Не е нужно да има районни прокуратури навсякъде, където има районни съдилища

21 окт 2015 

Не е необходимо да има районна прокуратура навсякъде, където има и районен съд. До този извод е стигнала работната група в състав Елка Атанасова (член на ВСС) и прокурорите Иван Даскалов, Емилия Вакарелска и Венислава Йончева, изготвила Доклад за значението на районните прокуратури в структурата на съдебната система и критериите за промяна в териториалната структура на РП. Документът бе приет от Висшия съдебен съвет (ВСС) на заседанието му на 15 октомври. За първи път държавното обвинение прави отстъпление от досегашното си становище, че където има районен съд, трябва да има и районна прокуратура.

В доклада не се сочи конкретна бройка на РП, които трябва да бъдат закрити. Но се казва, че съществуването на районни прокуратури с реално работещи в тях до петима магистрати е с "пагубен ефект върху идеята за ефективно управление на ресурсите", което ще рефлектира върху качеството на правораздаването и ще доведе до невъзможност за оптимизиране на разходите.

Данните към 1 януари 2015 г. показват, че районните прокуратури с до двама работещи обвинители са 30, от които 4 са с по един работещ магистрат и той е и административен ръководител. Това са РП - Трън, РП - Чепеларе, РП – Никопол и РП - Дулово. Органите с до 3 обвинители са 22, 31 са районните прокуратури с по 4 и 5 прокурори, 1/3 са тези с между 5 и 15 обвинители, а едва седем са с над 20 (СРП, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Русе, Варна и Бургас).

От данните става ясно, че щатът за административните ръководители също е голям. Към 1 януари 2015 г. има 103 щата за началници и техни заместници в районните прокуратури извън областните центрове (изключени са 27 районни прокуратури, чиито седалища се намират в същия град, който се явява и областен център). Щатовете за редови и младши обвинители в тези районни прокуратури са общо 272. Съотношението между административен ръководители и ръководени прокурори е 2.6. А заедно с прокуратурите в областните градове съотношението административен ръководител – прокурор става един началник на 5.02 обвинители. Цифрите красноречиво говорят, че не е възможно да се обоснове ефективно управление на двама или трима прокурори от един административен ръководител, се посочва в доклада.

Ниската численост и това съотношение началник-ръководен прокурор води до проблеми със случайното разпределение на дела и преписки. В някои случаи административният ръководител трябва сам на себе си на случаен принцип да разпределя дела, което е абсурд.

"С оглед на тази актуална статистика брой до 5 и под 5 прокурори в районна прокуратура трудно обосновава наличието на административно-ръководен персонал, както за магистратите, така и за съдебните служители, не съдейства за постигане на стандарт за административно управление, пречка е за специализация, увеличава корупционните рискове и свързаните с възникване на конфликт на интереси, води до затруднения при отсъствие на магистрати, до трудности при избор на административен ръководител и при необходимост от заместване или командироване", се казва в доклада. И се добавя, че предвид тези данни числеността на прокурорите в районните прокуратури е критерий с много голямо значение при преценката за промяна в териториалната структура на районните прокуратури.

Критерият достъп до правосъдие не е от такова значение, от каквото е при съдилищата, става ясно още от доклада.

Отбелязано е, че концентрацията на конкретни районни прокуратури не би засегнало правото на гражданите и юридическите лица на достъп до правосъдие без значение на спецификите на съответната териториална област, вътрешната ѝ инфраструктура и икономическите особености. И това е така най-вече, защото съдът и прокуратурата изпълняват различни дейности.

"Ако се приеме, че съответствието в структурата е относимо само до съответствие в нивата - районно, окръжно, апелативно и касационно, то в случая нивото "районен съд - районна прокуратура" не би следвало да бъде обвързано непременно с броя на районните прокуратури, които изцяло да съвпадат с тези на съдилищата, респ. със седалищата им. Подобно изключение от конституционния принцип по сега действащия ЗСВ има по отношение на административните съдилища, със седалище в областните центрове, към които не са изградени административни прокуратури, а в окръжните прокуратури са обособени т.нар. административни отдели", казват авторите на доклада.

Добавят, че нито една прокуратура не може да се разглежда като гарант за достъп на гражданите и юридическите лица до съд. Напротив, българското законодателство съдържа достатъчно гаранции за защитата на лицата, чийто достъп до съд е бил ограничен именно от прокурорската институция.

"Преустановяване на съществуването на конкретни районни прокуратури като самостоятелни организационни единици няма да засегне това основно право, защото проявлението му зависи от това дали спрямо населението в конкретен географски район е осигурена възможност за достъп до съответния районен съд, независимо дали той съществува в същото или в друго населено място", пише още в доклада.

Според авторите процесът на окрупняване не трябва да се разбира като прекратяване на прокурорската дейност в съответния район, а като начин да се подобри качеството на работата, усъвършенстване на административно-организационното структуриране и функциониране на органите и намаляване на разходите. Такъв опит имат военните прокуратури с действащите "изнесени участъци" и следователите от следствените отдели към окръжните прокуратури с "изнесени работни места". Дава се пример с Хърватска, където след приемането на новия Закон за районите и седалищата на прокуратурите, се предоставя възможността, освен в седалището си, прокуратурата да действа и в постоянни служби или в отделения извън "централите". Идентичен подход е възприет и при осъществяване на реформата на организацията на съдебната власт в Белгия, където след разширяването на съдебните райони, новите съдилища са 13, а съществуващите до този момент съдилища стават отделения или отдели на новите съдебни органи.

Критерият "Географски разстояние и транспорт" за районните прокуратури не е от първостепенните, както е за съдилищата, е отбелязано още в доклада. Едно от преимуществата е, че прокуратурата може да се самосезира. Дори и гражданин да иска да сезира държавното обвинение, може да го направи по електронен път или по пощата, не е необходимо да се "разхожда". Освен това не при всички действия на държавното обвинение е необходимо присъствието на гражданина.

Не така стои въпросът за критерия "натовареност и ефективност на РП", който е от изключително значение за прекрояване на съдебната карта и е от особена важност за оптимизиране на разходите.

До края на 2014 г. начинът на определяне на натовареността не е бил коректен и заради това статистиката е изкривена. През декември м.г. ВСС прие нови правила, които в края на 2015 г. трябва да дадат по-точна картина на натовареността в прокуратурата. Затова в доклада не са отчетени показателите "прокурорски актове" и "участия в заседания".

Взети са под внимание данните за новообразуваните преписки, броят на внесените в съда актове, броят на предадените на съд лица, броят на осъдените с влязла в сила присъда.

