EUObserver: България ще проведе референдум за електронното гласуване

  

София. Гражданите на България ще гласуват в неделя, 25 октомври, на референдум дали да бъде въведено електронно гласуване в страната, действие , което реформаторските лидери се надяват, че ще промени българския политически пейзаж, пише EUObserver.

Ако „Да“ кампанията спечели, електоралният закон ще даде на гласоподавателите избора дали да отидат до изборната урна или да си останат у дома и да гласуват от компютрите и таблетите си.

„Електронното гласуване ще обезпечи високата избирателна активност. Българските граждани в чужбина, както им много граждани в страната ще получат по-лесен достъп до участие в изборите и референдумите“, заяви българската тенис звезда Мануела Малеева.

Превод и редакция: Милен Маринов, Агенция ФОКУС


И още по темата:

Вижте също:

Десет мита за електронното гласуване

Българите по-богати от 74% от хората по света

България поддържа по-висок стандарт на живот от 115 от 190-те страни по света, за които Световната банка има сравними данни за 2013 година

Един от може би безспорните факти за мнозина е твърде ниският стандарт на живот в България – показател, по който едва ли някой се съмнява, че изоставаме значително от другите страни. Проблемът с този всекиму известен факт е, че той не е верен. Ето и няколко примера:

• Българите са по-богати от 74,4% от хората по света (като тук влизат, разбира се, жителите на Индия и Китай);
• България поддържа по-висок стандарт на живот от 115 от 190-те страни по света, за които Световната банка има сравними данни за 2013 г.;
• Стандартът на живот в страната е с 62,7% по-висок от този в държавите със среден доход (според класификацията на Световната банка);
• Стандартът на живот в България е цели 8 пъти по-висок от този в държавите с нисък доход (според класификацията на Световната банка).

Звучи повече от невероятно, но това показват данните на Световната банка, визуализирани на първата графика. За да сравним стандартите на живот между отделните страни и региони по света, се спряхме на индикатора БВП на човек от населението по паритет на покупателната способност[1]. С други думи, това е доходът, който изработва средностатистическият жител на съответната държава, като показателят взема предвид и разликата в цените на стоките и услугите във всяка една страна[2]. 

Вероятно погрешното разбиране за това реално колко нисък е стандартът на живот в България произлиза от постоянните сравнения с държавите от Европейския съюз (ЕС). Един от най-ярките примери за това е небезизвестният факт, че България е най-бедната страна в ЕС. И макар това наистина да е така, трябва да се отбележи, че ЕС представлява един своеобразен клуб на богати страни. 

Всъщност, в основната си част представлява клуб от много богати страни. 

Така например средният стандарт на живот в еврозоната е близо 4 пъти по-висок от този в страните от групата със среден доход и близо 20 пъти по-висок от стандарта на живот в държавите с нисък доход (да, 20 пъти!). 

Да си последен в клуба на богатите може би далеч не е най-завидната позиция. Обективният прочит на проблема обаче показва, че България далеч не е сред най-бедните страни в света, макар все още да изостава значително от развитите икономики. 

Добрата новина е, че доходите в страната продължават да се покачват и разликата със средните нива за ЕС се свива (виж втората графика). Ако през 2000 г. доходът на човек в България е бил едва 29% от средното ниво в ЕС, то в края на 2013 г. той достига 45%. 

[1] Причините за избора на този индикатор са основно две: 1) това е стандартен индикатор, който се изчислява за почти всички страни по света; 2) един от малкото индикатори, които се доближават до концепцията за среден доход на човек от населението, позволява сравнение между страните по света и съществува надеждна база от данни със сходна методология за отделните страни.

[2] Международният долар е условна разчетна парична единица, която се използва от Световната банка, Международния валутен фонд и други организации при сравняване на макроикономически показатели на различни страни на света.

____________________________________________________

Вижте инфографики тук. 

____________________________________________________

ИЗТОЧНИЦИ:

•  Евростат
•  Световна банка

Държавният дълг нараства със 7,98 млрд. лв. през 2014 г.

България запазва водещо място сред страните с най-ниска задлъжнялост в ЕС и през 2014 г., сочи Обзор на държавния дълг, публикуван на сайта на Министерство на финансите.

Съгласно предварителните годишни данни за 2014 г. на Евростат показателят „консолидиран дълг на сектор държавно управление към БВП ” е 27,6 %, което нарежда България на трето място след Естония(10,6 %) и Люксембург (23,6 %). На дъното са Гърция, Италия и Португалия. Дългът на България е значително под средното ниво на ЕС(86,8 %) и на еврозоната (91,9 %). Оставаме и далеч под максимално допустимата според маастрихския критерий за конвергенция граница от 60 %.

Номиналният размер на държавния дълг на България към края на 2014 г. е 22,1 млрд. лв., от които 13,85 млрд. лв. е външен, а 8,25 млрд. лв. е вътрешен.  Тази сума е със 7,98 млрд. лв. повече в сравнение със стойността на държавния дълг през миналата година, става ясно от отчета на ведомството.

