Референдум в Румъния срещу 7 блок на АЕЦ „Козлодуй“

Над 13 000 подписа са събрали неправителствени организации в румънския град Крайова срещу намерението на България да изгражда нов реактор на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Плановете на българските власти предвиждат изграждането на нов реактор на 3,7 км от границата с Румъния, а жителите на румънската област Олтения са против проекта.

Вероятно референдумът ще бъде организиран на 15 ноември 2015 г. Румънските граждани ще отговарят с „да” или „не” на въпроса „Дали са съгласни с осъществяването на проект за нови мощности в Козлодуй, България, тъй като община Крайова влиза в рисковата зона от ядрен инцидент“, съобщава БГНЕС.

В края на 2013 г. след посещение на тогавашния министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев в САЩ беше взето принципно решение България да построи един реактор по технологията АР-1000 на американския гигант „Уестингхаус“ на площадката в Козлодуй.

Неговото изграждане ще ни позволи и занапред да останем в клуба на държавите развиващи ядрената енергетика за мирни цели. Предлаганият проект е не само един от най-модерните, но също така ще създаде хиляди нови работни места в България и ще произвежда екологично чист ток за десетилетия напред на сравнително ниска цена.

Планира се реакторът АР-1000 да влезе в експлоатация до 2023 г. Като базова мощност с нулеви въглеродни емисии, блокът ще отговаря на изискванията на българското и на европейското законодателство за конкурентоспособна и нисковъглеродна енергия за следващите 60 години.

През декември 2013 г. страните влязоха в ексклузивни преговори, последвали предпроектно проучване за изграждане на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй", проведено след търг. "Уестингхаус" трябва да предостави цялото оборудване за реактора, проектирането, инженеринга и горивото за него.

В началото на 2015 г. висшият експертен екологичен съвет към МОСВ одобри оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) за предстоящо изграждане на 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Тогава екооценката беше съгласувана и със съседна Румъния, както и с организации в Австрия, откъдето имаше заявен интерес за участие в обсъжданията.

През юни стана ясно, че строителството на 7 блок на АЕЦ "Козлодуй" ще струва 5,3 млрд. долара, а участието на АЕЦ „Козлодуй“ в изграждането й ще възлиза на 400 млн. долара.

23.09.2015, economic.bg

Народното събрание създаде Фонд „Сигурност на електроенергийната система”

София. Народното събрание създаде Фонд „Сигурност на електроенергийната система”, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Това стана с гласуваните на второ четене промени в Закона за енергетиката. Фондът ще управлява средствата, постъпващи за целите на компенсиране недостига на средства за покриване на разходите, извършени от обществения доставчик, произтичащи от задълженията му. Компенсирането на недостига на обществения доставчик за покриване на разходите със средства от фонда се извършва ежемесечно.
Производителите на електрическа енергия ще правят вноски във фонда в размер на 5 на сто от ежемесечните си приходи от продадена електрическа енергия без ДДС. 

Средствата и операциите на фонда се включват в консолидираната фискална програма, като средства и операции на други икономически обособени лица и не са част от държавния бюджет.
Фондът се ръководи от управителен съвет в 7-членен състав като министърът на енергетиката ще назначава председател на управителния съвет на фонда и ще утвърждава правила за представителство в управителния съвет. Членове на управителния съвет на фонда са по двама представители на Министерство на енергетиката и Министерството на финансите, един представител на Министерство на околната среда и водите и двама представители на производителите на електрическа енергия. 

Средствата по фонда се разходват за издръжка, свързана с осъществяване на дейността и за компенсиране недостига на средства за покриване на разходите, извършени от обществения доставчик, произтичащи от задълженията му по чл. 93а, определени с решение на комисията, включително за минал регулаторен период.
ДПС предложиха производителите на електрическа енергия да правят вноски във Фонд „Сигурност” в съответствие с вида източник, който използват и инсталираната мощност на енергийните им обекти, което в последствие оттеглиха.
Цветелина ЦЕКОВСКА

Делян Добрев: Върнахме справедливостта в цените на тока

Делян Добрев е председател на парламентарната комисия по енергетика. Питахме го кои са приоритетите ни в енергетиката, може ли България да добива собствен газ, ще се свие ли дефицитът на НЕК и има ли алтернатива проектът "Южен поток".

Не можем да си позволим строеж на нови АЕЦ, но V и VI блок ще работят още 30 г., казва Делян Добрев

- Г-н Добрев, новата схема за образуване на цените на тока, обявена от Комисията за енергийно регулиране, предизвика гневна реакция на НЕК. Как ще коментирате?

