ВЕСЕЛИН ЖЕЛЕВ
Тази дописка не подиграва министъра на културата Вежди Рашидов. Който види в нея това, се лъже. Включително и министърът.
Рашидов е признат скулптор. Като творец и като държавен мъж той е оставил след себе си неща, които мога да се видят и пипнат. И те говорят сами за себе си.
Под негово ръководство при предишния мандат на ГЕРБ са усвоени 136 милиона лева европейски фондове за културно-историческото наследство и за съвременната култура на България. Това и най-злите му критици трябва да признаят.
Рашидов е колоритен събеседник, особено в неформална обстановка. Във формална е неформален.
Най-хубавото му е, че няма комплекси. Той се държи, тъй както си знае, а не както другите очакват. Но май невинаги е готов да приеме, че и други могат да правят това.
Той се разсърди (и до днес не разбирам, защо на мене), когато преди година и половина публикувах един негов монолог на пресконференция в Брюксел, без да променя нито една дума.
Това беше суров словесен автопортрет. Ръбат, чепат Рашидов в оставка - по всички животрептущи въпроси - от Мишел Бонев до простестите, свалили от власт Бойко Борисов.
Днес ще направя същото, защото преди три дни Рашидов беше пак в Брюксел за Съвет на министрите на културата и щедро изсипа материал за словесно ваятелство.
Обещавам пак да не дялам материала. В самородната си форма той е най-силен. Този път обаче няма да го оставя в един монолитен къс, а ще го надробя на по-малки парчета, между които ще се опитам да обясня защо ви занимавам с него.
Какво обсъждаха министрите пише тук. Накратко: Европейската аудиовизуална политика, работния план на Съвета по култура от 2015 до 2018 година, управлението на културното наследство, приноса на културния и творческия сектор към програмата Европа 2020.
Ето как Рашидов разказа за всичко това на журналистите със свои думи:
"Тази тема, че културата трябва да бъде приоритет, още предишния мандат засегнахме по обясними причини. И нашето изказване беше отново в същата посока. Защото, когато се говори за култура във всички държави и в Европейския съюз, като че ли културата е малко придатък към общото".
Ако съдя по заключенията на Съвета, темата му не е била точно тази, но да не издребнявам. "Това не е разговор между художници", както казал бръснарят на Дьолакроа, когато последният се опитал да плати за услугата.
Не мога да не се съглася с министъра, че културата трябва да е приоритет. Питайте Бойко Борисов и финансовия му министър. Сигурен съм, че и те ще ви кажат същото. Докато не им поискате пари за приоритета.
Рашидов обаче иска и му дават. А на други - не. Той обяснява на репортерите как става номерът - искаш 600 милиона, дават ти 100. "Берекет версин".
Рашидов е третият човек, когото чувам да говори за себе си в първо лице множествено число - "нашето изказване". Първите двама са папата и Тони Филипов, д-р. Последният се кодоши, като се прави на папа.
Рашидов обаче не се кодоши. В "нашето изказване" говори колективният му дух (team spirit), който иначе рядко ще забележите в самотния свят на художника.
Рашидов е творец. Чужд му е дървеният език на европейските институции. Напълно разбираемо е, че изказването, което е прочел пред Съвета, е колективно дело. И той честно го нарича "нашето изказване". А други не го правят. Те казват "моето изказване" за това, което други са им писали.
От двете страни на министъра седят две помощнички. Колчем журналята зададат педантичен въпрос, свързан с числа и дати, той им вика "помагайте".
И те помагат. Като курдисани са - всичко знаят и цитират. Но радиото недоволства. Не говорете върху министъра, неговият глас ми трябва за записа, не вашите. Криза в жанра.
Продължавайки разсъжденията си за културата като приоритет, Рашидов за малко изпада в необоснован според мене оптимизъм:
"А днеска по изказването почти на всички, се оказа, че тя (културата - б.а.)може да бъде основният приоритет, защото благодарение на културата всяка държава има своята идентичност".
Дума да няма, че културната идентичност е важна. Но точно сега ЕС да я обяви за свой приоритет, ми се вижда малко пресилено. Поне като слушам големите клечки по върха му. На тях само заетост, растеж и инвестиции са им в устата. Щото на 25 милиона безработни европейци идентичността им е последна грижа. Те са готови и в бившите африкански колонии на страните си да отидат, ако там има кой да ги наеме.
Може да е така, но пред колегите си Рашидов находчиво е отстоявал приоритета (без много детайли в словореда и съгласувания по род и число):
"Дори аз така малко иронично показах, че на масата не седи по програмите европейските пречиствателни станции, а винаги седи изкуството на Сиена.(фотоалбум, който италианското председателство на ЕС раздава на участниците в Съвета от - б.а.) - във всяка книга...И като се обърнете, виждате, че културата е идентичността".
