Показват се публикациите с етикет Росен Плевнелиев. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Росен Плевнелиев. Показване на всички публикации

неделя, 23 август 2015 г.

Плевнелиев под Шипка: По-добре икономическа криза, отколкото морална катастрофа

Наш дълг е да пазим истински значимото и ценното – децата, семейството, Родината, Свободата.


Днес президентът Росен Плевнелиев взе участие в честванията в Габрово по случай 138 години от боевете при Шипка.

На площад „Възраждане“ в града държавният глава прие почетния строй на представителните части на Българската армия и произнесе слово по случай годишнината от събитията на историческия връх, след което започна тържествената проверка по повод 138 години от Шипченската епопея.

Представяме ви цялото слово на президента без редакторска намеса:

138 години след епопеята на Шипка ние, благодарните потомци, отново сме тук. Тук сме, за да си припомним как в най-решителните моменти на Руско-турската освободителна война малобройните опълченски дружини и руски отряди не позволиха на Сюлейман паша да достигне Плевен. Как опълченците препречиха прохода с телата си и отбраняваха до последно свободата на България. Как със своята саможертва осветиха пътя на възроденото ни отечество.
Няма по-висок връх в българската история, няма по-ярък символ на несломимата воля за свобода на българския народ от легендарната Шипка, от тези чутовни скали, пропити с кръвта на най-достойните бранители на България.
Шипченската епопея е венецът на вековните надежди и усилия на българския народ. Пътят до нея надграждаха поколения възрожденски революционери и просветители. Шипка беше възможна, защото преди нея шепа мечтатели подпалиха Априлското въстание, защото Ботев и Левски извървяха своята голгота, защото Паисий написа своята „История…“. Най-сетне, стана възможна, защото българите дораснаха да бъдат ковачи на собствената си съдба.
Уважаеми сънародници,
Вгледайте се в избелелите снимки на ветераните опълченци. Вгледайте се в беловласите им глави, в гордата им осанка, с която носят своите опълченски униформи. В погледите им, излъчващи чувство на изпълнен дълг.
„Челото на опълченеца се обкичи с трънен венец – възкликна един летописец на Шипченската епопея – и той стана народен мъченик, който със страдания и мъки, с кръв, която опръска скалите, и със смърт, посрещната с песни, се издигна и изтръгна свободата за своята Татковина.“
Нека светлите образи на българските опълченци ни съпътстват в ежедневието като морален и житейски образец. Нека помним, че основите на Нова България са положени с воля и себеотрицание от тези скромни великани на духа и действието. Техният път е нашият път, техните завети са нашият дълг.
В ръцете ни е отговорността да съхраним паметта за героите и достойно да почитаме стореното от тях. Гордея се, че откакто съм патрон на Шипченските тържества, с усилията на Инициативния комитет и с подкрепата на мнозина българи беше възстановен Вечният огън и бяха осъществени редица инициативи, отбелязващи с уважение подвига на предците ни.
Скъпи сънародници,
Духът на опълченците е жив и ще пребъде.
Шипченската епопея показа, че и в най-трудния момент и в най-голямата криза българинът ще се изправи и ще повярва в собствените си сили. И най-тежкото робство, и най-голямата мъка не могат да ни сломят и да ни прекършат. Ние, българите, сме добри хора, със силен и борбен дух. В трудните моменти ние показваме своята духовна сила и здрави морални устои. Такъв е примерът на опълченците – горди и всеотдайни защитници на свободата и на Родината. Така действаха нашите предци – със силата на морала и човещината, когато защитаваха своите братя евреи от изпращане в лагерите на смъртта. Неслучайно един мъдър президент каза: „Българите са скромен, но достоен народ. По-добре икономическа криза, отколкото морална катастрофа.“
Така трябва да действаме и ние, съвременните българи. Скромно, но достойно, с морал и с ценности. Нашият път е път на древен народ с мисия в бъдещето. Мисия за мир и за човешко развитие. Мисия за модерна и просветена България.

Нашият идеал е идеалът на Левски за чиста и свята република. Нашата цел е изграждане на демократична правова държава и социалноотговорна икономика.
Нашият път е европейският. Наш дълг е да покажем, че българите са добри хора, но имат сила и борбен дух, а в трудните моменти са сплотени и силни.
Да покажем, че България е прекрасна страна, в която успехът може да съпроводи всеки, който работи усърдно и е верен на човешките добродетели.
Нашето поколение има морални сили и задължение да изгради една справедлива и просперираща България.
Наш дълг е да пазим истински значимото и ценното – децата, семейството, Родината, Свободата.
Поклон пред паметта и подвига на героите!
Да живее България!

________________
Източник: http://offnews.bg, 22 август 2015 г. 

вторник, 7 юли 2015 г.

Плевнелиев заминава на официално посещение в Украйна

Държавният глава Росен Плевнелиев ще бъде на официално посещение в Киев на 7 и 8 юли по покана на украинския си колега Петро Порошенко.
Сред темите, които двамата ще обсъдят, са състоянието на политическия диалог, търговско-икономическото сътрудничество, двустранните отношения в областта на енергетиката, туризма, образованието, европейската перспектива пред Украйна, съобщиха от прессекретариата на президента.

