Показват се публикациите с етикет газ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет газ. Показване на всички публикации

петък, 25 септември 2015 г.

Украйна получава 1 млрд. долара за газ

Международни финансови институции дават 1 млрд. долара на Украйна за газ през зимния сезон. Представители на ЕС се надяват, че парите ще са достатъчни на украинския "Нафтогаз" за закупуване на около 5 милиарда кубически метра газ, съобщава The Wall Street Journal. Световната банка е сред институциите, които ще отпуснат средствата за Киев. 
Според изданието, финансирането ще помогне за преодоляването на една от основните пречки за постигането на споразумение за цените на газа между Москва и Киев, както и за да се избегне повторение на сценария от 2009 г., когато в резултат на прекратяването на доставките на газ, дефицитът на "синьо гориво" засегна някои европейски страни, включително и България.
Закупуването на 5 милиарда куб. метра газ, ще напълни резервите на Украйна до 19 милиарда куб. метра.
Според The ​​Wall Street Journal, Брюксел се надява да се постигне споразумение за газ по време на тристранните преговори между ЕС, Украйна и Русия, които ще се проведат в белгийската столица. Предметът на преговорите ще бъде зимният пакет на газ и така до 1 октомври трябва да има споразумение за доставките за Киев.
Представители на Русия и Украйна се срещат днес в Брюксел. Целта е те да подпишат протокол, с който руската страна да гарантира определени количества доставки на газ за Украйна до март 2016 година.
Държавните енергийни компании „Газпром“ и „Нафтогаз“ водят арбитражно дело в Стокхолм за това, колко точно милиона долара Украйна дължи на Русия като неплатени сметки за доставен газ.
economic.bg, 25.09.2015

сряда, 17 юни 2015 г.

България ще убеждава Русия за газов хъб у нас

Българският енергиен министър Теменужка Петкова ще представи на руския си колега Александър Новак концепцията за изграждане на газов хъб край Варна, според която предназначеният за Европа руски газ да идва по дъното на Черно море до българското крайбрежие и от там да се транспортира към Централна Европа. Идейният проект, нарисуван собственоръчно от премиера Бойко Борисов, бе предаден преди няколко месеца на шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в опит да бъде спечелен за българския газов хъб. Юнкер толкова се впечатли, че си сложи рисунката в рамка, но до момента ЕК не е казала подкрепя ли самия проект.

Теменужка Петкова ще има честта го представи лично пред руския министър, с когото ще се срещне по време на икономическия форум в Санкт Петербург, който се открива в четвъртък в условия на изострени политически отношения между Русия и Запада заради руската намеса в Украйна. След като Владимир Путин обвини ЕС, че създава пречки за руския проект "Южен поток" и посочи България като една от причините за провала му, през декември той обяви, че вместо този газопровод Русия ще строи "Турски поток". Идеята е природният газ, предназначен за Европа, да стига до хъб на турско-гръцката граница, а ЕС да си построи нужната инфраструктура за преноса му до своите пазари.

Веднага след това Бойко Борисов заяви, че България не се е отказала от "Южен поток". През февруари той представи пред еврокомисаря по енергийните въпроси Марош Шефчович проекта за газов хъб, захранван и от "Южен поток". "Ще предложим на руската страна да построи "Южен поток" до Варна, към днешна дата няма нито едни документ, че "Южен поток" е спрян. Продължавам да считам, че много по-обосновано икономически е "Южен поток" да дойде на границата с България", заяви тогава тогава Бойко Борисов и уточни, че това ще стане, когато български представители бъдат поканени в Русия.

Срещата на министър Петкова с колегата й Новак е потвърдена и тя ще му представи концепцията на България за газовия хъб, заявиха от Министерството на енергетиката пред Mediapool. Уговаря се и разговор с президента на "Газпром" Алексей Милер и други срещи по енергийни теми.

Досега Русия не е изразила позиция по офертата на България за участието й в газов хъб у нас. Единственото, което руският министър заяви след спирането на "Южен поток" беше, че не е запознат с намерението на България, но ако Русия го получи, е готова да го разгледа.

