Бежанците в своето бягство

Текстът е от  marginalia.bg

Питър Чикой е един от първите автори на Marginalia. Той е бежанец от Замбия, който повече от 25 години живее в България и е завършил журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. През по-голямата част от престоя си в България Питър Чикой е без легален статут и документи за самоличност, без възможност да работи, да се развива или да се ожени. В края на 2014 г. той получи хуманитарен статут и много скоро след това получи възможности да продължи образованието си и записа онлайн курс в Duke University, САЩ.

Днес публикуваме писмена работа по визуален анализ на Питър Чикой, която е високо оценена от университета Dukе. Преведохме я на български език по две причини. От една страна, за екипа на Marginalia е важно да дава глас и на самите представители на различни дискриминирани групи. Когато един бежанец пише за бежанците, той обръща внимание на детайли, които ние, правозащитници и експерти, колкото и да сме добронамерени, невинаги забелязваме. От друга страна, искаме да покажем, че бежанците не са „бреме“, а личности, и че ако им се даде възможност, могат да постигнат много – както за себе си, така и да допринесат и за нашия свят.

За нас е чест да сме първата медиа, която дава поле за статиите на журналиста Питър Чикой.

Бел. ред. Анализът на Питър Чикой е върху снимка, която не публикуваме, за да не нарушим авторските права върху нея. Снимката е на агенция „Франс Прес“ (APF) и е дело на фотографаB. Kilic. Публикувана е на сайта на Върховния комисариат за бежанците към ООН.

Снимката по-горе описва как бежанците понякога се налага да предприемат много опасни и храбри начинания, за да оцелеят – като прескачане на мрежи с бодлива тел с малки бебета и застаряващи майки, които не може да бъдат оставени сами в зоните на война или в райони, където има природни бедствия. Възнамерявам във визуалния си проект да изследвам този аспект на бежанците в бягството им.

Но кой е бежанец? Общоприетите представи за бежанците включват хора, бягащи, за да спасят живота си, да избягат от природно бедствие или военна зона. Примери от миналото за бежански потоци включват Втората световна война, Балканската война и геноцидът в Руанда – да споменем малка част от от тях. Най-разпространената правна дефиниция за бежанец се съдържа в Женевската конвенция за статута на бежанците на ООН от 1951 г., която е подписана от повече от 120 държави. Тези държави признават правото на една личност да избяга от страната си, защото „основателно се страхува от преследване“ поради своята раса, националност, членство в политическа група или политически възгледи.[1]

Ако се върнем към визуалното, снимката показва как малко бебе бива прехвърлено през телена мрежа, в отчаяни условия, на границата между Сирия и Турция. В десния край на снимката може да се види ръка на човек, сграбчил телената мрежа, показваща, че вероятно има повече хора, които се опитват да прескочат оградата по подобен начин.

Ясно е, че това е опасна и незаконна задача. По-младият мъж с лице към обектива, може би баща на бебето, изглежда напрегнат. Дали се оглежда за охранители на границата, които могат да се появят от нищото? Това усилва настроението от снимката. Ако го хванат, той може да се окаже разделен от скъпото си семейство завинаги. Има неотложност в тази снимка, времето е на първо място.

И двамата мъже, които се виждат, изглеждат много умели и опитни. Забелязвам как, за да бъде прехвърлено бебето през по-ниска част на мрежата от бодлива тел, по-възрастният мъж издърпва бодливата тел зад себе си и създава достатъчно пространство детето да мине, без да се нарани. Той се придържа, като държи стълб с дясната си ръка, което автоматично превръща стълба в опорна точка и го блъсва обратно към телената мрежа. Тук и двамата мъже, заедно с бебето, са изложени на крайна опасност. Все пак, един въпрос, който може да се върти в главата ви, е – може ли те да са каналджии на хора[2]? Чуваме толкова много примери за такива.

Все пак, аз усещам огромна грижа и нежност в тези мъже, докато осигуряват сигурно преминаване на бебето с цената на живота си. От спокойния и уверен поглед на детското лице изглежда, че момиченцето познава тези хора и те биха могли да бъдат членове на семейството ѝ. Напълно е възможно тя да вижда майка си, стояща от „сигурната“ страна, с ръце, протегнати да я хванат. Сърцето на майката може би се е качило в гърлото ѝ, докато гледа бебето да виси рисковано над оградата. Една погрешна стъпка може да бъде пагубна.

