Г. Първанов: Аз симпатизирам на другаря Ципрас

Георги Първанов

Срещал съм се президентите Путин и Буш със заявка по-малко от месец. С Михаил Миков не мога да се срещна вече месец и половина.

"Приемам снизходително мнението на Радан Кънев, че АБВ поставя в риск съдебната реформа, чрез това и правителството и стабилността на държавата", заяви лидерът на АБВ Георги Първанов и се похвали, че неговата партия била първа в усилията за съдебна реформа.

Той нарече предложението на правителството "калпава визия".

"Не смятам, че е необходима промяна в Конституцията и, много моля, да не ни притискат и плашат", заяви Първанов визирайки изказването на Кънев.

"И без петел ще се съмне", коментира той ултиматума на РБ към АБВ за подкрепа на съдебната реформа.

"Не знам какво очаква Радан Кънев, Ивайло Калфин заяви твърдо позицията си за конституционната реформа и това е позицията на АБВ", коментира лидерът на партията и категорично заяви, че не могат да очакват тяхната подкрепа за промяна в основния закон.

Първанов обвини министъра на отбраната Николай Ненчев, че не е наясно със споразумението, което регламентира провеждането на учения и разполагането на военна техника на САЩ у нас.

По думите му, това е допускане на агресивна политика срещу Русия от наша територия.

"Като прибавим към това речта на президента в Киев, нагнетяването става още по-тежко", коментира Първанов и разтълкува интервюто на Бойко Борисов пред ТАСС като "намек, че ние бихме премахнали санкциите".

"Срещал съм се президентите Путин и Буш със заявка по-малко от месец. С Михаил Миков не мога да се срещна вече месеци и половина. В БСП не са наясно какво ще правят левите партии. Днес при мен дойдоха представители на регионални организации на АБВ и БСП, заедно, и ме питат какво ще правим", заяви той.

"Аз симпатизирам на другаря Ципрас. Той и СИРИЗА защитиха националното достойнство на гърците. Оттам нататък очаквам нещата да се случат", заяви Първанов

faktor.bg

Ципрас говорил с Путин за референдума

Гръцкият премиер обсъдил резултатите от общественото допитване и с президента на ЕЦБ Марио Драги

6 юли 2015

Гръцкият премиер Алексис Ципрас е обсъдил в телефонен разговор с руския президент Владимир Путин резултатите от референдума в Гърция по условията за предоставяне на финансова помощ от кредиторите на Атина. Разговорът се е състоял по инициатива на гръцката страна, предава БТА, позовавайки се на информация на ТАСС и пресслужбната на Кремъл.

Двамата ръководители са разисквали и някои въпроси на по-нататъшното развитие на руско-гръцкото сътрудничество. Путин е изразил подкрепа за народа на Гърция при преодоляването на трудностите, пред които е изправена страната, посочва Кремъл.

Ципрас е говорил по телефона и с президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, информира AFP.
От своя страна, президентът на Гърция Прокопис Павлопулос е имал телефонен разговор по обяд с френския си колега Франсоа Оланд.

Тези разговори са се състояли по време на почивка от заседанието на ръководителите на всички гръцки партии, свикано от Ципрас под егидата на Павлопулос. След обявяването на победата на отрицателния вот на референдума Ципрас е говорил по провел телефонен разговор с Оланд, припомня АФП.

Прочети още на: http://www.bgonair.bg/world/2015-07-06/tsipras-govoril-s-putin-za-referenduma

А дали Ципрас не е планирал излизането на Гърция от еврозоната

От Дневник, 04/07/2015

Самоувереният финансов министър на Гърция Янис Варуфакис продължава часове преди съдбоносен за оставането на страната в еврозоната референдум да говори за терор на кредиторите срещу страната му, плаши как Европа ще изгуби 1 трилион евро, ако Гърция отпадне от еврозоната и убедено заявява, че в понеделник ще има споразумение с международните институции, независимо как са гласували гърците.

Премиерът Алексис Ципрас призова на заключителния митинг привържениците си да гласуват с "гордо "Не" и че референдумът е за това "да живеем с достойнство в Европа", докато председателят на асоциацията на гръцките банки казва, че парите им ще стигнат за една сутрин, ако падне блокадата.

Как е възможно това?

Дали пък излизането на страната от еврозоната не е бил основният план на Ципрас от самото начало, пита Саймън Никсън от "Уолстрийт джърнъл". Просто е много трудно човек да не види, че всичките му действия идеално пасват на една такава стратегия, казва авторът.



Според Никсън вероятно дори историците никога няма да изяснят докрай дали има някаква конспирация, или просто властта в Атина е грубо некомпетентна.

