Коментар от Димитрин Вичев

Само пълен идиот или гладен кариерист може да твърди , че Борисов и ГЕРБ не са ГМО храст с дълбоки комунистически корени създаден от някой българо - руски псевдогенетик Мичурин. Това е някаква кръстоска между КГБ, ДС агенти и обикновени бандити във вид на тиквен храст. Целта на този генно модифициран комунистически партийно-ботанически вид е да вирее в европейски и натовски климат и всяка кисела слива или дива ябълка, която ражда да се възприема от зомбираните потребители у нас и в чужбина, като европейски продукт с исторически и географски произход. Някои от "плодовете" са уникална българска кюстендилска слива и Червена превъзходна ябълка сорт Бок / на тур. език говно/Този ГМО продукт е всъщност най-обикновена тиква, която ни убеждават, че е чудотворна, лечебна, с неземен произход желана, мечтана и обичана от целия свят. А е просто тъпа селска кратуна. Но за съжаление се създават нови големи бостани и се развиват нови клонинги, като от тъпа селска пръчка се прави политически дудук и от лудо Яне - кметски пъпеш. Политическата флора и фауна в България е така заразена и променена, че мишки летят като соколи и раждат прасета, които се съешават с пиуета и се представят и се мислят,че са райски ябълки и херувими в парламентарната градина. Хора, избягвайте ги! Не ги докосвайте! Опасни са за вашето здраве! Някои са заразени с бруцелоза, други с антракс. А понеже са във вид на тикви и компири по тях лазят колорадски бръмбари и листни путински въшки. Изобщо положението е извън контрол. Трябва да ни изолират като африканска държава заразена с ебола, и да идват доктори с маски и жълти костюми от световната здравомислеща организация. Да пръскат, да режат, да изгарят и да ни държат под карантина. Че сме опасно заразна страна с много болни вече хора"..

И всичко това е.... гнило. Всичко, а не отделни филизи, пъпки, клонки, луковици и корне-без-плодия... Когато само отделни представители на безнадеждно заразената от "московската чума" политическа фауна на България са определяни в /пост/стилистиката на кремълските лекари-убийци като "гнили мандаринени кори", хвърлени под "здравите сили", за да опорочат, профанират и спънат постъпателното движение напред, към Прогреса и Щастието, това е оправдаващ се сталинизъм. Но самият този "подход", избран навремето от сталинистите след смъртта на "бащата на народите", е гнил и лъжлив.Изобщо... символиката на гнилото е много "востребована" в сталинизма. От една страна, за да нагнетява непрекъснато напрежение в обществото и да разпалва "класовата борба", която дори и в безкласовото общество нямало да затихне - такива били "законите на диалектиката". Но метафората на "гнилото" се налага/наслагва върху здравото, дори в някои случаи - върху цветущото, за да се оправдае масовото изтребление - "изкореняването на враждебните класи". А който не е унищожен.... не е подлежал на унищожение. Той просто добре се е прикривал, мимикрирал е, но вътрешно... вътрешно е бил гнил, само че"всевиждащият, всезнаещ и всеможещ" "вожд" не го е "забелязал". Именно "вождовете" на тоталитарните /и неототалитарните/ и авторитарните държавни формации култивират потайно, далече от Масата "гнилостта", без да я етикетират като "гнилост". Подпомагат "пато-логичното" избирателно. Селектират негодни и гнили пер се видове, сортове и породи, които обаче дават за пример. Гнилото, гнилостното и загниващото все още са трите кита на тази постсимволика. Повечето помним пропагандния вкус на "загниващия Запад" на детските си устни. Помним и нашата "вкусова" съпротива. Нашия биологичен, сетивен резистанс. като контра-пропаганда на телесното, на здраво-телесното, в скромни граници, без претенции за "желязност" и "челичност". И накрая... остава вечното "двоично" : просто здраво срещу просто гнило. Наречете го "загниващо манихейство" от друга епоха - героична, черно-бяла, контрастна... И няма да бъдете прави. Дори и да не сте в лагера на любителите на неприкритото, прикритото и прикриваното гнило. 