Не е нужно да се обръщам. Министърът срещу мене е живо потвърждение на думите си.
"Много важно нещо. И за да бъде приоритет, трябва наистина да се бориме в Европейския съюз. Не за друго, а защото, ако махнете Колизеума, ако махнеме Пантеона, фонтана Треви и още, които там обекти вземете, Ватикана, който също е паметник на архитектурата...Има 60 милиона италианско говорещи хора, които вървят по един път, асфалтено шосе и ядат и умират. Без идентичност. Няма Италия с една дума".
Надявам се това прозрение да е отворило очите на Дарио Франческини, италианския колега на Рашидов, в каква страна живее. И на какво се крепи нейната идентичност. Впрочем длъжността на Франческини не е "министър на културата" а "министър на културните обекти, дейности и на туризма". Т.е. на неща, които могат да се администрират.
Рашидов сподели , че е помогнал и на френската си колежка, госпожа Фльор Пелерен да види родината си с нови очи. Ето как:
"Същото е и Франция. Ако махнеш Лувъра, Операта, каквото и да вземеш като паметник на културата, ако няма Мона Лиза, няма такава култура. "
Добре де, ама някой възнамерява ли сериозно да "маха" Колизеума, Пантеона, Ватикана, Лувъра, Операта и Мона Лиза? Тия министри това ли обсъждат на съветите си?
Освен това, Джокондата е в Париж, но май я беше рисувал един италианец, който я донесъл във Франция през 1516 година, т.е. осем години, след като я е завършил. Част от чия идентичност е тя? Италианската? Френската? Европейската?
Една колежка се усъмнява, че културата наистина е изместила асфалта в приоритетите на правителството Борисов - II.
Рашидов осветлява и нея:
"Асфалтът е необходим, разбира се, две мнения няма. Много е приятно като се возите тук по белгийските пътища. Много важно нещо е това. Но казвам, че идентичността на една нация не се определя по това, ами по това".
Ясно ли е сега? Не по това, а по това.
"Айде по-късно да говорим, че след това излизат едни материали в София, да се чудиш Шекспир ли ги е съчинявал", добавя той.
Ех, господин министър...Приятно слышать. Но не е педагогично да се говори така на журналисти.
"Защото е много важно всяка нация да започне бъдещето си с историческото си наследство", продължава монолога си Рашидов.
Така е. Само че ние все от него почваме и все там си оставаме. В миналото. При наследството.
"Ние затова не сме популярни, защото нас ни интересуват много по-дребни неща и никой не ни знае. Всички знаеме, какво е Сиена. Аз например го знам. Всички знаеме какво е Италия, какво е Франция и върху какво лежи, с какво е популярно това. Това би било хубаво и за България да се случи",казва Рашидов.
Как да не се съгласиш? И обяснява, защо не се случва.
"Да, трябват едни средства. България, разбира се, няма какво да криеме, една от европейските страни с най-нисък бюджет към вътрешния продукт - 0,4, докато на Франция, която е в тежка криза, също европейска, е 3,9. Македония, да не говорим - 1,8 и така".
Заговори ли артист за пари, става мазало. Пък бил той и артист-министър. При това не сме обсъждали КТБ и изгубения влог на Рашидов там. Това беше под нивото на разговора.
Но нали, джанъм, културата беше приоритет? Изведнъж - нямало пари за нея. Ами като няма, значи няма и приоритет. Другото е араламбене - по Радичков.
Българският държавен бюджет, отнесен към брутния вътрешен продукт (БВП) съвсем не е най-нисък в ЕС. Той преразпределя близо 40 на сто от този продукт. Друг е въпросът, че 0,4 на сто от БВП у нас отива за министерството на Рашидов. Което може би обяснява начина му на изразяване. И не само неговия.
Може би министърът е имал предвид именно съотношението на бюджета за култура към БВП, но няма как да познаем това по монолога му. За министрите, особено пред медии, е важно нещо, което на артистите е простено да пренебрегнат: Да говорят точно това, което мислят и да мислят, какво говорят. Рашидов може да не го прави, но има добри намерения:
"Така че, да, приоритетът е да имаме условия да ги извадиме паметниците на културата, да развиеме самата култура. Ние сме дали на света от най-голямата иконописна школа до Кристо. Големи имена. Имаме ги, не защото ги нямаме. Но това не значи, че оставяйки бяло петно 25 години, няма млади талантливи хора. Но нямаме възможност да ги извадиме. За да може този процес да е плавен и да върви по някакъв плавен начин напред. Това беше темата. И аз смятам, че оттук нататък бавно ще се събудиме всички в комисиите и в Съвета на Европа."
