Не е нужно да има районни прокуратури навсякъде, където има районни съдилища

21 окт 2015 

Не е необходимо да има районна прокуратура навсякъде, където има и районен съд. До този извод е стигнала работната група в състав Елка Атанасова (член на ВСС) и прокурорите Иван Даскалов, Емилия Вакарелска и Венислава Йончева, изготвила Доклад за значението на районните прокуратури в структурата на съдебната система и критериите за промяна в териториалната структура на РП. Документът бе приет от Висшия съдебен съвет (ВСС) на заседанието му на 15 октомври. За първи път държавното обвинение прави отстъпление от досегашното си становище, че където има районен съд, трябва да има и районна прокуратура.

В доклада не се сочи конкретна бройка на РП, които трябва да бъдат закрити. Но се казва, че съществуването на районни прокуратури с реално работещи в тях до петима магистрати е с "пагубен ефект върху идеята за ефективно управление на ресурсите", което ще рефлектира върху качеството на правораздаването и ще доведе до невъзможност за оптимизиране на разходите.

Данните към 1 януари 2015 г. показват, че районните прокуратури с до двама работещи обвинители са 30, от които 4 са с по един работещ магистрат и той е и административен ръководител. Това са РП - Трън, РП - Чепеларе, РП – Никопол и РП - Дулово. Органите с до 3 обвинители са 22, 31 са районните прокуратури с по 4 и 5 прокурори, 1/3 са тези с между 5 и 15 обвинители, а едва седем са с над 20 (СРП, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Русе, Варна и Бургас).

От данните става ясно, че щатът за административните ръководители също е голям. Към 1 януари 2015 г. има 103 щата за началници и техни заместници в районните прокуратури извън областните центрове (изключени са 27 районни прокуратури, чиито седалища се намират в същия град, който се явява и областен център). Щатовете за редови и младши обвинители в тези районни прокуратури са общо 272. Съотношението между административен ръководители и ръководени прокурори е 2.6. А заедно с прокуратурите в областните градове съотношението административен ръководител – прокурор става един началник на 5.02 обвинители. Цифрите красноречиво говорят, че не е възможно да се обоснове ефективно управление на двама или трима прокурори от един административен ръководител, се посочва в доклада.

Ниската численост и това съотношение началник-ръководен прокурор води до проблеми със случайното разпределение на дела и преписки. В някои случаи административният ръководител трябва сам на себе си на случаен принцип да разпределя дела, което е абсурд.

"С оглед на тази актуална статистика брой до 5 и под 5 прокурори в районна прокуратура трудно обосновава наличието на административно-ръководен персонал, както за магистратите, така и за съдебните служители, не съдейства за постигане на стандарт за административно управление, пречка е за специализация, увеличава корупционните рискове и свързаните с възникване на конфликт на интереси, води до затруднения при отсъствие на магистрати, до трудности при избор на административен ръководител и при необходимост от заместване или командироване", се казва в доклада. И се добавя, че предвид тези данни числеността на прокурорите в районните прокуратури е критерий с много голямо значение при преценката за промяна в териториалната структура на районните прокуратури.

Критерият достъп до правосъдие не е от такова значение, от каквото е при съдилищата, става ясно още от доклада.

Отбелязано е, че концентрацията на конкретни районни прокуратури не би засегнало правото на гражданите и юридическите лица на достъп до правосъдие без значение на спецификите на съответната териториална област, вътрешната ѝ инфраструктура и икономическите особености. И това е така най-вече, защото съдът и прокуратурата изпълняват различни дейности.

"Ако се приеме, че съответствието в структурата е относимо само до съответствие в нивата - районно, окръжно, апелативно и касационно, то в случая нивото "районен съд - районна прокуратура" не би следвало да бъде обвързано непременно с броя на районните прокуратури, които изцяло да съвпадат с тези на съдилищата, респ. със седалищата им. Подобно изключение от конституционния принцип по сега действащия ЗСВ има по отношение на административните съдилища, със седалище в областните центрове, към които не са изградени административни прокуратури, а в окръжните прокуратури са обособени т.нар. административни отдели", казват авторите на доклада.

Добавят, че нито една прокуратура не може да се разглежда като гарант за достъп на гражданите и юридическите лица до съд. Напротив, българското законодателство съдържа достатъчно гаранции за защитата на лицата, чийто достъп до съд е бил ограничен именно от прокурорската институция.

"Преустановяване на съществуването на конкретни районни прокуратури като самостоятелни организационни единици няма да засегне това основно право, защото проявлението му зависи от това дали спрямо населението в конкретен географски район е осигурена възможност за достъп до съответния районен съд, независимо дали той съществува в същото или в друго населено място", пише още в доклада.

