Шесто управление е разчитало до последно на КГБ за борбата срещу промените в България

Написано от Христо Христов

Петък, 25 Април 2014

Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия е разчитало до последно на взаимодействието си и опита на своя по-голям „брат” – Пето управление на КГБ за борба с дисидентите, за да противопостави цялата си агентурно-оперативна мощ срещу задаващите се промени в България през 1989 г.

Това разкрива разсекретен от Комисията по досиетата архивен документ на идеологическото управление, който сайтът desebg.com публикува онлайн.

В началото на септември 1989 г. Шесто управление на ДС изготвя до МВР строго секретна информация за оперативната обстановка и основните насоки в съвместната дейност с Пето управление на КГБ.

Като елемент от напрежението в оперативната обстановка Шесто управление на ДС масовите демонстрации на български помаци и турци, довели до безредици и жертви. Според Шесто техните действия са инспирирани от турските специални служби.

Коментиран е моментът с т. нар. Голяма екскурзия през горещото лято на 1989 г. и изселилите се в Турция 300 000 български граждани с насилствено сменени от комунистическия режим имена.

Според заключението на Шесто управление проблемът, предизвикал „антибългарска кампания”, се използвал от Турция и Западът като „стратегическа инициатива” за дестабилизирането на цялата „социалистическа общност”.

Идеологическото управление широко коментира и анализира дейността на появилите се независими структури в НРБ през 1988 и 1989 г. като Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, Независимото дружество за защита правата на човека, независимия профсъюз „Подкрепа”, Екогласност и Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности.

ДС отбелязва, че в основата на тези граждански организации са лица, които изразяват несъгласие с политиката на партията. Те са определени като обидени, недооценени и кариеристични стремежи. Посочено е, че техните членове са малко над 600 души, а влиянието им, според Шесто, върху обществото е ограничено.

Управлението, натоварено с контрола на интелигенцията и т. нар. неформални организации, изброява в документа и конкретните мерки, които е възприело, за да не допуска антипартийни прояви.

Сред най-важната задача е „локализация и създаване на условия за прекратяване на дейността им, недопускане на разширяване на социалната им база и тяхното прерастване в опозиционни движения и партии”.

В строго секретната информация Шесто управление синтезира взаимодействието си с Пето управление на КГБ и „ефикасните координирани мероприятия”, които двете структури са извършвали в периода 1987-1989 г. Само два месеца преди 10 ноември 1989 г. е предложено дори създаването на общ план с КГБ за борба срещу гражданските организации.

Документът е публикуван в разширеното електронно издание на сборника на Комисията по досиетата„Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1989”, 2013 г.