Гърците гласуват на съдбовен за страната им референдум

Гласуването на референдума в Гърция по условията наспоразумението с кредиторите започна днес в 7 ч. местно време(и българско) време. Обявен от крайнолевия премиер Алексис Ципрас само преди седмица, първият от над 40 години насамгръцки референдум се провежда на фона на затворени банки и недостиг на пари в брой, капиталов контрол, политическа несигурност и социално напрежение.

Гръцкото правителство се обявява за вот "не" на исканията на кредиторите. Някои гръцки и европейски представители разглеждат днешното всенародно допитване като референдум за или против напускане на еврозоната. Право на участие във всенароднотодопитване имат около 8,5 милиона граждани на Гърция, сред които не са живеещите в чужбина гърци. Първите предварителни данни след преброяването на гласовете ще бъдат обявени около 20:30-21 часа местно време. След затварянето на избирателните секции в 19 часа е възможно да бъдат огласени екзитполове. Последното публикувано проучване на общественото мнение от петък дава минимална преднина на лагера, одобряващ споразумението с кредиторите . С ”да“ са готови да гласуват 44.1 % от гърците, а с ”не“ – 43.9 %.

Около 10 на сто от избирателите не са решили кой отговор да подкрепят. Референдумът ще бъде действителен, ако в него участват не по-малко от 40 процента от регистраните избиратели. Проучване на института ProRataпоказва, че 86% от гърците имат намерение да гласуват. Те трябва да решат с гласа си дали правителството да приеме или отхвърли проекта за споразумение, представен на Еврогрупата от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд на 25 юни. На хората предварително бе предложено да се запознаят с обемния документ на кредиторите, който се състои от две части. Ето и точният текст на въпроса на референдума: "Трябва ли да бъде приет проектът за споразумение на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, представен на Еврогрупата на 25 юни и състоящ се от две части, представляващи тяхното цялостно предложение? Първият документ е озаглавен "Реформи за приключване на настоящата програма и след това", а вторият е "Предварителен анализ на устойчивостта на дълга". В избирателната бюлетина се предлага да се гласува "за" или "против" предложението на кредиторите, като отговорът "против" е поставен на първо място. Управляващите подкрепят отрицателния отговор Управляващите от СИРИЗА призовават населението да гласува с "не" и настояват, че това няма да означава напускане на еврозоната, а ще им даде по-силен мандат за постигане на по-добро споразумение. Гръцкият министър на финансите Янис Варуфакис заяви, че очаква споразумение с международните кредитори на Гърция още в понеделник, независимо от изхода на референдума. "Не слушайте онези, които казват, че предложението вече не е на масата - разбира се, че още е там, защото това е, което те искат", заявява Варуфакис в интервю за германския вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Същевременно в интервю за испанския „Ел мундо” той продължи нападателната реторика срещу онези, с които очаква да се споразумее. ”Това, което кредиторите правят с Гърция, си има име – тероризъм. Това, което Брюксел и тройката искат днес е ”да“-то да спечели, за да могат да унижат гърците “, заяви Варуфакис.

В петък и премиерът Ципрас използва същото определение, като  призова гърците да обърнат гръб на ”тези, които тероризират страната”. Неговите опоненти обаче го обвиняват, че рискува бъдещето на страната. Гласувайки в неделя в атинския квартал Кипсели, където живее, Ципрас заяви, че това е "празничен ден" за Гърция. "Демокрацията победи страха. Решителността на народа ще победи пропагандата на страха. Народът изпраща послание. Едно правителство може да бъде пренебрегвано, но никой не може да пренебрегва волята на цял един народ да вземе съдбата в ръцете си", каза гръцкият премиер. От своя страна лидерът на главната опозиционна партия Нова демокрация бившият премиер Андонис Самарас, след като гласува, заяви: "Ние казваме "да" на Гърция, казваме "да" на Европа". Европейската позиция Европейските лидери предупредиха, че предложението, подложено на гласуване, на практика е изтекло заедно с втората спасителна програма на 30 юни и вече не е юридически валидно, но въпреки това отхвърлянето му ще отдалечи още във времето разблокирането на милиарди евро помощ за страната и крие огромни рискове. До последния момент европейски лидери твърдях, че в същността си вотът е за членството на Гърция в еврозоната. Но броени часове преди това председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза, че това не е съвсем точно, а германският финансов министър Волфганг Шойбле, че Германия няма да изостави в безпомощно състояние гръцката държава и ако евентуално отпадане от еврозоната ще е "временно".