Според авторите процесът на окрупняване не трябва да се разбира като прекратяване на прокурорската дейност в съответния район, а като начин да се подобри качеството на работата, усъвършенстване на административно-организационното структуриране и функциониране на органите и намаляване на разходите. Такъв опит имат военните прокуратури с действащите "изнесени участъци" и следователите от следствените отдели към окръжните прокуратури с "изнесени работни места". Дава се пример с Хърватска, където след приемането на новия Закон за районите и седалищата на прокуратурите, се предоставя възможността, освен в седалището си, прокуратурата да действа и в постоянни служби или в отделения извън "централите". Идентичен подход е възприет и при осъществяване на реформата на организацията на съдебната власт в Белгия, където след разширяването на съдебните райони, новите съдилища са 13, а съществуващите до този момент съдилища стават отделения или отдели на новите съдебни органи.

Критерият "Географски разстояние и транспорт" за районните прокуратури не е от първостепенните, както е за съдилищата, е отбелязано още в доклада. Едно от преимуществата е, че прокуратурата може да се самосезира. Дори и гражданин да иска да сезира държавното обвинение, може да го направи по електронен път или по пощата, не е необходимо да се "разхожда". Освен това не при всички действия на държавното обвинение е необходимо присъствието на гражданина.

Не така стои въпросът за критерия "натовареност и ефективност на РП", който е от изключително значение за прекрояване на съдебната карта и е от особена важност за оптимизиране на разходите.

До края на 2014 г. начинът на определяне на натовареността не е бил коректен и заради това статистиката е изкривена. През декември м.г. ВСС прие нови правила, които в края на 2015 г. трябва да дадат по-точна картина на натовареността в прокуратурата. Затова в доклада не са отчетени показателите "прокурорски актове" и "участия в заседания".

Взети са под внимание данните за новообразуваните преписки, броят на внесените в съда актове, броят на предадените на съд лица, броят на осъдените с влязла в сила присъда.

Като се изключи показателят "новообразувани преписки", по останалите три се забелязва значителна разлика в натовареността на отделни прокуратури. Така например през 2014 г. РП-Ардино с двама реално работещи прокурори има 14 внесени в съда актове, предадените на съд лица също са 14, а осъдените с влязла сила присъда – 15.

За съпоставка РП-Балчик, в която през 2014 г. също са работили само двама души, има 120 прокурорски акта в съда, лица, предадени на съд - 128 и осъдени - 132.

Изводът е, че има драстични разлики от 6 до 8 пъти в натовареността при прокуратури с приблизително еднакъв брой реално работещи прокурори. Същата неравномерна натовареност се наблюдава и по показателя "новообразувани преписки".

Колко точно обвинители трябва да работят в прокуратурата зависи от броя на населението и оценката на криминогенната обстановка. Трябва да се отчита и престъпната активност в определени населени райони – например в курортите през лятото и зимата, в обезлюдените селища, дали става дума за гранични градове и села и т.н.

Работната група изтъква, че критериите за промяната на териториалната структура на районните прокуратури трябва да доведат до: повишаване качеството на правораздаването; постигане на стандарти за административно управление на отделните прокуратури;намаляване на конкурсите за избор на административни ръководители; оптимизиране на бюджета; преодоляване на проблемите с различната натовареност на прокурорите;съществено намаление на ръководната и обща администрация и т.н.

Всичко това може да бъде постигнато като се изгради система от концентрирани районни прокуратури с разширена териториална компетентност. "Прокурорската дейност ще се администрира от седалището на съответната концентрирана районна прокуратура, но в населените места, в които организационно-административните единици са били закрити, ще остане възможността за функционирането на отделения на районната прокуратура или прокурорски офиси (изнесени работни места). По този начин съответният административен ръководител може по-гъвкаво да решава кадрови въпроси в случаите, в които поради промяна в определящите показатели - население, криминогенна обстановка или натовареност, се установи необходимост от повече или по-малко прокурори в отделението/офис на прокуратурата и от преместването им", се казва в доклада.

В него се уточнява, че необходимостта от такъв офис трябва да се преценява за всеки отделен случай.

http://legalworld.bg

Цацаров: Реформата трябва да върви по два паралелни пътя

"За мен съдебната реформа трябва да върви като два паралелни пътя. Единият е този, който е поет сега – промени в Закона за съдебната власт, а другият безусловно е промяна в процесуалните закони". 

Това заяви главният прокурор Сотир Цацаров по повод изказването на премиера Бойко Борисов от вчера, който поиска промяна и на процесуалните закони за по-бързо правосъдие. Тази идея беше застъпена и от управляващите още при представянето на идеите за промяна на Конституцията. Цацаров говори преди заседанието на Висшия съдебен съвет.

От стенограмата на вчерашното правителствено заседание става известно, че министърът на правосъдието Христо Иванов очаква становище от страна на прокуратурата за това, кои са проблемните области в процесуалните закони, които трябва да бъдат променени.