Не бавно, господин министър, не. Животът ми мина под властта на бавно събуждащи се хора. Няма за кога повече да ги чакам да се наспят. Овен това талантите на България, едва ли разчитат на Вас да ги "извадите". Границите са отворени. Който наистина може, се "изважда" сам.
Освен това не разбирам, за какви "комисии" говорите? Европейската комисия е една. Много комисии има в Европейския парламент, но какво общо имате вие с тях? И какъв Съвет на Европа? Той не е в Брюксел, а в Страсбург и е организация извън ЕС. Това, в което вие участвахте миналия вторник, беше Съвет на ЕС.
Заплитането в институционалната джунгла обаче продължава:
"Разбира се, не е тайна за никой, че 2018-та България ще трябва да председателства Комисията", съобщава Рашидов.
Тайна е, г-н министър. Поне за мене. Според последните ми данни през 2018 година Европейската комисия трябва да я председателства още Жан-Клод Юнкер. Освен ако дотогава мястото му не заеме някой българин.
Това, което България ще председателства през 2018-а, е Съветът на ЕС (не Съветът на Европа). И ако тогава сте още министър, Вие ще трябва да седите там, където седеше колегата Ви Франческини и да правите това, което той правеше. Няма да има кой да ви подсказва. Няма да има на кого да разпоредите: "Помагай" и той да ви изпее урока. Няма време, господин Рашидов. Буденето трябва да е бързо. По тревога.
Защото следващата Ви реплика наистина е тревожна:
"И е хубаво още отсега да бъдеме много по-активни - и в изказвания, и в участия и във взимане на решения".
Точно това според мене е по-добре да не бъдете точно сега. Добрата практика е: Първо четем, после говорим.
"И онова, което е важно, разбира се, давам си сметка, че, когато ние председателстваме, тези месеци ние трябва да покажем най-доброто на националната ни култура", твърдите Вие.
Трябва. Само че председателството не е изложба. То е организация на още 27 държави-членки, прокарване на законодателство, посредничество в трудни преговори. Най-малкото, което трябва да знаеш при него, е, къде се намираш. И какво председателстваш.
Вие обаче, макар и човек на духа, все мислите за пари:
"Всичко това, разбира се, като говорим за това, което трябва да представим, са едни пари. Нали, като трябва да докараме тракийските съкровища, са едни средства. И го казвам отговорно, защото кризата ни е голяма в момента. Много е тежка ситуацията в държавата."
Така е. Вие сте живото доказателство.
"Въпреки всичко трябва да се случват нещата", продължавате Вие. "Имаме уникални произведения и сме уникална държава с проклети хора".
За последното живият пример съм аз.
Преминаваме към срещата на Рашидов с Кристалина Георгиева, заместник-председател на Европейската комисия по бюджета и човешките ресурси.
"Ще ви кажа какво говорихме. Няма никаква тайна. Тя е шеф на бюджета, разбира се... Много въпроси има от страна на българските творци за това да могат да кандидатстват персонално като бенефициенти за някакви проекти примерно - театри и кино, книгата също, защото книгата миналия път много малко успяхме за книгата да направим, но този път ще ми бъде така един приоритет, защото имаме силна литература, но непопулярна поради това че няма преводачи...Може би трябва да върнеме писателските срещи, които бяха от соца, защото те работеха като една много интересна машина. Сега, как ще го наречеме? Когато едно нещо е добро, няма нищо обидно да го вземеш и да го върнеш. Ако то работи. Тогава какво ставаше тука? Правеха едни срещи, където идваха най-големите писатели на света и правеха един обмен на литература. Заедно с тях идват и издатели да търсят интересна литература. А между тях идваха и преводачите, които трябва да работят за превода и за издаването. И само по себе това става една много интересна машинка на обмен. Даже институциите толкова не са се ангажирали, те сами си вършеха работа помежду си. Имаше, така, резултат".
Чакай сега. Почнахме от Кристалина Георгиева и стигнахме до писателските срещи в София, дето ги правеше Людмила Живкова. Каква е връзката?
Иначе всички искаме Европа и светът да знаят повече за българската литература. Калин Терзийски и Милен Русков дадоха своето за това. Спечелиха Наградата за литература на ЕС през 2011 и 2014 година и той ще плати за превода на книгите им в държавите-членки на съюза.
В същото време се питам как така нобелистите за литература от две съседни нам страни Орхан Памук, Георгиос Сеферис и Одисеас Елитис са световно известни и преведени без еврофинансиране, писателски срещи и "машинки за обмен"?
Няма коментари:
Публикуване на коментар