Срамът ни вече е световна новина и факт

31.03.2015

"Изоставен и отвратен, българският народ вече няма доверие в политическите си лидери..." /из френския печат/. Може ли някой да ми каже, какво би си помислил един нормален човек на планетата, когато прочете, и то днес, в 21 век, подобни думи за един народ, за една страна, и то членка на ЕС...

Да не говорим, че някои от данните, публикувани в чуждата преса, например, за средната заплата, не са верни. Знаем колко са получавали взривените, нали? А и в цял свят мерило за стандарт е не средната заплата, нещо много удобно за нашите политици, а минималната заплата. А знаете какво е тя, нали? Стотина евро...Ами минималната пенсия - 50 евро, че и по-малко май е тази по болест, която получават един милион и триста хиляди българи...Знаем и колко българи, милиони, живеят с под 200 лева, тоест 100 евро на месец, а и под 75 евро, минималната надница на една непрестижна професия в Европа, същата Европа, на която ние сме "членове". Членове само на хартия.

Знаете ли какъв е прагът за бедност във Франция, също член на ЕС - 900 евро на човек!!! 

Значи 1800 лева на човек, под тази сума той вече е беден и държавата му дава безплатно парички, храна, квартира,че и безплатна почивка, че и билети за концерти, че и...Да продължавам ли...Защо ли да продължавам, когато веднага някой "богат" и всезнаещ нашенец ще ревне, псувайки под гъст мустак - айде бе, стига лъжи...
Вчера цели три часа Кристалина Георгиева говори в Брюксел, равно и сресано говорене, по брюкселски, питаха я и Пирински, и то на английски език, да, синчетата и щерките знаят чужди езици, а и още някои световнонеизвестни нашенски евродепутати. И никой не спомена за това, което вчера и днес френската преса в десетки публикации, аз поне такова нещо до този момент не бях виждал, както и в цял свят, съобщава с потрес. 

Знаете ли какво значи днес да бъдеш българин в Париж? Ами ако тези чужденци знаят и пълната истина, точните факти, ако те дойдат на място, особено в провинцията, ако отидат в това село Горни Лом и десетките му, стотиците му подобни, ако видят призраците там с уста-дупки, ако влязат в някоя нашенска кръчма, от ония, с кюмбетата и чашките с шльоковица, с оплютите от мухите подолия на пердета, какво ли тогава ще напишат...

Да, трябва да си го признаем. Аборигените на Европа...Бавноразвиващите се...Както отдавна ни наричат на Запад. 
- Че какви може да бъдете, щом при такъв "живот" и при такава беднотия, и то вече 25 години свобода, вие нищо не правите, а всячески я поддържате - така ми каза преди време един мой съсед-французин, така ми каза и великият Стефан Хесел...
И ме гледаха с такова съжаление - все едно съм от друга планета...И се отдръпнаха веднага от мен, да, "прокажения", заразен с контролирана и възпроизвеждаща се бедност...

Този епизод с великия Шарл Азнавур вече го разказвам за стотен път. Но пак ще го разкажа. Защото на нашенеца изглежда нещо трябва да му бъде казвано по над стотина пъти. Преди вече почти осем години, Господи, кога мина това време, когато работех върху книгата ми "Париж, моят Париж...", имах среща с големия певец в Париж. В един момент от разговора ни, говорейки си за майките ни, той ме попита - а каква пенсия получава майка ви. Изтръпнах. И излъгах - 50 евро, а милата ми майка, вече покойница,тогава получаваше 34 евро... Азнавур помълча, нещо пресметна изглежда - а, е, горе-долу е добре. 50 евро на ден...Не разбрах как му отговорих - ама, г-н Шарл, не на ден, на месец... И тогава стана нещо, от което и до ден днешен се разлюлявам - Азнавур зяпна - на месец...И изведнъж се разбърза, извърна се, тръгна...Ятото от гардове около него също ме изгледа смаяно и също тръгна...
Да, никой никъде не обича бедняците...

Защото, както казва писателят, бедността не е порок, но пък както казва и един баща вчера на загинал в Горни Лом - БЕДНОСТТА УБИВА... За мен също - бедността, особено контролираната бедност в България, вече толкова години е в основата на възпроивеждащото се непрекъснато опростачване на българина и на днешното му дередже. 