А сега ми позволете да ви отведа отвъд този кадър. Преминали границата, колко защитени ще бъдат тези хора, е следващото, което се чудя. Няма ли тези бежанци да създадат бъдещи проблеми в приемащите страни, към които бягат. С жени и деца, ще бъдат ли те приети като семейство, след като нямат лични документи да докажат кои и какво са? Как стои въпросът с достъпа на семейството до здравни услуги и работа?

В конкретния случай, сирийските бежанци не са особено добре дошли в Турция.[3] Тъй че някои предпочитат да се отправят към Западна Европа пред страни членки на ЕС[4], в които обаче те все още се сблъскват с други неприятни обстоятелства като цяло, особено в България[5] и Гърция[6]. Тези две страни смятат бежанците за допълнително бреме на фона на мизерните си условия на живот.

Тази картина може да предизвика няколко подобни линии на разсъждения, които не се ограничават само до сирийските бежанци. Има милиони бежанци, които са прокудени от родните си места си поради конфликт, природно бедствие или икономически причини. Понякога те дори не са преминали границата с други държави. Индия например е една от страните с най-голям брой на вътрешно разселени хора, живеещи в нечовешки условия.

Точно в този момент, в който четете това, хиляди бежанци са в своето бягство. Те са хващани, докато преминават мрежите от бодлива тел, давят се в океана или падат, покосени от летящи куршуми, докато търсят сигурен рай, за да скърпят приличен живот със семействата си – привилегия, на която не са родени да се радват. Суров и труден е техният живот; снимката е само напомняне за вас и мен – да си дадем сметка с колко неща сме благословени и може би да се помолим за техния сигурен път. Но въпросите все още остават: дали бежанците изобщо имат живот – от тази или от другата страна на оградата от бодлива тел?…

Превод: Светла Енчева.

[1] “European Council on Refugees and Exiles.” Who are refugees. Web. 20 July 2015.<http://www.ecre.org/refugees/refugees/who-are-refugees.html>

[2] “Wikipedia.” People smuggling. Web. 20 July 2015.<https://en.wikipedia.org/wiki/People_smuggling>  Бел.прев.: За определението за каналджии вж. и тази публикация в Marginalia: Защо е важна разликата между каналджийство и трафик на хора.

[3] “The Guardian.” Amnesty Report Reveals Desperate Plight of Syrian Refugees in Turkey. Web. 20 July 2015. <http://www.theguardian.com/world/2014/nov/20/amnesty-report-desperate-plight-syrian-refugees-turkey>

[4] “Middle East Eye.” From Syria to Serbia: The Migrants’ Balkan Backdoor. Web. 20 July 2015. <http://www.middleeasteye.net/news/syria-serbia-migrants-balkan-backdoor-1184791364>

[5] Dyer, John. “The Washington Times.” Overwhelmed by Refugees, Bulgaria closes Border to Syria (Nov. 2014). Web. 20 July 2015. <http://www.washingtontimes.com/news/2014/nov/16/syrian-refugees-unwelcome-in-bulgaria/?page=all>

[6] “The Atlantic.” Fleeing Syria, Refugees Arrive to a Different Kind of Hell in Greece. Web. 20 July 2015.http://www.theatlantic.com/international/archive/2013/05/fleeing-syria-refugees-arrive-to-a-different-kind-of-hell-in-greece/275531/

Германия преведе част от Конституцията си на арабски език

Целта е интеграция на бежанците

Първите 20 члена от Конституцията на Германия са преведени на арабски език. Целта е бежанците в страната да могат да се интегрират като се запознаят по-лесно с нейните закони. Преведените текстове включват основни закони като свобода на словото и други, пише Ройтерс.

Германия трябва да се пребори с бежански наплив, който се очаква да достигне размер над 800 000 души през тази година. Сред тях са хора, които търсят убежище, също и икономически имигранти.

Освен притесненията за това с какви средства Берлин ще се грижи за толкова много хора –  сред мнозина се появяват и съмнения за това как тези хора – близо 1% от германското общество, ще се интегрират.