"Надявам се, наистина да получим от тях областите, в които трябва да се пипне, защото те се виждат най-добре в практиката. Ако те нямат възможност това нещо да го направят ние ще намерим начин да започне работа по това, защото съм напълно съгласен, че няма да можем да говорим за пълноценна съдебна реформа без тези неща", отговаря правосъдният министър Христо Иванов.

Дневник, 02/07/2015

Доклад: Магистрати бавят дела над 20 години, прокурори и съдии често са неподготвени

13 юни 2015, Дневник.бг

Софийските съдилища са гледали гражданско дело 21 години, а държавното обвинение е разследвало случай на блудство и изнасилване на непълнолетно момиче близо 20 години. Това са част от примерите, които Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ВСС) посочва в доклада си за 2014 година, за установените драстични забавания на дела. През миналата година институцията е проверила 32 съдилища, 27 прокуратури и шест окръжни следствени отдели.

Освен тези примери, инспекторите са отчели като цяло негативни тенденции, че съдилищата не решават делата с необходимата бързина, бездейства се през дълги интервали от време, а прокуратурата не изпълнява дадените от съда указания. Инспекторатът констатира още, че съдии и прокурори влизат неподготвени по дела в залата, разследващите не проявяват достатъчно активеност, сроковете, посочени в процесуалните закони не се спазват.

 

През 2014 година са подадени 581 заявления за бавно правосъдие, а от тях 365 са приети за основателни – 251 са по граждански дела, а 114 – по наказателни. Изплатени са 413 300 лева обезщетения. През миналата година инспекторатът само четири пъти е отправил предложение за дисциплинарни проверки към Висшия съдебен съвет, въпреки че са постъпили 1854 оплаквания за различни нарушения от съдебните органи. От тях над 400 са оставени без разглеждане.

И  ... Софийският градски съд и Ченалова
През 2014 година инспекторатът е отправил 212 препоръки до административни ръководители. Сред тях е и бившият председател на Софийския градски съд Владимира Янева, която е получила инструкции във връзка с четири дела на съдия Румяна Ченалова, станала известна с действията си по случая "Белведере". Янева е трябвало да предприеме мерки за оптимизиране на сроковете по насрочване, движение и приключване на делата на състава, който Ченалова е председателствала,  да изисква справки на всяко тримесечие за дейността на съдията-докладчик, свързана със сроковете за обявяване на съдебните решения.

Янева е уведомила инспекторите, че е изпълнила препоръките. Което не пролича в края на миналата година, когато тя и нейните заместници бяха изслушани във Висшия съдебен съвет заради сигнали от съдии за лошо управление. В крайна сметка Янева беше отстранена заради разследването по "Червеи", а срещу Ченалова бяха образувани три дисциплинарни проверки и едно досъдебно производство (тя дори беше задържана и прекара 72 часа в ареста). Темата за случайното разпределение на делата обаче все още е актуална, след като и досега не е изработена по-защитена версия на системата.

Причината разследване на блудство и изнасилване на непълнолетна да се проточи над 20 години, е защото  Софийската районна прокуратура го спира за цели 16 години заради отсъствието на свидетел.

Въпросният свидетел обаче многократно е преминавал границата,

установя проверка в регистрите на МВР по-късно при възобновяването му. Затова инспекторите пишат: "разследващите, ако са проявили нужното усърдие, са могли да издирят и призоват лицето и да преодолеят на по-ранен етап пречките, довели до спирането на производството. Досъдебните производства не се ръководят, организират и провеждат по начин, който да осигури спазване на разумния срок при разследването на делата", пише в доклада.

Заради пропуски в администрирането на жалбите до горестоящите съдилища, софийските съдилища са забавили гражданско дело цели 21 години и 7 месеца. Делото е било по Закона за собствеността, а основната причина за продължителната забава е погрешното прилагане на делото по друго дело (в продължение на 13 години) след връщането му от ВКС за ново разглеждане от друг състав на СГС. Същевременно ВКС е насрочил първото по делото заседание година и три месеца след образуването му.

Сред другите примери, посочени в доклада са дело за делба, продължило над шест години в Софийския районен съд и още седем в горната инстанция - Софийския градски съд. Дело за грабеж пък е било забавено на 15 години по вина и на разследващите, и на съда.

Страната на абсурдите: Съдът в Разград осъди Русенския съд

Информацията за заплатите на магистратите е обществена, а не лична и сведенията по този казус задължително трябва да се предоставят на всеки, който ги поиска. Това става ясно от решение на Административен съд - Разград по дело срещу Окръжния съд в Русе, съобщи КЛУБ Z.

Спорът за съдийските възнаграждения влезе в залата на Темида по искане на Националната асоциация за обществена защита. Гражданските активисти подадоха през 2013 г. заявление по Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ), с което искаха да научат как се формира месечното възнаграждение на административния ръководител на Окръжен съд - Русе. Питането е отправено къмВСС, но висшият орган на третата власт отбягва прекия отговор и препраща молбата до... съда, за чиито действия се иска информация.