Ето, все ми разправяха - Райков, не ни излагай пред Европа, бъди българин, бъди родолюбец...
И аз мълчах.
Защо мислите, че всички хора на тази земя и на този век "пасат трева"?
Ето, четете вчерашните и днешните вестници във Франция и света... Вижте,та те знаят повече и от вас за картинката в България... Вие знаете ли какво значи официално световната преса да каже - " Българите са изоставени и отвратени от своите политици"
Ами, това значи оставка! Оставка на цялото политическо статукво! На цялата държава в сегашния й вид. Но на кого му пука в моята родина? Където политиците са случили на народ, където те са негов образ и подобие и където около тях има такъв обръч от бизнесмени и слугинаж, че...

Да, хайде стига с тези мои размишления.
Защото вие се стягате за избори. За избори без право на избор...
Хайде, на хаирлия да е...

Димо Райков

Каза направо: „Взимайте Донбас“. Отговорих му: „Полудя ли? Не ми трябва Донбас

Научният ръководител на Висшата школа по икономика Евгений Ясин смята, че фразата би могла да бъде произнесена на ниво шега и предлага тя да не бъде възприемана на сериозно, пише Newsru.com. Според Ясин присъединяване на Донбас към Русия е неуместно дори и затова, че като въглищен басейн, като стар промишлен район той вече няма голяма перспектива и практически е прекратил съществуването си, а за Москва би означавал и нови санкции.

Президентът на Русия Владимир Путин разказал на закрита среща с Руския съюз на промишлениците и предприемачите за предложение да „си вземе Донбас“, направено му от украинския му колега Петро Порошенко, съобщи „Форбс“, като се позова на свои източници.

По думите на Путин предложението е било направено на среща на „Нормандската четворка“ в Минск на 11 и 12 февруари. „Той /Порошенко/ ми каза направо: „Взимайте Донбас“. Отговорих му: „Полудя ли? Не ми трябва Донбас. Ако на вас не ви трябва, обявете неговата независимост“, цитира източникът думите на руския президент.

В по-нататъшния разговор Порошенко дал да се разбере, че украинските власти не могат да отидат на признаване на независимостта на Донбас. В подобен случай, посочил Путин, Киев трябва да плаща пенсиите, помощите на населението в югоизточните области и да възстанови банковата система.

Участник в срещата на Путин с ръководството на Руския съюз на промишлениците и предприемачите е потвърдил пред „Форбс“, че руският президент е преразказал разговора си с Порошенко за съдбата на Донбас. „Порошенко предложил Русия да поеме финансовото обезпечаване на Донбас. А Путин казал, че за това може да се говори само в случай, че Донбас влезе в състава на Русия, а засега Донбас е част от Украйна и всички плащания трябва да бъдат от украинска страна“, поясни той.

На срещата Владимир Путин е изразил опасения по повод неспазването на договореностите и очакване за изостряне на конфликта. Според руския президент Киев не е заинтересован от урегулиране на ситуацията и възнамерява да победи сепаратистите или да задуши региона икономически, съобщава изданието, позовавайки се на източник, запознат със съдържанието на разговора.

Интерфакс предаде, че журналисти са поставили въпроса за публикацията във „Форбс“ пред говорителя на Путин Дмитрий Песков. „Не е съвсем добре, че някои участници в това мероприятие са разказали съдържанието на своя разговор с президента. Нека това бъде на тяхната съвест – дали са разказали истината или неистина. Не се готвя изобщо да коментирам това“, каза Песков.

Пресслужбата на Порошенко не е отговорила на обажданията от страна на „Форбс“. Представител на германския канцлер Ангела Меркел не могъл да обясни дали наистина на срещата в Минск е било отправено предложение за предаване на Донбас на Русия. Връзка не е била установена с пресслужбата на другия участник в „Нормандската четворка“ президента на Франция Франсоа Оланд.

Президентът на киевския Фонд за качествена политика Михаил Минков посочи, че ако Порошенко наистина е предложил на Путин „да вземе Донбас“, това би довело до намаляване на популярността на украинския президент.

Говорителят на украинското външно министерство Евгений Перебийнис реагира на медийните съобщения в Twitter. „Махайте се от Донбас“ не означава „Взимайте Донбас“, дори напротив“, написа той. /текстът е на украински: „Забирайтеся з Донбасу“ не означае „забирайте Донбас“, а зовсiм навiть навпаки/ 

Но защо с руски знамена?!

