Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България
- Бяхте включен в една програма за възстановяване след прекаран инсулт, в която магията е “плуване сред делфини”.
- Е да, но това беше отдавна.
- Как е да се плува сред делфини?
- Не знам. Така и не влязох в басейна, защото беше прекалено студено.
- А как е да се плува в морето на българската култура?
- Интересно е, защото в момента има едно мъртво вълнение. В него всякакви риби се учат да плуват. Има много не знание, но има и всевъзможни многознайковци, които в момента се опитват да се качат на гърба на всички онези, които знаят как се плува в българския театър въобще.
- Какъв е точно проблемът с българските театри днес?
- В киното имаше скандал. В театрите има проблем. Предишният министър на културата (Петър Стоянович, б.р.) не успя да направи актуализация на бюджета и в момента има недостиг на средства. В реформата, която направихме преди години, заложихме нова формула за формиране на бюджетите на театрите така, че колегите да знаят за какво работят.
- Това е реформата, която направихте с министър Вежди Рашидов. Успя ли тя? Много хора ви критикуват, че така сте профанизирали театъра.
- Кои ни критикуват?
- Не бих могъл да спомена конкретни имена сега.
- Аз ще ви кажа кои критикуват. Некадърниците. Тези хора, които цял живот са работели по театрите на щат и получаваха заплати, без да си мръднат пръста. Те са противници на реформата. Те са хората, които започнаха да наричат по-популярните от телевизията и киното актьори “мечките в театъра”.
Мислите ли, че една такава “мечка” като Татяна Лолова не би била полезна на двама или трима млади актьори в Бургас, примерно? Да им предаде опита си, таланта си. Големият актьор, познатото лице, пълни залите заради името си. А пълните зали позволяват на театрите да са живи и да изпълняват основната си функция - да носят наслада на зрителите и да ги променят.
Мислите ли, че една такава “мечка” като Татяна Лолова не би била полезна на двама или трима млади актьори в Бургас, примерно? Да им предаде опита си, таланта си. Големият актьор, познатото лице, пълни залите заради името си. А пълните зали позволяват на театрите да са живи и да изпълняват основната си функция - да носят наслада на зрителите и да ги променят.
- Можете ли да направите разлика между масовия театър и експерименталния?
- Няма масов театър. Просто има театър. Няма театър за пет човека и такъв за пестотин и пет. Кой е казал, че театърът не трябва да печели? И кой е казал, че е лошо театърът да печели пари и да си плаща на актьорите?
- Как оценявате дейността на миналото правителство по отношение на културата?
- Слава богу, ние не позволихме на този кабинет да върне реформата назад, какъвто опит имаше. Имаше желание да се възстанови статуквото и пак да има актьори на щат, които да почиват на стари лаври. Такива, за които няма значение пред колко души се играе една пиеса и какво е качеството на постановката.
- Може ли един експериментален театър да бъде и комерсиален?
- За експерименталния театър питайте Мирослава Кортенска. Тя разбира от тези неща. Аз - не! Аз знам, че вечер, като изляза пред публиката, не излизам да играя класически или експериментален театър, а излизам да изиграя една пиеса, която съм репетирал няколко месеца от живота си.
- В момента киното изглежда е в нокдаун. От една страна, заради заведени дела беше блокирано цялото финансиране на документално и игрално кино. А в същото време гилдията не намира подкрепата на публиката. На хората сякаш им е все едно. Казват си - майната им, само искат пари да вземат. Има ли изход?
- Далеч съм от самочувствието, че познавам кинопроизводството в България. В Америка това е индустрия, защото има огромен пазар. Не познавам процесите толкова дълбоко.
- Позволете ми да не ви вярвам.