Като се изключи показателят "новообразувани преписки", по останалите три се забелязва значителна разлика в натовареността на отделни прокуратури. Така например през 2014 г. РП-Ардино с двама реално работещи прокурори има 14 внесени в съда актове, предадените на съд лица също са 14, а осъдените с влязла сила присъда – 15.

За съпоставка РП-Балчик, в която през 2014 г. също са работили само двама души, има 120 прокурорски акта в съда, лица, предадени на съд - 128 и осъдени - 132.

Изводът е, че има драстични разлики от 6 до 8 пъти в натовареността при прокуратури с приблизително еднакъв брой реално работещи прокурори. Същата неравномерна натовареност се наблюдава и по показателя "новообразувани преписки".

Колко точно обвинители трябва да работят в прокуратурата зависи от броя на населението и оценката на криминогенната обстановка. Трябва да се отчита и престъпната активност в определени населени райони – например в курортите през лятото и зимата, в обезлюдените селища, дали става дума за гранични градове и села и т.н.

Работната група изтъква, че критериите за промяната на териториалната структура на районните прокуратури трябва да доведат до: повишаване качеството на правораздаването; постигане на стандарти за административно управление на отделните прокуратури;намаляване на конкурсите за избор на административни ръководители; оптимизиране на бюджета; преодоляване на проблемите с различната натовареност на прокурорите;съществено намаление на ръководната и обща администрация и т.н.

Всичко това може да бъде постигнато като се изгради система от концентрирани районни прокуратури с разширена териториална компетентност. "Прокурорската дейност ще се администрира от седалището на съответната концентрирана районна прокуратура, но в населените места, в които организационно-административните единици са били закрити, ще остане възможността за функционирането на отделения на районната прокуратура или прокурорски офиси (изнесени работни места). По този начин съответният административен ръководител може по-гъвкаво да решава кадрови въпроси в случаите, в които поради промяна в определящите показатели - население, криминогенна обстановка или натовареност, се установи необходимост от повече или по-малко прокурори в отделението/офис на прокуратурата и от преместването им", се казва в доклада.

В него се уточнява, че необходимостта от такъв офис трябва да се преценява за всеки отделен случай.

http://legalworld.bg

Вече ще влизаме в болница с пръстов идентификатор

До края на януари в болниците и аптеките ще се влиза с пръстов идентификатор. Мярката ще бъде въведена, като здравноосигурен пациент ще има такъв и само с него ще може да докаже своето присъствие в болницата. Това обяви здравният министър д-р Петър Москов в интервю за Нова телевизия. 

По думите на министъра всеки пациент ще има свой индивидуализиран пакет за доболнична помощ. Според личния здравноосигурителен статус ще се преценява какво количество направления могат да му бъдат отпуснати през годината.

"За да имаме пари в нашата Здравноосигурителна каса, трябва да има приватизация. Това е една от причините болниците да са пълни с пациенти, които не са болни. Една от най-разпространените диагнози през миналата година беше "консервативно лечение на пикочно-половата система", коментира още здравният министър Петър Москов.

"Ние ще разпишем ясно системата за хоспитализация. Нито едно от действията, които правим в здравеопазването, не е насочено към спестяване, а към ефективното използване на нашите пари. Здравноосигурените трябва да получават срещу своите пари съответното качествено здравеопазване", поясни министърът.

Виж още: Тежки поправки върху здравната реформа

Според Москов ще има основен пакет със заболявания, които веднага ще бъдат подпомогнати от касата. Ще има и допълнителен пакет - за болницата, която пациентът си е избрал. 

"Ще приложим добре забравеното правило – какви са критериите да влезете в болница и какви са критериите да ви изпишат", допълни Москов.

Източник: Нова телевизия

Приеха промените в Конституцията на първо четене

Поправките бяха приети с рекордните 184 гласа

Парламентът прие с 184 гласа „за" на първо четене промените в Конституцията за съдебната реформа. Приемането с толкова гласове предизвика ставане на крака и ръкопляскания от депутатите от ГЕРБ и Реформаторския блок.

Девет депутати от "Атака" направиха възможно конституционното мнозинство от 184 гласа. Досега групата на Волен Сидеров е демонстрирала пълно дистанциране от темата за конституцинните промени, а когато е имало някакви позиции, са били предимно отрицателни.

В залата са присъствали 226 народни представители. "За" са гласували 83 депутати от ГЕРБ, 36 от ДПС, 23 от Реформаторския блок, 17 от ПФ, 9 от БДЦ. Както председателят на ПГ на АБВ проф. Борислав Борисов обяви, един от тяхната група гласува "за”, а останалите 8 – "въздържал се". Четирима от независимите народни представители бяха "за”, а двама - "против”. 32 депутати от БСП бяха "против", предаде Mediapool.

Проектът за промените в Конституцията за съдебната реформа беше внесен в края на юли след тежки преговори между управляващите и ДПС. Целта на предлаганата конституционна промяна е да се извърши структурна и организационна реформа на съдебната власт в съответствие с международните стандарти, като предпоставка за преодоляване на системните дефицити в българската конституционна демокрация, са посочили вносителите. Предлага се промяна в структурата и организацията на ВСС. Ако промените се приемат, той трябва да се раздели на съдийска и на прокурорска колегия.

Съдийската колегия ще се състои от 13 членове, като включва председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС). Шестима от тях ще се избират от Общото събрание на съдиите, а петима - от Народното събрание. Според внесения проект прокурорската колегия ще има 12 членове и ще включва главния прокурор, четирима членове, избрани от Общото събрание на прокурорите, един член, избран от Общото събрание на следователите, и шестима членове, избрани от парламента.

По време на дебатите в парламента, от левицата разкритикуваха промените, а управляващите ги подкрепиха.

„Стоим категорично зад този законопроект и сме на мнение, че той заслужава максимално широка политическа и правна подкрепата", заяви Данаил Кирилов от ГЕРБ.

„Характерно за днешната промяна в Конституцията е, че тя се прави от едно несигурно мнозинство. Мнозинство, което пита първо Конституционния съд дали това не е противоконституционно. КС справедливо ви отговори: „Гласувайте, пък ще ви кажем". Никой не може да поеме повече отговорност от народните представители, които с гласа си подкрепят един или друг законопроект", коментира лидерът на социалистите Михаил Миков.