За 2014 г. съотношението „държавен дълг към БВП” е 26,9 % при 17,6 % към края на декември 2013 година. Това е най-голямото нарастване за последните години.

Общият размер на извършените през годината плащания по държавния дълг възлиза на 4343.7 млн. лв., или с 876.0 млн. лв. повече в сравнение с плащанията през предходната година. Платените главници са в размер на 3803.4 млн. лв., или с 988.1 млн. лв. повече, а платените лихви – в размер на 540.2 млн. лв., или със 112.1 млн. лв. по-малко в сравнение с изплатените през 2013 г.

В структурата на държавния дълг относителният дял на вътрешния държавен дълг е 37.3%, а на външния – 62.7%, при съответно 44.5% и 55.5% през 2013 г. Регистрираното увеличение на дела на външния държавен дълг към края на годината се дължи основно на преобладаващото заемане на средства от външните пазари.

Към края на 2014 г. 90.9% от държавния дълг са деноминирани в евро и в левове. В сравнение с предходната година дългът в евро се увеличава идостига до 70.1% от общия размер на държавния дълг, което представлява увеличение с 14.7 пр.п. спрямо 2013 г. В същото времезадълженията в левове, щатски долари и други валути намаляват съответно до 20.8%, 8.4% и 0.7%.

Делът на държавните заеми, в т.ч. държавните инвестиционни заеми, бележи увеличение до 33.1% спрямо края на 2013 г. като резултат от успешно проведената през декември операция по поемането на мостов заем Bridge to bond loan.

През годината се очертава приоритетно поемане на задължения с фиксирана лихва, като делът им достига 92.4%. Целта е да се гарантирапо-добра предвидимост при осигуряването на необходимите бюджетни средства за тяхното обслужване. Дългът с плаващи лихви намалява спрямо края на предходната година с 5.4 пр.п., като достига до 7.6% от общия размер на държавния дълг.

Съотношението „лихвени разходи /БВП“ намалява спрямо 2013 г. и към края на 2014 г. достига 0.7%. Респективно за същия период лихвените разходи представляват 1.8% от общите бюджетни разходи, което е намаление от 0.5 пр.п. в сравнение с 2013 г.

economic.bg

Български ученици с 4 медала от Международната олимпиада по химия

Български ученици спечелиха един сребърен и три бронзови медала от 47-та Международна олимпиада по химия, която се проведе в град Баку, Азербайджан, съобщиха от просветното министерство.

Сребърният медал завоюва Пенчо Бейков – ученик в XII клас от Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“ в София.

Бронзови медалисти са Борис Борисов – ученик в XI клас на НПМГ – София, Силян Янев – ученик в XII клас на 91 Немска езикова гимназия в София, и Любен Бориславов – ученик в XI клас на НПМГ - София.

Ръководители на отбора са доц. д-р Донка Ташева и доц. д-р Пенка Василева от Факултета по химия и фармация при СУ „Св. Климент Охридски”, София.

8 медала за българския отбор по информатика на Балканската олимпиада

2 златни, 2 сребърни и 4 бронзови отличия удостоиха българските умове сред 11 държави от региона

6 юли 2015, Economy.bg 
 

С високи постижения на българския национален отбор по информатика завърши Балканската олимпиада в Русе, която събра в сериозната надпревара 11 държави от региона (България, Гърция, Кипър, Босна и Херцеговина, Македония, Молдова, Черна гора, Румъния, Сърбия, Турция). От Сдружението на ръководителите на олимпийските отбори по природни науки съобщиха, че първият отбор се е класирал убедително, заемайки първо място в отборното класиране 2 златни, 1 сребърен и 1 бронзов медал.
Съставът на медалистите е следният: Христо Венев – СМГ – златен медал Енчо Мишинев – МГ Ямбол – златен медал Даниел Атанасов – СМГ – сребърен медал Кристиян Цъклев – СМГ – брознов медал 
Ръководители на отбора са Стоян Капралов и Евгени Василев.

По традиция страната домакин на олимпиадата участва с два отбора от по четирима състезатели. Вторият отбор на свой ред завоюва 1 сребърен и 3 бронзови медала.

Победители от втория отбор са:
Андрей Лалев – ПМГ Велико Търново – сребърен медал
Иво Дилов – СМГ – бронзов медал Валентин Борисов – ПМГ Шумен – бронзов медалВиктор Терзиев – СМГ – бронзов медал 
Ръководители на отбора са Кинка Кирилова и Бисерка Йовчева.

За последните 10 години българските ученици са спечелили 17 златни, 23 сребърни и 17 бронзови медала от участието си в Балканска олимпиада по информатика. Престижното състезание се провежда през 1993 г. в Констанца, Румъния. В нея участват 8 държави, включително и България. Страната ни участва във всички издания на олимпиадата оттогава с изключение на едно, като е била домакин през 1995 г., 2004 г. и 2009 г.