В русенската магистратура на свой ред се бавят, за да осуетят изнасянето на видимо неудобните за тях сведения. За тази цел специално оправомощен от председателя на съда магистрат отказва информацията на заявителя, като пространно обяснява, че въпросът касае лични данни, които не следва да бъдат обществено достояние. В неправителствената  организация, поискала да се вдигне завесата, не приемат обяснението за отказа като меродавно и завеждат дело. Казусът е изпратен за решаване в Разградския съд.

Така две години по-късно, през април 2015, магистратите  от лудогорския град се произнасят по иска на гражданските активисти, съобщават от Програма достъп до информация. Тълкуването им изцяло отхвърля тезата на русенските им колеги, според които заплата на съдийския шеф е и следва да си остане негова лична тайна:

„Дейността по определянето на заплатата на административния ръководител на съда е обществена, тъй като е свързана с организирането, разходването и контролирането на бюджетни средства. В казуса не е необходимо да се разкриват данни за конкретното възнаграждение, получавано от физическото лице, заемащо длъжността“, гласи част от решението. 

Административните съдии в Разград припомнят, че има и други нормативни документи, които правят защитата на личните данни на магистратите много по-занижена спрямо останалите граждани - публичния регистър на Сметната палата, Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор, Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

Съдът в Разград намира още, че: „От отговора на поставения въпрос заявителят ще има възможност да си създаде мнение за начина, по който се определят възнагражденията на административните ръководители на съдебните органи по принцип, с посочване на съответните индекси за заеманата длъжност и ранг, регламентирани с Таблица №1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни заплати на съдии, прокурори и следователи и процента за придобит трудов стаж и професионален опит, който следва да се начислява като допълнително трудово възнаграждение”.

Магистратурата в Разград  постановява съдът в Русе да се произнесе по компетентност, сиреч да даде исканите от него сведения на заявителя по ЗДОИ.

Решението ще бъде обжалвано и най-вероятно казусът ще стигне до ВАС.

Международна проверка на прокуратурата и радикална съдебна реформа

Министерството на правосъдието настоява българската прокуратура да бъде подложена на независима международна експертиза за нейното състояние и ефективност. Безпрецедентното предложение фигурира в актуализираната Стратегия за съдебна реформа, изготвена от екипа на служебния вицепремиер и правосъден министър Христо Иванов. Нейният хоризонт е 7-годишен.

В същината си новата стратегия е силен реформаторски документ, който най-вероятно ще предизвика скандали още тази сряда във Висшия съдебен съвет. Главният прокурор Сотир Цацаров трудно би останал безучастен към радикални предложения, което биха показали механизмите за контрол върху държавното обвинение. Извън предложенията за прокуратурата, документът предлага да се направи огромна крачка и в процеса по демократизацията на управлението на съда.

Дори да получи благословия от кадровиците на Темида, стратегията ще се остане само на хартия, тъй като лидерът на партия ГЕРБ и кандидат за нов премиерски мандат Бойко Борисов заяви, че е против съдебна реформа, каквото е ключовото предложение на Реформаторския блок за участие в бъдеща коалиция. "Аз съм против! За да се направи такава реформа, трябва да има широк консенсус на съсловните организации - на прокурори, съдии, следователи", обяви Борисов пред в. "Преса" в понеделник.

Основната цел на стратегията е да покаже пред Европейската комисия (ЕК), че България има воля да започне реални реформи. По този начин е възможно страната да избегне унищожителен доклад на Брюксел в началото на следващата година. Все повече неофициални информации от Брюксел сочат, че България и Румъния ще бъдат разделени заради липсата на напредък в София. Това може да доведе до приемане на Румъния в Шенген, а България да бъде оставена в чакалнята. Далеч по-сериозният проблем за българите обаче е, че няма да имат независимо и справедливо правосъдие, въпреки заклинанията на всички политици и магистрати през последните седем години (от влизането в ЕС), че работят именно за това.

Под натиска на Брюксел преди година главният прокурор Сотир Цацаров инициира написването на Функционален анализ за състоянието на държавното обвинение. Документът несъмнено бе полезен, защото показа някои дефекти при функционирането на институцията. Общата оценка обаче бе, че този анализ не кореспондира с нуждата от реформа "из основи", която бе поискана от ЕК преди повече от две години.

Правосъдното министерство предлага независимата чуждестранна проверка да покаже какви са факторите за "политическо, йерархично и друго неправомерно влияние" в прокуратурата. Изследването трябва да се фокусира и върху факторите, които ограничават професионалната самостоятелност на обвинителите.