От Конституционния съд по-рано през миналата седмица съобщи, че не могат да се произнесат предварително въпреки отправеното питане до тях, защото на практика Народното събрание не е приело текстовете.

economic.bg

Исторически компромис? Махнете „исторически” и съкратете „компромис” 1 1155

Сделката за конституцията е “обърнат фючърс” - договаряш какво ще подкрепиш примерно след 3 месеца, ако дотогава получиш определени постове

Предстои избор на хора в КФН, КРС, КЗК, СЕМ, НОИ, КС. Тематичните коалиции ще са повече от персеидите

Ако даваха Нобелова награда за оригинални политически сделки, родните партии щяха да я получат за „историческия компромис” около конституционните промени въпреки конкуренцията на съседна Гърция с историческия компромис по спасителния пакет. Трябва да си магьосник, за да преговаряш по такъв начин, че накрая всички (или почти всички) да спечелят по нещо, без да договорят нищо.

Трудно може да се нарече „постигане на исторически компромис” едно по същество „писмо за намерения”, каквото всъщност представляват внесените в деловодството на парламента текстове за промени в конституцията. Иронията тук е, че последният от символичните 180 подписа беше едва-едва осигурен от човек на Реформаторския блок.

Всъщност за какво се постигна исторически компромис, при положение че:

- Съдебната реформа е много по-мащабна и всеобхватна

- Коноституционните промени са само малка, макар и съществена, част от нея

- Самите промени са орязани до ръба на неприемливото (за някои и отвъд)

- Няма становище на Конституционния съд по спорните въпроси за промените

- Няма яснота дали ще бъдат подкрепени със 180 гласа и срещу още колко компромиса.

Да ме прощават незнаещите, но тук се получи нещо като „обърнат фючърс”. Или сделка „под условие”. При фючърсите в момента фиксираш една цена, на която ще купиш стоката примерно след 3 месеца, независимо колко ще струва тази стока тогава. В случая с „историческия компромис” се договаряш какво ще подкрепиш примерно след 3 месеца, но ако междувременно през този период получиш едни фиксирани позиции, за които си се договорил…

Почти не остана коментатор, който да не отбележи, че всъщност трудното тепърва предстои - когато започнат дебатите между първо и второ четене. За пример - АБВ още отсега заяви, че въпреки подписите на няколко от нейните депутати са против така предложените промени. И тъй като това беше ясно на всички, анализите логично се насочиха към онова, срещу което беше постигнат компромисът, определено от социолога Първан Симеонов като „тежка и закономерна пакетна сделка”.

Кой какво спечели и какво загуби?

Във фокуса на коментарите логично попаднаха реформаторите като „движеща сила” и „домакин” на съдебната реформа. Първоначалните оценки бяха, че нещата при тях са „фифти-фифти” и недоволството от размера на отстъпките се компенсира от запазване на принципните конституционни промени. Ако говорим в електорален план, загубата от поведението на РБ не е голяма. Характерно за „хардлайнерите” е, че те са най-остри в критиките, но като верни поддръжници накрая прощават, макар и през зъби. По-диалогичните обаче приеха това компромисно поведение, аргументирайки го с поговорката „По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небето”.

Не беше отчетен друг ефект от компромиса. Ако на законодателния терен най-важна за РБ бе съдебната реформа, в политически план лозунгът е „Без ДПС във властта”. Случи се точно обратното - след тези преговори движението отново се легитимира като един от основните играчи и това е консенсусен извод. Сега вече имаме окастрени конституционни промени и активни позиции на партията на Местан. А това вече наклонява везните към загуба.

Правейки тези изводи, политическите анализатори, близки до т.нар. автентично дясно (което аз предпочитам да наричам за по-точно „биографично дясно”), побързаха да внушат две неща - че при 180 гласа няма как да се мине без ДПС и че последващите решения на парламента показали отново топлата връзка ГЕРБ - ДПС.

Напротив, имаше и това беше да се спечели БСП, но това беше поредният ключов неуспех. Със същата сила може да се каже, че на практика Миков и компания дадоха инициативата на бившия си коалиционен партньор.

Така при един по-внимателен анализ ще се види, че ролята на БСП в процеса на дебата по конституционните промени се оказва важна, но поведението й - трудно обяснимо. Няма никаква логика доброволно да връщаш ДПС като балансьор, при положение че вече сте остри политически опоненти, и да оставаш самотна опозиция на нивото на „Атака”. Особено при масовите обществени настроения в подкрепа на съдебната реформа.

Единственото обяснение е на принципа „Бръсначът на Окам” - когато всички останали възможности отпаднат и най-нелогичната се оказва вярна. Хипотезата, която никой не обсъжда, е договорка БСП - ДПС. Целта е левицата да се откаже от подкрепа на съдебната реформа, за да даде фронт за действие на движението. Така БСП се изявява като единствена и непримирима опозиция, ДПС - като сговорчив либерален субект и подкрепя Мая Манолова за омбудсман, а като цяло и двете партии са против референдума. В очите на избирателя БСП остава като „твърда и последователна в принципните си позиции” срещу узурпирането на цялата власт от десните, а движението - като прагматичен и гъвкав, но незаобиколим фактор в преговорите.

Никакво съмнение няма дори в най-големите критици на ГЕРБ, че Борисов „помирителят” игра перфектно. Застана зад реформата, сръчка РБ да тръгнат на преговори, взе инициативата, обиколи партийните лидери и накрая каза - избирайте. И реформаторите избраха компромиса пред тежката отговорност да провалят реформите и изправени пред риска да загубят всякаква легитимност. И още нещо - ако се твърди, че чужди дипломати са убедили ДПС да отстъпи и да защити евролибералното си членство, какво би се случило, ако реформаторите бяха отказали да отстъпят?

Другият безспорно спечелил е ДПС. Те показаха не само че продължават да са основен парламентарен фактор, но дадоха ясен знак, че винаги са готови да заместят в някое плаващо мнозинство най-големия си враг - РБ и в частност ДСБ. Между другото, да бъдат изместени е кошмарът на самите реформатори и тъкмо затова основните медийни защитници издигат в култ и непрекъснато поддържат преекспонираната теза за коалиция „Бостан”.

Не споменавам „Атака” и БДЦ - едната не е българска, другата - просто я няма.

Затова - нищо историческо няма в решението да се внесат 180 подписа за промени в конституцията. И стратегията за съдебната реформа беше приета в парламента с подобаващо мнозинство, а след това я разнищиха.