На планираните срещи българската страна ще се опита да убеди руснаците, че трасето на газопровода през България е по-добрият вариант пред "Турски поток", предвид по-напредналата фаза на проучвания по него, издадени строителни и екоразрешителни, изготвени икономически анализи и пр. Освен това ситуацията в Турция се усложнява след неубедителната победа на партията на президента Реджеп Тайип Ердоган на парламентарните избори, коментираха неофициално енергийни експерти пред Mediapool. Нестабилна е и политическата обстановка в Македония и финансовата в Гърция – две страни, които Русия постави в плановете си за продължение на "Турски поток".

Друг аргумент на София е, че "Газпром" ще елиминира посредника в доставките й за Европа, какъвто се явява Турция, ако се изгради "Турски поток". Освен това резервирането на капацитет за руските доставки, независимо дали ще са до хъб край Варна или на турско-гръцката граница, каквито са сегашните намерения на "Газпром", ще трябва да стане по европейските правила.

Самият Владимир Путин допусна вероятността по дъното на Черно море да има отклонение както за "Турски поток", така и за "Южен поток", ако получи помощ от Европейския съюз.

За преначертаване на газовите трасета се готвят повечето големи европейски енергийни компании и страни от Централна и Югоизточна Европа, особено след като ЕС обяви за приоритет намаляване на зависимостта от Русия чрез изграждане на интерконектори, хранилища и надеждни връзки между газовите мрежи на отделните държави в общността. Австрийският в. "Ди Пресе" съобщи в петък, че OMV планира възраждане на газопровода "Набуко", но с руски газ, като схемата предвижда планираните за "Турски поток" количества да минават през България по тръба, стигаща до Виена.

Все още обаче не е ясно дали ЕК въобще ще финансира построяването на газоразпределителен център в България, оценяван на 2.2 млрд. евро с рехабилитацията на газопреносната ни мрежа, за да поеме евентуалните бъдещи газови потоци. В същото време Брюксел дава знаци, че подкрепя опитите на страната ни да диверсифицира доставките на синьо гориво, а преди дни специалният енергиен пратеник на САЩ Амос Хохстейн изрази удовлетворението на Вашингтон, че страната ни работи за енергийната сигурност в целия регион.

В същото време обаче България демонстрира намерението си да реализира газовия хъб и без "Южен поток", след като миналия петък премиерът Борисов по време на посещение в Баку заяви пред азерския президент Илхам Алиев, че с капацитета си от 25-30 млрд. куб. м. годишно газовата ни връзка с Гърция увеличава възможностите на България за газово разпределение към цяла Европа. Затова според него Азербайджан може да планира реализирането на много по-големи от количества газ за България и Европа. Това е десет пъти повече от планираните към момента 3 млрд. куб. м, но се оказа, че Борисов не е сгрешил капацитета, а вече е поръчано на работещите по газовата връзка в "Българския енергиен холдинг" да направят нови изчисления за българо-гръцката връзка, научи Mediapool от свои източници.

Това обаче става в навечерието на вземането на окончателното инвестиционно решение за интерконектора и промяна на капацитета му може да забави с около 3 години реализацията на и без това закъснения проект, смятат експерти. Според тях нищо не пречи сега да тръгне строежът на тръба с мощност от 3 млрд. куб. м, както е планирано, а после да се добавят по трасето още тръби за вдигане на капацитета. Запълването на газопровода може да стане не само с азерски газ, но и с втечнен газ, внасян от САЩ, какъвто интерес вече били проявили две американски компании и разговори в тази посока са водени в Министерството на енергетиката през май.

15.06.2015 , Mediapool

Борисов вдигна капацитета на газовата връзка с Гърция на 30 млрд. куб. м.

15.06.2015 , Mediapool

"Българското правителство е предприело абсолютно всички мерки за бързото реализиране на газовата връзка с Гърция и ще гарантира качественото изпълнение на проекта. Интерконекторът ще бъде с приблизителен капацитет от около 25-30 млрд. куб. м и това от своя страна ще позволи България да се превърне в разпределителен център, от който азерски газ ще може да достига и до останалите страни от Европа". Това заявил премиерът Бойко Борисов на среща в Баку с президента на Азербайджан Илхам Алиев, на която са обсъдили възможностите за пренос и доставка на природен газ от Азербайджан до България, съобщи правителствената пресслужба в петък.