Пряка съдебна демокрация

Стратегията предвижда магистратите да избират пряко своите представители във Висшия съдебен съвет (ВСС). Сега това се прави с делегати, което често води до контролиран от техните началниците вот. Документът предвижда още съдиите да бъдат включени в процеса по избор на техните преки началници. Това в момента е изключително правомощие на ВСС. Правосъдното министерство предвижда съдиите да бъдат въвлечени и в управлението на съдебните институции, в които работят. Пряко трябва да се избират и членовете на комисиите, които отговарят за оценяването на работата на магистратите и за налагането на наказания.

Стратегията настоява за разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии – една за съдиите и една за прокурорите и следователите. Така няма да се допуска вмешателство на основните гилдии при решаването на кадровите и дисциплинарните въпроси. Предлагана реформата на кадровия орган на съдебната влас обаче не спира до тук. Иска се ВСС да не бъде постоянно действащ орган, а такъв, който заседава на сесии. Критиките към сегашния модел са, че членовете на съвета са се превърнали в бюрократи, които са се откъснали от проблемите на системата.

Без недосегаеми

Радикалните предложения включват още въвеждане на механизми за търсене на дисциплинарна отговорност за главният прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. В момента те са на практика недосегаеми. Документът говори и за промяна на статуса на "тримата големи", но без да се уточнява каква. Иска се ВСС всяка година да пише специален доклад за посегателствата върху независимостта на съдебната власт.

Духът на демократичност при управлението на съда и прокуратурата е заложен и предложението за периодични проучвания за мненията на магистратите по важни въпроси на реформата. Стратегията предвижда въвеждане на стандарт за условията на труд в съдилищата и прокуратурите, но и стандарт за достъпа до правосъдие на гражданите и юридическите лица.

Документът обръща голямо внимание на нуждата от истинска прозрачност при назначаването на членовете на ВСС от парламентарната квота. В него се поставя въпроса за намаляването на политическата квота във съвета (11 от 25 членове), която много често доминира над професионалната квота (пак 11 членове, но разделени на 3 гилдии). За голяма част от предложения е необходима промяна на конституцията.

Отчетност на магистратите

Министерството на правосъдието предвижда множество мерки, които трябва да намалят корупционния натиск върху съдебната власт. Генералната мярка е въвеждането на електронното правосъдие. Заедно с него трябва да се въведат и онлайн регистри за конфликта на интереси сред магистратите. Предлага се специално звено във ВСС да следи за корупция и всяка година да се пише доклад по темата.

Министерството иска до 2017 година да започне и реформата на юридическото образование в България. Предлага се върховните съдии да провеждат конкурсите за първоначално постъпване в съдебната система, а след това всеки магистрат да получи свой индивидуален план за развитие.

Правосъдното министерство се застъпва за широка реформа на наказателния процес с написване на Кодекс на административните нарушения и наказания. В него трябва да се отделят по-леките нарушения на закона (простъпки), които сега задръстват цялата съдебна машина. Стратегията смята, че е нужда цялостна реформа на следствието и разследващата полиция. Поставя се въпроса за закриването на съдилища.

Гражданите биха имали голяма полза, ако се осъществи намерението за въвеждане на пряката конституционната жалба. Тя би им дала възможност да се обръщат пряко към Конституционния съд при нарушаване на техните основни права, които са гарантирани от конституцията.

Шансовете за приемане са малки

Стратегията е придружена от анализ, от който става ясно, че шансовете за приемането й са малки. Документът дава да се разбере, че част от магистратите са заинтересувани от запазване на статуквото, липсва и политическа воля за провеждането на устойчива реформа. Отделно в съдебната система има корупция, икономически и политически натиск, както и семейни обвързаности.

"Корупцията е проблем на държавното управление в България по принцип. Става дума не просто за висок фон от индивидуални икономически мотивирани корупционни актове, а за трайно съществуване на модели за системна злоупотреба с публични правомощия, насочени към власт и към подмяна на публичния й характер. Всяко ограничаване на независимостта на съда е форма на неправомерно влияние и корумпира процеса на упражняване на съдебната власт", се казва в стратегията.

В същото време е отбелязано, че общественото недоверие в съдебната система е разрушително ниско, а законодателният процес страда от сериозни пороци. Документът критикува както ВСС, така и съдебните началници за липсата на добро управление. В него се посочва, че сред магистратите има културни модели, които им пречат да работят по европейски. Тези модели водят до формализъм в правораздаването и липсата на разбиране, че трябва да се отнасят с уважение към гражданите.

Въпреки всичко това има и добри "новини" в стратегията. Магистратите имат добра обща подготовка и опит, голяма част от тях са мотивирани да работят, а през последните години се проведе и смяна на поколенията, сочи анализът. Общо 62% от тях са на възраст под 45 години. В последните години има явни белези за все по-активното ангажиране на съдии и прокурори с конкретни проблеми на съдебната система, а професионални сдружения се опитват да отстояват на независимостта й. Отделно заплатите в системата са високи на фона средната заплата в страната.