Що се отнася до компромиса, тепърва предстои да го видим - предстои избор на председател или членове на КФН, КРС, КЗК, СЕМ, НОИ, попълване на Конституционния съд. Прогнозата ми е, че тук тематичните коалиции ще бъдат повече от персеидите.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4927184

НСО ще пази и главния хидролог на държавата

Службата ще охранява както иска и когото иска

Народното събрание узакони в сряда широки правомощия за Националната служба за охрана, като най-накрая гласува закона за дейността на службата, която от 20 г. работи само по правилник. Депутатите развързаха ръцете на държавните гардове, които ще могат да продължат някои от най-спорните си практики и да охраняват на практика, когото преценят.

Парламентът прие окончателно и рамковия закон за националната сигурност.  Така НСО става по закон „специализирана военизирана служба“, но в същото време ще има и полицейски правомощия и право да задържа нарушители. Те ще се ползват и с на практика безконтролно поведение по пътищата, като ще могат да повреждат колите, които им пречат. Депутатите от БСП напуснаха пленарната зала и оттеглиха всичките си предложения, след като мнозинството не прие искането й службата да не е военизирана и да бъде подчинена на правителството, а не на президента. Според левицата се готви псевдореформа на службата.

„Други лица“ и „главният хидролог на държавата“

Депутатите осигуриха възможност службата да осигурява държавна охрана за широк кръг лица извън кръга на заемащите висши държавни постове, след като приеха възможността да се осигурява охрана и на „други лица“, свързани с националната сигурност.

Поправката бе предложена от ГЕРБ, като в пленарна зала не бе прието предложението на Атанас Атанасов от Реформаторския блок да се предоставя охрана на „други лица“ при необходимост, само ако нямат собствени средства, за да си осигурят охрана. Не бе прието и друго предложение на Реформаторския блок – мотивите за осигуряването на охрана за „други лица“ да се обявяват публично.

Според Валентин Касабов от Патриотичния фронт така се осигурява охрана на „главния хидролог на държавата“. „Да не се правим на хора, които уж не разбираме! Става дума за главния хидролог на държавата, чието основно занимание е да гуляе по софри! Да не се превръщаме в сарайска държава!“, заяви Касабов, визирайки очевидно почетния лидер на ДПС Ахмед Доган.

Военизирана служба с полицейски функции

Според приетите текстове НСО ще бъде „специализирана военизирана служба“, но ще има и някои чисто полицейски функции. Служителите й, например, ще могат да задържат нарушители, да претърсват. Освен това ще могат да изискват информация от институции, фирми и граждани.
„Няма никаква причина НСО да е най-специалната сред специалните служби. Това не е президентска преторианска гвардия. Това е имитация на реформа“, заяви депутатът Филип Попов (БСП).

Според Атанас Атанасов възможността гардовете да задържат е противоконституционна и отваря вратата за произвол. Според Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт в текстовете, регламентиращи възможността гардовете да задържат, се допуска нарушаване на човешки права.
„Ще отворим толкова много работа на Европейския съд за правата на човека, че не ми се мисли“, каза Байрактаров. От ГЕРБ обаче отхвърлиха всички критики в тази посока.

НСО и бременните жени

„На служителите на НСО им се вменяват твърде много правомощия. Те и сега често превишават правомощията си, но с тези текстове не само им позволяваме прекалено много, но и направо им развързваме ръцете“, заяви Валентин Касабов. НСО ще може да прилага сила и помощни средства и спрямо бременни жени и малолетни лица при безредици и „непосредствена опасност за живота на охранявано лице, когато са изчерпани всички други средства“. По този повод Касабов каза, че „има случаи, в които няма как да се разбере дали една жена е бременна“. Продължавайки в същия тон той предложи иронично на гардовете да бъде дадено право да използват „китайски средства за мъчение и всички атрибути на великата инквизиция“.

Премиерът държи властта в спецслужбите

Преди разглеждането на закона за НСО депутатите приеха окончателно Закона за националната сигурност, който има за цел да уреди рамката, която действат специалните служби. Той е част от пакета закони, включващ още устройствени документи за НСО, военното и цивилното разузнаване, който трябва да прекрати хаоса в управлението и работата на специалните служби в България.

Законът за националната сигурност с вносители Цветан Цветанов и депутати от ГЕРБ детайлно разписва и засилва правомощията на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който концентрира значителна власт. По време на дебатите левицата разкритикува документа и го определи като устройствен закон за Съвета по сигурността.

Според закона парламентът ще може да контролира службите чрез постоянна комисия. Службите през последните две десетилетия работят без закони, което се превърна в удобно статукво, оправдаващо техния непрозрачен начин на управление и възможността да бъдат използвани за лични или политически цели, каквито съмнения се появяват покрай периодично избухващи скандали. Въпросът за регламентирането на дейността на двете служби бе актуален и в първия мандат на ГЕРБ, но законите така и не минаха през пленарна зала.

Пенсионната реформа – окончателно приета

След 6-часови дебати Народното събрание прие окончателно промените в Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Така пенсионната реформа е вече факт. Според промените възрастта за пенсиониране ще се увеличава плавно до достигане на 65 години за мъжете и жените. Същото важи и за осигурителния стаж, който трябва да е 40 години за мъжете и 37 за жените.

Възрастта ще започне да се увеличава от 31 декември 2016 за всяка следваща календарна година. За жените увеличението ще е по два месеца до 31 декември 2029 и с по три месеца от 1 януари 2030 до достигане на 65 години. За мъжете възрастта ще се увеличава с по 2 месеца до 31 декември 2017, а от 1 януари 2018 с по три месеца до достигане на 65 години.

Сметката показва, че през 2037 и мъжете, и жените ще се пенсионират на 65 години. Първите мъже, които ще се пенсионират на тази въраст са родените през 1964, а при дамите наборът е 1972.

От 31 декември 2016 започва да се увеличава и осигурителния стаж- с по 2 месеца до достигане на 37 години за жените и 40 за мъжете.

Хората, които имат необходимия стаж, могат по собствено желание да се пенсионират до една година по-рано от навършване на изискваната възраст. В тези случаи пенсията ще се отпуска от датата на заявлението, като ще се изплаща пожизнено в намален размер.

Таванът на пенсиите ще отпадне през 2019. Всеки, роден от началото на 1960 година, ще може да избира дали да се осигурява задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд или за пожизнена пенсия в държавното осигуряване, като изборът няма да е еднократен.

Това са промените за най-масовата трета категория труд.

Промени бяха приети и за работещите в първа и втора категорията труд. При първа категория пенсионната възраст ще се увеличи до 55 години, а при втора до 60.

Промените в КСО предвиждат и увеличаване на осигуровката за пенсия. Тя ще се увлечи с 1% през 2017 и с още 1% през 2018 година.

