Петър Иванов
Истини, които 25 години се крият от обществото
Акад. Петър Иванов, Демографски институт при Българската академия на науките и изкуствата /БАНИ/*
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР – ДВА АНЕКДОТА
Според анализ на БАН, по ефективност (количество спрямо вложени пари) на научната продукция България била на първо място в света, много преди САЩ, Германия, Франция, Япония и др. Това смехотворно твърдение може да се види на стр. 33-34 и на стр. 75 в авторски труд на учени от БАН със заглавие „БАН. Науката в България в началото на XXI век. Анализ”, издания на Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 2009 год. Самото заглавие внушава, че съвременна наука у нас се прави единствено и само от комунистическата (по създаване, по устав, по дейност и по състав) БАН, и от никой друг, нито от други академии (например, БАНИ, Селскостопанската академия, Медицинската академия и др.), нито от неправителствени институции (например, Център за изследване на демокрацията, Институт за пазарно стопанство и др.), нито от университетите в България и т.н. Интересно, защо в такъв случай пред БАН няма опашка от търсещи нейната „блестяща” и евтина научна продукция различни клиенти от цял свят, от всички континенти? Може би защото тази продукция като качество просто не струва и няма определена стойност?
В сайта на Радио Ватикана (http://bg.radiovaticana.va/news/2014/04/28/) има публикуван ироничен текст за това, как един бивш български външен министър-ексцентрик, известен главно с фразата си „Майната му на православието!” бил свидетел на „едно от чудесата на папа Йоан Павел ІІ”. Понтифексът бил благословил картонения трабант на министъра (това очевидно не е вярно, понеже едва ли Папата ще си позволи неканонично пастирско действие спрямо битова вещ) и след тази благословия, и само поради тази благословия, България, представете си, била станала член на НАТО и член на ЕС. „Нека това да смятаме за едно от чудесата на папа Йоан Павел II” – бил краят на странното изявление. То е направено в рамките на научен доклад и е било произнесено на организирана от БАН тържествена (?) конференция в Големия салон на академията преди една година. Такава е научната продукция на БАН.
КАК БЕ СЪЗДАДЕНА КОМУНИСТИЧЕСКАТА БАН?
Без абсолютно никакво основание БАН, която през 1947 год. е създадена със специален Закон за БАН, приет тогава от ВНС, като комунистическа държавна институция, нагло се счита за правоприемник на Българската академия на науката и изкуствата (БАНИ). БАНИ e правоприемник на Книжовното дружество и БАН (от 1911 год. до1941 год.) През 1947 год. Георги Димитров обвинява БАНИ, че била „огнище на буржоазна идеология и на великобългарски национализъм и шовинизъм и изродено в някакво издателско дружество недъгаво културно учреждение”. Това е поводът за незаконното разтуряне на БАНИ през 1947-1948 год. от комунистическия режим. Чудовищни са репресиите, които режимът наложи над членовете на БАНИ. Най-видните членове на БАНИ – Богдан Филов, Борис Йоцов, Михаил Арнаудов, Иван Иванов, Александър Цанков, Георги Генов, Любен Диков, Александър Божинов и др. – са били осъдени от комунистическия Народен съд с най-тежки присъди. Трима от тях са разстреляни, включително и председателят на БАНИ проф. Богдан Филов. Професорите Иван Странски, Стоян Романски, Петко Стоянов, Борис Илиев, Иван Батащлиев, Светозар Георгиев, Димитър Ярамов, Любен Попов, Славчо Давидов, Никола Дабовски, Константин Бобчев, Петко Венедиков, Георги Свраков, Янко Сираков, Асен Христофоров, Димитър Ненов, Храбър Попов, Пейчо Петров, Иван Ранков, Йордан Попстоичков, Гроздю Диков, Асен Петков, Петър Хаджи Димитров, Иван Саръилиев, Владимир Томов, Димитър Попиванов, Симеон Демостенов, Христо Тодоров, Иван Апостолов, Тодор Въжаров, Минчо Острев, Никола Ганушев и Трендафил Трендафилов са уволнени и най-жестоко малтретирани от комунистите, отчуждени са имотите им, те са интернирани, преследвани и т.н.
Имотите и на БАНИ са отчуждени в полза на държавата.
По-късно през1948 год. тези имоти са предоставени на новосъздаденото комунистическо държавно учреждение БАН по силата на чл. 4 от Закона за БАН от 1947 год.
В списъка на тези близо 800 имота, собственост на разтурената БАНИ, има и дарени навремето сгради от хора, които са жестоко измъчвани, изселвани или разстреляни от комунистите, ползващи и сега незаконно тези имоти.
ПРАВОПРИЕМНИК ЛИ Е БАН НА БАНИ ОТПРЕДИ ПРЕВРАТА ПРЕЗ 1944 ГОД.?
За да бъде едно юридическо лице правоприемник на някое друго юридическо лице, всеки младши адвокат у нас знае, че трябва да е налице хомология по отношение на статуса и статута на двете юридически лица.
По принцип не може една държавна институция (в чл. 1 на Закона за БАН от 1947 год. е записано, че „тя е държавно учреждение”) да е правоприемник на една недържавна гражданска независима институция (в § 2 на Устава на Българското книжовно дружество от 1884 год., праводател на БАНИ, е записано, че то е „самостоятелно и независимо учреждение”, и е такова до разтурянето му от комунистите).