Въпреки всички недостатъци стратегията отчита, че България е направила няколко крачки напред в реформата– създаде се Националния институт на правосъдието, въведоха се конкурси за назначаване в системата, а кадруването е публично.

Бойко Борисов осъди Волен Сидеров за 201 000 лв.

В интервю за "Монитор" лидерът на "Атака" казал, че Борисов се е облагодетелствал от контрабанда, наркотрафик и канали за проститутки

Съдия Теодора Нейчева от Софийски градски съд (СГС) е присъдила рекордно високо обезщетение на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов по делото, което той заведе срещу Волен Сидеров. Поводът е интервю на лидера на "Атака" за в. "Монитор" от юни 2013 година.

Бойко Борисов търси сметка от Сидеров за думите му: "Аз съм убеден, че Борисов също трябва да бъде подведен под отговорност за редица неща, които са правили заедно. Най-крупните от тях са покровителство и пряко облагодетелстване от контрабанда, канали за проститутки, наркотрафик, а в резултат е цял поток от черни пари, които престъпната дейност осигурява. Огромна част от тези пари Цветанов лично ги дирижира".

Борисов иска от съда да му присъди обезщетение от 200 хил. лв. - по 50 хиляди лева за всяко едно от твърденията, че е "покровителствал и пряко се е облагодетелствал от канали за проститутки", "покровителствал и пряко се е облагодетелствал от канали за наркотрафик", " покровителствал и пряко се е облагодетелствал от контрабанда", както и че е получил "поток от черни пари, които престъпната дейност осигурява".

Съдът уважава иска на Борисов в пълния му размер само за първите две твърдения, а за вторите две осъжда Волен Сидеров "само" на 40 хил. лв. Лидерът на "Атака" ще трябва да плати и лихвите от датата на издаване на интервюто, които са 21 хил. лв., както и разноските на Бойко Борисовпо делото, които възлизат на 16 хил. лв.

Бойко Борисов води още едно дело срещу Волен Сидеров, както и срещу Десислав Чуколов и Йордан Цонев. Лидерът на ГЕРБ съди за клевета за четири твърдения и бившия телевизионен водещ и нов политик Николай Бареков.

Юристи коментираха за "Капитал", че присъденото от съдия Нейчева обезщетение е високо за стандартите в България, но не е изключение. Преди две години бившият председател на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов осъди в. "Уикенд" на 50 хил. лв. за това, че го е нарекъл "съдията на мафията". Самбистът Благой Иванов осъди същия вестник за 50 хил. лв. заради "неистинска информация относно личния и професионален живот". Адвокатът Менко Менков осъди в. "Уикенд" за 10 хил. лв. за това, че написа, че съдията от СГС Димитрина Ангелова е негова любовница. Преди две години Алексей Петров осъди "Уикенд" за 100 хил. лв., а неговият брат Орлин – за 30 хил. лв.

Журналистът Явор Дачков също беше завел дело срещу Бойко Борисов, но изненадващо оттегли иска си, защото по думите е постигнал споразумение с бившия премиер.

Софийски градски съд разпита като свидетели Христо Бисеров и Георги Райков по делото срещу Октай Енимехмедов (ОБЗОР)

12 февруари 2014 | 14:31 | Агенция "Фокус" 