През 2016 жените ще могат да се пенсионират при навършени 60 години и 10 месеца и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца, а мъжете при навършени 63 години и 10 месеца и стаж 38 години и 2 месеца.

Референдофобия в Народното събрание!

Среден пръст за българския народ!

На 25 октомври 2015 г. няма да има референдум. Днес народните представители отхвърлиха два от трите въпроса за референдума. Приет беше само един въпрос: "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?".

Това изобщо не беше изненада.
Положителен отговор на всеки от трите въпроса е сериозна заплаха за настоящото статукво.
Задължителното гласуване обърква сметите на всички търговци на изборни гласове.
Електронното гласуване изчиства мъртвите души и дава възможност на българите в чужбина, инвалидите и активните в Интернет да гласуват, където и да се намират.
Мажоритарното гласуване вкарва случайни хора в Народното събрание.

За целта обаче мажоритарните кандидати трябва да бъдат политически независими личности.

Трите взети заедно са удар под кръста за всички политици.
Политиците се страхуват от волята на народа и от това случайни хора да попаднат сред редиците им.

Така днес се появи една нова дума - референдофобия.

Това е страх от референдуми.

Ако се проведе референдум с този единствен въпрос, ако на този референдум гласуват повече хора, отколкото на последните парламентарни избори, ако повече от половината гласували кажат "Да!" дори тогава политиците не са длъжни да се съобразят с волята на народа.

Самият въпрос дава възможност на управляващите свободно и широко да тълкуват отговора.

Дистанционно по електронен път може да е гласуване през Интернет, но може да е и гласуване с машини от избирателните секции.

Затова с или без референдум е все тая.

Политиците показаха един голям среден пръст на българския народ.
Щом те ни показват и ние им го показваме:

biggeorge.blogspot.com

​Огнян Минчев: Мафията ще удари Борисов и ГЕРБ по-лошо отколкото през 2013 г.

Огнян Минчев, Faktor.bg

Окастрената от ДПС § Со. "съдебна реформа" е призвана да замаже очите на Брюксел, казва политологът

Опитите на ГЕРБ и Реформаторите да прокарат съдебната реформа срещат откритата съпротива, шантаж и манипулации не само в средите на парламентарната опозиция, но и сред поддържащите ги медийни и задкулисни групировки. Поредната интрига в тази посока завъртя Валерия Велева, известна като Мадам В. В левичарско-русофилски сайт - един от гласовете на родното задкулисие призова премиера Борисов, че е време за оставки, че било срам, че некадърният екип на министър Христо Иванов води за носа министър-председателя. Същата Мадам В. при първата парламентарна победа на ГЕРБ през 2009 г. занесе в Банкя баница на Борисов, а сега му пробутва назидателно данайски гювеч, поучавайки го незабавно да уволни министър Иванов, или да носи последиците на чужди грешки. Манипулативните внушения на Велева, изфабрикувани часове преди важното гласуване в парламента провокираха реакцията на познавача на задкулисието Огнян Минчев. Във фейсбук страницата си политологът отправи директно предупреждение към ГЕРБ и премиера:

„Дано антрефиленца като това по-долу (визира коментара на Велева, б.р.) отворят очите на всички в ГЕРБ - начело с Бойко Борисов - какви са следващите стъпки, които му готвят след провала на съдебната реформа. Червено-сарайската мафия веднъж вече брутално изхвърли ГЕРБ от власт през 2013 г., организира Костинброд и си направи управление по свой вкус, образ и подобие - кабинета Орешарски. Един от първите актове на мнозинството БСП-ДПС беше поставянето на Дилян Пеевски за шеф на ДАНС. Само масовият и упорит граждански протест успя да се изправи срещу надигащата се открита диктатура на мафията и да я спре. Ако не беше протестът, Диляновият ДАНС и подчиненото на олигархията съдопроизводство щяха за броени седмици да се разправят с върха на ГЕРБ, както и с всички политически и граждански кръгове, които се противопоставят на господството на мафията в България. Когато днес Борисов се опитва да "балансира" - а всъщност да флиртува със същите тези, които искаха да се разправят с него преди 2 години, когато се опитва да прехвърли вината за провалената съдебна реформа на тези, които я отстояват от години, той трябва да знае добре: мафията пак ще си свърши работата с негова помощ и за благодарност ще го удари още по-лошо, отколкото през 2013 г. 

Вторият път обаче може да ги няма гражданите

от протеста, които да спасяват положението. Окастрената от ДПС § Со. "съдебна реформа" е призвана да замаже очите на Брюксел, че тук нещо се реформира. На практика съхранените процедури и кадри на съдопроизводството, инсталирани от корпоративно-търговските мултаци са достатъчна гаранция, че реформа в правораздаването няма да има. Българската държава си позволява да се самозацикля в криза без изход в условия на непрекъснато нарастващи и опасни външни предизвикателства. България може да бъде спасена само от държавници - каквито понастоящем очевидно нямаме.“

Татяна Дончева: ГЕРБ, БСП и АБВ крепят господството на ДПС в съдебната власт

Госпожо Дончева, как определяте изготвянето на новия конституционен проект на ГЕРБ и ДПС, подкрепен с консенсуса на ПФ, АБВ и БДЦ?

Първо - това е изключително несериозно като подход за промяна в конституцията. Изключително несериозно е като подход дори за подзаконов акт на Министерския съвет или наредба на някоя агенция. Това е пълно дилетантство. От друга страна, то издава абсолютно нежелание за промяна на статуквото. Само че тъй като вече са създадени очаквания както по света, така и у нас, няма как изведнъж да се даде заден ход. На трето място, това е опит да се ловят маймуни с трици - нищо да не правим по същество, но да ги отчетем като възможно най-големи промени.

От необходимите конституционни промени, залегнали в законопроекта на правосъдния министър, които са като кичест явор, сме направили клечка за зъби. Подходът е "да вкараме това, което е възможно да мине". Сега пък изпилваме клечката за зъби до косъм. Но ще го отчетем като кичест явор.

Първоначално ДПС лансираха идеята за нов проект, Лютви Местан каза, че новите текстове ще бъдат внесени от ГЕРБ. Не е ли това предварително синхронизирана акция?

Общата игра в мача между ГЕРБ и ДПС, мисля, че много отдавна е полу -публично достояние. Така че тя в един момент ще трябва да се манифестира. Иначе в момента ДПС брани като опълченците на Шипка персоналния състав на сегашния Висш съдебен съвет и позициите на прокуратурата. И са напълно непоклатими.

