Приеха промените в Конституцията на първо четене

Поправките бяха приети с рекордните 184 гласа

Парламентът прие с 184 гласа „за" на първо четене промените в Конституцията за съдебната реформа. Приемането с толкова гласове предизвика ставане на крака и ръкопляскания от депутатите от ГЕРБ и Реформаторския блок.

Девет депутати от "Атака" направиха възможно конституционното мнозинство от 184 гласа. Досега групата на Волен Сидеров е демонстрирала пълно дистанциране от темата за конституцинните промени, а когато е имало някакви позиции, са били предимно отрицателни.

В залата са присъствали 226 народни представители. "За" са гласували 83 депутати от ГЕРБ, 36 от ДПС, 23 от Реформаторския блок, 17 от ПФ, 9 от БДЦ. Както председателят на ПГ на АБВ проф. Борислав Борисов обяви, един от тяхната група гласува "за”, а останалите 8 – "въздържал се". Четирима от независимите народни представители бяха "за”, а двама - "против”. 32 депутати от БСП бяха "против", предаде Mediapool.

Проектът за промените в Конституцията за съдебната реформа беше внесен в края на юли след тежки преговори между управляващите и ДПС. Целта на предлаганата конституционна промяна е да се извърши структурна и организационна реформа на съдебната власт в съответствие с международните стандарти, като предпоставка за преодоляване на системните дефицити в българската конституционна демокрация, са посочили вносителите. Предлага се промяна в структурата и организацията на ВСС. Ако промените се приемат, той трябва да се раздели на съдийска и на прокурорска колегия.

Съдийската колегия ще се състои от 13 членове, като включва председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС). Шестима от тях ще се избират от Общото събрание на съдиите, а петима - от Народното събрание. Според внесения проект прокурорската колегия ще има 12 членове и ще включва главния прокурор, четирима членове, избрани от Общото събрание на прокурорите, един член, избран от Общото събрание на следователите, и шестима членове, избрани от парламента.

По време на дебатите в парламента, от левицата разкритикуваха промените, а управляващите ги подкрепиха.

„Стоим категорично зад този законопроект и сме на мнение, че той заслужава максимално широка политическа и правна подкрепата", заяви Данаил Кирилов от ГЕРБ.

„Характерно за днешната промяна в Конституцията е, че тя се прави от едно несигурно мнозинство. Мнозинство, което пита първо Конституционния съд дали това не е противоконституционно. КС справедливо ви отговори: „Гласувайте, пък ще ви кажем". Никой не може да поеме повече отговорност от народните представители, които с гласа си подкрепят един или друг законопроект", коментира лидерът на социалистите Михаил Миков.

От Конституционния съд по-рано през миналата седмица съобщи, че не могат да се произнесат предварително въпреки отправеното питане до тях, защото на практика Народното събрание не е приело текстовете.

economic.bg

Депутатите приеха на първо четене промени в Закона за защита на потребителите

София. Депутатите приеха на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Министерски съвет, предаде репортер на Агенция „Фокус”. В мотивите към законопроекта се посочва, че се правят изменения и допълнения в Закона за потребителския кредит, които имат за цел отстраняване на несъответствия при въвеждане на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО за договорите за потребителски кредити. Промяната в Закона за потребителския кредит е продиктувана от злоупотреби на някои кредитодатели, предоставящи т.н. „бързи кредити”, които се отпускат при неизгодни и неясни условия за потребителите. Регулирането на кредитите под 400 лв. ще обезпечи еднаква степен на защита на всички потребители, независимо от стойността на отпускания кредит. Изменението предвижда разпоредбите на Закона за потребителски кредит да се прилагат и за кредити под 400 лв., които понастоящем са изключени от приложното поле на закона.

Според доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм с новата уредба на договорите от разстояние или извън търговския обект се увеличава срокът за упражняване правото на отказ на потребителя от 7 на 14 дни. Въведени са разпоредби относно начина за упражняване правото на отказ на потребителя от сключения договор, действието на отказа и задълженията на търговеца и потребителя, в случай на отказ от договора.