София. Софийски градски съд разпита като свидетели Христо Бисеров и Георги Райков по делото срещу Октай Енимехмедов, във връзка с това, че на предишното дело между показанията на Бисеров и Райков е имало разминавания. Георги Райков посочи, че с Бисеров се познават. „Не съм сигурен, дали в оръжието е имало пълнител, т.е. не съм го видял”, каза Райков. Христо Бисеров каза: „Предадох оръжието на служител от НСО, не съм сигурен, но мисля че беше господин Райков”.
На разпита на Христо Бисеров и Георги Райков, съдът помоли Росен Йорданов и Мария Раданова, другите свидетели по делото, които ще бъдат разпитани в рамките на днешното заседание, да напуснат заседателната зала. След като бяха разпитани Бисеров и Райков, медиите отново се опитаха да чуят коментар на Христо Бисеров, но той посочи, че ще коментира след края на делото.
Категоричен бях, по отношение на това, че оръжието изглеждаше обезопасено, каза в Софийския градски съд Георги Райков, свидетел по делото срещу Октай Енимехмедов. На въпрос на журналисти, след излизане от съдебната зала – в момента на слагане на пистолета в плик, имало ли е нож, Георги Райков отговори: „Не е коректно да коментирам извън залата. Не мога да бъда категоричен за съдържанието в плика, не съм разглеждал подробно какво има вътре”. „Аз нищо не съм слагал, всичко в плика беше сложено от господин Бисеров. Той постави два листа, в които държеше оръжието”, допълни още Георги Райков.
Георги Райков коментира, че се връща в НСО: „Излезе решението на Върховния административен съд за моето възстановяване”. Попитан как се е стигнало до това разминаване в показанията, Райков обясни: „В една такова събитие има много динамика, има много емоции, възможно е да е продукт на това.”
Георги Райков уточни, че все още не е бил призоваван по другото дело за побоя над Октай Енимехмедов, Георги Райков, че до момента не е бил викан, но вероятно предстои.
Посъдимият Октай Енимехмедов заяви пред съда: "До мен достигна новина, че господин Доган е излязъл от хралупата си, затова считам че трябва да бъде призован като свидетел по делото". „Ахмед Доган е главен свидетел и мисля, че неговото явяване е важно. Медиите и определени лица, които се виждат с него показват, че неговото състояние е добро в момента”, каза още Октай Енимехмедов. По-късно съдът не уважи искането на Октай Енимехмедов за това Ахмед Доган да бъде призован за свидетел на следващото заседание. Съдът намира, че не са налице основания за промяна на решението на съда по отношение на разпита на свидетеля Ахмед Доган, предвид факта, че е наблюдавал деянието от най-близко разстояние. Съдът посочи, че са разпитани свидетели, които са били на достатъчно близко разстояние, а също така, че има достатъчно записи от камери, на които е видно деянието. С разпита на този свидетел няма да се извлекат допълнителни факти, е становището на съда.
На заседанието по делото бяха разпитани Неделчо Стойчев и Росен Йорданов, психолози към МВР, във връзка с разговорите, проведени с обвиняемия за нападението над Ахмед Доган. Октай Енимехмедов искал да унижи Ахмед Доган, а не да го убива, каза психологът към МВР Росен Йорданов, на заседанието по делото срещу Октай Енимехмедов. Росен Йорданов посочи, че Октай Енимехмедов е искал да унижи Ахмед Доган, и да го накара да се „изпусне от страх”. Октай Енимехмедов не е искал да убие Ахмед Доган, каза той.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на защитата и на следващото съдебно заседание да бъдат приети представени експертизи. За следващото заседание съдът изисква 3 броя експертизи – за прокурора, за защитата и за обвиняемия Октай Енимехмедов. В тридневен срок експертизите следва да бъдат предоставени. На заседанието съдът направи оглед на веществените доказателства по делото. Сред тях беше намерено доказателство под името „Обект 5”, а именно патрон със зелена капачка, който има драскотина и ще бъде изследван. Целта е да се докаже дали има следи от удар и дали е годен да възпроизведе изстрел. Сред доказателствата бяха още записи от черно-бели охранителни камери с надпис „НДК”, списък с имена на депутати, списък с имена на телевизионни водещи, списък с имена на политици. Енимехмедов посочи, че те са свързани със сайта, с който той се занимавал. Сред веществените доказателства бяха и два листа във формат А4. На единия от тях надпис гласи: „Действай сам”. Налице бяха и пистолет, пълнител, черен сгъваем нож , пружина и 3 броя патрони и други доказателствени материали.
Пред съда Октай Енимехмедов посочи: Бих искал делото да приключи, колкото е възможно, по-бързо. Фактите говорят, а фактът е един – не е имало опит за убийство.
Следващото заседание е насрочено за 26 февруари 2014 година от 10.00 часа.

Делото срещу Цветан Цветанов и тримата бивши директори на СДОТО беше разпределено на 30-ти състав на СГС

София. Делото срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и бившите директори на Специализирана дирекция „Оперативно – технически операции” в МВР Сергей Кацаров, Камен Костов и Цветан Иванов беше разпределено на 30 състав (съдия Петър Гунчев) на Софийски градски съд. Това съобщиха от пресцентъра на Софийски градски съд. 
На 4 февруари Прокуратурата предаде на съд Цветан Цветанов и тримата бивши директори на СДОТО - МВР. Софийска градска прокуратура внесе в Софийски градски съд обвинителен акт срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и срещу бившите директори на Специализирана дирекция „Оперативно-технически операции” в МВР - Сергей Кацаров, Камен Костов и Цветан Иванов.
Кацаров, Костов и Иванов са обвинени в това, че в периода от февруари 2010 г. до април 2013 г. не са осигурили адекватна защита за опазване на класифицирана информация, не са създали регламент за използването на специализирана мобилна техника и не са осъществили контрол за правомерното прилагане на специални разузнавателни средства. Деянията им са съставомерни по чл. 387, ал.2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс.
Цветан Цветанов е обвинен в това, че като министър на вътрешните работи съзнателно е допуснал подчинените му директори на СД „ОТО” - МВР да извършат престъпление – да не изпълнят задълженията си по защита на класифицираната информация и разпоредбите на Закона за специалните разузнавателни средства. От действията му са настъпили тежки последици, като създаване на условия за нарушаване на конституционните права на български граждани и тежко уронване на престижа на МВР. Деянията на Цветанов са съставомерни по чл. 285, във връзка с чл. 387, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс.
Това е вторият обвинителен акт, внесен срещу бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.