С една дума статусите на двете институции – разтурената и ликвидирана БАНИ и комунистическата държавна БАН – са напълно различни и несъвместими. И следователно няма как БАН да е правоприемник на БАНИ. Все едно Държавната библиотека да е правоприемник на частната библиотека на проф. Михаил Арнаудов, или пък Държавният резерв да е правоприемник на складовете със стоки на частните търговци братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово, без М. Арнаудов и братя Георгиеви изрично да са изразили волята си по този повод.
Статутите (уставите и евентуалните правилници за тяхното приложение) на двете юридически лица, които би трябвало да са еднакви при правоприемника и при праводателя, т.е. двете учреждения да имат хомологичен статут, всъщност са коренно различни и са основани на противоположни взаимоизключващи се един друг принципи.
В единия случай, при БАН, принципната база е комунизмът, диалектическият материализъм и принципите на зависимост, подчинение и обслужване на БКП (в Устава на комунистическата БАН е записано „БАН развива дейността си съобразно решенията и програмата на БКП.”).
В другият случай, при БАНИ, има позоваване на принципа на академичната автономия (на „самостойност”, „самостоятелност”, както е записано в Устава от 1884 год. и в Устава от 1912 год. на праводателите на БАНИ).
Очевидно е, че след като двете – първото и второто conditio sine qua non за хомология на статуса и за хомология на статута на праводателя и на правоприемника – не са изпълнени, то няма как БАН да е правоприемник на БАНИ, а следователно и на праводателя на БАНИ – Българското книжовно дружество.
ЧЕСТВАНЕТО НА 145-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ НА БАН Е ФАЛШИФИКАЦИЯ
В контекста на горното заключение честването преди една година на 145-годишнината от създаването на БАН (не от създаването на Книжовното дружество в Браила през 1869 год.), която годишнина за неуките ръководители на БАН била юбилейна, е нагло и незаконно.
Тези 145 години от някакво събитие в никакъв случай не са кръгла годишнина, която тържествено да се чества.
Кампанията по „юбилея” (юбилей в превод от староеврейски означава „тръбене”, радостни тръбни звуци на празнуване, а според Речника на чуждите думи, издание на същата тази БАН от 1982 год., „юбилей”, или тържествено празнуване или честване на някое важно събитие, се прави задължително на кръгли годишнини, например, на 20 години, 50 години, 100 години и т.н., а не на 145 години) включваше ред многобройни доста странни прояви, общо 145 на брой, колкото са годините от създаването на Българското книжовно дружество, предшественик не на БАН, а на БАНИ.
Сред проявите бяха: странна Национална конференция „Карл Маркс – ренесанс и нови прочити” (?!), 18 „събития с национален мащаб”, 35 различни изложби, награждаване на учени и на колективи от учени с чужди пари, 28 премиери на книги, Кръгла маса за постиженията на БАН, 12 „Дни на отворените врати”, филм за БАН, афиши, значки и торбички за „юбилея” на БАН, разни „представителни материали” (може би пури, уиски и бадеми) и др.
В рамките на „юбилея”, според план-сметката, едни 26 500 лв. народни пари щели да отидат за социологическо изследване на голямата обич на българите към БАН (това изследване всъщност така и не беше проведено, в сайта на БАН в момента има специален раздел „Социологическо изследване”, в който ни се съобщава, че през месец юни 2014 год. ще научим резултатите от изследването, засега такива резултати липсват), за „ангажиране на външни изпълнители”, други 95 000 лв. щели да отидат за разни работи из Академията и т.н.
Щедрото финансиране беше от кабинета в оставка на ДПС и БСП. Той даде сумата 200 000 лева, а исканата от БАН сума за „юбилея” е била, разбира се, многократно по-голяма, в милиони, въпреки че не съществуват никакви основания за провеждането на подобна скъпоструваща поредица от никому ненужни и непосещавани прояви в разгара на миналогодишното лято.
„Учените” на БАН обикновено в знак на протест търкалят жълти тикви (визиращи д-р Бойко Борисов) по софийските площади. Както е известно, БАН може да изведе на протести много „учени”, тъй като има огромен персонал от близо 10 000 души, въпреки че официално съобщава по-малко число. С една дума, 200 000 лева бюджетни пари на българските данъкоплатци плюс стотиците хиляди други изкрънкани левчета от този или онзи олигарх, които бяха изхарчени за „юбилея”, отидоха на халост, за „суета и празно гонене на вятър” (Екл. 1:14).
На практика тази кампания и даването за нея на пари, взети от данъкоплатците, са прецедент, на основание на който тази година БАН пак може да иска да си чества с няколкостотин хиляди лева 146-годишнината, догодина – 147-годишнината и т.н.
Подобни искания вече могат да предявяват и другите академии в България, всички други държавни учреждения в областта на културата, образованието, спорта, здравеопазването, икономиката, управлението (180 агенциии, комисии и др.), търговията, спорта и т.н.
ИМА ЛИ НЯКЪДЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДЪРЖАВЕН МОНОПОЛ
ВЪРХУ НАУКАТА, КАКТО Е У НАС?
Въпросът е реторичен. Няма никъде. Всички, до една, бивши европейски социалистически страни, отхвърлили комунистическите си режими, закриха създадените по съветски комунистически тертип държавни академии на науките.
Единствено в България ние не можахме да внушим на посткомунистическата номенклатура, че държавата не може да твори наука, а науката се прави, както е навсякъде по белия свят, от университети, от недържавни институции, разбира се, с подкрепата на държавата, както е било и у нас до комунистическия преврат през 1944 год.
Даже и в Русия отдавна (от 1991 год.) е закрита комунистическата държавна АН на СССР, в сегашна Русия има десетки други академии, подобни на българската недържавна БАНИ.
А подобни академии на сегашната българска държавна БАН има само в 4 страни в света: Северна Корея, Татарстан, Чечено-Ингушетия и далечна Куба.
