Показват се публикациите с етикет 2013. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет 2013. Показване на всички публикации

неделя, 27 септември 2015 г.

Ниската производителност на труда в България е проблем

Фил Филипов, собственик на Kaelble, пред Капитал Daily



Кой е моментът, в който една фирма търси вашата услуга?

- Никога не правя първата крачка. Обикновено компаниите търсят хора като мен, когато са наясно, че ситуацията около тях е много зле. Тогава ми предлагат да ги купя. Последната компания, с 240 работници, която купих преди около месец, се казва KaelbleGmbH и е позиционирана в Германия. Произвежда тунелни машини, лазерни продукти, цилиндри. Собствениците ми казаха, че от "Каелбле" са на загуба през последните 7 години. Предложиха ми да я купя и да я "съживя" и аз се съгласих.

В България също имате бизнес...

- Да, аз съм свързан с няколко компании, за които се явявам нещо като банкер и доставчик. В тези предприятия работят около 100 души. Всъщност целта ми е да докарвам работа в България и от 7-8 години сме направили заедно с партньорите ми доста успешни проекти.

България и в Германия вашите компании правят приблизително едни и същи машини. Къде са разликите?

- Преди да говорим за заплащане, нека да си кажем някои неща за манталитета. Най-дисциплинирани, най-обучени и най-всеотдайни към работата си в света са германците и японците. Българската работна сила е на по-ниско ниво, защото й липсва добра дисциплина и няма манталитет да се стреми към качество. Нека сега да го кажа и като предприемач - ако трябва да направя една машина в България, тя трябва да ми струва минимум 20-25 на сто по-евтино. Иначе защо да идвам? При равни други условия имам високи транспортни разходи, защото произвеждам в България, но не произвеждам за България.

И тази по-ниска цена на продукта ще бъде само заради евтината работна ръка?

- Относителният дял на цената на работната сила в себестойността на продукцията, която произвеждаме в Германия, е около 25-30 на сто. В България този процент е около 18-20 процента. Разбира се, в България ми е много по-евтино да наема индустриални площи, имам и други по-ниски разходи като данъци и такси. Така че поевтиняването на българския продукт не е само заради цената на труда.

Нека да поговорим колко прави един работник за мен в България в сравнение с един работник, който работи за мен в Холандия или в Германия. Ще ви кажа, че разликата в заплащането е около 5 пъти. Но производителността на моя български работник е около 30 на сто от производителността на немския и на холандския. От моята гледна точка излиза така - при 5 пъти по-ниско заплащане и три пъти по-ниска производителност българският работник получава около 20-30 на сто по-малко от немския си колега. И ще добавя - не е важно само колко получаваш, но и какво можеш да купиш с тези пари.

Какво ще стане, ако замените част от немските работници с български? Да допуснем, че ще им се наложи да работят и произвеждат по немски стандарти, но ще получават 20-30 на сто по-ниска заплата. Не е ли изгодно?
- Аз и сега командировам български инженери в немските фабрики. Но само временно, а не постоянно. Защото, ако пресметна разходите за път, храна, престой, спане, той ми излиза по-скъп от немския инженер. Затова обикновено вземам български инженери и работници за конкретно обучение, а не за да работят постоянно в чужбина. Целта ми е българският инженер да достигне заплата от около 1000 евро, което е около 2.5 пъти по-малко от един германски. Но с днешния курс от 2 лева за 1 евро това е невъзможно. Затова и няма много инвестиции в момента в България. Сметката на инвеститора не излиза.

Какво да се прави, когато сметката не излиза?

- Има много възможности. Можем да отидем в Полша или пък в Турция. Полша няма валутен борд, тя е по-близо до Германия и има атрактивни индустриални зони. Турция е голям пазар и заплатите са по-малки, отколкото в България. Това не значи, че прекратявам бизнеса си в България, но търся начини да произвеждаме за българския пазар или за по-близки пазари, а не за немския пазар. Продължавам да считам, че България може да бъде конкурентоспособна на западния пазар. Очаквам повече стабилност в държавното управление, по-ясни и конкурентоспособни условия за инвеститорите, така че да нямат страх и по-висока производителност на българския работник.

Чий е проблемът с производителността - на работника или на работодателя?