Преди десетина дни в Бургас около 300-400 души от Българската инвестиционно строителна асоциация (БИСА) скочиха на протест против евентуалния отлив на руски туристи от Черноморието. Това им действие щеше да е съвсем нормално и икономически обосновано, предвид последните събития из Европа и Русия, ако някои хора сред участниците не бяха накичили по автомобилите си руски знамена с надписи „Напред Русия“… Нали се представяте абсурдността на ситуацията, в която някой австрийски или френски хотелиер, тръгне да протестира по пътищата, против спада на руски туристи и развява наляво и надясно… руски знамена.

По националното радио един от протестиращите говореше, че руснаците били близки до българите по манталитет и за това било хубаво и лесно да ги посрещаме по хотелите и квартирите си. Ако този объркан човечец, наистина е близък по манталитет с руснаците, толкова по-зле за него, но преплитането на бизнес с някакви национални чувства от страна на „хотелиера” едва ли ще му помогне да развива търсен и конкурентноспособен продукт. Интересен е и фактът, че една малобройната група скача да защитава един род туристи, който не е никак долюбван из Европа, но все пак понасян, заради парите, естествено. Всеизвестно е, че по много туристически места из Стария континент, посещавани масово от руснаци, в тамошните хотели отделят отделни крила за тях, за да не пречат на останалите гости. Хотелиерите пък предлагат отстъпки в цените за стаи, разположени в съседство с руснаци, а едни италианци дори бяха напечатали наръчник за добри обноски на руски език, предназначен специално за руските им гости. За сметка на това тия руснаци, потребяващи обикновено нисък или среден клас туристически услуги не са никак придричиви (за разлика от техните новобогаташи и олигарси), а това не допринася никак за качеството на туристическите услуги у нас, където се опитваме да залагаме главно на тях.

Допреди няколко години почивах редовно в един наш курорт на север и там съм се сблъсквал достатъчно със средния чуждестранен потребител на български туристически услуги. Например пътят от мястото, където отсядахме, към централната част на курорта минаваше по един тесен тротоар, а по уличното платно, хвърчащите коли не ни даваха възможност да се шляем по него, така както ставаше на около километър по-надолу. Вследствие тротоара почти винаги беше задръстен от разни групички, които, или изчакваха някого, или просто си стояха по средата на сладки приказки. Не, това не беше голям проблем, но когато наближавахме към тях с явното желание да продължим хода си по тротоара, руснаците дори не помръдваха, за да направят място. Виждаха ни, фокусираха ни, докато се разминавахме почти тяло в тяло с тях, но стояха като истукани. Румънците пък обикновено ни правеха път, по техния си небрежен начин, сякаш не ви виждат. Немците освен, че винаги се дърпаха настрани, но и се и извиняваха за причиненото ни неудобство. Дребни, но показателни разлики в манталитета на народите. Естествено не бих искал да обобщавам, защото между средният руснак от Питер и средния такъв на Иркутск, например, със сигурност има някаква разлика, но аз явно за тия три години съм попадал само и единствено на недодялани руснаци от Сибир :)

Но говорех за знамената. Развяването днес на чужди флагове от обикновени български граждани, било то руски, американски, китайски или бантустански винаги ме е притеснявало, защото това винаги декларира някаква привързаност към друга държава. А когато хората вземат да се намятат, загръщат и закичват със знаме, това със сигурност вече е проява на някакво топло чувство към държавата, чиито символ е то. Така става, когато правим това с българския флаг и това е съвсем нормално действие за всеки наш сънародник, питаещ някакви чувства към Родината си. Когато вземем обаче да се правим на маймуни и почнем да развяваме и дори да се завиваме с руски знамена в центъра на столицата ни, това вече меко казано е грозно и не е никак достойно за такава стара нация, като нашата. Това е и показно, че в България съществуват все още хора, които обичат Русия, поне колкото Родината си, да не кажа повече. Ето, „националистите“ от Атака взеха, че размахваха преди време руски знамена заедно със „социалистите“ от БСП. Получи се нещо като съвременен националсоциализъм с руски привкус. Някакви неопределени „антиглобалисти“ пък също развяваха и се покриваха с руски трибагреници в зов за „световен мир“… сякаш, не руснаците нахлуха в територията на друга държава, че и анексираха част от нея.