Бойко Борисов съобщи, че договорката за новия проект предвижда и питане до Конституционния съд за допустимостта на промените. По-рано темата бе лансирана от ДПС. Подобна практика уместна ли е или не, според вас - конституционалистите да се произнасят за намерения?

Аз на Бойко Борисов за законодателната подготовка не мога да отговарям. За тази работа си има експерти, дават съвети, обясняват. Има си пиари. Защото пиарстването не е само да му дават съвети дали да ходи с оранжева фланелка или с вратовръзка. То включва и някаква друга подготовка, по материи, които не са му близки на сърцето. Не сме ПУЦ, не сме училище за бавноразвиващи се. Вие разбирате ли, че това е смешно? Да не говоря за плана, при който в петък РБ щял да си оттегли законопроекта за изменение на конституцията, пък ДПС щяло да си внесе своя вместо тоя и понеже всички били съгласни, щели били всички да гласуват заедно. Има правилник на парламента, има конституция, има Закон за нормативните актове, всичко им е написано - кое как трябва да се случи, колко дни отнема, в какъв срок трябва да се депозира, кога се вкарва в пленарна зала, какви са изискванията. Изобщо за какво говорим?

Вече се изказаха опасения, че ревизираните квоти за избор на членове в двете камари на ВСС цели запазване влиянието над съдиите най-вече от парламентарната квота, съвместно с председателя на ВАС Георги Колев, например. Затова ли се настоява за такава промяна, според вас?

Сега говорим за конкретен Висш съдебен съвет с конкретен състав. И затова някой иска да прави промени в конституцията. Заради конкретния състав, на конкретния Висш съдебен съвет, с който ще си служи шест месеца. Това е просто абсурдно.

Да не говорим, че трябва да се попита какви промени в квоти обсъждат? Това е разговор за кръчма поне шест месеца, преди да се внесе законопроекта. А сега изведнъж се появява законопроект. Тези хора много отдавна са забравили, че България е институционална държава, в която има процедури и правила. От 25 години това е много отчетливо, ама и преди 25 години пак беше така. Това, което тече в момента, е в разрез освен с всякаква процедура, и със здравия човешки разум. И даже не знам кой смята да извади политически дивиденти.

Какво имате предвид?

Просто е - партиите на статуквото, независимо дали са "за" новия проект, или са "против", крепят сегашното статукво на правосъдието, което е всичко друго, но не и дейност, осигуряваща върховенство на закона. И, подчертавам, правят го както тези, които от позицията на управляваща партия имитират желание за реформи, така и основните опозиционни партии, които обясняват с крайно странни аргументи защо са против.

Защо, например, са против явното гласуване във ВСС? Вижте какво става - на един лобистки направен съдебен съвет му позволяваш да гласува тайно. И след това изобилстват случки, в които хората, направили предложение за кадровото развитие на един магистрат, след това гласуват "против", защото някой им е подсказал друго. На какво прилича това? Отстъплението от идеята за явно гласуване на ВСС е един голям пробив и обслужва статуквото.

Но аз искам да поставя и един друг въпрос. Като толкова се е закахърила опозицията, че щяла да бъде политически подчинена системата, тя смята ли, че тази система сега не е политически подчинена? В момента съдебната система е очевадно подчинена на Движението за права и свободи. За да поддържат БСП, ГЕРБ и АБВ позиция на подкрепа на това статукво, означава, че те подкрепят господстващата роля на ДПС в съдебната система. Поради какви интереси, според вас? Как по тези въпроси БСП, ГЕРБ и АБВ имат съвпадение в интереса. Те никога не могат да имат такова съвпадение, според мен. Може да има съвпадение на центъра, който диктува поведението на тези партии. И според мен съвпадът идва от това, че лидерите на БСП са държани с други лостове и затова те артикулират толкова странна позиция по проекта за промени в конституцията. Защото нито БСП, нито АБВ, имат лостове върху ВСС. Дори с подобен тип селски прагматизъм не може да се оправдае позицията им.

В тази ситуация как се вписва Реформаторският блок? Трябва ли да изчака до бламирането и на промените в Закона за съдебната власт и така да демаскира ГЕРБ или и РБ участва в това?

Не. ГЕРБ вече е демаскирана партия. А Реформаторският блок е направил каквото може, преди всичко Радан Кънев, като говорител и като лице на идеите за промени. Защото аз другите партии не съм ги забелязала да са много активни.

Парламентарната група на РБ отказа да участва в новия компромис между парламентарните партии и ще настояват на техния законопроект. Останалите партии - ГЕРП, ДПС, АБВ, ПФ и БДЦ имат от своя страна общо 163 подписа. Получава ли се патова ситуация, която ще блокира изцяло конституционните промени?

Аз не мога да коментирам дали ще се озовем в патова ситуация, защото внасянето на нов законопроект в петък и негалсуването на сегашния в пленарна зала и дори и евентуален отказ да бъде вкаран в дневния ред на парламента, създава много възможности, които след месец или два месеца могат да изглеждат съвършено различно. Не могат да се правят прогнози от сега за след един месец, защото ние вчера не можехме да прогнозираме днешния ден.

Иначе - има логика в действията на РБ, след като ГЕРБ вързаха ръцете на правосъдния министър и го поставиха в ситуация той да внася промени в конституцията, които изглеждаха в крайно тесен периметър, а сега да искат още по-голямото му стесняване.

Контрааргументът на такова поведение би бил, че най-важната промяна на конституцията - разделянето на ВСС на две колегии, които сами да вземат решенията си, бе най-желаният от РБ текст?

Разбирате ли колко е минимизиран проектът на министър Христо Иванов? Работата ще излезе, че е "за лудо работи, за лудо не стой". Освен това изобщо не може преди един проект да бъде внесен в деловодството на парламента, да е ясно какво пише в него, защото нищо не е окончателно. Някакви разписани текстове могат да бъдат променени във всеки един момент преди да бъдат внесени, така че кой какво говори няма особено значение. Това е текстът, който е в джоба на Местан. Докато водим този разговор и той може вече да не му е в джоба. Такъв начин на законодателство няма никъде, пак казвам. Тези хора не знаят какво правят.

Ако все пак бъде приет под някаква форма конституционен текст, който разделя ВСС на две и даде правомощия на двете камари, има ли опасност той да бъде стопиран от Конституционния съд?

В сегашния Конституционен съд има хора на президента Първанов, има хора на групата Пеевски. Нека бъдат така любезни, ако твърдят подобно нещо, да напишат мотиви. Защото има и хора, които не могат да пишат мотиви.

Протестиращи пият кафе с Местан

/КРОСС/ 

Лютви Местан обясни план Б на съдебната реформа на протестиращите срещу него. 

