Защо трябва да има стаи за инжектиране на наркотици

От Росен Босев 10/07/2015

По данни на Националния фокусен център за наркотици и наркомании хората, употребяващи инжекционно наркотици в София са близо 10 000. Виждали ли сте ги?  
Използвани, зацапани с кръв спринцовки и игли, разхвърляни по земята. Режеща миризма. Порутени сгради. Това е образът-клише, който инжекционната употреба на наркотици предизвиква. И всъщност не е никакво клише. Разходете се в "Орландовци", "Възраждане", Сточна гара и ще видите това, което специалистите наричат открити сцени за използване на наркотици. 

Какво се случва на тези места? И тук обществената представа не сме разминава много от реалността – на тези места има концентрация на престъпност, зависими загиват от свръхдоза, заразите се пренасят лесно през използвана от друг игла. В риск са не само зависимите, но и хората около тях. 
 
"Повече от 15 години сме на улицата и наблюдаваме тези процеси. В началото 

сцената на употреба беше в центъра на града, но после се изнесе към периферията, а потребителите се маргинализираха
Днес това са хора с тежки социални проблеми – безработни, бездомни, без лични документи, неграмотни. Вече не сме в тези хубави части на града. Има напрежение – жителите на "Възраждане" събираха подписка заради хората, които се събират в района на улица "Пиротска", описва актуалната картина Ана Любенова, секретар на фондация "Инициатива за здраве", която повече от 15 години се бори за намаляване на вредите от употребата на наркотици в България и превенцията на ХИВ сред инжекционните потребители на наркотици. 
 
"Това е заварен проблем. Превенцията дава резултат след 10-15 години. Ние трябва да живеем с тези хора" - с тези думи, бившият директор на Националния център по наркомании д-р Георги Василев, описва реалността и добавя собствения си опит: "Заедно остаряхме с тези хора."  Под "трябва да живеем с тях", д-р Василев има предвид, че усилията трябва да бъдат насочени не в отричане на проблема, а в мининизирането на щетите, които инжекционната употреба на наркотици носи. 

Възможно решение:
 
Едно от тези средства за превенция са стаите за консумация на наркотици 

които от години набират популярност. Първата е създадена през 1986 г. в швейцарския град Берн, а днес по света има над 90 действащи подобни стаи. 
 
В България темата е табу или поне до момента, в който "Инициатива за здраве" не се опита да я постави на масата. "Тези стаи за консумация на наркотиците носят ползи и за двете засегнати групи. Първо за самите хора, които използват наркотици, защото така се ограничава нестерилното ижектиране, събират се безопасно самите игли и спринцовки, а ако някой предозира може да му се окаже своевременна помощ. Второ и за обществото, защото така се намалява публичната употреба, с всички рискове -  общественото напрежение, изхвърлените спринцовки, концетрацията на престъпност."



Юлия Георгиева, която е координатор на застъпническите дейности на фондацията, обяснява, че откакто по света има подобни стаи (близо 30 години) в тях не е регистриран нито един смъртен случаи, а за сравненине "преди няколко години за една вечер в София загинаха седем човека". 
 
Полицай от СДВР дори се шегува, че

нерегламентирани стаи за инжекционна употреба съществуват от десетки години 
Общоизвестен факт е, че в пловдивския квартал "Столипиново" предоставянето на помещения под наем за дошлите да си купят хероин е част от модела на наркоразпространение. За разлика от регламентираните стаи за употреба на наркотици в Западна Европа, Канада и Австралия, подобен модел носи почти всички рискове, познати и при откритите сцени – няма стерилна среда за взимане на наркотици, не се предоставят инжекции и спринцовки, няма лекарска помощ. 
 
Действащият Наказателен кодекс предвижда затвор от една до десет години и глоба от пет до 20 хиляди лева за

този, който "системно предоставя помещение на различни лица за употреба на наркотични вещества
или организира употреба на такива вещества." 
 
Този текст от НК, според специалистите е формалната пречка, за създаването на стаи за инжекционна употреба. Друга пречка е, че притежанието на наркотик (с какъвто зависимите ще идват в тези стаи) е престъпление. И най-вероятно полицейските патрули ще седят пред стаята за да задържат всеки, който се е запътил към нея.
 
Юлия Георгиева коментира, че в Швейцария е имало споразумение между администраторите на тези помещения и полицията – да не закачат хората, които ги ползват. Това е така, че защото и самите органи на реда имат интерес от тези помещения. В същото време всеки, който употребява наркотик на открити места знае, че към него полицията няма да е снизходителна. 
 
"Когато преди 15 години започнахме да раздаваме игли и спринцовки ни арестуваха", спомня си изпълнителният директор на "Инициатива за здраве" Елена Янкова. Днес дейността на фондацията достига няколко хиляди "клиенти" в София. Благодарение на това, че ги снабдява с игли и спринцовки се ограничава предаването на инфекциозни заболявания, ХИВ и хепатит. 

 
Всъщност

проблемът е преди всичко в манталитета и неинформираността на хората


"Трябва да ги скрием тези хора, не да ги показваме" коментира Цветанка Петрова, която е секретар на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в район "Възраждане". И допълва: "Нали забранихме да се пуши на закрито, а сега ще правим специални стаи за наркомани". Според нея живеещите в района ще се разбунтуват, ако разберат, че се подготвя подобно нещо. 



Същите тези жители се бунтуват и в момента, защото парка "Свети Никола" е най-известната "открита сцена" на инжекционни потребители на наркотици, но нищо не се променя. Ясно е, че проблемът няма как да изчезне от днес за утре.
 
Въпросът е дали обществото е готово да приеме, че има начини да управлява по-добре този проблем.