Интервю с Димитър Цонев

7 февр 2014

Димитър Цонев е една от легендите в родния тв ефир и продължава да е сред любимите лица на родната публика. Скорошно проучване сред зрителите го посочи като фаворит на аудиторията на публицистични предавания, а форматът „Лице в лице”, който води по Би Ти Ви с Цветанка Ризова всеки делник е най-гледаният политически блок. Той е второ поколение тв звезда и расте с камерите още от 4-годишен, когато майка му – Анахид Тачева, го води за пръв път в БНТ. Баща му - покойният актьор Коста Цонев, също бе легенда на екрана. Сега по фамилните стъпки върви и дъщерята на журналиста - Деси, която от миналата събота има собствена рубрика в женското предаване „Жените говорят”. Дали и нейният син Янчо обича камерите и на какво го учи дядо му Митко, научете от ексклузивното интервю с водещия за „Ретро”. 

- Г-н Цонев, според скорошно интернет проучване сте най-харесваният от зрителите водещ на публицистично предаване. Смятате ли, че това се дължи на факта, че разговаряте с уважение с всичките си гости и не ги нападате?

- Не знам каква е тази класация и съм изненадан, но се радвам, ако съм получил такава оценка. Никога не съм се старал да нападам хора, които съм поканил в студиото. За мен подобен стил е признак на слабост на тв журналиста. Той трябва да задава важните въпроси, но не тези, които го интересуват него, а които са любопитни за обществото.

Може би това е разликата между мен и Цветанка, и останалите колеги. Водещият трябва да предразполага събеседника, за да може той да се чувства спокойно и да отговаря свободно на въпросите. В едно интервю е важен гостът, а не журналистът.

- Това ли отличава „Лице в лице” от останалите публицистични предавания, които са наистина много напоследък?

- Бих казал прекалено много, особено събота и неделя, но хората гледат, което означава, че и тогава се интересуват от публицистика. Това, което ни отличава е, че искаме да сме актуални всеки ден. Във всяко 90-минутно предаване да присъстват темите от деня и не си позволяваме да правим неща, които могат да се впишат във всяко време.

- Как успявате да изпълните само с публицистика 90 минути всеки ден?

- В началото мислехме, че е доста време, но вече не ни стига. Не съм очаквал, че 90 минути публицистика между 17.30 и 19 ч. ще се гледат, и то не много, а страшно много. Ние за 2013 г. в топ 50 на всички предавания от всички телевизии, сме на 21-о място за цялата година като рейтинг и като аудитория и сме единственият публицистичен формат.

- Има ли съревнование между вас и Цветанка Ризова кой е по-харесван или гледан и как се сработихте?

- Няма съревнование, а и не може да се направи преценка кой е по-гледан. Зависи от темата на предаването.

С Цветанка аз лично се учудвам колко бързо се сработихме. За 2-3 седмици влязохме в синхрон. Важен фактор е, че се познаваме от много години, имаме общи приятели, виждали сме се по мероприятия и сме общували. И двамата имаме достатъчно опит и рутина, а и нямаме страх от камерите или от събеседниците.

- А от слушалките? Те са много интересни на зрителите, издайте какво ви казват в тях.

- Цял живот съм работил със слушалки. Едно време имаше телефон в „По света и у нас” и са ми звънели и по време на ефир, докато съм в кадър. Със слушалките е много по-лесно и се свиква. Продуцентите подсказват важни неща, които събеседникът е споменал и може да изпуснеш в процеса на разговора. Припомнят и някои факти по тематиката и като цяло помагат.

- Как успявате да не сте пристрастен?

- Всеки има пристрастия, но е важно да не личат в предаването. Трябва да имаш уважително отношение към гостите си, дори да не ги харесваш, защото е изключено всички да ти допадат. Но дори някой да говори пълни глупости, аз не можа да му го кажа или да го покажа. В „Лице в лице”, а и въобще в практиката ми, събеседниците идват с удоволствие и не се случвало някой да каже, че се е почувствал зле.

- Без да искам да ви обидя, все пак вие сте телевизионен ветеран. Кой от младите водещи бихте отличили?

- Звучи ужасно, но е факт, че съм отдавна в телевизията. Преди интервюто говорехме с вас за Антон Хекимян и него бих отличил. Той отскоро навлезе в професията на водещ, но се справя добре. Беше и отличен репортер в новините на Би Ти Ви.

- Казахте, че е нормално журналистите да имат пристрастия и именно заради това привлякохте медийния интерес наскоро, подкрепяйки в интервю при Росен Петров Николай Бареков и неговия политически проект. Защо го направихте?

- Появиха се доста преувеличени заглавия по темата и неща, които не съм казвал. Въпросът на Росен Петров беше: „Какво мислите за новите политически субекти като Николай Бареков?”. Аз отговорих, че принципно подкрепям нови политически субекти, независимо какви са те. Казах, че политическият елит в България подлежи на промяна и трябва да се подменя към добро. Има стари изхабени физиономии, които вече не могат да привлекат избиратели и каквото и да кажат, хората не им вярват.