Положението на българското национално малцинство също ще бъде във фокуса на двустранните разговори. 

В програмата на посещението на Плевнелиев са включени срещи както с президента Порошенко, така и с премиера Арсений Яценюк и с председателя на Върховната рада на Украйна Володимир Гройсман. 

По време на посещението ще бъде подписан нов протокол за сътрудничество между министерствата на образованието и науката на България и Украйна за периода до 2019 г. за обмен между двете страни в областта на образованието. Документът предвиждаобмен на специализанти, студенти и докторанти за пълен срок на обучение; размяна на лектори по български и украински език и подпомагане образователната дейност на българската общност в Украйна. 

В рамките на визитата Росен Плевнелиев ще се срещне и с представители на украинския бизнес. Предвидена е също среща с представители на българската общност в Украйна. 

Държавният глава ще положи цветя пред паметниците на Петко войвода и на Св. Св. Кирил и Методий в Киев и ще отдаде почит пред паметта на жертвите от масовия глад през 1932-1933 г. в Украйна. 

Росен Плевнелиев ще поднесе цветя и пред Кръста на героите от „Небесната стотица“ в памет на гражданите, загинали по време на събитията между ноември 2013 – февруари 2014 година в Украйна. 

В делегацията е включен и министърът на външните работи Даниел Митов, който в е на визита в Одеска област.

Митов проведе редица срещи с представители на българската общност в Украйна, разговаря с украинския си колега Павло Климкин, както и с председателя на одеската областна държавна администрация Михаил Саакашвили.

"Искам да видя Украйна там, където е България - в Европейския съюз", заяви по време на срещите си Даниел Митов, цитиран от пресцентъра на МВнР.

Снощи външният министър се срещна с представители на българската общност в Одеска област и заяви, че в краткосрочен план в областта ще пристигнат хуманитарни пакети на стойност 20 хиляди лева, предоставени от български граждани.

6 юли 2015 
http://dnes.dir.bg

петък, 26 юни 2015 г.

Премиерът: Проруски и антиамерикански сили винаги се възбуждат от танкове

Премиерът Бойко Борисов се включи с известно закъснение в обясненията за предстоящото разполагане на американско въоръжение у нас, като обогати дебата с прозрението си, че "проруски или антиамерикански сили винаги се възбуждат от такава тема, защото кой иска да му идва въоръжение в страната – никой".

"Не виждам нищо, което към момента да ни тревожи", заяви в четвъртък Борисов, който е в Брюксел за участие в срещата на лидерите на Европейския съюз.

Той каза, че нищо друго от вече договореното в рамките на НАТО не е одобрявано от правителството: "Аз разбрах завчера, че има такава тема след изказването на военния министър. Ние към момента се придържаме към ученията и към това, което е подписано досега и договорено още от 2006-а година. Нищо друго, различно от това, няма. Не виждам нищо лошо в едно партньорство, учения между 7, 8, 10 държави, сега вярно, проруски ли, антиамерикански сили, винаги се възбуждат от една такава тема. Кой иска да му идва въоръжение в страната, никой, но става въпрос от това, което знам, от министъра лично, това са стари задължения, още от 2006-а година, по времето на Станишев са подписвани. Не виждам нищо, което в момента да ни тревожи".

В същото време Борисов даде указания на военния министър Николай Ненчев да обясни пред парламента, "за да се успокоят хората".

"Ако има такава тема, трябва да се отиде в парламента. Министърът да отиде, да обясни, какво решение е взето, какво има в момента, колко са, какво провеждат, да покани журналистите да отидат и да снимат", каза премиерът.

Външният министър Даниел Митов разясни в сряда, че България е дала разрешение за разполагане на тежка техника на НАТО на нейна територия за провеждането на учения. Разясненията на Митов, както и на президента Росен Плевнелиев трябваше да разсеят противоречието от предния ден, когато американският министър на отбраната обяви в Талин предстоящото разполагане на американско оръжие в България и още пет страни от Централна и Източна Европа, а българският му колега Николай Ненчев заяви, че София не е уведомена и официално искане не е постъпило. Впоследствие Ненчев се коригира и посочи, че става въпрос за "дългосрочен ангажимент, свързан с огромни задължения и отговорности" и "не трябва да има повече спекулации с предложението на американската страна".

В четвъртък Ненчев отдаде разминаванията по темата на "хибридната война”, която води Кремъл.  Той отново повтори, че няма противоречие -  става въпрос за техника, която ще бъде използвана за съвместни учения за определен период от време, а после ще бъде преместена в други центрове. 

"И българските, и американските въоръжения у нас са на НАТО" 

Президентът Плевнелиев за пореден път отхвърли спекулациите около разполагането на американска военна техника у нас, като заяви в четвъртък, че "всички въоръжения тук, независимо дали са български, или американски, са на НАТО". По думите му целта е българската армия да стане все по-съвместима със съюзническите сили.

"НАТО е отбранителен съюз, в който решенията се взимат демократично. Нищо извънредно не се случва у нас. Ученията и наличието на техника на съюзниците ни от НАТО са част от националния план за модернизация на българската армия и подобряване на съвместимостта и със съюзническите сили”, заяви Росен Плевнелиев, който присъства на военното учение "Кабиле 2015 г."