Лидерът на ДПС покани представителите на гражданската инициатива „Правосъдие за всеки", която организира протест пред парламента срещу подмяната на съдебната реформа по модел на ДПС, на кафе.

Антоанета Цонева от „Протестна мрежа" публикува във фейсбук профила си снимки от срещата с текст: „‪#‎160от240‬, разговор с Местан за квотите в камарите на прокурори и съдии във ВСС, кафе без шекер".

Преговорите за конституционните промени, които трябва да дадат началото на съдебната реформа, продължават и днес.

В отсъствието на премиера Бойко Борисов депутатите се събраха на председателски съвет тази сутрин, който обаче приключи след няколко минути без да бъде постигнат консенсус дали в петък ще бъдат подложени на гласуване предложенията на правосъдното министерство или този проект ще бъде заменен с разработения преди ден от ГЕРБ и ДПС. Нов опит за разбирателство ще има следобед. 

Източник: http://www.cross.bg/sudebnata-reforma-mestan-1474634.html#ixzz3ghsnEmP4

Радан Кънев намекна за разпускане на парламента

/КРОСС/Ако компромисът не е възможен, значи и осемпартиен парламент не е възможен.

Това заяви съпредседателят на Парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев след края на председателския съвет в НС днес, на който трябваше да намери изход от "глухата улица", както вчера определи разговорите по съдебната реформа Валери Симеонов от ПФ. До извънредната среща днес се стигна заради блокирането на преговорите за промени в конституцията поради различните позиции и липсата на консенсус. 

Според лидера на ДСБ Радан Кънев обаче все пак компромис е възможен.

"Днешния ден е много дълъг. Той дава възможност за много разговори и намиране на разумно решение." - каза той. 

По-рано тази седмица лидерът на ДПС Лютви Местан предложи нов вариант на правосъдна реформа, който се състои в изтегляне на настоящия проект за промени в конституцията, и внасянето на нов от ДПС, който да има по-широка подкрепа. Вчера от Блока бяха категорични, че няма да подкрепят проекта на ДПС, а ще застанат твърдо зад проекта за изменение на конституцията, внесен от Министерския съвет.

Източник: http://www.cross.bg/konstitytziyata-vuzmozhen-kunev-1474611.html#ixzz3ghsIX96r

Среднощна среща между Борисов и Радан Кънев

/КРОСС/Бойко Борисов и Радан Кънев са провели среща късно снощи заради конституционните промени. Това съобщиха от Нова телевизия като се позоваха на неофициални източници.

Двамата са обсъдили отказа на Реформаторския блок да подкрепи новия проект за промени в Конституцията, с който да започне и така наречената „съдебна реформа". Все още не е ясно дали след срещата е настъпила промяна в позициите на двамата.

Вероятно общо съгласие все още няма, тъй като зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов тази сутрин заяви, че тъй като Реформаторите продължават да не пиемат новата редакция на промените, най-вероятно ще се стигне до внасянето на първия вариант, който няма да получи конституционна подкрепа.

Източник: http://www.cross.bg/promeni-borisov-sreshta-1474610.html#ixzz3ghrs6pnM

БЛОКИРАЛОТО ОБЩЕСТВО

Тони Николов

1. Когато едно общество не е в състояние да реформира съдебната си система по начин, че гражданите да имат усещането дори за минимална и все пак ефективна справедливост, то е блокирало. Терминът е на френския социолог Мишел Крозие и идва да покаже в каква степен такова общество, в което няма автентичен социален диалог и то се управлява по вертикала – често сумрачно и от задкулисни играчи – няма как да не спре да работи. Най-точният негов образ като че ли се съдържа в един виц от края на комунизма, сиреч от времето на т. нар. брежневско-живковски застой – спускаме перденцата на спрения от движение влак и за да имитираме пътуване (цел и посока) от време на време го клатим от различни страни. А животът продължава.

Проблемът на днешното българско общество е, че то все повече се побира в характеристиките на „блокиралото общество”, описано от Мишел Крозие още през 1971 г. Обществото „блокира”, щом спрат работа неговите основни системи. Не непременно икономиката – редица авторитарни държави са пример за това как относително добър икономически растеж може да се осъществява в условия на обществена парализа и при погазване на човешки права. При демокрациите обаче е по-различно. Там не може да се управлява с декрети и „доброто управление” наистина предполага добро функциониране на основните кръвоносни системи на обществото – правораздаване, публична администрация, образование, здравеопазване.

Те са свързани помежду си и ако една система блокира, останалите също забавят ход и престават да работят. И все пак най-рисково е, щом се скапе правораздаването – никой не може „ръчно” да „влее” справедливост в останалите системи, които тутакси стават подвластни на корпоративни или сенчести интереси. Българският случай изцяло потвърждава анализа, защото всеки е наясно, че не може да се възпре корупцията в администрацията, щом няма правораздаване (кой ще отсъди и ще накаже?). Същото е валидно и за здравеопазването, и за образованието, дори там да работят множество всеотдайни и безкористни хора. Все в един момент ще се стигне до фалшиви клинични пътеки или просто печатане на нереални дипломи, за каквито през ден ни съобщават медиите.

2. Как обаче се деблокира едно общество? Възможно ли е неговата съдебна система да заработи чрез постигането на някакъв, макар и минимален, политически консенсус?

Честно казано, анализът на Мишел Крозие не дава отговор на този въпрос, въпреки че в него се стига до прагматиката на консенсуса между политическите елити. Ясно е, че в даден момент напрежението в блокиралата обществена система става драматично, доколкото (формално) налаганите политически мерки влизат в пълно противоречие с реалностите и желанията на гражданите. Първо заскърцва на едно място, сетне на друго: напреженията са ту социални, ту етнически, ту локални. И за да не последва социален взрив, трябва да се намери „социален отдушник” (това вече е термин от времето на комунизма).

В един момент става необходимо да се намери нов баланс на силите, а и на интересите, макар за отделни политически играчи (като ДПС) и за отделни сфери на правосъдието (като прокуратурата) това да изглежда като кощунство, защото ги лишава от добре опредметени позиции.

3. И все пак, под натиск отвън и ропот отвътре, промени няма как да не се случат, те са неминуеми.

В българския случай, в който групово-корпоративните интереси са винаги по-важни от обществените, въпросите са два: как ще се случат нещата и кой ще отстъпи. Освен това очакванията са споменатият „кой” този път наистина да се препокрие с „Кой?”, а това не е никак лесно.