В Гърция може да избухне хуманитарна криза след днешния референдум. Председателят на Европейския парламент (ЕП) Мартин Шулц обмисля вариант да се предоставят спешни кредити, за да се поддържа работата на обществените услуги там, пише германският вестник "Велт ам зонтаг". Шулц подчерта, че правителството на левия премиер популист Алексис Ципрас е вкарало страната в задънена улица, посочва вестникът. "Но хората с нищо не са виновни за това. На тях ще им помогнем", заяви председателят на ЕП. Той има и конкретни предложения как това да стане. "Вероятно ще трябва да предоставим на Гърция спешни кредити за преодоляване на ситуацията, за да може да се поддържа работата на обществените услуги и парите да стигнат до нуждаещите се хора. За тази цел в Брюксел скоро ще има финансови средства на разположение", посочи Шулц. Той заяви, че "хората в Гърция няма да бъдат оставени в беда". Според него ситуацията ще стане особено тежка, ако гръцкият народ отхвърли плановете за реформи на референдума. "Но ако гръцкото правителство не разполага с повече пари, защото преди това плановете за реформи на партньорите са били отхвърлени на референдума, тогава положението определено няма да се подобри.Без нови пари заплатите няма да могат да се изплащат, здравната система няма да функционира вече, ще спрат електроснабдяването и градският транспорт, важни стоки няма да могат да се внасят вече, тъй като никой няма да може да ги плаща", заяви председателят на ЕП. Часове преди референдума германският министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер заяви в интервю за вестник „Тагесшпигел”, че евентуален Grexitби „изпратил ужасен сигнал”. Щайнмайер предупреди за последиците за Европейския съюз от евентуалното излизане на Гърция от еврозоната.

"Дори да съумеем да се справим с подобно развитие във финансово-политически и валутно-политически план, евентуален грекзит би изпратил ужасен сигнал към страните извън ЕС", смята германският министър. По думите му Китай, Индия и САЩ гледат внимателно дали европейците ще овладеят тази криза или ще се провалят в предизвикателството. Според Щайнмайер при евентуален Grexit "Европа ще загуби от авторитета си и от доверието към себе си в някои части на света". В интервюто германският министър също така разкритикува остро гръцкото правителство. По думите му "със смесица от неопитност, идеология и радикална реторика" то е вкарало преговорите с кредиторите в задънена улица. Според Щайнмайер било е и пренебрегнато "за съжаление какво значи подобен курс за хората в Гърция". Германският министър изрази мнение, че при евентуален отрицателен вот на днешния референдум в никакъв случай няма да стане по-лесно да се постигне компромис, а тъкмо напротив. По думите на Щайнмайер Гърция трябва да намери заедно с партньорите си изход от тежката ситуация, "който да не поставя прекалени изисквания към Европа и страните членки на еврозоната". Вариантите след референдума Резултатът от вота на референдума остава неясен, но без значение дали гърците ще изберат “да” или “не”, очаква се страната да се изправи пред нов период на несигурност и политически сътресения. Ето основните евентуални сценарии след референдума, описани от агенция Ройтерс. Отговорът „Да” Лявото правителство на Гърция открито призовава гърците да гласуват с “не”. Би било политическо самоубийство за Ципрас да прилага програма, която той многократно окачестви като “унизителна” за страната му и на която яростно се противопоставяше. Ципрас ясно заяви, че ще се оттегли в случай, че преобладава гласуването с “да”, казвайки по телевизията тази седмица: “Ако гърците искат да имат унизен министър-председател, има много такива наоколо. Няма да съм аз”. Ако Ципрас подаде оставка, нормално е страната да отиде на предсрочни избори - вероятно през септември. Но като се имат предвид предстоящите по-късно този месец плащания на Атина към международните кредитори, то вероятно президентът ще формира многопартийно служебно правителство на “националното единство”, за да продължи преговорите с международните кредитори и да запази Гърция стабилна до провеждането на изборите. Създаването на такова правителство няма да е лесна задача. Проевропейските партии като центристката То потами, лявоцентриската ПАСОК и консервативната Нова демокрация дадоха знак, че желаят да участват в такова правителство. Но заедно те имат само 106 места в 300-местния парламент. Това означава, че СИРИЗА и по-малкият й коалиционен партньор - дясната партия Независими гърци, ще трябва да подкрепят или да се присъединят към това правителство. Това правителство вероятно ще се ръководи от технократ. Бившият министър-председател Костас Караманлис прави редки публични изявления, призовавайки гърците да гласуват с “да” в неделя, което поражда спекулации, че той може да е кандидат за поста. Споменават се и други безпартийни или относително общоприети кандидати за министър-председател като кмета на Атина Георгиос Каминис или колегата му от Солун Янис Бутарис. Национално правителство на спасението няма да е прецедент в Атина. Последният път Гърция повдигна въпроса за референдум през 2011, когато бившият министър-председател Георгиос Папандреу искаше провеждането му, но беше остранен от власт, а правителство на технократи, подкрепяно от основните партии, го замести до провеждане на избори на следващата година. Някои представители на СИРИЗА казват, че в случай на гласуване с “да”, самият Ципрас трябва да избере дали да остане и да опита да продължи преговорите с кредиторите при условие, че страната ще произведе избори щом се стабилизира финансово до септември. Основните фигури в еврозоната открито говорят в подкрепа на гласуване с “да” на референдума. Канцлерът Ангела Меркел даде знак, че е готова да преговаря по трета спасителна програма с Гърция, макар немски представители да остават скептични дали ще дойде ново правителство и дали ще има договорена трета спасителна програма до 20 юли, когато трябва да бъде направено решаващото плащане към Европейската централна банка. Отговорът „Не” Представители на гръцкото правителство казват, че гласуване с “не” на референдума ще помогне на гръцката страна в преговорите с кредиторите, което водещите фигури в еврозоната, в това число председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум, отричат. Правителството на Гърция казва, че веднага ще поднови преговорите с кредиторите. Но европейските представители са на мнение, че ще е много трудно да се постигне съгласие по нова спасителна програма, защото гласуване с “не” ще бъде интерпретирано като отказ от обвързване с кредиторите. Водещите фигури в еврозоната предупреждават, че гласуването с “не” ще е знак за отхвърляне на еврото и ще затвори вратата за по-нататъшна помощ от кредиторите, оставяйки Гърция в непозната територия и изолирана в рамките на еврозоната. Гърция вероятно няма да успее да плати огромното си задължение към ЕЦБ на 20 юли и финансовата й криза ще се задълбочи рязко, като банките вероятно няма да отворят. ЕЦБ вероятно ще замрази или изтегли спешното подпомагане на гръцките банки, което ще засили натиска върху Ципрас. Това може да принуди Ципрас да подаде оставка, за да даде път на правителство на националното единство. Държавата може също да избере да въведе паралелна валута или да издава дългови разписки - Ай Оу Ю (Ioweyou- IOUs) - от англ. език “аз ти/Ви дължа”), за да се закрепи временно, като начало на “Грексит” (излизане на страната от зоната на еврото).