- Последните промени в закона за енергетиката и решението на регулатора ликвидират дефицита в НЕК, дори според мен ще има и буфер, Т.е . тези 800 млн., за които говорим, че са дефицит в рамките на 1 година, със законодателните промени ги свихме наполовина. И сега с решението на регулатора се гарантираха приходите за останалата половина.
Отделно промените наложиха справедливост между регулирания и свободния пазар, защото до момента регулираният пазар, тоест битовите абонати и най-малките фирми плащаха по 50 лв. на мегават за зелените енергии и дългосрочните договори, докато свободният плащаше 18 лв. Сега тази добавка ще бъде еднаква.
Това решение няма да покрие старите дефицити и да плати натрупаните дългове на НЕК, това не може да стане за 2-3 години, но е решение в правилната посока - дългът няма да расте. Този регулатор се показа като професионален регулатор още с първото си решение и е хубаво, че се избира от Народното събрание, без да има партия с блокираща квота. ГЕРБ например има само двама от общо 9 комисари.

- Кой е приоритетът на България в енергийната сфера в момента?

- Приоритетите са три. На първо място е проучването и добивът на собствен газ.
Вторият приоритет е енергийната ефективност - Програмата за многофамилните жилищни сгради. Ние потребяваме 3 пъти повече еленергия на квадратен метър жилищна площ от страни като Германия, например. Заделени са 1 млрд. лв. за саниране, първите резултати ще са преди края на годината, има сключени над 1000 договора и по тях се работи. Третият приоритет са решенията, които ще премахнат тарифния дефицит на НЕК. Премахнахме заводските когенерационни централи, всички преференции за ВЕИ производители, за да няма натиск върху сметката за тока в бъдеще. От тази гледна точка всички рискове, които биха могли да окажат негативно влияние върху дружествата в енергетиката и цената на еленергията, са овладени.

- На първо място поставяте обаче добивът на собствен газ?

- Да, защото той е с 35 на сто по-евтин от която и да е вносна алтернатива, защото това е цената на преноса от сибирския или каспийския регион до България. От останалите 65 на сто, до 30 на сто влизат в бюджета като концесионни възнаграждения. Този по-евтин газ ще е огромен стимул за индустрията у нас и подкрепа за енергетиката. При всички топлофикации, които са на газ, ще поевтинее и ел.енергията, и топлоенергията. Освен стимул за индустрията и битовите абонати, които за съжаление са много малко - едва 3 на сто се отопляват с газ, това ще окаже благотворно влияние и върху търговския баланс. България от нетен вносител през последните 25 и повече години ще се превърне в нетен износител само заради това, че няма да внася газ от Русия. Подобни проучвания обаче отнемат много време. С "Тотал" сключихме договора през 2012 г. и в началото на 2016 г. ще направят първия проучвателен сондаж. Ще има и втори проучвателен сондаж. Ако са успешни, ще минат още няколко години, докато се вземе инвестиционно решение за начало на добив. В енергетиката е така - решения, които се взимат сега, имат резултат след 10 години. Договорите с "Мариците" 1 и 3 са подписани 2001 г., но започнаха да произвеждат ток през 2010 г. При "Хан Аспарух" през 2012 г. подписахме договора, а първия добит газ ще е след 2020. Румъния е поне 10 и повече години пред нас в проучването. Те не само че добиват от години, но от април тази година те задоволяват цялата си консумация на газ, а потреблението им е 4,5 пъти по-голямо от нашето. Сондажът в блок "Нептун", който е само на 15 км от на българския блок "Хан Аспарух", откри между 42 и 84 млрд. куб. газ. Този сондаж би стигнал на България да покрие потреблението си в следващите 20-30 години.

- В какво състояние е нашата газопреносна мрежа, къде трябва да се направят инвестиции в следващите години предвид евентуалните добиви от блоковете "Силистар" и "Терес"?

- Нашата газова инфраструктура е на много високо технологично ниво. Ако се налага модернизация на съществуващата инфраструктура, то по-скоро е на северната част на ринга от националната газопреносна система на "Булгартрансгаз".

- Напоследък обаче много се говори за изграждането на газовия хъб край Варна.