"Икономедиа" заведе дела срещу "Телеграф", "Монитор", "Уикенд", "Всеки ден" и Николай Бареков

"Икономедиа" АД, дружеството издател на вестниците "Капитал" и "Капитал Дейли" и сайта dnevnik.bg заведе четири искови молби срещу издателите на вестниците "Телеграф", "Монитор", "Уикенд" и "Всеки ден", както и срещу бившия журналист и настоящ "политик" Николай Бареков. Делата са четири, защото издател на вестниците "Уикенд" и "Всеки ден" е едно и също юридическо лице. Всички те са използвали без разрешението снимки, собственост на "Икономедиа", нарушавайки по този начин Закона за авторското право и сродните му права.

Три от делата се водят в Софийски градски съд, а това срещу Николай Бареков – в Пловдив, където е и постоянният му адрес.

Според адвокат Радослав Парушев, адвокат на "Икономедия" АД, делата са доста сходни, почти идентични – на практика е нарушено едно и също право, но чрез различна "преносна среда". Затова е изключително интересно дали по четири почти идентични случая различните съдебни състави ще формират единна практика и ще приложат закона по еднакъв начин.

Става дума за две фотографии, направени през 1995 г. от покойния фотограф на "Капитал" Живко Ангелов по време на първия рожден ден на силовата групировка "СИК". На изображенията се виждат Венцислав Стефанов, съдружник в Интергруп, вицепрезидент на Славия и БФС, Румен Николов-Пашата, Бойко Борисов и Николай Златев, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на ТСБанк. Николай Бареков нито е поискал, нито е получил разрешение да ползва снимка в блога си barekov.com. Сайтът днес е основен рупор на движението "България без цензура", което твърди че се бори за нов морал в политиката.

Самият Бареков публично заявява, че снимката, качена на сайта му е от "интернет" признавайки по този начин, че е без уредени авторски права.

След като са качени в блога на Бареков, фотографиите са публикувани и във вестниците "Телеграф" и "Монитор", чийто управител официално е майката на депутата от ДПС Делян Пеевски Ирена Кръстева, както и в изданията "Всеки ден" и седмичника "Уикенд", които също се контролират от Пеевски.

Фотографиите бяха използвани от Бареков, а впоследствие и от медиите на Пеевски, за да бъде атакуван лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Парадоксалното е, че снимките са публикувани преди почти от 20 години, но Николай Бареков и медиите на Пеевски се сещат чак след като решиха да обърнат гръб на Борисов след като падна от власт. През последните четири години и Бареков и изданията на Ирена Кръстева бяха най-яростните защитници на правителството на Борисов. Всичко това разбира се няма никакво отношение към факта, че те са ползвали снимките, собственост на "Икономедиа" без разрешение.

В исковите молби на издателя на "Капитал" и "Дневник" се посочва, че само "Икономедиа" има право да използва тези изображения. Ползването на фотографиите без съгласието на техния автор представлява интелектуално пиратство.

Законът изисква не само съгласието за използване на произведенията, но установява и правото на Икономедиа да получи и задължението на използващия да му заплати възнаграждение за това използване. Публикувайки снимките Николай Бареков, Телеграф, Монитор, Всеки ден и Уикенд са нарушили изключителните права на "Икономедиа" и са й нанесили вреди и съответно се дължат обезщетения за неправомерното използване на сниките, пише още в жалбите на дружеството.

Местан заплаши Борисов със съд

Лидерът на ДПС Лютви Местан заплаши лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че ще го съди. Причината е твърдението на Борисов, че службите носят информация от СРС-та на Местан.

Лидерът на ДПС обяви това от трибуната на парламента, след като зам.-председателят на ГЕРБ Красимир Велчев попита защо монитор с резултатите от гласуванията има само пред Местан.

Ясно е, че Местан ръководи Народното събрание, но не е редно само пред него да има монитор, обяви Велчев.

Това предизвика лично обяснение от лидера на ДПС, който обясни, че е скромен човек и затова се ласкае от тази огромна сила и власт, с които ГЕРБ го натоварват.

Когато обаче засягат не мен - персоната, а институциите, съм длъжен да реагирам, коментира Местан.

След това заплаши Борисов със съд заради негови изявления от миналата седмица.

Тогава лидерът на ГЕРБ обяви, че службите донасят информация на лидера на ДПС и така той е научил, за негов разговор с Цветан Цветанов, когато "много му се карал".

Подозрения, че службите донасят информация на лидера на ДПС се появиха и покрай оттеглянето на Христо Бисеров от партията и парламента, което се случи дни преди да му бъдат повдигнати обвинения за финансови злоупотреби.