Той добави, че военните учения и разполагането на военна техника у нас е изцяло с отбранителна насоченост.

"Целта е само една – независимо дали със САЩ, с Германия, с Франция, с Великобритания, с нашите гръцки приятели, които са днес тук – ние търсим съвместимост. Никого няма да нападаме и нямаме намерение да нападаме. Но ние ще внесем толкова техника, ще планираме така, че да можем в рамките на тези учения да помогнем на БА да изгражда способности и да става съвместима", посочи Плевнелиев.

Тежка техника на САЩ ще продължи да участва в общи учения в България

Началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов уточни от своя страна, че в само в това учение са участвали 51 американски военни, два танка и друга бронирана техника.
До края на месеца танковете ще останат на територията на страната, а в следващи учения ще има и друга военна техника.

"България е част от НАТО и не трябва тези машини да бъдат възприемани като чужда техника. Няма извънредна ситуация, наличието на американски танкове в страната е част от плана за съвместна подготовка на военнослужещите", посочи вицеадмирал Румен Николов.
В началото на седмицата САЩ обявиха, че ще прехвърлят общо 250 танка, артилерийски установки, БТР-и и други военни съоръжения в шест страни от Източна Европа, сред които и България. Русия реагира остро като обяви, че това ще бъде най-агресивният ход на САЩ след края на Студената война.

България на няколко пъти заяви официално, че очаква от САЩ съвместните бази на българска територия да бъдат използвани по-активно. Само за тази година са планирани 70 общи учения.

25 юни 2015, Mediapool.bg

Президентът и премиерът настояха България сама да си пази небето

Въпросът с охраната на българското въздушно пространство отново се върна в изходната си точка, след като президентът и премиерът настояха за ремонт на сегашните руски изтребители МиГ 29 и отхвърлиха варианта България да пази небето си съвместно с друга страна от НАТО.
Бойко Борисов отново повтори в четвъртък резервите си към закупуването на нови изтребители.

"Все още не съм убеден, че сега е моментът да говорим за изтребители. Имаме доста социални теми, които искам да покрием", заяви Борисов в Брюксел, където ще участва в срещата на лидерите на Европейския съюз.

По думите му все още има възможности за ремонт на наличните руски изтребители МиГ 29. Това е и мнението на президента и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев, който обаче, за разлика от премиера, настоява паралелно с това да бъдат купени и нови машини. За възможно най-бързо задействане на процедурата настоява и министърът на отбраната Николай Ненчев.

По-късно в четвъртък военният министър Николай Ненчев каза, че очаква да се стигне до споразумение с Полша и така България да може сама да отговаря за въздушното си пространство. Въпреки че руската страна твърди, че Полша няма лиценз да ремонтира българските МиГ-ове, Ненчев е на обратното мнение.

”На първо време ние ще получим два отремонтирани двигателя, които ще използваме за известно време и в същото време ще предоставим два, които имат нужда от ремонт”, обясни Ненчев, като добави, че този вариант ще е по-евтин за България от този Русия да продължи да поддържа машините.

По-рано тази седмица министрите на външните работи и на отбраната подготвиха проект за преговори с други страни членки на НАТО за съвместна охрана на българското небе от средата на 2016 г., която да продължи дотогава, докато България закупи нови изтребители, каквото е другото предложение в проекта.

Държавният глава се обяви срещу съвместната охрана и заяви, че очаква МО да реши проблемите с техниката.

Много неизвестни пред ремонта на МиГ-овете

България може да разчита на изтребителите МиГ 29 само до средата на следващата година, след като не стигна до съгласие с руската страна да продължи да ги поддържа.

Според източници от МО, вратата за преговори с руснаците вече е затворена и има много малко шансове да се стигне до някакъв приемлив вариант.

В същото време представителят на РСК МиГ в България Александър Александров твърди, че Полша няма лиценз да поддържа и ремонтира двигателите на нашите МиГ-ове.

Политическото ръководство обаче явно ще търси някаква възможност да получи двигатели за изтребителите от Полша. 

По-рано военното министерство обмисляше рисков вариант, с който да бъде заобиколена зависимостта на бойната авиация от Москва в краткосрочен план. Идеята бе България сама да удължи летателния ресурс на двигателите на изтребителите, но отговорността за сигурността на полетите преминава изцяло на българска страна. Впоследствие обаче този вариант отпадна. 

Плевнелиев: МО да се оправи с МиГ-овете

Президентът и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев каза, че очаква военното министерство да осигури възможност България сама да се справя с охраната на въздушното си пространство.

"Аз мисля, че Министерството на отбраната ще положи всички усилия, за да може да имаме модернизация на съществуващите летателни машини, която да удължи техния живот и даде възможност за изпълняване на мисията за охрана на въздушното пространство и в по-дълъг период от време", каза Плевнелиев, цитиран от БГНЕС.

Ремонт и покупка на нови изтребители

Плевнелиев е на мнение, че трябва да се закупят и нови самолети. Според държавния глава "очевидно ще имаме двуфазност на изпълнението".

"Фаза първа – модернизация на съществуващите машини след внимателен анализ, така че да можем достойно да продължим да изпълняваме мисията по охрана на българското въздушно пространство. Фаза 2 – преминаване към нова платформа, която да ни гарантира съвместимост и по-високи способности", обясни той.