Второто, което казах, е, че подкрепям всеки журналист, които иска от нашата професия да влезе в политиката. Имам предвид например Илияна Йотова, Милена Милотинова, Диляна Грозданова, а сега Николай Бареков. Самият аз също съм минавал от другата страна, макар че като говорител на Царя имах по-скоро експертна, отколкото политическа роля.

- Какво политическо бъдеще вещаете на проекта на Бареков?

- Зависи от политическото му поведение и хората, с които ще се обвърже. В България има много умни и интелигентни хора, които биха могли да са полезни в политиката, но трябва да има на кого да повярват, за да се включат в нея.

- Защо беше толкова кратък живота на проекта НДСВ?

- Изтрая 2 мандата и когато Царя се отдръпна, се маргинализира. Тази партия се движеше от Сакскобургготски, като ГЕРБ от Бойко. Ако например, Борисов се махне, колко ще издържи ГЕРБ – месец, два? Докато с БСП например не е така и 100 и повече години устоява на всякакви политически промени. Трябва има идеология, за да съществува партията, а не просто силно лице.

- А ДПС не беше също лидерска партия преди оттеглянето на Доган?

- Тя стъпва на друга основа – 400-500 хиляди избиратели, които на всички избори пускат бюлетината на ДПС. Убеден съм, че вие никога не сте гласували за ДПС и няма и да го направихте.

- Но ДПС е партията с една от най-добрите младежки структури в страна...

- Да, тя е може би единствената и отчасти БСП, която се грижи за младежкото крило и влагат голям ресурс в изграждането на нови политици, което няма как да не дава добри резултати, въпреки че навлизането на нови лица е трудно и в тази партия.

- АБВ също ли е лидерска?

- Това е чисто лидерски проект и е продиктуван от амбицията на Първанов отново да влезе в политическия живот.

- Виждате ли бъдеще за Реформаторския блок?

- Тях ги обединява единствено това, че са в дясно и има риск да не се разберат лидерите и да се провали. Засега те имат общо интерес, който ги крепи. Ако обаче Реформаторският блок не вземе поне 1 евродепутат, ще се разпадне.

- Има ли смисъл от предсрочни избори?

- Това ще стане ясно след евроизборите. Дотогава няма да се промени нещо. Също и референдум няма да има заедно с предстоящите избори. Този парламент няма да позволи на този президент да си изиграе така картите.

Но ако на евроизборите ГЕРБ победи БСП, може да има предсрочни избори, защото ще е за настроението на електората и цялата опозиция ще поиска промяна.

- Притеснява ли ви актуалната тема за подслушването на журналисти?

- Аз не съм в списъка и знаех, че ме няма отдавна. В миналото са ме подслушвали, за което също имам сигурни доказателства. Като цяло това не ме притеснява. Младите не знаят, че преди много години, когато имаше само стационарни телефони, беше актуален и следният лаф: „Това нещо не е за телефона”. Още 70-те години хората подозираха, че това се случва, а и беше най-лесното нещо да подслушваш аналогови телефони.

- Споменахте млади хора, каквато е и дъщеря ви Деси. Доволен ли сте, че тръгна по стъпките ви и какви съвети й давате?

- Тя отдавна е тръгнала. Работеше 3 години при мен в „Неделя със...” в БНТ и се справяше много добре. В началото й давах съвети, но тя навлезе бързо, работеше отлично и сама и дори водеше 2 формата на живо. Мисли бързо, няма страх от камерата, но тя все пак е трето поколение журналист и е нормално да е взела нещо от мен, от баба си и дядо си. Сега няма да й е лесно да прави всяка събота предаване на живо, но вярвам, че ще се справи.

- Нападаха я обаче, както и сега, че гради кариера благодарение на вашите връзки...

- Това не може да бъде достоверно, защото в телевизията зрителите решават кой да остане. Ако не те харесват, не те гледат и отпадаш. Никой глупав, некомпетентен или необразован не може да се задържи на екрана, защото той ще го изхвърли. В нашата професия всеки ден си на показ и получаваш оценки.

- Внукът ви Янчо има ли телевизионни заложби?

- Той е много малък, но е свикнал да гледа майка си, дядо си, че и прадядо си , който му показваме в някои филми. Иначе съм го показвал и в БНТ, и в Би Ти Ви и не се притеснява. Но не мисля, че още може да осъзнае дали му харесва. По-скоро подобно на мен през 1963 г., когато майка ми ме заведе в телевизията, свикна с нея и я приема като нещо нормално.

- Как ви промени внукът ви? Казват, че дядовците са по-отстъпчиви, по-търпеливи?

- Изглежда съм традиционалист и това, което са ми разказвали за внуците, ми се случи на мен. Факт е, че обръщам повече внимание на него, отколкото на децата ми навремето. Внучето е интересен феномен и си го смяташ като твое дете и ти дори по-мило.

- На какво искате да го научите?

- Може би това, което мен ме е научил баща ми, защото аз бях мързелив като малък, а той казваше „Мързелът е най-лошият съветник”. И това е точно така. Мързелът никога няма да ти даде правилния съвет и само ще те провали.