Вицеканцлерът и председател на лявоцентристката Социалдемократическа партия Зигмар Габриел заяви, че бежанците са добре дошли в страната, но трябва да положат усилия. „Хората, които идват тук трябва не само да научат немски, но и да се запознаят с правилата на съвместно съжителство“, каза той, цитиран от агенцията.

„Вярвам, че първите 20 члена от нашата Конституция са това, което формира нашата култура“, каза той като добави, че Берлин е отпечатал около 10 000 копия, които вече се разпространяват сред бежанските центрове, предава БГНЕС.

„Когато идва в Германия, никой не е принуждаван да сменя религията си и да променя личния си живот. Това, което е важно за нашата култура, е принципите на нашето демократично общество да важат за всички“, каза Габриел.

Бежанците ще трябва да приемат правила като разделянето на църквата от държавата, равни права за мъжете и жените, правото на хомосексуални връзки и свобода на изразяването, каза още той. 

economic.bg

200 000 лева за бежанския палатков лагер край Харманли "потънали"

Прокуратурата разследва случай на изразходвани средства, заделени за изграждане на палатков лагер за настаняване на бежанци. Това каза на пресконференция министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев.

По думите му, за изграждане на палатковия лагер край Харманли били заделени 200 000 лева. Парите обаче ги няма, но не е ясно за какво са били похарчени. „Заварихме в Харманли буренясала поляна, без ток, вода и канализация. Това е отразено в документи и е образувано досъдебно производство”, допълни шефът на МВР.

В Харманли проблемите с бежанците вече са решени и там хората живеят при нормални условия. "Все още имаме проблеми в кв. „Враждебна” и „Военна рампа”. Работи се активно. Днес имах среща с част от ръководството на Държавна агенция по бежанците и ме увериха, че се работи с много бързи темпове и буквално до два месеца или малко повече от два месеца и там ще бъдат извършени необходимите ремонтни дейности, които да гарантират добри условия за живот на хората, които са настанени там", коментира още Йовчев.

Той отчете, че мерките за овладяване на бежанската криза у нас са изпълнени на 85%. 

През цялата минала година е отчетено 2,5 пъти нарастване на нелегалните мигранти, пресекли незаконно българската граница. Степента на подготвеност на местата за настаняване на бежанци и административният капацитет на Агенцията за бежанците показват неподготвеност, недостатъчни места. Имало е оценка, че трябва да се открият нови 800 места, но това така и не се е случило, посочи Йовчев.

Той информира още, че с цел прозрачност по изразходването на средствата за бежанците е създадена работа група, която изследва всички обществени поръчки и механизмите на харчене на тези пари.

„Много от лицата, получили статут на бежанец, по закон трябва да напуснат местата за настаняване. Те нямат тази възможност, защото не могат да се издържат и остават в местата за настаняване. Държавата продължава да се грижи за тях и да ги храни”, каза още Йовчев, допълвайки, че трябва в бързи срокове да се изготви стратегия за интеграция на бежанците.

Въпреки всички сигнали, че навлизаме в бежанска криза, България не е успяла да комуникира добре с европейските институции и за страната ни са заделени 0,22% от предвидената сума в ЕС. За сравнение, Италия и Гърция получават по 11,35%.

Цветлин Йовчев каза още, че има известни подозрения за намеса на български политици по отношение на писмото на Европейската комисия за бежанците. В писмото се оценяваше като недобър подход издигането на защитна мрежа по границата ни с Турция. 

„Доста активно се работи и не прави чест на тези, които го направиха, защото всички усилия, които положихме, бяха наистина за това да успеем да овладеем тази криза и всичко беше в името на българските граждани. В момента да се опитва да се рови в тази посока, да се опитва да се навреди на страната е най-малкото непочтено”, посочи Йовчев. Той обясни, че в писмото не е имало заплаха за наказателна процедура.

„На последния Консултативен съвет по национална сигурност имаше тези в посока на това, че не би трябвало да имаме такива засилени мерки по границата и едва ли не би трябвало свободно да допускаме хора, след което да се съгласим веднага да ги третираме като бежанци”, добави вицепремиерът. Той каза, че тези тези са били от Цветан Цветанов.