установи, че едно лице, което е навършило 16-годишна възраст работи след 22 часа, е налице тежко нарушение на трудовото законодателство. Когато бъдат констатирани такива нарушения (работа без разрешение на Инспекцията по труда или работа на лице между 16 и 18 години след 22 часа) се налагат съответните санкции. При първо нарушение санкцията е от 1 500 до 15 000 лв. При повторно нарушение санкцията е от 20 до 30 хиляди лева. Добре е да се знае, че когато се констатират случаи на работа без разрешение от Инспекцията по труда на лица ненавършили 18-годишна възраст е налице и престъпление по Наказателния кодекс, за което контролните органи сезират прокуратурата”, уточни Лариса Димитрова.