Авторът обръща внимание на факта, че Ципрас спечели изборите през януари на фона на недоволство от помощната програма, но и на категорично мнозинство от хора, искащи страната им да остане в еврозоната. Така че премиерът нямаше друг избор освен да преговаря с кредиторите, докато те го търпят.

Ако Grexit е била целта от самото начало, единственото предизвикателство е било да се мотаят преговорите докато изтече помощната програма, въведе се контрол над капиталите, държавата фалира и стане почти невъзможно избягване на отпадането от еврозоната. Единственият риск в тази стратегия е да не би гърците да щурмуват банките и да си теглят депозитите преди да изтече вторият помощен пакет на 30 юни.

Ципрас изигра перфектно плана, ако това е била идеята му. Вложителите бяха убеждавани да си държат парите в банките с продължили 5 месеца уверения, че а-ха и ще има сделка. В действителност, през това време нямаше никакви разговори по същество. Ципрас затлачи процеса с безкрайни дискусии дали кредиторите трябва да бъдат наричани Тройка или "институции", къде да се провеждат преговорите и кой с кого да преговаря.

В последния момент той продължи да предлага планове с нулев шанс да бъдат приети, но които му позволяваха да твърди в Гърция, че кредиторите са тези, които се държат безотговорно. Помощта приключи, банките за затворени, страната е фалирала, а той свика референдум за споразумение, което дори вече не е на масата.



Саймън Никсън посочва как цяла седмица о обявяването на референдума Ципрас повтаря да се гласува с "Не", защото това щяла да засили позицията му в преговорите. Но никой никъде в еврозоната не мисли, че това е вярно. Отношенията между лидерите от еврозоната и Ципрас бяха скъсани толкова безнадеждно, че никой няма да даде пари на Гърция, докато той е на власт.

Да оставим политиците - ЕЦБ може лесно да заяви ощ ев понеделник, че банковата система на Гърция - силно зависима от правителствените гаранции - е в несъстоятелност. Това означава, че банките не могат да отворят врати докато не бъдат рекапитализирани, било чрез конфискуване на част от депозитите, чило чрез въвеждането на нова валута.

"Разбира се, Ципрас може да е стигнал дотук съвсем случайно. В партията му има хардлайнери, които винаги са настоявали страната да скъса с кредиторите, но не е изключено премиерът просто да се е доверил на уверенията на Варуфакис, който винаги е смятал, че пред лицето на гръцкия инат в крайна сметка кредиторите ще капитулират", казва авторът.

Според него и сега лидерите на еврозоната искат да вярват, че Ципрас се е вкарал в сегашната ситуация от неопитност и некомпетентност, а не заради някаква тайна мисия да изкара Гърция от еврозоната.

"Възможно е Ципрас зле да си е направил сметката и наивно да е вярвал, че еврозоната ще удължи със седмица помощната програма, за да може през това време СИРИЗА да агитира срещу нея. Ако не е схванал, че обръща гръб на единствения източник на финансиране за Атина, че ЕЦБ ще се защити като спре да налива пари в гръцките банки, значи наистина е неопитен и некомпетентен. Ясно е, че Атина не предвиди колко бързо паниката ще плъзне след налагането на контрол над капиталите и пенсионерите без банкови карти ще се окажат отрязани от спестяванията си."

И въпреки всичко това кредиторите продължават да са озадачени.



Решението на Ципрас да тръгне на ескалация, вместо да капитулира, бързо накланя в Гърция везните в полза на противниците му. Но и да изгуби референдума, той пак може да се окаже печеливш - заедно с партията си, той снема отговорността от себе си, а понеже доминират и други партии в парламента със сходната позиция, страната ще трябва да отиде на предсрочни избори. На тях Ципрас може да победи отново и да се върне на власт.

Само че по това време Гърция вече ще е извън еврото.

Гордост и предразсъдъци по гръцки

4 юли 2015

Публикуваме текста на Даниел Смилов от портал "Култура".

