Калина Грънчарова, координатор на ПДИ в Силистра
Калина Грънчарова |
„Третото лице” е спънка в журналистическата работа, особено ако се търсят документи, необходими за публикация, която не търпи отлагане във времето. Проблемът е обсъждан нееднократно на различни форуми, но този път
на „третото лице”
ще погледнем от друг ъгъл,
за който все още не съм намерила точно определение.
Със заявление за достъп до обществена информация (вх.№ 464/02.02.2015 - рег.№2), изпратено до Районен съд - Тутракан по електронен път, в качеството си на координатор на ПДИ за Силистренска област, поисках информация колко заявления по ЗДОИ са получени през 2014 в съда, на каква тема са, каква информация е искана в тях, кои са институциите/физическите лица, подали заявленията, и дали съдът е отговорил. Поисках информацията да ми бъде предоставена на електронната поща.
Най-напред пристигна писмо от Районния съд (изх. № 172/05.02.2015), с което ме информираха, че са получили заявлението, но на основание чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗДОИ са длъжни да поискат изричното писмено съгласие/отказ от третото лице. По тази причина и съгласно чл.28, ал.1 от същия закон съдът удължава срока за отговор с 14 дни - до 03.03.2015.
Второто писмо, също от съда (изх. № 175/05.02.2015), е същинският повод да напиша тези редове. С него ме информират, че „в Районен съд - Тутракан е регистрирано заявление за достъп до обществена информация с искане за предоставяне на информация, отнасяща се до трети лица - а именно: „Кои са институциите/физическите лица, които са подали заявления за достъп до обществена информация”... В този смисъл, с настоящото писмо, моля да ни бъде изпратено Вашето изрично писмено съгласие/отказ, за предоставяне на отнасящата се до Вас информация”.
Първата ми реакция беше смях
От мен се искаше да дам съгласие/отказ на съда, който от своя страна да ми предостави/откаже информацията, която пак аз съм поискала през 2014. Да живее „третото лице”!
И за да изпълни повелята на закона, третото лице в ролята на първо или обратното (обърквам се тотално) лично внесе в деловодството на съда писмо със съгласие.
Последва трето писмо, съдържащо заповед №44/04.03.2015 на председателя на съда с разрешение за достъп до исканата информация. В нея е описана горната епистоларна сага с допълнение на още три писма до други „трети лица”.
В крайна сметка, съдът не е получил отговор само от едно „трето лице” в законовия срок, затова и в последвалата информация по електронната поща бе отразено „неправителствена организация - фондация - 2 заявления”.
Защо пиша всичко това?
Защото заявления по ЗДОИ с еднакво съдържание изпратих по електронната поща на 19 институции в Силистренска област - съдилища, прокуратури, областна администрация, общини, РЗИ и ОДБХ. Отговори получих по електронен път, както и на хартиен носител (някои бяха се престарали). С изключение на Районен съд - Тутракан, никоя друга институция не използва „третото лице”. Такъв бе подходът им и през 2014.
Пиша този текст и защото ми се струва, че в този случай не съм съвсем „трето лице”. В заявлението си до институциите аз не изисквам копие от конкретен документ, който да засяга интереса на фирма или физическо лице или пък да се разкриват лични данни на същите. Въпрос на тълкуване.
© 2015 Програма Достъп до Информация
Няма коментари:
Публикуване на коментар