Вероятно погрешка Борисов вдига десет пъти планирания засега годишен капацитет на връзката между България и Гърция, който трябва да е първоначално 3 млрд. куб. м с опция на по-късен етап да станат 5 млрд. куб. м. Предстои вземането на окончателно инвестиционно решение за проекта, който се реализира от смесено дружество на  "Българския енергиен холдинг" и компанията "Посейдон”, в която участват гръцката ДЕПА и италианската "Едисон". Преди ден шефът на консултиращия проекта държавен газов оператор "Булгартрансгаз" – Георги Гегов съобщи, че в момента се проучва икономическата нужда от директно изграждане на тръбата с мощност от 5 млрд. куб. м, но дори и така капацитетът е доста по-нисък от посоченото от Борисов.

"Имайки предвид капацитета на връзката с Гърция и проектираните връзки с газопреносните системи на Румъния и Сърбия, възможностите на България за газово разпределение към цяла
Европа се увеличават значително и затова Азербайджан може да планира реализирането на много по-големи от количества газ за България и Европа", подчертал Борисов пред Алиев.

Българският премиер е заявил още, че от наша страна се полагат всички необходими усилия, за да може чрез изграждането на интерконекторната връзка между Гърция и България до страната ни да се доставя азерски газ.

Реално газовият доставчик "Булгаргаз" има сключен договор за закупуване на 1 млрд. куб. м от азерското газова находище в Каспийско море "Шах Дениз ІІ" от 2019 г., когато се очаква да влезе в експлоатация газовата връзка с Гърция. Тя ще е част от подкрепяния от Европейския съюз Южен газов коридор като алтернатива на руските газови доставки в Европа. Поради тази причина е се очаква Брюксел напълно да финансира тръбата, оценявана на 220 млн. евро при 3 млрд. куб. м капацитет.

На срещата премиерът и президентът обсъдили също така отношенията между България и Азербайджан. Борисов благодарил на Алиев, че вече е факт дарението от Азербайджанската фондация за историческо и културно наследство "Гейдар Алиев" за реставрация на крепостта "Трапезица" във Велико Търново. Страната ни получи от Баку 1.2 млн. евро за реставрация на западната част на хълма, в това число три църкви, алеята в цялата крепост. Ще се  обзаведе и музеят на хълма, където ще бъдат експонирани всички находки. Ще се възстанови и инфраструктурата към туристическия обект, допълниха от правителствената пресслужба.

Геополитически преговори за газа на първите европейски игри

13.06.2015 , Mediapool

Първите европейски игри бяха открити със зрелищна церемония в азербайджанската столица Баку в петък вечерта. На тях присъстваха редица държавни лидери, които използваха възможността за разговори. Лидерите на ЕС обаче не уважиха събитието, въпреки старанието на домакините.
Така докато прожекторите бяха насочени към олимпийския стадион, зад светлините при закрити врати се проведоха важни геополитически преговори между руския президент Владимир Путин, турския му колега Реджеп Ердоган и домакина Илхам Алиев, като основната тема бяха енергийните проекти в региона.
Азербайджан и Русия са в битка за доставките на газ за Европа, като Алиев се готви да направи това чрез проекта ТАП, докато Путин обеща реализацията на "Турски поток" след спънките с "Южен поток".
В тази сложна геополитическа обстановка България търси опит да се вмъкне и да извлече максимална полза, така че да не остане зад борда. Въпреки че Путин още през декември обяви, че спира изграждането на "Южен поток" у нас кипи трескава работа по него, като се доставят тръби и се вадят разрешителни за строеж. В същото време премиерът Борисов проведе няколко срещи с Алиев, който обеща транзит на азерски газ през България към Европа.

Борисов също беше в Баку и присъства на откриването на първите европейски игри. Той имаше среща с президента на Азербайджан Илхан Алиев преди старта на игрите, като според правителственото съобщение "България ще се превърне в разпределителен център, от който азерски газ ще може да достига и до останалите страни от Европа". Първоначално правителствени източници съобщиха, че се е договаряла и среща с руския президент Владимир Путин, но няма официална информация да се е провела такава.
Разговорите на Путин с лидерите от региона се проведоха на фона на подготвяни нови санкции от страна на САЩ и ЕС срещу Русия.