Единственото развяване на чужди флагове от гражданите на една страна, което мога да приема (изключвайки официалните церемонии) е, когато те са благодарни за нещо си на държавата, чиито флаг са издигнали. Така както французите развяваха американски и британски знамена при освобождението на Париж от нацистите. Гледали сте документални филми за това, нали? Или пък българите веещи руски знамена по време на Освобождението ни от Османско владичество. Хвала тях. Тези времена, обаче отдавна отидоха в историята и днес във Франция никак не обичат да развяват чужди знамена, докато тук някои хора продължават, сякаш не сме били окупирани от руските слуги в продължение на 45 години плюс. И още по-лошо! тази окупация беше извършена от български русофили и е най-тираничният период в нашата нова история. (Не че другите периоди не са били тиранични, но комунистическата диктатура определено води)

Помня едни унизителни развявания на чужди знамена по време на русофило-комунистическата диктатура, когато при всеки измислен национален празник, на всеки уличен стълб, на всяка сграда из българските градове се вееха знамената на тоталитарния СССР наред с българските. Дори домоуправителите из жилищните блокове бяха задължени на тия празници да изкарват двете знамена заедно. Особено неприятно и унизително подобно развяване на чужди знамена преди това в нашата страна са се наблюдавали при посрещането на нацистките войски през 1941-ва и след това на съветската армия през 1944 г.



 



Чудя се, защо трябва да повтаряме тези унижения и днес, сякаш на нищо ново не сме се научили и нищо старо не сме забравили?!

Юрий Александров
http://mamkamu.blog.bg/
http://gledam.blogspot.com/

15 години от приемането на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен

На 26 април (неделя) ще се проведе демонстрация по повод отбелязване 15-годишнината на обявяването на този човеконенавистен и антибългарски режим за незаконен.
Всеки буден българин, съпричастен с годишнината и демокрацията в България може да се чувства поканен. Ето какво гласи прессъобщението на Гражданска инициатива ЗА демонтиране на ПСА:

На 26 април, неделя, от 17 до 19 часа Гражданска инициатива ЗА демонтиране на ПСА организира събитие, посветено на 15 години от приемането на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.
Събитието ще се проведе пред паметника на съветската армия, който е най-големият, най-ужасяващ и унизителен символ на комунистическия режим в България. Член 1 от цитирания закон гласи, че Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
На същата тази „чужда сила“, която окупира страната ни и поставя на власт комунистите, реализирали режим на репресии, терор, потъпкване на всички основни права и свободи на българските граждани, днес имаме огромен, невиждано огромен паметник на едно от най-хубавите места в София.
Именно затова вече почти 5 години ние искаме неговото демонтиране и преместване в музей. По време на събитието ще поставим табела с описание на историческите факти, свързани с паметника, които за съжаление са почти непознати на по-голямата част от нашето общество.
Ще използваме годишнината от приемането на закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, за да попитаме политиците какво реално направиха и могат да направят оттук нататък, за да се проведе реална декомунизация и демонтиране на мракобесните тотеми на тоталитарния режим.

Очакваме ви!

Русофили в действие

Златина Димитрова 03.04.2015

Докато в света понятието „информационна война" е почти всекидневна фраза, България е някъде между словесните куршуми, а един горд русофил е на път да получи по-висок военно-информационен чин.

Досегашният издател на вестник „Дума" (наследник на "Работническо дело") Николай Малинов вече официално говори за онова, което неофициално се чува от седмици - че оставя партийния официоз на БСП, за да поеме ръководството на една от националните телевизии - TV7. Като се има предвид биографията му на депутат (шеф на групата за приятелство с Русия в Народното събрание), председател на Движение „Русофили", как ли може да се продължи (идео)логическата линия към управлението на телевизията?

Очаква се медията да стане собственост хора с топли чувства към Москва - гръцкият бизнесмен Янис Карагиоргис, свързван с приближения до Владимир Путин руски олигарх Константин Малофеев. (Дали това ще стане обаче е под въпрос, след като НАП запорира акциите на TV7).

Няма лошо да си русофил, но Малинов е с яркочервена пъпна връв - той откровено честити на всички православни християни победата в Третата кримска война и зачака след Кримската война „победителите" да дойдат и на Балканите.