Президентът направи коментара си по време на военното учение "Кабиле 2015", в което участват български и американски военни и техника. Резервите му към възможността въздушното пространство на страната да се охранява от друга натовска държава са на фона на уверенията му, че "всички въоръжения тук, независимо дали са български, или американски, са на НАТО". Премиерът Борисов също не вижда нищо тревожно в разполагането на натовска военна техника в България.

Проектът вероятно ще излезе над 1 млрд. лева в зависимост от броя изтребители, които ще бъдат закупени, но ще бъдат изплащани разсрочено. Проектът вероятно ще излезе над 1 млрд. лева в зависимост от броя изтребители, които ще бъдат закупени, но ще бъдат изплащани разсрочено.

25,06,2015 Mediapool.bg

вторник, 7 октомври 2014 г.

Президентът: Никога повече няма да бъдем 16-ата република на СССР

Българското общество в последните 25 години във всяка от най-големите теми и изпитания и най-тежките моменти взе правилните решения, смята Росен Плевнелиев2014-10-07


От гледна точка на необратимостта на демократичните процеси в България преходът е приключил. Това каза президентът Росен Плевнелиев при откриването на кампанията „25 години свободна България”, цитиран от Агенция „Фокус”.
„Никога повече няма да бъдем 16-ата република на СССР, няма да се върнем към комунистическото планово стопанство, няма да пледираме, че всички трябва да бъдем равни, следователно еднакво несвободни. Преходът е реформа, а реформите продължават”, заяви държавният глава.

По неговите думи преходът не е безкраен, но демокрацията е процес.

„Тя не е цел, а ежедневен процес да отстояваме права, свободи, хуманизъм и респект към институциите и правилата ежедневно”, посочи Плевнелиев.

„Истината е, че днес ние имаме свободата да планираме, държим съдбата в ръцете си. Имаме свободата да започнем нови предприятия, да работим, да пътуваме където искаме по Европа. Можем да грешим и няма да ни вкарат в някой концлагер, защото имаме мнение. Всичко това нямаше да бъде възможно в сивия свят на комунистическа България, където всички бяхме равни, защото бяхме еднакво бедни и никой не беше свободен. Едно общество не може да просперира икономически, ако няма оптимизъм за бъдещето”, допълни Росен Плевнелиев.

„Във всички класации сме рекордьори по липса на доверие в институциите. Аз съм по-скоро реалистичен и прагматичен оптимист. Българското общество в последните 25 години във всяка от най-големите теми и изпитания и най-тежките моменти взе правилните решения. Избрахме да подкрепим валутния борд и макроикономическата стабилност по времето на президента Стоянов, когато други харчеха за сметка на следващите поколения. Избрахме членството в НАТО и ЕС, когато много ни убеждаваха – защо да не сме равно отдалечени между Европа и Русия. Избрахме да разобличим политическото задкулисие в последните две години и това е съзнателен и правилен избор на гражданското общество и то ще продължава да го прави”, заяви държавният глава.

Според него днес българското гражданско общество е по-демократично и европейско.
 
Убеден съм, че ще се отнесем отговорно и ще бъдем един разумен и достоен председател на ЕС през 2018 г., каза Плевнелиев.

„Има ясен план, изготвен от служебното правителство по отношение на мерките, които са необходими, за да можем да се представим достойно по време на нашето председателство през 2018 г.”, уточни държавният глава.

„Работим заедно с Естония, която ще бъде съпредседател през тази година, както и с Великобритания, която ще бъде наш партньор”, заяви Плевнелиев.


Комунизмът не може да отсъства от учебниците

 
Комунизмът не може да отсъства от нашите учебници и не можем да мислим за него само в измерението на битовизмите, защото днес с това се занимаваме – колко фабрики имаше, колко струваше едно или друго, кое беше достъпно, кои бяха привилегированиказа държавният глава.

Според него тази интерпретация на комунистическото минало е изключително погрешна, тя не е вярна, защото не ни показва пълния аспект на това какво е комунизмът и същевременно може да доведе до изкривявания.

„Всички казваме, че миналото е мост към бъдещето. Ами ако изграждаме фалшиви мостове? А ако те не са към бъдещето, а са към това комунизмът да се върне, само защото не го познаваме, или някой ще го върне отново на бял кон, защото е силен? А ние си падаме по месии вместо да си падаме по силни институции – демократични, отворени, гарантиращи правилата за всеки”, допълни Плевнелиев.

„Не можем да планираме заедно бъдещето си в България и в Европа, ако не сме съгласни за това откъде тръгнахме преди 25 години. Няма как да имате посока от точка А до Б, ако не знаете кое е точка А, откъде тръгнахме и кажем истината за там, откъдето тръгнахме”, посочи президентът.

„Днес много често се говори за немския модел с оглед на това, което се случва в българския парламент. Ако говорим за немския модел, може би трябва да си дадем сметка къде беше Германия след Нюрнбергските процеси, къде беше Германия в края на 60-те години. На нея също й бяха необходими 25 години след Нюрнбергските процеси, за да може едно следващо поколение, което през 1968 г. застана лице в лице с тоталитарното си минало, за да даде своята тежка оценка. Това е немският модел. Децата попитаха родителите си ясно и категорично за Хитлер, за фашизма, за избиването на евреите, за войната, която е водена. Днес е дошъл моментът и българските граждани да зададат същите въпроси, да дадат поне своята морална оценка за комунизма”, подчерта Росен Плевнелиев.