Путин и Ердоган при закрити врати

Срещата между президентите на Русия и Турция се проведе при закрити врати, предаде ТАСС. Лидерите на двете страни позираха за снимки и пред пресата само споделиха впечатленията си от церемонията по откриването на игрите, на която и двамата присъстваха.
Ердоган отбеляза, че за церемонията не е пристигнал никой от лидерите на ЕС. "Турция, като кандидат за членство в ЕС, представляваше целия Евросъюз", отвърна с усмивка Путин, цитиран от руските агенции.
Двамата президенти са обсъдили реализацията на газопровода "Турски поток", строежа на новата атомна централа в Турция, ситуацията в Украйна и други въпроси, съобщи след срещата прессекретарят на руския държавен глава Дмитрий Песков, който участва в нея.
На 1 декември 2014 г. "Газпром" и турската "Боташ" (Botas) подписаха меморандум за строителството на "Турски поток" през Черно море. По газопровода се предвижда да се транспортира 63 млрд. куб. метра газ, от които 50 млрд. куб. метра ще се доставят до новия газов хъб на турско-гръцката граница. "Турски поток" стана алтернатива на "Южен поток", след като Русия се отказа от него. Трасето му по дъното на Черно море в голямата си част съвпада с по-рано съгласуваното трасе на "Южен поток". "Газпром" е готов да доставя на Европа по "Турски поток" 47 млрд. куб. метра газ годишно, като планира да завърши първата тръба до края на 2016 г.

Путин и Алиев си размениха любезности

След срещата с Ердоган, руският президент се срещна и с азерския си колега Илхан Алиев, чийто баща Гайдар Алиев дълги години беше председател на Съветската социалистическа република Азербайджан по времето на Съветския съюз.
За пред публиката двамата лидери си размениха любезности и се похвалиха от "позитивното и динамично" развитие на отношенията между двете страни. Алиев посочи, че гледа с оптимизъм на бъдещето сътрудничество с Москва. Путин му върна жеста, като обяви, че е останал впечалтен от зрелищното откриване на игрите. За Кремъл Азербайджан е важен стратегически партньор в Каспийския регион.

САЩ и ЕС готвят нови санкции срещу Русия

Разговорите се проведоха на фона на подготвяните нови санкции срещу Русия от страна на САЩ и ЕС. Те ще разширят сферите на ограничения с фирми от финансовия, отбранителния и енергийния сектор, съобщи Си Ен Ен, като се позова на официален американски представител и европейски дипломати. Крайното решение обаче все още не е взето и зависи от поведението на Русия.
Ключово в случая е дали страната ще продължи да нарушава т.нар. Минско примирие, сигнали за което има почти всеки ден.
Путин, както и много други хора не подозират колко единна е Европа по отношение на намеренията да накара Русия да спазва споразуменията, твърди източникът на телевизията.
"Всички се притесняваме, че договорките се нарушават, като войски и техника се изпращат от Русия в зоната на конфликта и сега не е време да смекчаваме санкциите", обяснява европейски дипломат, чието име телевизията на споменава.
Негови колеги пък изразяват надежда, че до допълнителни санкции няма да се стигне, като самото споменаване на евентуалното им налагане би трябвало да откаже Путин от последващи действия в нарушения на споразуменията от Минск.
"Искаме да стане ясно, че можем да реагираме бързо, ако има акт на агресия", казва още източникът на Си Ен Ен.
По последни данни на ООН от април 2014 г. досега в Украйна са загинали над 6000 души.
Зрелища и хляб
Иначе първите европейски игри бяха открити със зрелищен спектакъл в Баку в петък вечерта. Церемонията беше на специално построения за игрите олимпийски стадион с капацитет 68 000 места. Той е един от 18-те спортни обекта, изградени специално за първите европейски игри.
В официалната ложа на трибуната освен президентът на Азербайджан Илхам Алиев бяха още  президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах, държавни глави и министър-председатели на много от страните участници в игрите. Сред тях беше и премиерът Бойко Борисов и министърът на спорта Красен Кралев.
Около две хиляди изпълнители се включиха в запомнящата се програма, в която се преплитаха националното изкуство на страната-домакин със съвременните интерактивни технологии.
Зрителите се наслаждаваха и аплодираха известния изпълнител на мугам (традиционно национално вокално изкуство) Алим Гасимов и 50 барабанчици-нагиристи (нагара е национален ударен инструмент), с които започна церемонията по откриването. Последваха танц на около хиляда танцьорки, преливане на слънчев и лунен диск, рецитал на стихове на класика на персийската поезия Низами, песен на американската певица Лейди Гага, която, свирейки на пиано, отрупано с цветя, изпълни песен на легендарния „Бийтълс“ Джон Ленън.
Двукратният параолимпийски шампион по джудо Илхам Закиев в компанията на шампиона от младежките олимпийски игри по тайкуондо Саид Гулиев внесоха огъня на игрите на стадиона и символично го заровиха в центъра на терена.
В традиционния парад на спортистите знаменосец на българската делегация беше двукратната олимпийска шампионка и многократна европейска шампионка по спортна стрелба Мария Гроздева. България ще участва на европейските игри в Баку със 127 спортисти. Осем известни спортисти издигнаха флага на Европейските олимпийски игри. Председателят на Организационния комитет на игрите Мехрибан Алиева, съпруга на азербайджанския президент Илхам Алиев, каза в своето слово: "Добре дошли в Азербайджан, добре дошли на първите европейски игри. Днес отваряме нова страница в историята на олимпийското движение".
Президентът на Европейските олимпийски комитети Патрик Хики подчерта, че "това е най-гордият момент в историята на европейските олимпийски комитети. 2015 г. е кулминацията на един дълъг път". Президентът на Азербайджан Илхан Алиев обяви първите европейски игри за открити, а след това последваха фоейерверки в небето над Баку.
Първите европейски игри ще се проведат в Баку от 12 до 28 юни. В игрите участват над 6000 спортисти от 50 страни, които ще се борят за 253 комплекта медали в 20 спорта, 16 от които са олимпийски. В 12 от тези олимпийски спорта ще се раздават визи за участие в летните олимпийски игри в Рио де Жанейро през 2016 г.