- От моя опит в 15 държави по света, в които съм правил бизнес, никога не съм видял лоши работници. За сметка на това съм се нагледал на мениджъри и работодатели, които като че ли се срамуват да отидат долу във фабриката и да видят какво става. Деветдесет и пет на сто от работниците ще направят достатъчно добре това, което искаш и за което плащаш.

Тогава мога ли да поискам да увеличат производителността на труда, да кажем, три пъти? Мисля, че да. Трябват условия, организация и стриктно плащане на работника. Няма смисъл от това работодателят да се надлъгва с работника, като не му плаща според труда. Защото служителят винаги ще го надхитри, като почне да работи по-малко, отколкото му плащат. Мисля, че при комунизма това беше много ясно. Работим на пазарен принцип, където всяко нещо си има цена и ако искаш да го притежаваш, трябва да платиш цената.

Източник: http://www.capital.bg/biznes/2013/09/05/2135109_niskata_proizvoditelnost_na_truda_v_bulgariia_e_problem/
Дата: 5 сеп 2013

четвъртък, 25 юни 2015 г.

Две години вакуум и все тая

ЮНИ 24, 2015 , http://shash.bg/reformi-banki-medii-razlika/

2 години изминаха от юнските протести през 2013 година. Поводът за протеста тогава беше назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Причините – много. Задкулисието, което ни управлява дълги години, решенията под масата, тайните срещи, фасадната демокрация, липсата на реформи, неработещата правосъдна система, банките, превърнали се в държава в държавата, медиите бухалки. Можем да изброяваме дълго и напоително. Две години… Преживяхме 2 правителства, в момента ни управлява трето… Орешарски, Близнашки, Борисов 2.
Протестът свърши, каза преди дни бившият служебен премиер проф. Георги Близнашки. Обикновено един процес приключва, когато проблемите са решени, когато причините, довели до случването му, вече не са на дневен ред. Какво се промени оттогава?
1. Реформи – засега те са в сферата на добрите пожелания. Парламентът реши да отложи поскъпването на тока и промените в енергийния сектор. Здравната реформа засега се върти около красиви и не толкова обещания, заклеймена ракия, разбрахме от здравния министър, че пушенето вреди на секса и при децата (речта му на тема сексуална мощ се случи на среща с ученици), въртим се около осигуровки – да плащат ли чиновниците сами за здравето си, кои точно чиновници, колко години назад да се върнем, за да проверим неизрядните платци… Съдебната реформа се превърна в истински водевил. Чуват се викове от Осанна до Разпни го за правосъдния министър Христо Иванов, реформата в сектора скара стари приятели, дългогодишни колеги и съратници. Така и не разбрахме Моника Маковей (жената, провела правосъдната реформа в Румъния) дали е герой и “румънско чудо” или “румънско менте”, “мамалигарка” и обикновена лъжкиня, която ни се бърка излишно, защото нашите проблеми не са нейна работа… Говори се за конституционни промени, според едни те са панацея, според други – нищо няма да се промени, според трети – направо е “изнасилване” (по Близнашки) на Конституцията. Абе, с една дума чакаме съдебна реформа, дано да я дочакаме. Защото в България има всичко друго, но не и ПРАВОсъдие… Полицаите протестират срещу реформата, пак се говори за ранното им пенсиониране… Орландовци е новата Катуница (пак преди избори, може пък да е случайно?!?) Пак си говорим и за образователна реформа, междувременно едно училище в Казанлък се срути – добра метафора на разпадналото се българско образование. Матурите пак бяха опорочени, резултатите пак бяха много слаби, пак цъкахме с език колко неграмотни са младите и пак се смяхме на бисерите на зрелостниците. С една дума, добре си живеем, що пък да си даваме голям зор да се реформираме. Оххх, айде стига толкова сме я споменавали думата реформа, че и тя почна да се изпразва от съдържание и все повече прилича на кухия термин “интеграция”.