Алексис е хубав, вакъл и напорист младеж от южните провинции, който е свикнал да живее като част от обществото на богатите. В него е получил образованието си, приятелите и роднините му са повечето богаташи и аристократи. За нещастие баща му е пропилял огромно наследство и му е оставил значителен, някои дори казват непосилен дълг. Алексис е влюбен в красивата девойка Демокрация, която има зестра достатъчна, за да покрие неговите задължения. Лелята на Демокрация – Ангела – заедно с вуйчовците й Франсоа и Марио обаче искат Алексис да промени начина си на живот, преди да получи зестрата. Ангела и сие настояват той да намали разходите си, да увеличи приходите си и да се погрижи за професионалното си развитие. Лелята се бои годеникът да не тръгне по пътя на баща си, да изхарчи парите и отново да висне на ръцете на семейството. Нещо повече, други братовчеди от южните провинции – Педро и Джорджо, които имат сходни проблеми – следят внимателно какво ще се случи с Алексис и в бъдеще най-вероятно ще дойдат при леля Ангела с искане да бъдат третирани по същия начин. Това вече е изнервило нейните собствени деца – Конрад и Брунхилда – които я обвиняват, че обръща твърде много внимание на чуждите проблеми и разпилява ресурсите на най-тесния семеен кръг. В тази напрегната ситуация, Алексис поисква увеличение на зестрата и обвинява леля Ангела, че накърнява гордостта му с условията, които поставя. Той започва да се държи арогантно и заплашва, че ще избяга с Демокрация за резил на семейството…

***

С право ще бъда упрекнат, че тази аналогия опростява гръцката драма. Но тя показва и нещо от ключова важност. Както викторианското общество е функционирало на базата на неписани правила за достойнство, чест и социален ранг, така и в Европейския съюз такива правила съществуват, без които той не би могъл да просъществува.

Основните неписани правила в ЕС са следните:

Първо правило: Европейската интеграция е обща ценност и тя не бива да се жертва в полза на тясно-партийни или национални интереси. Компромиси са необходими, но всеки компромис в бъдеще ще бъде възнаграден – никой няма да е ощетен;

Второ правило: Всички държави са суверенни и формално равни, но де факто по-големите държави имат (и трябва да имат) по-голяма тежест при вземането на решенията. В крайна сметка зад тях стоят и повече гласове, и по-голям ресурс;

Трето правило: За да работи ЕС, страните трябва да си имат доверие.

Опортюнизмът е бил стратегия, позната и на викторинците. Талантливата индустрия на Джейн Остин и сестрите Бронте е задвижвана от атрактивността на точно този опортюнизъм. В една йерархична социална система, тези, които са по-ниско, се опитват да получат повече от това, което им се "полага": да се оженят над социалния си ранг, например. Това е ставало, без да се променят правилата, като са се правили деликатни и дискретни изключения.
Точно тук е проблемът на Гърция. Със Сириза тя заряза деликатността и дискретността и почна да се държи по начин, който предполага цялостна ревизия на правилата, на социалния ред. Може би такава ревизия е необходима, но тя няма да стане заради Гърция: няма как една малка страна да наложи разбиранията си на големите. Няма как заради партийните интереси на един политически субект – бил той популистки или не – да се жертва цялата европейска конструкция.

Зестрата

Парадоксалното в ситуацията е, че Алексис вече беше почти получил зестрата. Според Файненшъл Таймс различията между преговарящите са били в рамките на 60 млн. евро, когато Ципрас и Варуфакис са прекъснали преговорите. Едното обяснение на този странен ход е, че Сириза е създала такава политическа динамика вътре в Гърция, която прави невъзможно подписването на споразумение: в очите на своите избиратели те ще бъдат предатели. Според това обяснение, Ципрас спасява партията, като поставя на карта страната и застрашава Европа.

Втората версия е, че Сириза вижда възможност за редукция на дълга с нови преговори и затова прибягва до хода с референдума. Но тази версия също не отчита неписаните правила на ЕС. Според тях, подобна редукция много по-лесно би била постигната, ако сега Гърция се беше съгласила с условията, а по-късно бе повдигнала въпроса на базата на допълнителни анализи и т.н. С излизането от преговорите и референдума беше загубена симпатията и разбирането от страна на останалите правителства в ЕС, а и на по-голяма част от хората.

Не е случайно втвърдяването на тона от страна на Берлин: оттам ясно дадоха да се разбере, че по-добри условия не могат да се очакват, какъвто и да е резултатът от гръцкия референдум. Нещо повече, с хода си Ципрас засили най-големите страхове на немския избирател: че ЕС може да се превърне в механизъм, чрез който той да бъде изнудван да плати дълговете на страни от периферията. Досега Меркел майсторски успяваше да балансира между интересите на Гърция, еврозоната и политическия процес в Германия. Ако Сириза "излезе победител" в тези преговори, обаче, позицията на Меркел във вътрешнополитически план би била почти незащитима. Затова тя няма да отстъпи.

Политиката в Европа вече е на две нива: националните дебати трябва да бъдат съобразени с европейските и обратното. Основната грешка на Сириза е в това, че те се водят изключително от тясно-партийна, вътрешно-политическа логика. Опортюнизмът им в този смисъл е обречен, защото не предлага никакво разбиране за ситуацията на другите, никаква деликатност. В поведението им липсва уважение към факта, че и зад другите стоят избиратели – много повече от тези в Гърция.