„Инициативният комитет се бори именно за това. Искаме да помогнем на милиони българи да разберат коя е точка А, откъде тръгна нашият демократичен преход, за да можем да планираме, за да не стоим на глинени крака, за да имаме фундаменти, на които да стъпим. Вие сте на глинени крака и вие нямате никакви фундаменти, нямате никакви корени, ако не знаете откъде сте тръгнали и накъде сте се запътили”, каза президентът.

„Много е важно да направим равносметка какво загубихме – нека и да се повайкаме, но и какво спечелихме и постигнахме. Истината е, че постигнахме много. Истината е, че днес ние имаме свободата да планираме, държим съдбата в ръцете си. Имаме свободата да започнем нови предприятия, да работим, да пътуваме където искаме по Европа”, посочи държавният глава Росен Плевнелиев.

петък, 25 април 2014 г.

Плевнелиев: България може да добави стойност към ЕС, а не да играе ролята на нечий троянски кон

България може и е длъжна да добави стойност към ЕС – още повече в решителен момент, а не да седи безмълвно в ъгъла или да играе ролята на нечий троянски кон. Това заяви президентът Росен Плевнелиев в изявление пред медиите по повод началото на предизборната кампания за евроизборите на 25 май.

Той настоя България да не се противопоставя само декларативно на идеята за "Европа на две скорости" и лансираната от Русия политика на Велики сили, които имат своите изконни интереси и решават съдбата на малките, слабите и тези в периферията. От всички нас зависи чрез решенията, които предлагаме по големите въпроси за европейското бъдеще, да бъдем двигател на позитивната промяна за по-силен и интегриран ЕС, което е и единственият шанс на всяка една от държавите-членки да бъде фактор на глобалната сцена, добави държавният глава.

По думите му силата на обединена Европа е, че и малките, и големите имат своето място, имат своя глас. България е пълноправен член на Европейския съюз и дълг на българските политици е чрез поведението си, чрез активността си, чрез градивността си да преодолеят противопоставянето на стари и нови членки, на богати и бедни, на малки и големи нации. Това няма да стане чрез пасивност, песимизъм и ниско самочувствие, нито чрез очакване за снизхождение и помощ от по-големия и от по-богатия, отбеляза Плевнелиев.

Държавният глава отново призова партии и участниците в изборите да проведат истински, качествен дебат по европейския дневен ред. Компроматната война, безкрайните скандали, очернянето на опонента не е избор, а цели отдръпване на хората от политиката и гласуването, добави той.

Ето пълния текст на изявлението на държавния глава:

Предстоят европейски избори. От днес официално стартира предизборната кампания. На 25 май за нашето доверие ще се борят 15 партии, 6 коалиции и 4 независими кандидата. Участниците в предстоящите избори ще имат възможност да представят своите платформи, идеи и визия за развитието на България и Европейския съюз.  

На първите преки избори за Европейски парламент в далечната 1979 г. гражданите на 9 страни са упражнили правото си на глас. Тази година това ще сторят 400 милиона избиратели от 28 държави. Предстоящите европейски избори са различни и защото за първи път предизборната надпревара започва с партийни номинации за председател на Европейската комисия. За първи път хората ще гласуват не само за партийни програми, но в подкрепа на персонални кандидатури за най-висшите позиции в Европейския съюз.

Това са първите избори след влизането в сила на Договора от Лисабон, чрез който Европейският съюз започна нова фаза на интеграция.

В традицията на европейските демокрации е на избори да не мислим за злободневните теми и проблеми, а да потърсим отговор на въпроса "Къде искаме да бъдем след 5 години?". Затова е важно страната ни да бъде активен участник в европейския дебат, а не пасивен наблюдател, който коментира само своите вътрешни проблеми. Призовавам българските политици да проведат истински качествен дебат по европейския дневен ред. Българските граждани го заслужават!

Ние можем да допринесем за развитието на ЕС, когато внесем в него своите идеи, своята визия за развитието на съюза. Истинските български патриоти са ни завещали тази цел – да намерим своето място в обединена Европа. Българската нация е една от най-проевропейските и това задължава политиците в предстоящата кампания да имат реалистични послания с ясни аргументи, за да предложат на гражданите възможност за информиран избор. Компроматната война, безкрайните скандали, очернянето на опонента, всичко това не е избор, а цели единствено и само отдръпване на хората от политиката и от гласуването!

Българските граждани имат право да чуят ясно позицията на всеки от кандидатите. Има много конкретни теми в европейския дневен ред. Те дават възможност на всеки участник – партия или независим кандидат, да очертаят позициите и различията си –  за или против членство в Еврозоната и Банковия съюз, за или против задълбочаване на политическата интеграция, за или против създаването на енергиен съюз, как да се балансират принципите на свободния пазар и на солидарността. Става все по-ясно, че има опасност Европейският съюз да се раздели на център и периферия, на държави в Еврозоната и държави извън зоната на общата валута. За повече или за по-малко интеграция, за разширяване или капсулиране на съюза, за повече или по-малко Европа – това са генерални въпроси и по тях в България не може да се мълчи.