2. Банките. Уффф, деликатна тема… “В къщата на обесения не се говори за въже”, гласи поговорката. А и рискуваме да ни обвинят в опит за разклащане на банковата система. Но все пак… 3 банки държат повече държавни депозити, отколкото всички останали 25. Това показаха изчисления на вестник “Сега” на база данните на БНБ за първото тримесечие на тази година. В Първа инвестиционна банка, Общинска банка и Уникредит Булбанк се съхраняват 1.564 млрд. лв., или 53% от всички 2.950 млрд. лв. депозити на сектор “Държавно управление”. В него се включват държавни и изпълнителни агенции, университети, болници, общини и др.
Едновременно с това част от държавните фирми продължават да не спазват правилата и продължават да държат над 25% от парите си в една банка. Повече няма да говорим за банки, светът е голям и КФН дебне отвсякъде…
3. Медиите бухалки. Не знам откъде да започна. Je suis TV7, сървърът, протест на журналисти от телевизията, озаглавен #NEWSwithme. (!) С една дума TV7 вече не е телевизията на властта, няма пари, няма ги скъпоплатените лица, властта не гостува в сутрешните блокове на медиата, няма скъсани вестници, че и Бареков го няма… С една дума – скука. Дали пък не решихме проблема с медиите, официози на всяка власт. Не, не бързайте да се радвате. Природата не търпи празни пространства. Канал 3. Голямата част от водещите на TV7 в момента работят там – Емил Кошлуков премести цялото си предаване там, барабар с името му, Мая Костадинова (бившата водеща на сутрешен блок и новини в Tv7) сега води публицистично предаване в новата “набираща скорост” телевизия. Бившият член на борда на директорите на TV7 Огнян Димов е управител на “Елит Медиа България” ЕООД – дружеството зад марката “Канал 3″. Ива Стоянова – първата екранна половинка на Николай Бареков в “БОдилник” по TV7, в момента е програмен директор на Канал3. Миляна Велева (сестрата на вицепремиера и министър на правосъдието в кабинета Орешарски Зинаида Златанова), която беше директор на “Новини и актуални предавания в TV7, в момента заема същата позиция в Канал 3. Журналистката Илияна Беновска откри новото си предаване в същия канал с височайши гости – двама вицепремиери Томислав Дончев и Ивайло Калфин, кметът на София Йорданка Фандъкова и главния прокурор Сотир Цацаров. Последният й подари и тениска. Усмивки, комплименти, топли чувства и от страна на водещата, и от страна на гостите. С една дума само “целият ресурс на CNN липсва”, за да стане официално Канал 3, новата TV7. Че и Бареков може да изгрее отнякъде, воглаве с бившата си продуцентка и настояща майка на второто му дете Мария Календерска. А, не тя ще е кандидат за кмет на столицата, простете. “Журналистиката”, тясна за нейната душа се оказа. Нищо де, имаме си нова телевизия, която да изпълнява функциите на предишната любима на властимащите телевизия. За трибуквените сайтове, в които пропагандата се лее като бира в предизборна кампания, дори не ни се говори.
Делян Пеевски е депутат и в 43-то НС, Близнашки съветва ДПС за промените в Конституцията, едва вчера Иван Искров подаде оставка, ама считано от 10 юли. А Христо Бисеров… никой не знае къде е Христо Бисеров.
Че кое му е различното? Ааа, да! Цветан Василев е в Белград. И вече никой не иска да се среща в 17 часа с него. Ние затова ли протестирахме всъщност?!

сряда, 5 февруари 2014 г.

Премиерът Орешарски: Радвам се, че мога да връча наградата на АББ, а не на АБВ

София. Правителството пречи по-малко на бизнеса и това дава ефект. Това каза министър-председателят Пламен Орешарски на тържественото връчване на годишните награди „Инвеститор на годината 2013, предаде репортер на Агенция „Фокус”.
„Радвам се, че мога да връча наградата на АББ, а не на АБВ, защото все пак днес ще се опитам да кажа няколко думи за бизнес, а не за политика. Когато попитах един индустриалец как да помогнем на бизнеса, той каза „като не пречите”. От миналата година се опитвам да следвам този принцип. Опитваме се да намалим административните тежести, да разплащаме и да облекчим акредитирането. Прогресът зависи и от вас, като внасяте в бизнеса иновативност и склонност към риск”, заяви Орешарски. Министърът на енергетиката Драгомир Стойнев връчи наградата „Инвеститор на годината 2013 г.” в сектор „Машиностроене”.