Девойката Демокрация

Разбира се, ще бъда упрекнат, че не разбирам мотивите на Сириза. Те, твърдят някои, са водени най-вече от любов към Демокрацията. Те искат Гърция да е в ЕС, но ЕС, който отговаря на техните разбирания за демокрация и солидарност. В този ЕС, богатите роднини имат задължение да помагат на изпадналите в беда, а не го правят на базата на извънредни компромиси и дискретни договорки.

Този идеал може и да е привлекателен, но в ЕС все още сме далеч от него и поведението на Сириза няма да ни доближи нито на сантиметър към него. Политическата атмосфера в ЕС сега не предполага скорошна ревизия на договорите със значително засилване на интеграцията. Въпросът е по-скоро да се запази сегашното положение на нещата, без да излезе Обединеното кралство, да речем. Пришпорвайки дебата за повече интеграция с подобни каубойски действия, Ципрас и Варуфакис й правят мечешка услуга.

Второ и още по-важно. Създаването на паневропейска демокрация с възможност за данъчни/бюджетни трансфери от център към периферия не значи автоматично, че в нея политическият дебат ще бъде спечелен от защитниците на подобни трансфери. Германия започна да изисква балансирани бюджети от собствените си федерални единици, което показва, че и в една пан-европейска демокрация дебатът може да бъде спечелен не от Ципрас и компания.

Доверието

Най-голямата грешка, която Сириза допусна, обаче, беше загубата на доверието на партньорите. От идването си на власт, Ципрас и Варуфакис успяха да обърнат слабите позитивни тенденции в гръцката икономика. Събираемостта на данъците спада, вероятността от големи дефицити нараства. На това отгоре дойдоха и прекъсването на преговорите, и фалитът. А черешката на тортата бяха референдумът и призивът на Сириза да се гласува с "не".

Макар че сондажите показват разделено обществено мнение, най-вероятно гърците ще се вслушат в този призив и ще отхвърлят една (вече невалидна) оферта, която най-накрая сигурно пак ще бъде приета от тяхно правителство – каквото и да е то. Този тип безразсъдство започва да плаши партньорите на Гърция по нов начин: аргументът, че те може да са по-добре без такъв играч в отбора си, става все по-силен. В началото стратегията на "рационална лудост" беше печеливша за Гърция – плашейки с излизане от ЕС, Сириза успяха да договорят нови отстъпки от МВФ и ЕС. Но с последните си ходове просто затрудняват преговорната си позиция. Нито ЕС ще искат да се покажат като податливи на подобни стратегии – това ще втвърди позициите им спрямо Гърция.

***

Опортюнизмът е рискова стратегия. Във викторианското общество опортюнистът е рискувал отпадане или трайна маргинализация. Гърция е в същата ситуация в момента. Тя или ще излезе от еврозоната с гръм и трясък, или ще заиграе по правилата 1, 2 и 3 на ЕС. Вторият вариант е по-добрият за всички: и за Алексис, и за Ангела, а дори и за по-бедните им роднини. Важното е да се разбере, че трети вариант няма.
В този смисъл, вотът в неделя не е толкова важен. Не е важно дори дали Ципрас (а по-вероятно) Варуфакис ще подадат оставка. Важното е дали Гърция ще избегне излизането от ЕС, в полза на което в момента се трупат инерционни сили. Разумът подсказва, че това трябва да стане. Но гордостта и предразсъдъците могат да диктуват друго.

"Фигаро": Гърция реши да добави руски компонент в бъдещето си

За да избави страната от лежащото историческо бреме, премиерът Алексис Ципрас може кардинално да преразгледа системата от съюзи на страната, отбелязвайки сближаването на стратегическите интереси на Русия и Гърция

Финансовата криза може да застави властите в Гърция да търсят нови партньори извън Евросъюза, пише икономистът Жан-Шв Арше във френския вестник "Фигаро".

Наистина маратонските преговори в Брюксел завършиха с провал на фона на сегашната конфигурация на играта на Атина, отбелязва икономистът.

За да избави страната от лежащото историческо бреме, премиерът Алексис Ципрас може кардинално да преразгледа системата от съюзи на страната, отбелязвайки сближаването на стратегическите интереси на Русия и Гърция.

„Гърция се стреми да създаде свое велико бъдеще и възможно е решила да добави в коктейла руски компоненти”, смята икономистът.

3 юни 2015, Фактор.бг