Историята може да се промени на Европа преди и след Крим. Има сериозна опасност светът да бъде върнат трайно към политики от 19 век, на Велики сили и периферия между тях. Това са теми, които определят нашето бъдеще - дали ще бъдем в "периферията" на ЕС или в "сърцето" на евроинтеграционните процеси, дали Балканите като наш общ дом ще продължат своят курс към мирно и демократично развитие или и те ще бъдат трайно дестабилизирани. България не трябва само декларативно да се противопоставя на идеята за Европа на две скорости и лансираната отново от Русия политика на Велики сили, които имат своите изконни интереси и решават съдбата на малките, слабите и тези в периферията. 

От всички нас зависи чрез решенията, които предлагаме на големите въпроси за европейското бъдеще, да бъдем двигател на позитивната промяна за по-силен и интегриран Европейски съюз, което е и единственият шанс на всяка една от държавите членки да бъде фактор на глобалната сцена. Силата на обединена Европа е, че и малките, и големите, имат своето място, имат своя глас. България е пълноправен член на Европейския съюз и дълг на българските политици е чрез поведението си, чрез активността и градивността си да преодолеят противопоставянето на "стари и нови държави членки", на "богати и бедни икономики", на "малки и големи нации". Това няма да стане чрез пасивност, песимизъм и ниско самочувствие, нито чрез очакване за снизхождение и помощ от по-големия и по-богатия. България може и е длъжна да добави стойност към Европейския съюз, още повече в решителен момент, а не да седи безмълвно в ъгъла или да играе ролята на нечий "Троянски кон".

Партиите са в дълг към избирателите си, не само защото липсва ясното определяне на позиции по големите въпроси на нашето членство. Дори там, където съществува консенсус, той е премълчаван в името на удобното в момента остро политическо противопоставяне. Политиците са в дълг на активните граждани и защото в предизборните дебати липсват позитивни програми, конкретни решения как може да стигнем до желаните цели. Досега виждаме само взаимни обвинения в некомпетентност и провал. Не бива да допускаме всички поотделно и заедно да се провалим при осъществяването на възможностите, които членството в Европейския съюз ни дава.

Няма как в предизборната кампания да се избегнат въпросите за икономическата криза и безработицата, но и тук търсенето на временни решения на национално ниво е просто затваряне на очите пред големите проблеми. Важно е всяка партия ясно да представи позицията си относно възможни общи мерки в Европейския съюз за намаляване на безработицата, на първо място чрез гаранции за младежка заетост, чрез премахването на пречките пред образование и работата в чужбина, чрез подобряване на бизнес средата и насърчаване на предприемчивостта и малките и средни предприятия, а не на олигархията. Европейската комисия определи въвеждането на дуалната система в професионалното образование като основен механизъм за бърз преход от училище към първо работно място. Затова трябва да чуем ясен политически ангажимент от кандидатите за разпространението й в Европа и за въвеждането й в България в най-кратки срокове.

Благодарение на членството на България в Европейския съюз, както и на постигнатия пълен консенсус тук, в Президентството, през февруари 2014 г., България има своя водещ стратегически документ и план за дългосрочно развитие, а именно Националната програма за развитие "България 2020". Без европейската солидарност и Договора за партньорство с Европейската комисия "България 2020" няма да се случи. Тук отново е необходим дебат, като кандидатите и партиите трябва ясно да се позиционират. Днес отново сме в предизборна ситуация и отново много ще се обещава. Призовавам към реализъм и честност. Нека обещаем само това, което можем да изпълним.

Преди да ни залее потокът на партийни послания трябва всички заедно да оценим очакванията на българските избиратели, да сме наясно как хората гледат на предстоящите избори за Европейски парламент. Европейският парламент взима важни решения, които касаят ежедневния ни живот. България може да зададе дневния ред на следващия Европейски парламент. Зависи от политическите партии и техните кандидати. Над милион българи живеят и работят в държави членки на Европейския съюз. От 2014 г. за българите отпаднаха всички ограничения за работа и пребиваване, като можем да се възползваме в пълна степен от общия европейски пазар. Всеки български гражданин вече усеща ползата от нашето европейско членство. Нека си дадем сметка каква част от нашето ежедневие, от средата, която ни заобикаля, се променя към добро именно благодарение на ЕС. Сигурен съм, че оттук нататък позитивите ще се умножават, а полезният ефект ще бъде все по-видим. Нека с мисъл за националните интереси и с отговорност пред държавността да бъдем на нивото на тези очаквания.

Избирателната активност е в пряка зависимост от това какво предлагат политиците като теми, като позиции, но и като поведение. Стремежът да се отблъсне масовият избирател, за да се контролират твърди ядра, не води до нищо добро. Подобен "успех" е измамен. Нека личните нападки и неприязън, нека острото политическо противопоставяне да отстъпят пред национално отговорните послания. Призовавам участниците в предизборната кампания за толерантен и градивен дебат. 