БАН поддържа с тези комунистически академии топли връзки и сътрудничество. Например, в чл. 9 на Специална спогодба е включено „прякото сътрудничество в областта на науката между Българската академия на науките и Кубинската академия на науките”.
ПРИМИТИВНАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПРОПАГАНДА И ИМЕТО НА
ВАСИЛ ЛЕВСКИ НЯМА ДА СПАСЯТ БАН ОТ ЗАКРИВАНЕ
БАН включително и пределно застарелите академици и член-кореспонденти, разбира се, са с определено затихващи функции. Въпреки огромно положените усилия да изглежда актуално, както се мъчат да се подмладят академични старци когато излизат пред публика, БАН се стреми да запази статуквото , а то е пари и привилегии, чрез манипулативно използване на най-примитивните форми на пиар трикове.
Тя „доказва”, ни повече ни по-малко, че неин „основоположник”, по думите на един водач на БАН, бил, не кой да е, а самият Васил Левски, понеже той бил дарител на Книжовното дружество.
Този номер в спекулативната реторика е известен като saltus in demonstrando (скок в доказването), и е предназначени за много проста и впечатлителна публика, за каквато БАН очевидно счита българите.
Същият този водач на БАН, който по образование е машинен инженер, оглавява Националния съвет по икономическа политика като водещ експерт по икономика, вече започва да тръби, че най-ценният за БАН урок на Левски бил слоуганът „Отечеството над всичко!” (Левски няма подобен израз), напомнящ много за „Deutschland über alles!” на един друг водач
САМОХВАЛСТВОТО И „ГРАНДИОЗНИТЕ” УСПЕХИ НА БАН
С приповдигнат тон БАН не спира да припомня своите „големи” успехи през годините. Сред тях било и „въвеждането на Интернет”, (Интернет си е дело на американците, което е известно на всеки китаец), бил още и полетът в Космоса на Георги Иванов (Той пък не летя ли по съветска програма със съветски космически кораб?), сега в БАН работели по пращането на трети българин в Космоса, но не казват нито кой ще е той (Да не е някой академик? нито с какво ще пътува той из Вселената, грандиозен успех на БАН било „развитието на „Кирило-Методиевото дело” (Това пък какво ли означава, да не би и Св. св. Кирил и Методий да са от БАН?) и други многобройни подобни глупости.
На все по-намаляващата и застаряваща публика на различните чествания не се казват важни неща:
Не се припомня комичното участие на БАН заедно с военни (в недобро психично здраве) в търсенето на Космическия Разум в Дупката край с. Царичина;
Не се казва нищо за прокурорските проверки по повод кражби в БАН, за раздаването на пари от така наречения Научен фонд на „наши хора”;
Не се говори за особения статут на „учените”, които хем „работят” в БАН, без там да имат работни места, хем в същото време работят на много други длъжности пак на трудови договори и успоредно с това печелят пари от европейски проекти в работно време;
Не стана дума за нездравия интерес на определени институти към парапсихологията, екстрасенството, прорицателството, ясновидството, баба Ванга и т.н.
Не се казва нищо за позицията на уж отговорните академици по време на трагедията в Чернобил, мълчащи от 1986 год. досега като комунист на разпит;
Никой нищо не каза за Демографския институт, който през 2001 год. беше тутакси закрит, след като оповести, че България е пред демографска катастрофа, и по стар комунистически табиет неудобният за властите демографски проблем беше окончателно решен; оттогава в БАН спряха да говорят за демография.
В БАН от 1970 год. досега, вече 46 години, десетки, ако не и повече, „учени” работят и си получават заплатите по създаването на Етимологичен речник на българския език, досега са излезли само 6 тома, седмият още се пише; това прави средно по 8 години на том. Себестойността на всеки том като заплати на авторите сигурно се измерва в стотици хиляди левове от бюджета. Няма такъв случай в световната научна пракика.
МОЖЕ ЛИ КОМУНИСТИЧЕСКАТА БАН ДА Е ДУХОВЕН ЦЕНТЪР НА
БЪЛГАРИЯ И НА БАЛКАНИТЕ?
Съвсем сериозно, БАН се закани „да стане не само научен, но и духовен център” на България, даже и на Балканския полуостров, а защо не и в Европа.
Тук човек си спомня за Остап Бендер, който в „Златния Телец” обещава на жителите на градчето Васюки то да стане Световен център на шахмата и да се казва Ню Васюки. Мили Боже!
Известно е, че духовността по принцип е категория, която е извън интересите и възможностите на комунистите-атеисти от БАН, извън нейната меркантилна територия на посветеност. Светият Дух е Бог, Той е в Светата Троица заедно с Бог Син и Бог Отец.
Всеки може да си представи, какво ще стане, когато агентите на ДС, каквито никак не липсват в ръководството на БАН, започнат да диктуват и да управляват (като център) и духовното битие на българите (и балканците).
Можем да се запитаме снизходително, дали не става въпрос все пак за някакъв лапсус, твърде допустим за един инженер, неизкушен в духовната и религиозната сфера? Не! Ръководството на БАН триумфално, и светотатствено, обяви още, че БАН като научен център просто си влиза в... Светата Троица, там според него били още Образованието и Бизнесът.
Не е ясно, обаче, там горе кой в каква роля е:
Вероятно бизнесът е Бащата;
Образованието – Синът;
А пък БАН (и академиците там) – Светият Дух.
Конфесионалната фиксация на академиците е особен вид психична защита и е подсъзнателен компенсаторен механизъм за успокояване на безбожническата и богоборческата им същност, която все пак няма как да не ги гнети в нашата християнска (и по конституция) държава.