събота, 29 ноември 2014 г.

РУСКАТА ГАЗОВА ТРЪБА Е КАТО ДУЛО НА ОРЪДИЕ, НАСОЧЕНО СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ На фона на все по-ясно очертаващите се заплахи за България от агресивната руска политика, учудващо е почти пълното отсъствие на тази тема и всичко, свързано с нея, от българския публичен дебат. Защо отсъства, след като всички знаят, че точно в този случай мълчанието не е злато – разговаряме с Пламен Асенов.
- Пламен, Русия каза, че започва изграждането на морската част от газопровода „Южен поток”, въпреки несъгласието на Европейския съюз. Това заплаха ли е за България?
- Това е толкова сериозна заплаха, Фили, че май някак дори не си даваме сметка колко и се опитваме да действаме по старата изпитана технология на Тодор Живков – да се снишим, докато отмине бурята. Е, лошата новина е, че бурята няма да отмине. Онзи ден руски говорител каза пред агенция РИА Новости, че в средата на декември, със закъснение само около месец от предвиденото, „Газпром” започва да поставя тръбите в Черно море, независимо от мнението на ЕС. Това мнение е категорично отрицателно. Европа в момента, с усилията най-вече на Полша, гради наистина единна енергийна политика и е поставила на руснаците достатъчно условия, свързани специално с „Южен поток”, които те лесно могат, но изобщо не искат да изпълнят. А повечето европейски държави и компании, които доскоро искаха да участват в проекта, дават заден ход. Например Австрия изглежда разколебана най-вече от агресивната руска политика, а италианците от компания „ЕНИ” пък се отказват от проекта заради оскъпяването – от около 3 милиарда евро в началото, стойността на „Южен поток” вече се изчислява на близо 10 милиарда. До сериозни граждански протести заради заиграването с Русия точно по тази тема пък се стигна в страни като Унгария и Чехия, чиито правителства иначе се радват на широка популярност. В момента единствен възторжен привърженик на проекта „Южен поток” остана Сърбия, която не е член на ЕС. Белград подписа официален договор с „Газпром” и по този повод посрещна Путин като истински император. В същото време обаче, поне засега, договорът е просто парче хартия, тъй като за да стигне до Сърбия, руската тръба трябва да мине през България. Така че дори за истинския руски гений ще е трудно да пренесе газ по въздуха, за да захрани само сръбския участък от газопровода.
- Но какво казва България по въпроса?
- България мълчи, Фили. Официална България мълчи и наистина имам чувството, че просто се спотайва с надеждата за чудо. Ясно е, сегашното българско правителство не иска да разочарова нито Брюксел, нито Кремъл. Това, разбира се, е най-прекият път да разочароваме и Брюксел, и Кремъл едновременно, но какво да се прави, не си научихме уроците от последните 25 години. Поне до момента аз не знам някой представител на българските власти да попита откъде накъде, с какво разрешение и по какъв договор, във Варна преди дни се настаниха два кораба, които ще участват в реализацията на морския участък от руския газопровод, като пренасят тръби, струпани на българска територия. Нито знам някой официален български представител да реагира на руското съобщение за начало на това строителство и да заяви позиция. Защото какво става при хипотезата, че утре руснаците докарат тръбите до нашите териториални води и продължат – тъй като едва ли може да се очаква те да спрат насред морето, просто за да ни изчакат да вземем решението, което не взехме с години? Какво правим тогава – викаме НАТО ли? Или се сбиваме сами с руския черноморски флот от анексирания Крим, за да си защитим териториалния суверенитет? Всъщност, при такава хипотеза всички възможни реакции, Фили, биха били адски нелепи. Което само доказва, че досега България трябваше да реши въпроса за „Южен поток”, а не да се мотае. И трябваше да го реши в съответствие със своя и европейския, а не с руския национален интерес.