Апелирах многократно инициираният от мен национален референдум по изборни права на гражданите да се проведе заедно с предстоящите европейски избори. Така със сигурност щяхме да съчетаем ползите от пряката и представителната демокрация и да повишим чувствително избирателната активност. Над 570 хиляди подписа бяха събрани от граждански инициативен комитет само за няколко седмици. За съжаление, управляващите се правят, че тези граждани и този референдум не съществуват.   

Вярвам, че България може да бъде модерна и просперираща само в един силен и интегриран Европейски съюз. Предстоят ни избори за бъдещето на Европа, за нашето бъдеще. Става въпрос за мястото на България в нашият общ дом – защото Европа, това сме ние.


С качествен дебат и силно участие на гражданите ще дадем пример, че се съобразяваме с желанието и с гласа на народа. Да го направим за собствената си демокрация. Да го направим за Европа!

Благодаря за вниманието! Пожелавам ви приятен ден!

http://www.dnevnik.bg/izbori2014/2014/04/25/2287956_plevneliev_bulgariia_moje_da_dobavi_stoinost_kum_es_a/

четвъртък, 13 февруари 2014 г.

Съобщение на Прессекретариата на държавния глава - 12 февруари 2014


12 февруари 2014

Във връзка с текста в Преходните и заключителни разпоредби на проекта на Изборен кодекс, публикуван на сайта на Народното събрание на 17 октомври 2013 г. и изпратен за мнение на Венецианската комисия, § 12, който гласи следното:

„§ 12. При произвеждане на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2014 г. едновременно с избори за  президент и вицепрезидент на републиката и за народни представители, районите за организационно-техническата подготовка на изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за президент и вицепрезидент на републиката съвпадат с изборните райони за народни представители.“,

Прессекретариатът е упълномощен да разпространи следното изявление на държавния глава:

„Проектът на Изборен кодекс, изпратен за становище до Венецианската комисия, постави отново на дневен ред някои от най-тежките недостатъци на българската политическа система. За пореден път закон, който по думите на управляващите е изработен по най-публичния и прозрачен начин, с участие на гражданското общество, всъщност съдържа текстове, които никой не може да обясни с какви мотиви и от кого са включени в проекта.

За пореден път в проект на закон намират място идеите и плановете на тайни лаборатории за политически инженеринг. Още по-притеснително е, че публично и без каквото и да е притеснение се демонстрира пред гражданското общество, че през изминалата есен, когато българските граждани бяха на улицата и призоваваха за морал в политиката, някой някъде, на тъмно е правил задкулисни планове. Нещо повече, изпращането на този проект във Венецианската комисия с изричната уговорка в него, че през 2014 година се планират избори за президент, представлява по същество и опит да се потърси международна легитимация на този план.

Още по-притеснително изглеждат и поредицата съвпадения, които допълват съдържанието на този параграф 12 от Изборния кодекс и в които, за съжаление, освен политически сили и медийни олигарси са впрегнати и държавни институции.

Призовавам всички демократично мислещи българи да се противопоставим заедно на задкулисните сценарии.“

сряда, 5 февруари 2014 г.

Инициативен комитет започва да събира подписи за референдум

Инициативен комитет от представители на организации, които се включиха в протестите срещу кабинета Пламен Орешарски, започва от утре да събира подписи за референдум.
Въпросите ще са предложените от президента Росен Плевнелиев въпроси за изборното законодателство:
Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
Инициативният комитет с председател подкрепящият протестите социалист проф. Георги Близнашки, се събра днес в зала "Запад" на Народното събрание, докато в зала "Изток" комисията по новия Изборен кодекс го обсъждаше на второ четене.
В комитета са представители на Ранобудните студенти, актьори, Саша Безуханова, лидер на "България може", Калин Янакиев, Румяна Бъчварова, шеф на кабинета на Бойко Борисов, когато беше премиер, Юлия Берберян, Борислав Сандов от "Зелените" и др.
Те се надяват да съберат максимално бързо 500 хил. подписа, които са нужни за свикването на референдум, за да може той да се проведе заедно с изборите за Европейска парламент, както предложи и президентът.
Реакциите на управляващите партии на предложението на Плевнелиев за подобно обществено допитване показаха, че то няма да бъде одобрено от парламента.

Президентът към прокуратурата: Моля, покажете всичко!

 
"Моят апел към прокуратурата е: моля, покажете всичко, защото това, че някой си служител в някаква комисия е решил да не се произнесе по същество, всъщност не облагодетелства, а точно обратното - ощетява българския президент. Повече от ясно е, че той не е бил в конфликт на интереси. Докажете го и го кажете публично!". Това заяви в Панагюрише президентът Росен Плевнелиев по повод тефтерчето на бившия шеф на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, където фигурира и неговото име, съобщи БНР.

Отмяната на посещението на турския външен министър у нас е изцяло по технически проблеми и се очаква до часове турската страна да обясни какви са те, заяви още президентът Росен Плевнелиев. Той уточни, че въпросът няма нищо общо с напрежението на турската граница, свързано с българските и турските превозвачи.
Доколкото знам се подготвя съвместно заседание на турското и на българското правителство за април месец и посещението на външния министър е функция на това да се нагласят графиците с няколко български институции, които да могат да работят за подготовката на това посещение на много турски министри и турският министър-председател в България през април, обясни държавният глава.

четвъртък, 30 януари 2014 г.