Можем да си припомним и как, докато светът оплакваше жертвите на сваления над Украйна самолет на Малайзийските авиолинии, в страницата на движение „Русофили" се появи статия, която твърди, че самолетът дори не е съществувал и всичко е плод на голяма конспирация срещу майка Русия.

Николай Малинов обещава да попълни „информационните дефицити" в политическо и културно отношение - задача, която съвестно изпълнява и лидерът на „Атака" Волен Сидеров, но през далеч по-скромна телевизия. А с предаването на национален в ръцете на краен русофил, тези нагласи ще получат още един, много по-масов, канал на комуникация.

Покрай всички промени в TV7 изниква и друг въпрос - дали русофилската вълна ще е достатъчна, за да попълни финансовите дупки в телевизията, която се развиваше бързо и с широк размах, скъпа техника и продукции, преди всички скандали с ръководството и собствеността й да доведат дотам, че да не може да покрие дори заплатите на служителите си.

Не е ясно и как бъдещите собственици планират да си връщат инвестицията, след като за издръжката на телевизията е поне половин милион лева месечно, а пазарно могат да си върнат само малка част от тази сума, дори и да продължат да помпат изкуствено рейтинга на медията, както беше в най-добрите й времена. А може би скоро ще дойде денят, в който СЕМ ще се запита дали не е време да преразгледа лиценза на телевизията.

Борисов зове Европа да се огледа в себе си заради Крим

Източник: http://frognews.bg/news_88805/

Интервюто на г-н Борисов, което направихме в ефира на ТВ+ за предаването „Свободна зона”, бе представено като сензационно и то на пръв поглед наистина изглежда така. Аз, обаче съм привърженик в много по-задълбоченото вглеждане не просто в текстовите, но в надтекстовите и подтекстовите послания, които отправя политик от такъв калибър.

За мен Бойко Борисов, зад привидно скандални изявления и една нехарактерна за него речева кондиция, отправи най-уникалното предизвикателство-покана към гражданите не само на България, но и на Европа. Предизвикателство-покана за един същински публичен и откровен дебат за ценностите на ЕС и на атлантическата общност. 

Зад прозвучалото като шок твърдение-извод на г-н Борисов, че Западът е преглътнал Крим като окупирана от Русия украинска територия, се крие не друго, а един стремеж да бъдат накарани не толкова политиците, колкото гражданите на ЕС, да се замислят дали наистина се случва това. Ако гражданите на ЕС съжителстват съвместно в тази пъстра, мултикултурна, демократична общност на мира, просперитета и международното право, тогава те, чувайки подобен извод, произнесен от министър-председател на страна-членка, би трябвало сами да потърсят отговорност от държавните и правителствените ръководители на своите страни, заради подобен двоен аршин и двойнствен критерии, който Западът прилага към казуса Крим и към руската агресия. 

За мен думите на г-н Борисов са един много елегантен призив към европейците, да се замислят каква политика искат да бъде водена от тяхно име. Биха ли допуснали европейците по аналогичен начин, по който руската агресия откъсна суверенна територия от Украйна и я анексира, подобни неща да се случват и на други места. И ако Европа би искала твърдо да се противопостави на подобни нови посегателства, тогава както много в негов стил г-н Борисов привлече вниманието към Минските споразумения и подчерта, че никъде не се споменава Крим. Това би означавало европейците да изискат от своите ръководители темата Крим да бъде поставена там, където бе заложена още в самото начало. Защото Крим беше първопричината за налагане на санкции срещу режима на Путин. 

Кризата в Източна Украйна е само второто действие на руската агресия. Когато става дума за обвързване на режима на санкции със спазване на Минското споразумение, както много аргументирано посочи г-н Борисов, това означава отместване на вниманието на международната общност от окупацията на Крим, затварянето на темата с руската агресия в зоната на полуострова и както каза премиерът „преглъщането на руската окупация”, за сметка на обвързване на санкциите с Източна Украйна. Видите ли, ако се спазват Минските споразумения, санкциите ще паднат. И като паднат санкциите какво става с Крим?! Ето го подозрението за негласно договаряне и не произнесен на глас интерес на Запада от това хем Русия да вземе своя Крим, хем да се заговори за мир в зоната на Източна Украйна, хем парите и търговията да вървят като паднат санкциите. 