- Пламен, но как руснаците ще строят морския участък от газопровода, след като нямат договор и не знаят къде ще излезе тръбата? Може би се надяват да мине през Румъния?
- През Румъния пък съвсем няма да стане, Фили. Там антируските настроения са силни и дори социалистите в Букурещ не подкрепят Кремъл. Румънците направиха това, което ние не – научиха си урока. Още през 90-те те видяха как Кремъл откъсна от съседна Молдова тъй наречената Приднестровска република и всеки ден виждат как Москва изкуствено я крепи като зона на заплаха и несигурност. А по въпроса защо и как руснаците тръгват да строят собствена къща на чужда земя без съгласието на собственика – това им е стилът. Самият Путин каза по повод „Южен поток”, че „той е изгоден за Европа, а всичко останало е политика”, тоест, лиготии, преведено от кремълски. Сякаш неговото мнение за изгодата на Европа е меродавно, а не мнението на Европа. И сякаш да правиш политика е смешно, а „не”-то на смешните европейци Русия чете е като „да”. Естествено, подобно словесно и психологическо напасване на действителността спрямо желанията, този прочут руски волунтаризъм, няма нищо общо със здравия разум – но това е днешна Русия. Трябва не само да свикваме, но и да се научим да се държим адекватно спрямо нея. Нещо, което България не прави.
- Може ли тази ситуация да има тежки последици за България?
- Ако това правителство веднага мобилизира целия си ресурс, тоест, подкрепата не само на Европа и САЩ, която има, но и подкрепата на самото българско гражданско общество, ако заработи в единодействие с президента, смятам, че въпросът може да бъде бързо решен. В момента обаче не виждам как това ще стане, като имаме предвид, че правителството на Бойко Борисов е на глинени крака – крепят го силно проруската партия АБВ, основен радетел за изграждане на газопровода и ксенофобската, анти-европейска формация ПФ, съставена от бивши служители на ДС. Това е положението, Фили. Но ако не беше така, а Борисов имаше самостоятелно мнозинство, позволявам си да помечтая, че можехме евентуално да се надяваме на адекватна реакция. А такава е необходима, защото ако днес не се каже на руснаците ясно и категорично „не” за „Южен поток” през българска територия, утре те наистина ще застанат край бреговете ни с газова тръба като насочено оръдие. И заедно с това, като използват своята пета колона тук, ще хвърлят страната в хаос – защото само в хаоса могат да постигнат целите си.
- За целта обаче трябва да го няма НАТО, нали?
- Или България да не е в НАТО, Фили, което не е същото, но за нас ще значи същото. Не е случайно, че преди седмица Волен Сидеров в интервю за руски вестник категорично се застъпи за излизане на страната от НАТО. А още по-малко случайно е, че същия ден в центъра на Пловдив имаше вече организирана подписка с това искане. Ами утре тъй наречените български националисти, които всъщност са откровени слуги на руските интереси, могат да съберат достатъчно подписи, да предизвикат референдум и, подкрепени от левицата, както и цялата руска пропагандна машина тук, току-виж постигнали заветната мирна цел – България мирно излиза от НАТО, а руснаците мирно влизат в България.

четвъртък, 25 септември 2014 г.