4. Затова наблюдаваме многоходови и на пръв поглед противоречиви пренареждания, пристъпи и отстъпи от съдебни реформи.

А всъщност нещата се подреждат по един относително ясен начин с оглед на удържането на статуквото и на допустимата (според някои) промяна.

Отвън погледнато, съдебната реформа в България е неминуема, тя изисква приемането на важния проектозакон за съдебната власт, който пък задължително минава през промени в Конституцията. Тоест политическите сили трябва да постигнат консенсус, защото Брюксел показва все по-голямо нетърпение и видимо раздразнение поради липсата на реформирана съдебна система в България.

Дотук добре, но как да стане това и кой да отстъпи?

От името на правителството министър Христо Иванов подготви законовите промени, след което се разрази истинска буря (от всевъзможни места) и го изкараха направо луд. А главният прокурор Сотир Цацаров едва ли не му обяви война. В същото време и Реформаторите, и ГЕРБ бяха принудени да признаят, че предложенията за съдебна реформа са минимални, а не радикални. И те мъчително започнаха да търсят депутатска подкрепа на парче из всички парламентарни групи със заветната надежда да съберат 160 гласа за промяна на Конституцията.

Всуе. Докато (очевидно) последва още по-силен сигнал отвън, който отекна като предупредителна камбана даже в ушите на ДПС. Тогава Лютви Местан, който досега казваше категорично „не”, започна да казва, „да, но…”

Въпросът за „редакцията”, предложена от ДПС, обаче е важен и той не е чисто експертен. Това е въпрос за политически „запазените позиции” в правосъдната  система, един вид отстояване на изконни „ловни полета”, които не се сдават без бой. Ясно е например, че не е все едно дали важните решения в съдебната система се взимат с тайно или явно гласуване и че ако тази „тайна” се запази, нищо вътре в системата няма да помръдне.

Затова Реформаторите подкрепят единствено първоначално внесения проект, президентът – също, а ГЕРБ се впуснаха в сложни маневри между първия и втория проект за промени в Конституцията в търсене на някакво мнозинство за „консенсус”. Ала възможността за маневри не е голяма: без подкрепата на Реформаторите промяната е невъзможна, а с „редакцията” на ДПС реформата е имитативна.

За ДПС и за главния прокурор залогът е наистина решаващ – независимо от външния натиск или възможния граждански протест – да не сдадат „позиции”, които гарантират удържането на системата чрез неизбежните й „блокировки”.

Затова те са склонни да тръгнат само на „дирижирани реформи”. Тоест предпочитат да се съгласят с нещо (частично), отколкото да отстъпят под натиск (за нещо по-голямо), защото това би ги дестабилизирало „в системата”.

Всяко отпадане на „блокировки” в „блокиралото общество” е повече от опасно за „системните играчи”, които се припознават като такива.

Ето защо въпросът не е само ще има ли „някакви” съдебни реформи – наесен или по-късно.

Въпросът е ще могат ли те, дори частично, да деблокират българското „блокирало общество”.

Източник: http://kultura.bg/web/блокиралото-общество/

БСП: Разговорите за конституционните промени са се превърнали в аритметика и опит за прегрупиране на влиянието в съдебната власт

София, 23 юли /Нелли Желева, БТА/
Разговорите за промените в основния закон са се превърнали в конституционна аритметика как да се разпределят колегиите във ВСС и да се съберат необходимите гласове за внасяне на конституционен проект. 

Зад лозунга за реформиране на съдебната власт не се пристъпва към истинска реформа, а единствено се прави опит за преразпределяне, прегрупиране на влиянието в управлението на съдебната власт и конструирането на мнозинството.

Това обявиха пред медиите в парламента лидерът на БСП Михаил Миков и Янаки Стоилов, след поредните консултации тази сутрин между политическите сили в НС.

Социалистите няма да се включат следобед в председателския съвет. Той, по думите на Миков, не е орган по събиране на подписи и създава лъжливото усещане за консенсус. Иначе, подчерта лидерът на левицата, консултациите между вносители и групи са нещо друго и те ще продължат да участват в обсъждането на проблемите в съдебната власт. През есента БСП щели да внесат свои предложения за промени в закона за съдебната власт.

В същото време левите отбелязаха, че в НС текат сепаративни консултации, което отслабвало ролята на председателския съвет и на различните участници в този процес и било опит за прегрупиране на влиянието в съдебната власт.

Един проект трябва да е предмет на цялостно обсъждане, а не на някакъв пазар твоите 20 гласа за какво ще ги дадеш, минаваме през другия кабинет - а твоите 10-15 гласа ти срещу какво ще ги дадеш - драскаме в тефтерчето, накрая се получава прасе с крака на пиле, описа сегашните преговори между политическите сили Михаил Миков.

Той допуска, че утре може и да не се стигне до обсъждане на така внесения законопроект. И описа една от слабите му страни - разделянето на ВСС, с пример - в действащия Съвет 14 души официално имат съдийска биография, на още 4-ма по-голяма част от практиката е минала в съда. Сотир Цацаров след като над 20 години е бил съдия и 2-3 години - прокурор - него в коя квота ще го сложите, попита председателят на БСП.

Той упрекна също ГЕРБ , че при предишното и при сегашното им управление занемаряват конституционни функции на НС, пряко свързани със съдебната власт , сред които е да не се изслушват и обсъждат докладите за работата на магистратурите.
/МХ/

Източник: София

Борисов и Цачева свикват лидерска среща за съдебната реформа

/КРОСС/

Извънреден председателски съвет, който включва председателите на парламентарните групи, се събира в НС в 11:30 часа във връзка с промените в Конституцията и по искане на премиера Бойко Борисов.

За това настояха патриотите след като установиха, че разговорите за съдебнта реформа са в задънена улица. 

След проведените днес срещи с БСП, БДЦ и Патриотите днес Бойко Борисов получи сигурна подкрепа получи само от депутатите от БДЦ.

БСП категорично отказа да гласува „за" така предложените поправки в основния ни закон, а патриотите, макар да се обявиха против, ще дадат окончателна позиция на срещата след час.

„Решихме, че не трябва да се влиза в зала без да има осигурено мнозинство по този законопроект, заяв съпредседателят на ПФ Валери Симеонов. 

Паралелно със срещите на премиера продължават разговорите между ДПС и Реформаторският блок.

Радан Кънев, Найден Зеленогорски и Атанас Атанасов влязоха в стаята на ПГ на ДПС, за да обсъдят съдебната реформа.

 http://www.cross.bg/reforma-borisov-patriotite-1474501.html#ixzz3gboFiM5R