„ГЕРМАНСКАТА ГЛАВОБЛЪСКАНИЦА“ – Джордж Фридман

На 6 февруари германският канцлер Ангела Меркел се срещна с Владимир Путин.

На 9 февруари тя се срещна и с президента на САЩ Барак Обама във Вашингтон.

Основната тема бе кризата в Украйна, но първият въпрос, дискутиран на пресконференцията сред преговорите с президента Обама, бе Гърция.

В американското съзнание проблемите с Украйна и Гърция не са свързани. Те обаче са свързани в германското съзнание, защото са показатели за нова роля на Германия в света и защото Германия не се чувства комфортно от това.

Интересно е да се види колко далече стигна Германия за толкова кратко време.

Когато Ангела Меркел пое властта през 2005 г., тя стана канцлер на една мирна Германия, в един обединен Европейски съюз. Светът, пред който обаче сега е изправена Меркел, е стряскащо различен.

ЕС е в дълбока криза. Мнозина обвиняват именно Берлин за тази криза, настоявайки, че агресивните политики за износ и исканията за режим на строги икономии обслужват самата нея и всъщност са посели семето на кризата.

Страната е обвинявана, че използва еврото за своите собствени интереси и оформя политиката на съюза по начин, който да защитава нейните собствени корпорации.

Образът на една добра Германия се изпари в по-голяма част от Европа – справедливо или не. По един реален, макар и ограничен начин, Германия се превърна в страната, от която всички се боят. Все по-малко държави настояват за членство в ЕС и настоящите членове имат малко желание да разширяват границите на блока.

В същото време мирът, който Германия така жадува, е в опасност.

Събитията в Украйна увеличиха страховете на Русия от Запада и страната анексира Крим, изпращайки подкрепата си за бунтовниците в източната част на държавата.

Действията на Москва от своя страна провокираха притеснения на САЩ за повторната поява на руския хегемон и Вашингтон обсъжда изпращането на оръжия за Украйна и променя позициите за американските сили в Балтийските държави, Полша, Румъния и България. Руснаците предвиждат ужасни последици, а някои американски сенатори настояват за въоръжаването на Украйна.

И ако е прекалено да кажем, че светът на Меркел се разпада, то не е прекалено да отбележим, че нейният свят и този на Германия са се променили по начини, които биха били невъобразими през 2005 г.

Финансовите кризи в Европа, което доведе до драматичен възход на национализма, и заплахата от война в Украйна трансформира света на Германия.

Една от основните цели на страната беше да избегне поемането на водеща политическа или военна роля в Европа. Настоящата ситуация обаче направи това невъзможно.

Европейската финансова криза отдавна не е само икономически, а и политически проблем. Украинската криза постави Германия в необичайно неудобната позиция, при която трябва да играе водеща роля срещу превръщането на един политически проблем във военен.

Важно е да разберем сходните проблеми, с които се сблъсква Германия.

От една страна тя се опитва да запази целостта на ЕС. От друга, иска да се увери, че Германия няма да носи тежестта на поддържането на това единство.

В Украйна именно Германия беше една от първите поддръжници на протестите, които доведоха до възхода на настоящото правителство. Не мисля, че германците очакваха отговора на САЩ и Русия и те не искаха да участват в никакви военни действия спрямо Русия. В същото време страната не искаше да се откъсва от подкрепата си за правителството в Киев.

Съществува общо противоречие в германската стратегия.

Германците не искат да изглеждат нападателни и заплашителни и в същото време заемат позиция, в която изглеждат точно такива.

В рамките на ЕС именно Германия е най-твърда не само по отношение на Гърция, но и по общия въпрос с Южна Европа и нейната катастрофална безработица.

В Украйна Берлин подкрепя Киев, което го изправя срещу Русия, но в същото време не иска да очертава никакви очевидни заключения.

Кризата в Украйна и тази в ЕС са два огледални образа. В Европа Германия води ръководна, но агресивна роля. В Украйна тя води ключова, но помирителна роля.Важното и в двата случая е, че Германия бе принудена – повече от обстоятелствата, отколкото от политиката – да играе ключова роля. Това определено не е удобно за Германия и особено за останалата част на Европа.

В Гърция Берлин повтори своят сложен подход по различна причина.

Германците се опитват да намерят някакъв вид покритие за своята роля в страната. Германия изнася повече от 50% от нейния Брутен вътрешен продукт и повече от половината от това отива за европейската зона за свободна търговия, която беше в сърцето на европейския проект. Германия в същото време е развила продукция, която далеч превишава нейният собствен капацитет за консумация. Тя трябва да има достъп до пазари, в противен случай я очаква сериозна икономическа криза.

Но бариерите започват да се спускат в Европа. Наред със заплахите от ислямистки нападения свободният поток от работна ръка между отделните държави лишава местното население от работа в полза на чужденци.

Ако границите станат бариери за трудещите се, а капиталовите пазари се изкривят от икономическата криза, тогава колко време ще мине преди икономиките да започнат да налагат мерки за защита от германски стоки?

Икономическата криза отприщи национализъм, при който всяка отделна страна се опитва да следва политика, която ще я облагодетелства. И при който много граждани видяха регулациите на ЕС като заплаха за тяхното съществуване.

И зад всички регулации, както и зад стойността на еврото, те видяха ръката на Германия.

Това е опасно за Берлин по много причини. Страната имаше трудности в опита си да изчисти образа си на агресор, а ето че сега той отново се надига.

Национализмът не само че тегли Германия към нейното презряно минало, но и заплашва основата за свободна търговия, на която се крепи добруването на страната. Германия не иска никой да напуска свободната зона за търговия.

Гърция не осъзнава това, но ако тя демонстрира, че предпочита неизпълнението пред изплащането на дълга си, други държави също биха последвали примера й. И ако покажат, че напускането на зоната за свободна търговия им носи ползи, то тогава цялата структура може да се разпадне.

Проблемът на Германия е, че ако новото гръцко правителство иска да оцелее, то няма как да се предаде. Именно затова Германия се изправя пред другата реалност на положението си. Нейната сила е почивала върху способността и желанието на другите страни да дадат достъп на Германия до своите пазари. Без този достъп германската сила може да се разпадне.

С Гърция Берлин иска да покаже на останалата част от Европа какви биха били последствията от неизпълнение на дълга, но Атина показва, че дълговете понякога не могат да бъдат платени. Също както се е случвало в миналото, Германия е едновременно арогантна и несигурна.

В справянето си с Гърция Берлин не може да си позволи да унищожи ЕС, но и не може да бъде сигурен кой от дърпаните от него конци ще разнищи Евросъюза.

Настоящият Анализ е изготвен от Джордж Фридман – известен американски политически анализатор.

Фридман е основател и директор на една от най-големите и авторитетни частни информационно-аналитични разузнавателни компания в света – Стратфор.