Ройтерс: Европа сменя руския газ с ирански

ЕС може да замени руския газ с ирански, предаде Ройтерс, като цитира анонимен източник от Еврокомисията.
Техеран може да заеме мястото на Москва като основен доставчик на "синьо гориво" за Европа заради кризата в отношенията й с Брюксел, породени от агресията в Украйна. Еврочиновниците не са притеснени от две основни пречки - санкциите срещу Иран заради ядрената му програма, които продължават да бъдат в сила, както и недостатъчно развитата газопроводна структура на ислямската република.
"Иран е сред главните ни приоритети като една от средносрочните мерки, които ще ни помогнат да намалим зависимостта от руските газови доставки. Иранският газ може лесно да тече към Европа и се забелязва явно политическо сближаване между Техеран и Запада", заявява източникът на Ройтерс.
Ислямската република притежава вторите по големина в света след Русия запаси на природен газ. Той може да стане алтернативен доставчик на Европа в случай на успех на преговорите за неговата ядрена програма.
"Високият потенциал за добив на газ, провеждащите се в енергийния сектор реформи и продължаващото нормализиране на отношенията със Запада превръщат Иран в реална алтернатива на Русия." Това се казва в документ, изготвен за външнополитическото ръководство на ЕС след руската анексия на Крим.
В него се изтъква, че Техеран не може да стане доставчик в най-близко бъдеще заради наложените му санкции и необходимостта от развитие на инфраструктурата. Но и въпреки това ръководството на страната е готово да изнася газ.
"Иран може да стане надежден енергиен център за Европа." Твърди се, че това е казал президентът Хасан Рухани на австрийския си колега Хайнц Фишер.
"Иран се опитва да се позиционира в Енропа като замяна на доставките на руски газ. Той играе много сложна игра, като едновременно обсъжда с Русия сътрудничество за облекчаване на санкциите, а с Европа - замяна на руския газ със собствен. Предвид днешната политическа стратегия на Русия, а именно конфронтацията с Европа, ми се струва, че ЕС няма друг избор, освен търсенето на нови газови доставчици", смята Амир Ханджани - независим анализатор на петролните и газовите пазари в Дубай.
Санкциите срещу Иран по всяка вероятност няма да бъдат вдигнати скоро. Дипломатите не разчитат на окончателното решаване на въпроса за ядрената му програма до крайния срок, който изтича на 24 ноември. Анализаторите отбелязват, че Иран вече е изгубил изгодния азиатски пазар за втечнен природен газ, който бе зает от Катар, и сега му остава да се надява на Стария континент.
"Иран е страшно заинтересован от доставки на газ за Европа. Част от иранския икономически и политически елит и западните компании се готвят за края на санкциите", заяви ръководителят на изследванията на енергийния пазар в Кралския колеж в Лондон Франк Юмбак.
Държавният департамент на САЩ не коментира този въпрос.
Най-краткият път на иранския газ към Европа минава през Турция, който вече купува гориво от ислямската република. Пропускателната способност на действащия газопровод Табриз-Анкара обаче е недостатъчна за транзит на големи обеми. Иран от доста време насам предлага специализиран Персийски газопровод, който да свърже голямото находище "Южен Парс" с Европа.
"Това е изключително амбициозен проект. Ако той бъде осъществен дори наполовина, това ще бъде огромно постижение както за Европа, така и за Иран", смята Амир Ханджани.
Европейските инвеститори и Еврокомисията биха предпочели да получават газа не направо от Иран, а през територията на Турция, което би било по-евтино и по-лесно от политическа гледна точка.
Френската компания "Тотал" и италианската ЕНИ проявяваха в миналото интерес към разработването на "Южен Парс", където запасите се изчисляват на 50 трилиона кубически метра. Това съответства на обема на потреблението в Европа за 100 години. Според независими изчисления ако санкциите бъдат скоро вдигнати и в Иран потекат инвестиции, страната би могла да подава към Турция и Европа 10-20 милиарда кубика годишно от началото на 20-те г. на века.
Дипломатите са готови да подпомогнат тази важна промяна на световния пазар на енергоносители.
"Ние предимно общуваме с правителството на Иран чрез неговото посолство в Берлин, а новият посланик работеше преди в Министерството на енергетиката в Техеран", казва източникът на Ройтерс от Еврокомисията. 
Става дума за Али Маджеди. До юли той бе зам.-министър на петролната промишленост, отговарящ за външните връзки. Ройтерс не успя да получи коментар от Маджеди по въпроса.
Сигнал за затопляне на отношенията между Запада и Техерен е и вчерашната среща в Ню Йорк на британския премиер Дейвид Камерън с президента на Иран Хасан Рухани.