СТРАННАТА СТРУКТУРА НА БАН
Сега БАН има около 70 звена (институти, лаборатории, филиали по страната и др.) за изследване на какво ли не. Съществуват такива недоразумения като Институт за изследване на обществата и знанието, Институт за изследване на населението и човека и др. Човек се пита, нима обществото, населението и човекът нямат нищо общо, че ще ги изследват различни института с толкова много „учени” на заплата във всеки един от тях? В Академията са конституирани и „работят” 42 научни института в 9 направления, чиято архаична научна ориентация буди недоумение. Съвременни научни направления в областта на бизнеса, пазарното стопанство, мениджмънта, социалното управление, финансите, енергетиката, селското стопанство, демографията, приложната психология и др. просто липсват.
В замяна на това стотици и хиляди учени работят в 9 биологични института (в наименованието им стои терминът „биология”), в институт по океанология (най-близкият океан до неокеанска България е на 5 000 км.), изследваме Антарктида, в БАН има мощен Институт за космически изследвания, което звучи доста шеговито, имаме си и Институт по астрономия, налице е даже и Институт за... гората (по белия свят обикновено институтите са наименовани с името на определена наука) с четири секции, четири бази извън София и сума ти проекти, десетки застарели високоплатени учени в него и т.н.
В Института по математика работят 177 учени (!) плюс стотици (около 300) други длъжностни лица, без да са известни резултатите от тяхната ежедневна упорита добре заплатена работа в областта на математиката.
Много от институтите освен биологичните се дублират едни с други:
Институт за изследване на населението и човека;
Институт за изследване на обществото и знанието.
Първият институт преди време организира конференция по демографски проблеми с участието на 153 „видни учени” (значи невидните „демографи” са поне още толкова), която в общи линии установи, че у нас няма демографска катастрофа, а според директорката на този институт най-големият проблем на българското общество бил... хедонизмът, т.е. страстта към насладите на живота, което в настоящия контекст на бедност и мизерия у нас звучи цинично и архиглупаво, и според мен издава медицински проблеми.
Съществуването на втория институт би било оправдано само ако населението и човеците не са компоненти на обществената система, а това не е така.
Що се отнася до термина „изследване на знанието”, това си е разбираема само в БАН елипса, защото означава, че определени персони търсят знания за знанията (Къде, може би в дупката край с. Царичина?). Не става ясно какво точно са намерили „учените” в тяхната многогодишна добре платена от българските данъкоплатци работа и с какво намереното знание за знанието ползва обществото ни.
22% ОТ 42-ТА НАУЧНИ ИНСТИТУТА В БАН СА СВЪРЗАНИ С БИОЛОГИЯТА
В имената на 9 от всичките 42 института на БАН присъства науката биология; всички останали науки се вместват в няколко направления.
Любопитен факт е, че доста от научните институти, 9 на брой (25% от общия им брой), са наименовани на бившите си директори-комунисти, а в някои от тях работят техни наследници по права линия; само един от всички институти носи името на чужденец – норвежкия мореплавател Фритьоф Нансен.
КОЛКО ХОРА РЪКОВОДЯТ БАН?
Ако имаме предвид официална проверка на Комисията по досиетата за агентурната принадлежност на всички ръководители на БАН, то тази Академия се ръководи от 421 ръководители, които получават своите високи шефски заплати от парите на българските данъкоплатци.
Отделно от тях са сегашните академици, член-кореспонденти и почетни членове на БАН, чийто общ брой е 157 души, голямото мнозинство от които са на пределна възраст.
БРОЯТ НА ЛИЧНИЯТ СЪСТАВ НА БАН
Този въпрос е много деликатен и табуиран. Според министър на образованието и науката, цитиран по всички медии, в БАН намират препитанието си 10 000 софиянци – 2 900 учени и 7 000 души обслужващ персонал, значи на всеки учен в БАН се пада по близо двама души обслужващ персонал, точното съотношение е 1:1,8.
ПЕРСОНАЛЪТ НА БАН СПОРЕД МОН И СПОРЕД РЪКОВОДСТВОТО НА БАН
Според шефовете на БАН работещите в БАН били по-малко: точно 7 641 души с чистачките. Учените били 3 628 души, а съотношението „учен – чистачка” било 1:1. Тези учени представлявали 17% от всички учени в България. Повечето от тях съвместяват и преподавателска работа в един, два, три или повече университета, защото и без това учените в БАН нямат работно време и служебни задължения, които да им пречат на частния бизнес. Независимо от всичко, според Доклад на Сметната палата, за 6 години 581 (31%) учени напускат БАН.
Във всички случаи тези храненици на бюджета, които сега са 1,56% от наетите 627 625 (според НСИ) лица по трудово и служебно правоотношение в столицата, „работят” в БАН; това означава, че всеки 65-ти софиянец е в БАН).
Преди време, когато населението на София беше два пъти по-малко, а в БАН работеха около 16-18 000 души, този процент беше значително по-висок – около 5-6 %, което означава, че при наети тогава на трудов договор около 300 000 (според статистиката) софиянци, всеки 16-ти столичанин е работел в комунистическата академия. Цели квартали, например, луксозният „Лозенец”, бяха заселени с „учени” и служители от БАН в държавни апартаменти.
СЪОТНОШЕНИЕ НА РАБОТЕЩИТЕ В БАН КЪМ ОБЩОТО ТРУДОСПОСОБНО
НАСЕЛЕНИЕ НА СОФИЯ
1980 год. (6%) 2015 год. (1,56%)
В момента спрямо цялото работоспособно население на България „работещите” в държавната БАН са 0,39% (всеки 250-ти работещ българин е на работа в БАН), което, погледнато отвсякъде, си е твърде голям процент за най-бедната и най-неграмотната страна в Европа.
