На Съюза прахосмукачката

Ралица Ковачева

Този лош, лош Брюксел, дето ни казва колко да са ни прави краставиците и колко вода да пуска тоалетното казанче сега взе, че ни забрани мощните прахосмукачки! А българите, както знаем, обичат мощните работи, без значение дали става дума за коли, крушки или прахосмукачки, важното е „волумето да е на мах” и Ивана да ни убеждава, че немаме никакви комплекси. „Кой от тези лентяи в Брюксел някога е чистил дом? Това е "престижното занимание" на емигрантите от Източна Европа”, заключава в коментар в.„Труд” и призовава да се обединим като българи за каузата да чистим с колкото вата си искаме.

С подобен патос българските медии отразиха новината за наложеното от ЕС ограничение на мощността на прахосмукачките с цел енергоспестяване. Бърз преглед на вестници и сайтове показва, че масово заглавието е почти едно и също – „ЕС забрани мощните прахосмукачки”, текстът е буквално един и същ с минимални разлики, а източник в голям брой от случаите не е посочен. Някои медии обаче са се позовали на агенция БГНЕС, която пък цитира... ИТАР-ТАСС. Макар по неясни причини да не открих оригинала на сайта на руската агенция, същият текст (на руски) е публикуван в огромен брой рускоезични сайтове, а руската версия на Euronews е сложила специално уточнение, че пуска новината на ИТАР-ТАСС едно към едно, без редакторска намеса. Така че можем да прочетем и да сравним.

В самия текст, чиито автори са кореспонденти в Брюксел, прави впечатление изречението, че „много хора са недоволни от новите норми, посочвайки, че пет от седемте най-популярни модели прахосмукачки са с мощност над 1 600 вата” – кои са тези „много хора” и на какво основание посочват това, не става ясно. Също така „противниците на идеята смятат, че мярката е безсмислена, защото с по-слаба прахосмукачка ще чистите по-дълго, което значи, че енергоспестяване няма да има” – кои са противниците и на какво основание мнението им заслужава доверие, също не знаем. В повечето български версии на текста охотно е пропуснат цитатът на говорителката на еврокомисаря по енергетика, която обяснява, че между високата мощност и добрата работа на прахосмукачката няма пряка връзка. Причината вероятно е, че цитатът липсва в новината на БГНЕС, която медиите са препечатали. За финал, в много от българските медии се открива следнотоо заключение: „Забраната на мощни прахосмукачки следва неуспешното заменяне на традиционните крушки с нажежена жичка”. Твърдението за „неуспешното заменяне” не фигурира в оригиналния текст на ИТАР-ТАСС. Там пише, че забраната на мощните прахосмукачки е предшествана от отказа на ЕС от традиционните крушки. Но услужливо е добавено, че мярката не е довела до намаление на цената на електроенергията (без да е ясно дали това е била целта), а цената на енергоспестяващите крушки в някои страни е нараснала с 400%.

Горкият български потребител на прахосмукачки (и на медии) няма как да разбере, че новината всъщност е отпреди година, а за очакваните промени се говори от 2010 –а година. Миналата година по повод заглавия от типа „Сега Европа иска да направи по-трудно чистенето на вашите килими” (Дейли Мейл), ЕК публикува специално опровержение на медийните спекулации. Година по-късно, на 22 август, ЕК отново реагира на неверните твърдения (между другото, въпросните публикации в блог-секцията на ЕК излизат на първо място в Гугъл ако напишете на английски „ЕК прахосмукачки”).  Там например, можете да прочетете, че новите правила включват, освен ограничението на мощността, изисквания за качеството на прахосъбирането, за шума, за издържливостта на компонентите. Да не говорим колко е лесно, ако човек няма време да рови, просто да се обади в представителството на ЕК в България, където да поиска и да получи (на български) цялата налична информация. Защото „Брюксел” може да има много кусури, но недостигът на информация не е сред тях. А защо е важно да се направи това? На първо място, за да се пие вода от извора. Да не говорим, че България е член на ЕС и като такъв е участвала във взимането на това решение – дали пък не е възможно да се попита на местно ниво с какви мотиви българските власти са подкрепили мярката? И какво стана с правилото за проверка на информацията от поне два източника? То сякаш отдавна не важи у нас, особено пък за международните новини (защото все още броим новините от и за ЕС за новини от света, ако и да сме част от него). Освен официалните източници, може да бъдат питани и любимите на медиите „експерти” – т.е. хора, които разбират темата. В репортаж на БНТ, например, собственичка на фирма за професионално почистване категорично опроверга първото твърдение – нямаме причини да вярваме на човек, който си вади хляба с прахосмучене.

И в крайна сметка – защо ИТАР-ТАСС? Пак да кажа, ЕС може да има много кусури, но липсата на информационни ресурси не е сред тях, напротив. Внимателният читател (макар не винаги да е посочено изрично) лесно ще забележи колко голяма част от международните новини в българските медии (специално онлайн и преса) са със същия източник (или други руски медии). Включително, когато става дума за Украйна и за „Южен поток”. Това има основания, когато става дума да се представи руската позиия по даден въпрос, но се прави и за да се съобщи, например, европейската или българската. А както става ясно от примера с прахосмукачките, няма по-лесно нещо от това в текст, претендиращ да е агенционна информация, да се вкара оценъчен и коментарен елемент. Който се появява по същия начин и в българските медии, без дори елементарна проверка на фактите.

И защо изобщо ви занимавам с прахосмукачките? Защото не става дума за единичен случай, за небрежност или невежество, за търсене на евтина популярност или за използване на най-лесния за намиране и разбиране информационен ресурс. Става дума за политика:

„Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии, или недържавни организации е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля“.

Това се казваше в прословутия документ „Визия 2020 - България в НАТО и в Европейската отбрана“, който обяви Русия като заплаха за националната сигурност на България. Документът, обаче, беше силно критикуван и впоследствие ревизиран. В новата версия не се казва изрично, че Русия е заплаха за националната сигурност и не се говори директно за „информационна война”. Това само по себе си е показателно и силно тревожно като знак за политиката, която България ще води след изборите.

Смекчената формулировка, обаче, не променя факта, че медиите са бойно поле на пропаганда от различни страни. И ако в случая Украйна, например, нещата са очевидни, в случая с прахосмукачката не са. Но подобни „новини” подхранват почвата да покълнат определени послания и внушения. Когато ви се обяснява напоително колко лош е ЕС, защото ви забранява да си купите мощна прахосмукачка, да си построите руски газопровод или да си изнасяте доматите в Русия, чия страна ще заемете? Когато ви се представят подбрани факти, подплатени с намеци и съмнения, как вие, редовите читатели, да си набавите липсващата част от картината? Как дори да ви хрумне, че може да не е съвсем така, след като дори и да се опитате да проверите, ще откриете един и същи текст в десетки медии? И в крайна сметка, какво работим ние, журналистите, ако читателят трябва да засича всяка информация от няколко източника, за да разбере истината?

Да, води се война. Война за всяка дума. Опорни точки срещу факти. Пропаганда срещу информация. И мястото на журналистите е в първите редици, не в окопите. Дори и когато става дума за прахосмукачките.