Плевнелиев предложи референдум за задължителни, електронни и мажоритарни избори

Президентът Росен Плевнелиев предложи да бъде проведено национално допитване по въпроси, свързани с мажоритарния избор на част от народните представители, задължителното и електронното гласуване.
В обръщение Плевнелиев заяви, че ще предложи на Народното събрание да вземе решение за произвеждането на национален референдум, съвместно с предстоящите през месец май избори за членове на Европейския парламент. 
Държавният глава предлага три въпроса, които да бъдат зададени на референдума: 
Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?  
"Предлагам националният референдум да се произведе съвместно с предстоящите през месец май избори за членове на Европейския парламент от Република България. По този начин, с възможно най-малко средства, обществото ще изрази позиции по важни въпроси, които се отнасят до политически права на българските граждани, които са в основата на демокрацията. Апелирам към народните представители да вземат решение за произвеждането на общонационално допитване по тези въпроси, което, вярвам, ще помогне за стабилизиране на институциите в България и за повишаване на общественото доверие", каза в телевизионното си обръщение президентът.
Според държавния глава настоящият Изборен кодекс не отговаря изцяло на исканията на българите за мажоритарно начало в изборите. "Смесената избирателна система съчетава предимствата на мажоритарната и пропорционалната и намалява недостатъците им. Желанието на избирателите да гласуват за личности, а не само за листи, ще намери своето решение, ще се засили връзката между избирателите и техните представители. Участието на мажоритарни кандидати на изборите ще даде възможност на личностите да отстояват идеите си. Сред позитивите на смесената система са преодоляване на разединението в обществото и стабилизиране на партийната система. Запазва се партийното многообразие, но се гласува и за личности", каза още Плевнелиев.
Според президента задължителното гласуване ще даде възможност за участие не само на активните граждани, но и на сънародниците ни, които са се отчуждили от политическия живот.
Колкото повече граждани изразят воля, толкова по-легитимни са изборните резултати и по-стабилни институциите. Хората, които ни управляват, не трябва да бъдат избраници само на твърди партийни ядра.
Целта на допитването за задължителността е всеки български гражданин да се ангажира с общите дела и с начина, по който се осъществява публичната власт. Задължителното гласуване е инструмент, с който ще противодействаме на най-порочните практики – корпоративен, манипулиран, организиран или купен вот. Само като повишим избирателната активност, ще намалим тежестта на тези гласове.
Плевнелиев смята, че електронното гласуване ще доведе до по-висока избирателна активност, защото така се мотивират все повече българи да гласуват. "Нека си припомним, че при преброяването на населението в България през 2011 г. над 3 милиона наши сънародници се преброиха електронно. Поне 1,5 милиона български граждани живеят и работят по света. Сънародниците ни зад граница не са безразлични към случващото се в страната ни, имат отношение и мнение за бъдещето на Родината и ще могат да упражнят конституционното си право на участие в избори и референдуми от всяка точка на света", обясни президентът.
По-думите му, ако на референдума българите изберат електронното гласуване, депутатите ще трябва да намерят инструментите за да бъде защитено избирателното право на гражданина. "Убеден съм, че електронното гласуване е бъдещето и колкото по-рано направим тази крачка, толкова по-устойчиво ще е решението", категоричен е Плевнелиев.
Той допълни още, че почти половината от българските избиратели се въздържат от гласуване. 
В изявлението на президента се казва още:
През изминалата година много често чувах хората да казват, че искат повече пряка демокрация, а желанието за обществен дебат и промяна на избирателната система отекна силно по време на протестите. Като президент виждам своята задача да работя за това пряката демокрация да заема все по-видимо място в обществения живот.

Днес се оплакваме от недостатъчна легитимност, ниско доверие и отчуждение на гражданското общество от политическите процеси. Но даваме ли шанс на хората да си кажат думата? Много политици през годините на прехода се изявяваха като „говорители” на народа, но бягаха от най-прекия и сигурен път до автентичната воля на народа – а именно референдума.
В обществото днес едва ли има по-дискутирана тема от това какви да бъдат избирателната ни система и начинът на гласуване. През последните две десетилетия, преди всеки избор, управляващите променяха закона с надежда, че той ще им помогне да спечелят повече места в Народното събрание. Честите промени са показател, че не сме намерили устойчиво решение. Тази нестабилност може да бъде преодоляна чрез произнасянето на суверена за основни принципи и правила на избирателната система. Днес имаме нужда от закон, който отговаря на очакванията на мнозинството от гражданите, а не само на политиците.
Подкрепата за институциите зависи от убедеността на гражданите, че техният глас има значение, че те определят правилата. Българската избирателна система се нуждае от гаранции, че гражданите са представени, за да се върне доверието и да се преодолее апатията на голяма част от избирателите. Чрез референдума, като инструмент на пряката демокрация, народът по ясен и категоричен начин ще изрази своята воля. Няма друг механизъм, който в същата степен да дава гаранции за широк дебат в обществото и след който можем да имаме задължително решение, обвързващо политиците. Референдумът е средство за постигане на истинска и устойчива демокрация.
Гражданското общество недвусмислено показа своята готовност да бъде активен участник при взимането на решения. Всички политици призовават да използваме позитивната гражданска енергия. Нека го направим по най-демократичния начин – чрез референдум.