- По въпроса за газовия хъб - той би осигурил допълнително трасе на газа. Същият източник, но ще имаме ново трасе, което ще бъде по-сигурно, тъй като България ще бъде първата държава след Русия, която ще получи този газ. Няма да има други държави между България и Русия, които да застрашат доставките на газ заради евентуални конфликти в тях. Освен това изграждането на такъв газов хъб и последващата инфраструктура през територията на България и други държави ще даде възможност и за допълнителни такси от транзита. Но тук бързам да отбележа, че една такава допълнителна газова инфраструктура не е печеливша на всяка цена. Затова е много важен финансовият модел, спазването на европейските правила, прозрачността при провеждането на конкурсите и избора на изпълнители по проекта. Това, което ние наследихме по проекта "Южен поток", бе финансов модел, при който проектът е на печалба само когато капацитетът на тръбата е запълнен на 100 процента, 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Няма такъв проект в света със 100% използване на капацитета, обикновено капацитетът се използва на 60-70-80%.

- Едно такова решение от кого зависи - от европейските страни, които ще бъдат евентуално акционери?

- Не. Според мен зависи от основния акционер в проекта "Южен поток" и това е "Газпром". Ние в последните 6 месеца се наслушахме на какви ли не потоци - "Турски", "Южен", на варианти газопроводът да премине през Гърция, през Македония, през Сърбия. Но едновременно с всички тези заявления най-вече на политическо ниво от руска страна, ние не сме получили документ от страна на акционера на "Южен поток", че се предприемат каквито и да е действия за прекратяване на проекта. При такива проектни компании политическите изказвания са едно, документите и желанията на акционерите са нещо съвсем друго. Първата заявка, че "Южен поток" няма да съществува, бе направена в Анкара на 1 декември миналата година. Шест месеца по-късно няма и един ред от акционера "Газпром".

- Въпросът беше доколко газовият хъб се явява конкуренция на "Южен поток и доколко тази идея цели реализацията на този проект или е вариант за натиск за "Южен поток"?

- Не, това е самостоятелна идея, която е алтернатива на "Южен поток". Ако не се случи "Южен поток", то алтернативата е този газ да бъде доставен до България и оттук нататък да се търсят възможности - било чрез нова инфраструктура към Източна Европа или по някакъв друг начин да се прави доставка на този газ до крайните потребители. Защото на юг Гърция купува 3 млрд. куб. м през България, Турция купува 14 млрд. Значи там пазарът е 17-20 куб. м. От 63 блрд. куб. м капацитет на "Южен поток" - това е 1/3. Румъния не иска газ, защото си има собствен, за Украйна не е икономически изгодно да купува газ от България. Няма да е изгодно и за Източна Европа, защото съществуващите трасета при риверс на потока минават през Украйна. В този смисъл трябва да се мисли и за нови свързващи трасета. Eaststream например е една такава идея.

- Разширяването на хранилището в Чирен част ли е от стратегията ни след започването на добив на собствен газ?

- Разширяването на капацитета на Чирен трябва да се направи възможно най-бързо. Разширяването на капацитета на Чирен ни трябва, за да повишим сигурността на доставките на газ вътре в страната при евентуална криза. А второ газово хранилище не може да се изгради, без да има подходяща геоложка структура. Единствената друга подходяща такава е в Галата. Но там все още няма проект и не се работи. Там имаме концесионер - компания, която все още ползва инфраструктурата.

- По отношение на ядрените мощности се лансира идеята, че трябва да се продължи с удължаването на живота на V и VI блок. От друга страна пък се говори, че АЕЦ "Белене" може да бъде построена за 5-6 години при лицензирана вече площадка...

- АЕЦ "Белене" за нас е затворена страница, защото държавата не може да си го позволи. По всички оценки и на HSBC, и на RWE стойността му е над 10 млрд. евро. Опитахме се, но не успяхме да намерим стратегически инвеститори. По същата причина - липса на финансов ресурс, не можем да си позволим и VII блок на АЕЦ "Козлодуй". Хубавата новина е, че животът на V и VI блок може да бъде удължен с 30 години, до сега се надявахме на 20. Тоест до 2050 г. ще имаме ядрена енергетика.

- Ако страната ни започне да добива газ, възможна ли е диверсификация на индустрията от ток на газ?

- Въпросът е преди всичко за цената на този газ и тогава от какво ще произвеждаме ел.енергията. При цена на газа от 200-400 долара централите ще работят на загуба. Ако струва колкото в САЩ - между 50 и 60 долара, тогава щеше да има огромен смисъл. В САЩ все по-голям процент от ел.енергията се произвежда от газ и цената на този ток е по-евтина, отколкото от атомните централи. Два АЕЦ-а затвориха заради по-високи цени на тока от този от газовите централи.