КАКВИ ХОРА „РАБОТЯТ” В БАН?
Членове на БАН, според сайта на Академията, са :
62 академици;
93 член-кореспонденти;
1 почетен член;
83 чуждестранни членове.
От академиците само 1 е под пенсионна възраст. Другите са пенсионери:
11 души между 70 и 80 години;
37 души са над 80-годишна възраст;
8 души са над 85 години;
5 души са столетници (родени през 20-те години на миналия век).
При член-кореспондентите, те са 93-ма души, нещата са същите:
Само 10 души (11%) не са на пенсионна възраст;
26 души са над 80 години;
4 души са столетници (между 90 и 100 години).
Ако направим проста сметка, излиза че в трудоспособна възраст сред членовете на БАН са само 11 души. Това представлява 7% от членовете на БАН. Излиза още, че цели 93% от тези членове са извън трудоспособна възраст според българското законодателство.
Жените сред академиците са само 2 (това е 3% от целия им брой), при член-кореспондентите жените са 13 (това е 14% от общия брой), при чуждестранните членове жените също са само 2 (това е около 2,4% от общия брой). Тези факти говорят за наследен от комунизма най-остър джендърен проблем, характерен за тоталитарната йерархия.
Що се отнася до квалификацията и професионалната насоченост в състава има силна деформация.
Например, от 62-та академици 19 (30%, или всеки трети) са физици или химици, биолозите също са твърде много. Половината академици са или физико-химици или биолози.
В същото време редица модерни и важни съвременни области на науката (например, медицина, мениджмънт, социално управление, маркетинг и др.) нямат нито един представител, което е изключително озадачаващо.
Съставът на чуждестранните членове на БАН също ярко подчертава ретроградния и комунистически характер на Академията.
От 83-мата чуждестранни членове 19 (цели 23%, всеки четвърти) са от Русия (СССР).
В БАН няма чуждестранен член от европейска английскоговоряща страна (Англия, Шотландия, Ирландия и др.), въпреки че вече 10 години сме член на ЕС.
ВЪЗРАСТОВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА 62-МАТА АКАДЕМИЦИ В БАН
В БАН ЧЛЕНУВАТ НОМЕНКЛАТУРЧИЦИ ОТ КОМУНИСТИЧЕСКО ВРЕМЕ
Членове на БАН са бивши членове на Политбюро на БКП, секретари на ЦК на БКП и други висши комунистически функционери, включително и министри на режима на сатрапа Тодор Живков-Янко. Да припомним имената на замесения в кървавия атентат в софийската църква „Св. Неделя” шеф на БАН Тодор Павлов, Сава Дълбоков, Сава Гановски, партизанина Кирил Василев, Жак Натан, Николай Ирибаджаков, Георги Наджаков и др.
Какво е правил в БАН „философът” Александър Лилов, академик, къде са академичните му философски трудове? Какво прави в БАН др. Стоян Михайлов, секретар на ЦК на БКП, какво точно прави др. Васил Проданов, съветник на Милко Балев и любимец на Политбюро?
Много от фаворитите на комунистическата власт са си осигурили топло и платено място в БАН с голяма заплата, щедра пенсия и с други привилегии. Тези хора още живеят в ерата на социализЪма и комунизЪма.
АГЕНТИ НА ДС РЪКОВОДЯТ БАН, ДРУГИ АГЕНТИ ИМ СЕ ПОДЧИНЯВАТ
Вижда се ясно какви са в повечето случаи водачите на БАН през годините: прости и неуки комунисти, агенти и доносници.
По наши екстраполации преди 1989 год. най-малко 40% от членовете на БАН са били агенти на ДС.
Как стои въпросът сега, след повече от четвърт век?
Нещата никак не са се променили. Цели 25 години след падането на комунизма и на ДС в БАН продължават да управляват агенти на ДС.
Според Решение № 2-351/27.05.2014 год. на Комисията по досиетата, което всеки може да види в сайта на Комисията, при изпълнение на задача да се установи агентурната принадлежност на ръководството на БАН, са установени 53 ръководители, които са агенти на ДС, със съответните псевдоними, саморъчно написани доклади и сведения (доноси), картони, декларации и др. Проучени са 415 души, 6 са останали извън проверката.
Агентите сред тези хора представляват 15% от целия брой на ръководството на БАН. Значи, всеки седми ръководител в БАН е бивш агент на ДС. Между другото, както е известно, бивши агенти няма.
Агенти на ДС са:
Директорите на институти в БАН са16 на брой;
Зам-директорите на институти, които са агенти на ДС, са 19 на брой;
научните секретари, които са агенти на ДС, са 9 на брой.
На практика ръководителите на 35 от 42-та научни института на БАН, са агенти на ДС. Ако имаме предвид и научните секретари-агенти, то излиза, че има и дублирания на агенти в едно и също институтско ръководство, т.е. научните институти се управляват от група агенти на ДС.
АГЕНТУРНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА ДИРЕКТОРИ И ЗАМ.-ДИРЕКТОРИ НА 45-ТЕ ?
НАУЧНИ ИНСТИТУТА В БАН СПОРЕД КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА
Директори и заместник директори в 35 от 42-та научни института са агенти
Десетте основни звена на БАН, включително Академичното издателство „Марин Дринов” (директорът е агент), също в по-голямата си част (60%) са ръководени от агенти на ДС.