Това е дълбоко неморално и аз приветствам думите на г-н Борисов, защото той, с една държавническа смелост, произнесе нещо, което наистина трябва да се казва. Ако това се каже от анализатор, може да бъде много по-директно, но няма да има същата стойност. Дълбоко впечатлен съм от този демократичен и европейски импулс в изказването на г-н Борисов. С това подсещане към Европа, че тя не само не трябва да мисли за падане за санкциите, а напротив, за засилване на санкциите, докато Русия се махне от окупираната територия, г-н Борисов се нарежда наистина в редицата на евроатлантическите политици. 

Другата тема, която направи впечатление в интервюто, това е позицията на г-н Борисов за Закона за гражданската регистрация, внесен от ДПС, който предвиждаше да бъдат върнати насилствено отнетите родни, майчини имена на хора по време възродителния процес, които междувременно са починали, без за могат да си ги възстановят. Думите на Бойко Борисов бяха, че това е една най-елементарна и човешка справедливост и на практика се ангажира да бъде гарант за решаването на този проблем по един хуманен и справедлив човешки начин. Разглеждам това като продължение на тезата на Борисов, заложена в неговото писмо на 29 декември 2014 г., когато той заговори за необходимост от политически диалог от ново качество и от демократично и модерно затваряне на страницата на Възродителния процес.

За мен това са двата най-важни акцента от това интервю. Не мога да ги степенувам по важност по простата причина, че са с различна насоченост. Тезата за Запада, Русия и Крим е ориентирана към дискусия не само в рамките на България, но и по възможност към цялата европейска общност. Докато темата за възстановяване имената на покойниците, жертви на Възродителния процес, е тема с изключително хуманно и демократично българско звучене. Ако този закон бъде приет и Борисов и ГЕРБ подкрепят, това ще бъде акт на съвременното българско общество, който по своята сила и стойност може да бъде приравнен към историческото извинение, произнесено от сръбското правителство за кланетата в Сребреница. 


По темите, произтекли от интервюто на банкера Цветан Василев мога да кажа две неща. Първото е свързано със самото интервю. Прочетете внимателно логиката на разговора и ще видите, че наистина по някакви причини много сериозни въпроси, произтичащи от интервюто, не са били поставени. Така например, когато г-н Василев споменава за срещи с лидери на трите основни партии, всеки журналист, който внимава в отговорите, би следвало да попита конкретно за имената на тези лидери, за партиите, които оглавяват, за обстоятелства, време, място и начин на организация на срещи. 

Липсата на уточняващи въпроси създава широко място не просто за догадки, а за спекулации. Но такива неща се случват, особено ако човек по някакъв начин е отклонил своето внимание. Темата за персоналните отношения и конфликти, без да бъде изплетена в анализ за състоянието на българските институции, на българската държавност и българското общество, остава да виси със страшната сила на един ужасяващ въпрос. И той е: „Ние в индианско общество ли живеем, на племенни правила ли се подчиняваме или сме държава?”.

За това българските граждани трябва да настояват за цялата истина, защото тази истина не може да бъде произнасяна на парче. За произнасяне на тази истина има възможност да се търси българският съд и институции. Ако те не съумеят да свършат работа, има международно право, Европейски съд, има много други възможности, които ни дава членството н ЕС. По тази причина мисля, че ние деградирали като общество, омерзени и потопени в омерзението като хора, отказали се да мислят със собствените си глави, хора, доверяващи се на своите ръководители не като на интелектуални личности, а като на символи на индиански вождове, нямаме право да се въртим в този модел, който ни доведе до там, че истинските проблеми изобщо не ги забелязваме. 

Истинската стойност на това, което ни се казва се подминава. Вижте колко много се бунтуват медии, какъв шум навсякъде възникна заради интригите на личните взаимоотношения и сблъсъци. И никъде, с изключени на вас и на още един сайт, не се появи същината за това, което говори г-н Борисов-темата за Русия и Крим и темата за имената на покойниците, пострадали от Възродителния процес. Не може да сме паднали чак до там, че да сме изгубили дори последното ъгълче, последната гънка на шлейфа или шлифера на нашия морал. Изобщо не можем да се закачим, за да хванем този шлифер. 

