неделя, 12 октомври 2014 г.

Възходът на крепостничеството

В изборната нощ със сияеща физиономия Лютви Местан обяви гордостта си от подкрепата на българските роми. Причината, разбира се, е прагматична - ромските гласове осигуриха на ДПС възможността да разпростре влиянието си върху нови, нетрадиционни региони в страната. Фактът, че от няколко избора насам ДПС успя да овладее ромския вот, обаче се простира отвъд очевидното - раздаване на дребни суми срещу гласове. Това нито е практика само на Движението, нито е характерно само за ромската общност.

Провалената интеграция и последователната политическа злоупотреба с ромските гласове направиха така, че иначе шарената група на ромите започна да гласува само по един признак - етнически. "Левите" и "десни" ромски партии бяха претопени и на тяхно място се появиха местни лидери, които държат общността и я продават на онзи, който държи властовия контрол върху ресурсите.

Истината е, че ромите не избират да продават гласа си. На тях им е отнето гражданското право да гласуват по съвест, защото го правят по принуда или под натиск. В махалите партиите не работят с обещания, а със заплахи. Там не влизат партийни лидери, а партийни мутри. Хората в ромските махали също искат обикновени неща  - да им се асфалтира улицата, линейките да влизат в квартала, камионът за боклука да не минава веднъж седмично, а всеки ден. Но с времето са привикнали, че дори достъпът им до тези базови неща зависи от това дали ще гласуват организирано на изборите, дали ще зачеркнат номера, посочен им от силния на деня.

Това е порочен кръг, от който засега печели най-много ДПС, защото тя целенасочено инвестира усилия и ресурси в тази насока. Защото никоя друга партия през годините не избра да инвестира в лидерство на умни роми. Не избра да овласти общностите по места, да им върне контрола върху собствените им животи. За да могат да правят собствения си избор в тъмната стаичка, не предизвестения.

Няма коментари:

Публикуване на коментар