Общо директорите и зам.-директорите на звена в БАН, които са агенти, са 6.
Трима от висшето ръководство на БАН – 2 зам.-председатели на БАН (Иван Илиев и Александър Димов) и главният секретар на БАН – също са агенти на ДС.
Агент на ДС (с псевдоними Кадмий и Симеон) е и Петър Кендеров, който оглавяваше дълги години Висшата атестационна комисия и благодарение на него сега съществуват у нас толкова много измислени учени и такива академични институции като:
Библиотекарския университет начело със Стоян Денчев от ДПС, бивш шеф на Мултигруп;
Пернишкия университет;
Университетът в Бухово и други фалшиви и алчни частни висши училища с откраднати от държавата имоти, свободни университети, всякакви измислени колежи и т.н.
Тук става въпрос обаче само за ръководството на БАН.
Проверявани са само председател, зам.председатели, главен секретар, директори, зам.-директори и научни секретари. Що се отнася до редовия личен състав на БАН, до членовете на БАН (академици и член-кореспонденти), и там нещата изглеждат по подобен начин.
В едно друго свое Решение Комисията по досиетата изброява други общо 101 агенти на ДС, които работят в БАН. Има и още две Решения, които установяват други агенти на ДС на по-ниско равнище.
По наши данни, ако имаме предвид съответните манипулации и унищожаване на секретни данни, положението с агентурната принадлежност на учените в БАН сега, 26 години след демократизацията на България, е скандално: между 25 и 35% от тях са били агенти на Държавна сигурност.
С много малки изключения всички „видни” и фаворизирани от властта „учени” във всички области на науката са били агенти и сътрудници на ДС, които са писали собственоръчно доноси за своите колеги и близки. Това може да се види персонално в сайта на Комисията по досиетата.
Странното е, че тези доносници не изпитват никакви угризения на съвестта, никаква виновност. Сред тях няма нито един покаял се за греховете си спрямо своите ближни. Тези хора продължават да ламтят за власт, слава и пари. Каква наука правят те, и въобще какви са били и какви са техните задачи в БАН, са въпроси, чиито отговори са много затруднителни.
ЗАЩО В БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ АКАДЕМИЦИ
И ЧЛЕН-КОРЕСПОНДЕНТИ СТАВАТ ХОРА НЕ НА НАУКАТА,
А НА ИЗКУСТВОТО, КОЕТО НЕ Е НАУКА?
Съгласно устава на БАН не се предвижда членуването на хора на изкуствата.
В състава на членовете на БАН (академици и член-кореспонденти) има 9 академици и 6 член-кореспонденти, които нямат нищо общо с никоя от известните на света науки. Това са писатели, художници, скулптори, музиканти и др.
Сред тези хора, например, са двама скулптори, чийто лични характеристики и поведение са много отдалечени от науката, а и от морала (единият псува на майка българската нация).
Академиците-артисти изпълняват BIRGing функция (светене с отразена светлина). Интуитивните комунистически академици на БАН чувстват, че обществото вече едва ги понася и в най-скоро време ще им дръпне черджето изпод краката и затова търсят обществен пиар.
Въпросните прелъстени от БАН известни, а някои и обичани, наши художествени творци се ползват от Академията, за да освежат нейния мрачен имидж и да предизвикат все пак някакви обществени симпатии към нея, доколкото това е възможно.
В определен смисъл тези хора компенсират донякъде негативните „приноси” към образа на БАН на множеството бивши комунисти и агенти на ДС в нейния състав.
Въпросните творци от сферата на изкуството са примамвани с обещания за големи пожизнени пенсии, извоювани от Академията от правителствата на БКП-БСП, на които едва ли някой човек в бедна България може да устои.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА АРТИСТИТЕ И УЧЕНИТЕ, КОИТО СА АКАДЕМИЦИ
Артистите са 9, а учените са 53-ма от всичките 62-ма академици
ЗАПЛАТИТЕ В БАН
Заплатите на БАН са държавна тайна, даже синдикалистите от КНСБ не могат да се доберат до истината, колко получават застарелите избраници на българската наука. Не е известна даже структурата на работната заплата, срещу която се разписват всеки месец началниците в академията. Известно е само, че шофьорите на шефовете на БАН взимат много по-големи заплати от редовите „учени”. Акад. Никола Съботинов бил обяснил, че задачите на шофьорите са много отговорни и заради това те трябва да получават много пари. Въпросните шофьори изобщо не биха приели работата (и възнаграждението) на учени. Ръководството на БАН официално обяви, че възнагражденията на шефовете са конфиденциални и нямат практика да ги разкриват пред никого, въпреки че парите са на българския данъкоплатец, а не са паднали от небето. Освен това, понеже академията била автономна организация, нейното ръководство само щяло да си решава колко пари да взема. Само че според Кодекса на труда възнагражденията трябва да се договарят със синдикалните организации, а вече 4 години това не се е случвало. Заради липсата на договаряне през тези години не е подписано и нито едно споразумение за работните заплати, което е нарушение на закона и май е състав на Наказателния кодекс. Почти 1,5 млн. лв. отиват за пожизнени възнаграждения на 62-ма академици. Те получават месечно пари над пенсията си, въпреки че голяма част от тях въобще не са работили в БАН. Сред тях са Светлин Русев, Валери Петров (Бог да го прости!), Христо Недялков и др. Техните пари се вземат от бюджета за наука, а не се прехвърлят към НОИ като останалите пенсии. Освен академиците подобни добавки получават и 93-мата член-кореспонденти, 62-ма от които също никога не са били в БАН. Общо 13 млн. от всичките пари, които са предназначени за наука, всъщност отиват за допълнителни пари на хора, които нямат нищо общо с науката, и то по време на такъв голям дефицит на финансови средства в научната сфера у нас. Заплатите на редовите научни работници са към 300-400 лв. и поради това никой млад човек не би искал да работи в БАН, освен ако не е луд. Според градски легенди брутното месечно възнаграждение на висшето ръководство на БАН, включително парите от многобройните уредени с властта всякакви проекти, представлява петцифрено число, говори се и за шестцифрени възнаграждения.