- Не, аз съм снимал в много филми и знам как функционира процесът на заснемане, но не познавам самото продуциране като такова. Блокираните средства в киното дойдоха след заведено дело от едно младо момиче (Ралица Караджова, б.р.). Аз съм разговарял с нея, макар и през преводач, защото е глуха. Тя ми разказа коя е, кои са нейните мечти и смятам, че всеки има право да се развива в тази държава и ако някой по някакъв начин е ощетен от субективна или не толкова субективна причина той има правото да си търси правата.
- Бихте ли се занимавали с политика?
- Аз и сега се занимавам с политика.
- А на по-високо стъпало - министър на културата, примерно?
- Да си министър на културата не е процес на политическо развитие. Този пост е много висока административна позиция, сложна по същество. Само че тя е за здраво мислещи и трезво мислещи хора. Ако аз съм министър не бих си позволил да стигна до това да разпределям едни пари от Министерство на финансите към театрите, училищата, археолозите и киното и после приходите да ги връщам в Министерство на финансите. Това се нарича пощенска кутия. Аз не ви приличам на пощенска кутия, нали?
- Как бихте решили проблема с киното? По изчисления държавата дължи на кинодейците към 45 млн. лева.
- Ако съм министър, бих настоявал държавата да се издължи до стотинка и ако не го направи, просто си подавам оставка. Това е емоционалната страна на въпроса. Научил съм се обаче да анализирам нещата и да виждам проблемите. Лично аз бих разгледал внимателно Закона за киното, да видя къде са проблемите и да направя сериозни законодателни промени. Веднага бих казал една на прима виста: бих задължител абсолютно всички вносители на чужди филми в България, както и разпространителите, които печелят по моловете, от всеки билет да внасят във Фонд “Българско кино” по 2 лева от цената на билета. Фондове трябва да се създадат към всяка една сфера на изкуството - както е в нормалните развити държави. Трябва да защитаваме изкуството си така, както го правят на Запад. Идете да снимате в САЩ, за да видите за какво става въпрос. Ако искат големите имена да снимат в България, да си плащат данъците, а част от тях да отиват във фонд “Кино”. Ако не, да ходят да снимат в Африка - все ми е тая. Във всяка област на изкуството трябва да е така. После радиото. Как така ще пренебрегват българската музика? Тя как да пробие, като всички я мачкат. Пускат всичко друго, но не и българска музика. Със закон трябва да се задължат станциите да пускат минимум 50 на сто българска музика.
- Не е ли прекалено рестриктивно?
- Трябва да бъде рестриктивно. Навремето, когато Стамболов е бил на власт, е принудил Народното събрание да приеме закон за насърчаване на местната индустрия. Задължил е всички чиновници да носят дрехи - българско производство, обуща - българско производство, шапки, копчета на дрехи, шалове, ръкавици - българско производство. Същото трябва да се прави и сега.
- Как бихте убедили хората за нуждата от култура?
- Нямам никакво намерение да убеждавам никого в нищо.
- При всички управлявали досега културата винаги е последна.
- Знаете ли защо? Прост народ се управлява по-лесно. Но политиците не осъзнават нещо много важно. Колкото по-прост е народът, толкова е по-слаба и държавата. Тези, които управляваха през последните 25 години, искаха лесно да управляват народа и се постараха да унищожат и българското образование, и българското здравеопазване, и българската култура. А това са трите кита, въхру които се крепи всяка една нация в света. Оттам насетне, здрави, образовани и възпитани в културни ценности хора могат да правят икономика и имат мотивацията да изграждат държавата си. Болни, прости и нискообразовани хора не могат да създават нищо стойностно. Това е.
- Какво ви предстои в театъра?
- Едно много интересно предизвикателство. През октомври очаквам да започна репетиции на една нова постановка, с работно заглавие “За момчетата” - автор е Яна Борисова, по книгата “Да бъдеш Христо Мутафчиев”, която тя написа.
- За първи път ще играете себе си?
- Да. Ще бъде много интересно, защото най-малкото ще трябва да уча думи, които сам съм изговорил. Представяте ли си, да не мога да се справя! (Смее се.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар