Публикация на гръцкия вестник „Вима“ разкрива, че Алексис Ципрас е поискал заем в размер на 10 милиарда долара от Москва, за да започне печатането на нова национална валута.
Както се посочва в публикацията, позоваваща се и на думите на самия премиер в последното му интервю за държавната телевизия ЕРТ, «той е знаел, че въвеждането на национална валута не е възможно без държавата да разполага със сериозен валутен ресурс. Затова е поискал от Москва заем в размер на 10 милиарда долара, които да използва за подкрепа на драхмата».
Според вестник „Вима“, «Москва не е отхвърлила искането, но започнала да обсъжда неопределено отпускането на 5 милиарда долара като «предплата» за газопровода „Южен поток“. Едновременно с това искания за отпускане на заеми са били отправени и до Иран и Китай, но нито една от двете страни не се поддала на изкушението, тъй като не са имали никаква полза от участието си в един удар по еврозоната».
В същата публикация се твърди, че «моделът с отделянето на Словакия от Чехословашката Република в началото на 1993 и въвеждането на словашката крона е един от примерите за смяна на паричната единица, проучван от определени технократи във и извън финансовото министерство».
В репортажа, подписан от Павлос Пападопулос, със заглавие «Леонид, Алексис и Панайотис» и подзаглавие «Бившият агент на КГБ, флиртът със СИРИЗА, пътуванията до Москва и заемът, който не бе отпуснат никога», се описват с подробности неизвестни сцени от последните месеци и сближаването на гръцкото правителство с Москва.
Ентусиазмът на новобранеца
«Под въздействието на «ентусиазма на новобранеца» се раздаваха в изобилие блестящи усмивки, и никой не заподозря твърдостта на международните отношения. В арсенала на гръцката страна видно място заемаше секюритизацията на бъдещите приходи от експлоатацията на въглеводородите в Егейско море, която би увеличила валутния ресурс на новата драхма. Може би затова Германия, която следеше с нарастващ гняв … международната дипломация на Атина, на практика „конфискува“ бъдещите въглеводороди с автоматичното им включване в новия Фонд за разпродажба на държавно имущество».
Кои са знаели за плановете на премиера
Според публикацията във вестник „Вима“, «Ципрас е планирал от началото на 2014 да заложи на Москва, за да подготви един солиден и надежден план за връщането към драхмата». Подчертава се, че «Панос Каменос, Янис Драгасакис, Янис Варуфакис, Никос Папас, Панайотис Лафазанис и др. членове на правителството са знаели за тези планове на министър-председателя».
В репортажа се припомня, че по време на пътуване в Москва Алексис Ципрас осъдил строго европейската политика в Украйна и подкрепил провеждането на референдум в източните райони, искащи отделяне от страната.
«Всички те смятали, че щом германците осъзнаят, че Атина е решена да „пропука“ еврозоната, щели да се подчинят на гръцкото искане за сериозно опрощаване на дълга. Някак по този начин Ципрас щял да промени Европа, както вярвал. Гръцкият премиер следвал уверено този път от миналата година и до преди няколко дни. Затова и отхвърлил много от предложенията за споразумение, много по-изгодни от последното. Но той искал максимума…».
Статията разкрива също така, че «геополитическото сватосване» на Алексис Ципрас с влиятелни руснаци, като Леонид Решетников, било поето от Никос Кодзиас малко преди изборите за европейски парламент, докато кризата в Украйна била в разгара си. «Професорът наистина доказа, че е полезен, и по този начин си осигури поста външен министър».
Ролята на агента на КГБ
В публикацията се отбелязва също така, че важна роля в контактите на Атина и Москва е изиграл Леонид Решетников, 68-годишният ръководител но Руския институт за стратегически проучвания, който говори гръцки език и е един от най-влиятелните и мъдри съветници на Владимир Путин по въпросите на външната политика. Бил е агент на КГБ, а по-късно на СМИ (Службата за международна информация). «Руският Кисинджър» е близък приятел на Владимир Путин и първоначално основал Института като част от руските тайни служби. От 2009, по решение на самия руски президент и със сериозно финансиране от министерството на външните работи, той има амбицията да го превърне в руския отговор на западните RAND и Stratfor.
Сардоничната усмивка на Путин
През първите пет месеца от своето управление Ципрас посещава Русия два пъти. Вторият път е на 19 юни, петък, в Санкт Петербург, когато заявява пред Путин: «Ние сме морски народ, който не се страхува да плава в открито море, в нови морета, за да стигнем до нови и по-сигурни пристанища». Докато го слушал, по лицето на руския държавен глава се изписала за кратко сардонична усмивка. Както потвърждават сигурни източници, когато Ципрас пътувал за Москва вече бил решил провеждането на референдума, въпреки че е бил предупреден (при това не само от Марио Драги) за предстоящото затваряне на банките.
За гръцкия премиер обаче затворените банки не били «катастрофа». Те били катализаторът, който при подходящо използване щял да тласне гърците към … нови морета. Началото на края идва в неделя следобед, в деня на референдума, когато в Атина пристигат първите сведения, че Русия по-скоро няма да подкрепи драхмата. Тази е причината и за „атмосферата на поражение“, която долавя Янис Варуфакис, докато влиза изпълнен с радост в премиерската резиденция Максиму. До сряда, 8 юли, когато гръцкият министър-председател говори в Европейския парламент, угасват и последните надежди. Тогава става ясно, че без споразумение «държавата ще рухне» и той се предава обезоръжен в ръцете на канцлера Ангела Меркел.
Защо приключи така безславно гръцко-руският флирт?
Какво се случи? Защо приключи безславно гръцко-руският флирт? Според една от версиите, Русия е разменила Атина с Донецк и Луганск в Източна Украйна. Почти едновременно с гръцкия референдум лидерите на проруските области обявяват местни избори през есента, които се възприемат като стъпка към отделянето им от Украйна, при това без да последва някаква съществена реакция от страна на Ангела Меркел и Франсоа Оланд. Това е план за укрепване на руското влияние в Украйна, зад който прозорливи анализатори виждат дългата ръка на прагматика Леонид Решетников. И не само това. Според друга гледна точка, руският ветеран е спасил едновременно с това още една страна, Гърция, за която знае толкова много…».
Въпрос на депутати от Нова демокрация
Публикацията във вестник „Вима“ предизвика бурни реакции, в резултат на което 17 депутати от Нова демокрация отправиха запитване в парламента. «Възможно ли е това да е истина?», попита Адонис Георгиадис в своя профил в Тwitter. Депутатите искат от гръцкия премиер да потвърди или да опровергае публикуваната информация. «Според публикацията, в последния момент правителството на Руската Федерация е отхвърлило искането за заем, като по този начин Ви е оставило без алтернатива, в резултат на което сте бил принуден да подпишете Меморандума с Европейския съюз и Европейската централна банка», посочват депутатите.