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ 203 НА МС ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО МЕСЕЧНО ПОЖИЗНЕНО
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА АКАДЕМИЦИ И ЧЛЕН-КОРЕСПОНДЕНТИ
Любезното правителство на БСП-ДПС (Кой друг?) издаде Постановление № 203 на МС за определяне на допълнително месечно
пожизнено възнаграждение на академици и член-кореспонденти, публикувано в ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 год., според което
всеки неработещ академик получава основното месечно възнаграждение на народен представител за съответния месец до края
на живота си, а член-кореспондентът пожизнено всеки месец получава 30% от него. На практика това постановление превръща
хората на БАН в пожизнени рентиери за сметка на парите на българския народ. Освен това малко българи осъзнават, че
всъщност ние нямаме 240 депутати, на които плащаме месечни заплати от по близо 3 000 лв.,а в момента имаме точно 396 души, получаващи депутатска заплата или част от нея. Това са 62 академици (един е на трудов договор и не ползва привилегията на 203 Постановление на МС),които пожизнено получават 100% месечна депутатска заплата,и 83 член-кореспонденти (10 са на трудов договор), които пожизнено получават 30% месечна депутатска заплата.
БРОЙ НА ЛИЦАТА, ПОЛУЧАВАЩИ ДЕПУТАТСКИ ЗАПЛАТИ
В момента пожизнена депутатска заплата всеки месец получават 62 академици, а 83 член-кореспонденти пожизнено всеки месец
получават част от депутатската заплата.Изчислена в месечни депутатски заплати сумата е за 89 (62+27) месечни депутатски
възнаграждения, което прави около 267 000 лева на месец, а за една година сумата е 3 204 000 лева. Излиза, че от 2008 год.,
когато излиза Постановление 203 на МС, от бюджета са прахосани за неконституционни привилегии на академици и
член-кореспонденти на БАН близо 26 милиона лева. Най-печалното е, че тези пари са от бюджетното перо на науката и
образованието, с което тези нефинансирани както трябва важни области на социалното битие допълнително се ощетяват.
В този контекст крокодилските сълзи на ръководството на БАН за ниските заплати на младите български учени изглеждат
твърде фалшиви и цинични.
ЕДИН ПУБЛИКУВАН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА БАН
Годишни финансови отчети, които по закон са задължителни за всички държавни предприятия, каквото в случая е и БАН, за последните няколко години няма публикувани. Академията, естествено, е над закона. Но в сайта на Академията може да се открие (ако междувременно не е изтрит) един петмесечен отчет за периода 01.01.2014 – 31.05.2014 год. Той дава известна картина на паричните потоци в БАН. Приходите на тази „велика” институция, първа в света по ефективност на своята научна продукция, има собствени приходи в размер на 11 780 708 лв. от тези пари близо 1,5 млн. лв. са от наеми на недвижими имоти, включително и дарения на членове на БАНИ преди 1944 год., които са били разстреляни от комунистите. Други 10 322 381 лв. са от продажба на стоки и услуги. Значи, за 5 месеца 10 000 работещи в БАН (броят според МОН) произвеждат продукция за 10 милиона лева, средно за 2 млн.лева на месец, или по 200 лв. средно на човек
за един месец. Ако средната заплата на работещите в БАН е колкото е средната за София, това означава, че тези хора си
изкарват само една пета от парите, които всеки месец вземат от държавната хазна.
СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ГОДИШНИ ПРИХОДИ ОТ РАБОТА И
ГОДИШНИ РАЗХОДИ НА БАН В МИЛИОНИ ЛЕВА
Разходите на БАН за тези пет месеца според отчета са в размер 41 423 143 лв., в т.ч. 19 682 012 лв. за заплати,
4 809 821 лв. за допълнителни възнаграждения, 3 935 108 лв. за осигурителни вноски (Данъкоплатците плащат и осигуровките
на хората в БАН!) и т.н. В бюджета на БАН ежегодно се включват пера, които остават напълно скрити от погледа на обществото
и за чието съществуване знаят малцина богоизбрани в тъмните кабинети на БАН. За харчове, неизвестни на широката публика,
отиват близо 13 млн. лева от бюджета на Академията, сочат осведомени източници от БАН.
Тези дни шефът на БАН съобщи, че разходите на БАН за една година били 113 милиона лева. Значи всеки един от 3 628-те
учени струва средно по 31 147 лв годишно, или 2 595 лв. на месец. Този учен срещу тези 2 595 лв., месечно похарчени за
него пари, произвежда научна продукция, както посочих по-горе, за... 200 лв. С други думи, всеки учен от БАН ежемесечно
се дотира от обществото с около 2 400 лв. Това прави 8,7 млн. лв. на месец. Цели 104 млн. лв. обществени пари годишно ни
струват научните занимания на учените от БАН. За последните 20 години сумата е доста над 2 милиарда лева. Не е ли множко?
НАУЧНАТА ПРОДУКЦИЯ НА БАН
Според официален доклад на председателя на БАН Стефан Воденичаров, за една година БАН можел да се похвали с цели
9 899 публикации и 73% от потвърдените патенти. За програмния период 2007-2014 год. БАН била е развила 217 проекта, като по тях е усвоила над 30 милиона евро. Ако интерпретираме дори само тези официално съобщени от БАН данни, които според нас далеч не отговарят на истината, ще установим следните фрапиращи факти:
Първо, как ви се струва числото 9 899? Каква точност,а! А дали можем някъде да видим заверен с подпис списък на тези
публикации, както би било редно да бъде от страна на една финансирана с чужди пари институция? Интересно е, дали
публикациите са писани от многобройни колективи, каквато практика имат в БАН, за да се отчита научна дейност на повече
хора, и в такъв случай те всъщност са многократно по-малко като реалност?
Второ, излиза, че за една година всеки от 3 628-те учени в БАН е написал средно по 2,7 научни материала. Това очевидно са
статийки, сред тях сигурно има и колективни монографии или сборници, но те са малко (28 са издадените книги в този период,
ако съдим по обявените им премиери в АИ „Марин Дринов”). Значи това е средната научна продукция на един учен от БАН за
една година, измерена в публикации. Известно е, че две статийки и половина се пишат за два или три дни. За този свой
академичен труд всеки учен от БАН получава годишна заплата в десетки хиляди левове. Стойността на тези статийки наистина
качва БАН и България на първо място в света по себестойност на научната продукция.
Трето, ако за 8 години (2007-2014 год.) БАН е развила (забележете термина „развила”, не се казва „осъществила” или
„реализирала”, което ни кара да мислим, че проектите не са осъществени изцяло, а само донякъде са „развити”), излиза, че
за една година в БАН работят (развиват) точно 27 проекта. По тях се трудят като цяло 3 628 учени. На проект се падат по
средно по 145 учени, което според елементарната логика е твърде много.
Четвърто, „усвоени” били 30 млн. лева от 217-те проекта. Значи средно един проект е донесъл пари за усвояване от учените
от БАН в размер на 138 000 лева. Падат се по 970 лева на учен, или по 400 лв. на работещ в БАН, които тези хора „усвояват”
от проекти за 8 години. Това от своя страна прави по 800 лв. на учен за 8 години, или по 100 лв. на година, или 8 лева на
месец. А месечните заплати на учените са стократно по-големи, откъде са тогава останалите пари за тях? Кои балами ги
плащат? И докога ще ги плащат?
БАН СРЕЩУ БАНИ
През 2004 год. група български учени възстановиха закритата през 1948 год. от тоталитарния комунистически режим Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ). Този акт предизвика остра реакция сред академичния състав на БАН. Заредиха се сигнали и оплаквания до Главната прокуратура за неправомерно действие на възстановителите на БАНИ, които според БАН били обсебили название на институция, което исторически принадлежи на БАН. Отговорът на прокуратурата беше категоричен. Закриването на БАНИ през 1948 год. е резултат на политическо решение, осъществено в нарушение на закона. Закриването на БАНИ тогава би могло стане само с решение на Общото събрание, което не е сторено. Този отговор на съдебната власт предизвика серия от инсинуации и обидни квалификации по адрес на ръководството и членовете на БАНИ, разпространявани от висшия академичен състав на БАН. За 10 години редица учени на БАН проявиха жив интерес към дейността на БАНИ. Известно е, че всеки учен има право да членува там, където пожелае, по личен избор в съществуващите научни организации у нас и в чужбина. Повече от 20 учени, работещи в БАН, кандидатстваха и станаха членове на БАНИ. Това предизвика силна реакция в ръководството на БАН. Налице са данни, че учени на щат при БАН, но членове на БАНИ, са били заплашени с уволнение, ако не напуснат БАНИ. Отричането на правото на съществуване на БАНИ продължава и днес. Тъкмо то е поводът за настоящия анализ, целящ да покаже истинския облик на тази партийно-държавна „научна” организация, чието ръководство очевидно продължава да живее в миналото.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Вероятно всички в БАН разбират, че удобното за тях 70-годишно статукво от 1947 год. насам (впрочем от този истински свой кръгъл юбилей, който е по-догодина, БАН сякаш се срамува) под крилото на Партията и на държавата няма да продължи дълго.
Идва времето, когато възстановената през 2004 год. БАНИ (миналата година празнувахме скромно 10-годишен автентичен, а не измислен като при БАН, юбилей), която е законният наследник и правоприемник на разтурената и разграбена от комунистическия режим БАНИ отпреди 1944 год., ще възстанови основите на истинската (недържавна) наука в България, както е в Европа и в целия съвременен свят.
И Академията няма да бъде просто средство за уреждане на живота на определени персони от София, генеалогично свързани с БКП, няма да бъде феодален инструмент за пенсиониране и щедро парично облагодетелстване за сметка на българските данъкоплатци на сенилни академици-комунисти, както е в момента при БАН, а ще носи обществена полза за всички български граждани, на цялото общество.
Нека непредубедените български политици, държавници и народни представители да се замислят, дали трябва да се изливат ежегодно близо 100 милиона грешни пари в пясъка заради един монополист-реликт от комунистическото минало, последен бастион на тоталитаризма в Европа, каквато е БАН?
*Текстът е публикуван във www.fakel.bg
В края на юни разбрахме от Комисията по досиетата имената на 45 бизнесмени от игралния бизнес, които са били доносници на тайните служби на бившия комунистически режим в България. Едва ли е изненада, че сред тях са притежателите на едни от най-големите хотели по Черноморието. Още от 2008 година пък знаем имената на 14 живи и здрави бивши агенти на ДС, които навремето са управлявали държавни институции с ресор туризъм - в НРБ и след това.