____________________
9 юни 2015, Стандарт

НЕК използва съмнителни механизми, за да вдига приходите си

Според разпределителната компания няма яснота как се определят цените на балансиращия пазар, а щетите ще се покрият от производителите и потребителите


С мълчаливата подкрепа на държавния регулатор Националната електрическа компания (НЕК) прилага съмнителни от законова гледна точка механизми за увеличаване на приходите си. Това става чрез балансиращия пазар, който стартира на 1 юни тази година и е за сметка на останалите участници в системата. Това показва преглед на първите два месеца на работата му, изготвен от ЕВН, която доставя ток в Югоизточна България. Заради пълната липса на прозрачност как точно се определят цените за излишък и недостиг се стига до по-високи разходи и за производители, и за потребители.

Колкото реши НЕК

Още от началото на юни НЕК започна да коригира графиците, които крайните снабдители (в частност ЕВН) са длъжни да подават ежедневно и с които те прогнозират производството на ВЕИ централите в групата, която балансират, на следващия ден. Промяната на тези графици обаче не само противоречи на логиката на пазара, но такава възможност не е предвидена и в нито един закон или правилник, казаха от ЕВН. И докато ограниченията в началото са били по-плахи, по-късно се е стигнало до случаи, когато в някои дни корекцията е била 100%, т.е. нулево производство.

Тънкият момент в случая е, че централите така или иначе произвеждат заявената електроенергия, само че на преференциална цена им се плаща само тази част, която НЕК е определила. Другата част е на цената на излишъка. Как обаче се определя тя никой не знае, така че на практика може да бъде всякаква. Така се стига например до абсурдната ситуация на 13 юли, когато централите е трябвало да плащат по 5 лв. на всеки мегаватчас, който са произвели извън графика на НЕК, показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Корекциите създават изкуствена балансираща енергия и дават грешни пазарни сигнали и грешни цени, в резултат на което всеки участник - от големите потребители и ВЕИ до отделните консуматори, трябва да участва в тези щети, обясни регионалният мениджър на "ЕВН България" Йорг Золфелнер.

Екстремни цени

Липсата на нормално работеща система е довела и до екстремни стойности на недостиг и излишък в странни часове на денонощието. Така през нощта на 13 срещу 14 юли (между 3 и 4 часа) цената за недостиг е достигнала 1800 лв. на мегаватчас. За сравнение, административно определената до началото на юни цена е била 186.31 лв. Това означава, че ЕСО е задействал централа, чиято цена е близо 2000 лв., но не се знае коя е тя, тъй като тази информация липсва на сайта на системния оператор, обясни Гочо Чимширов, член на управителния съвет на "ЕВН България електроразпределение". Практиката в Западна Европа е всички цени и производители да са публични, затова се правят търгове всеки месец. Така в случай на недостиг диспечерът е длъжен да задейства централата с най-ниска цена, каза Золфелнер.

Интересно е и откъде е дошло искането за недостига в този час на денонощието. Тъй като информация няма, а обясненията си противоречат, логично съмненията се насочват към ПАВЕЦ "Чаира" (собственост на НЕК). По принцип при излишък на електроенергия ПАВЕЦ помпи вода към горния изравнител, а при недостиг я пуска надолу и произвежда ток. Любопитна подробност обаче е, че НЕК и ЕСО нямат договор за цената на помпената централа, така че е много вероятно да я калкулират по цената на недостига. Така първо се появява недостиг, след това помпите консумират енергия на цената на недостига и това всичко вдига общата цена, обясниха от ЕВН.

Ефекти

Опитите на НЕК да повиши приходите си водят до увеличаване на разходите за балансиране и на практика щетите се покриват от всички. По изчисления на ЕВН ВЕИ централите само в нейната група са платили около 1 млн. лв. повече на НЕК за двата месеца (юни и юли). По графика на компанията разходите за балансиране е трябвало да бъдат около 1.5 млн. лв., но в резултат на корекцията на НЕК те са били малко над 2.5 млн. лв. Нещо повече, от това е ощетен и ЕСО, който вместо 500 хил. лв. е получил 255 хил. лв.

Начинът, по който работи балансиращият пазар, създава сериозни проблеми и за големите предприятия. Ако дадена фабрика трябва спешно да изпълни поръчка и да произвежда през нощта, тя не знае на каква цена ще получи електроенергията, защото ЕСО публикува информацията с 8 дни закъснение, каза Золфелнер.

Със сигурност това ще се отрази и на сметките на битовите потребители, тъй като реалните разходи за балансираща енергия се оказват доста по-високи от планираните от енергийните дружества. Постоянно повишаващите се цени (регулирани), по които НЕК продава ток на т.нар. доставчици от последна инстанция (електроразпределителните дружества и ЕСО), пък ще имат много сериозен ефект върху клиентите им, сред които са големи болници, училища и ВиК дружества.