Георги Коритаров

Кратък политкоректен текст

Венци Мицов

Когато преди години си пусках филмът „Циганско време“ на Емир Костурица не знаех, че извършвам нарушение.
Не, тогава всичко ми изглеждаше някак по–просто, филмите бяха филми, заглавията им бяха заглавия и всичко беше някак логично.
Баба ми се топлеше с печка „Циганска любов“, от радио „Христо Ботев“ се носеше парчето „Цигански напеви“ на Пабло Сарасате, а когато това се случеше в края на септември, но времето беше топло, се радвахме на „циганско лято“ и хапвахме „циганска баница“ - една филийка хляб с олио, сол и червен пипер отгоре – нещо като онова на Бойко със свинската мас, ама без свинска мас.
Е, днес се оказва, че сме живели в нарушение.
Разбираме го, защото КЗД, БХК и прочее могат съвсем спокойно да ни резнат тиквите, ако не гледаме филма „Ромско време“ на Костурица, не се топлим на печка „Ромска любов“ или пък не ядем сандвич тип „баница на декадата на ромското включване“.
А бе, в шантав свят живеем, не мислите ли?
Завчера двама журналисти – Ани Цолова и Виктор Николаев - бяха порицани публично заради това, че цитирали варненски сайт, в който пишело за „циганска сеч“.
Ако баба ми беше жива, Бог да я прости, щеше да погледне активността на КЗД (Комисия за защита от дискриминация) и щеше на своя си, неполиткоректен, глас да възкликне - „Убава работа, ама...“.
Само че баба отдавна си отиде, печката и („Ромска любов“ според изискванията на политкоректността) отдавна бе предадена за вторични суровини, а аз седя и се чудя в коя година взехме да живеем.
Журналист от Казанлък излиза да снима наводнение. После пуска кадрите на сайта, в който работи. След това местен прокурор решава, че сега е моментът да се натегне и се самосезира, защото журналистът, отразил наводнението всявал паника.
В тоя ред на мисли, скъпи журналисти, имам лоша новина за вас – всички сте за затвора.
Отразявахте ли наводненията? Отразявахте ги. Отразявахте ли земетресенията? И тях ги отразявахте. Ами свлачищата? Ами мартенските снегове? Ами катастрофи, природни катаклизми, банкови кризи, политически кризи?
Всички сте виновни и сега е моментът тоя казанлъшки прокурор да бъде назначен на мястото на Цацаров, после да Ви заведе един колективен иск за насаждане на паника.
Не сте чак толкова много, ще измислят някаква нова комисия, която да ви вкарва поетапно в затвора.
Знаете ли? Доста от нас си спомнят социализма. Там имаше различни етапи. Имаше развит социализъм, после социализъм с човешко лице и така нататък.
Явно тоя модел се е отпечатал в съзнанията ни и сега ние минаваме през различни модели демокрация – корпоративна демокрация, политкоректна демокрация, прокурорска демокрация.
После ще има и перестройка, не се притеснявайте.
Накрая демокрацията ще стане ултраразвита, няма да има кой да плаши хората с наводнения, няма да има кой да говори за ромската престъпност и за милионите откраднати пари, отпуснати по програми за ромска интеграция...
Ето, и аз говоря за роми.
Знаете ли какво обаче? За всичко това сами сме си виновни.
Преди около година гледах един млад пич, който излезе в събота сутрин в ефира на една българска телевизия.
Там той извади едни правила, подаде ги на водещия и каза, без да му дреме какво точно прави: „Ако не говорите по тия правила, ще ви съдим до откат“.
Странното е, че тоя пич не беше от някаква крайнодясна структура, ами деец на правозащитните организации у нас.
Не чух никой да протестира. Нямаше никакви протести и когато подпукаха Карбовски, но не заради някакъв скандал, а заради една метафора, употребена в негов текст.
А днес изведнъж, ни в клин ни в ръкав, разбрахме, че сме в плен на ново явление.
След като дадохме на света ракиения патриотизъм, сега даваме и ракиен либерализъм и ракиена политкоректност.
Даваме и подобрено правосъдие (в случая с прокурора бирено, защото, както той призна, си пиел бирата). Изобщо, даваме на света нова политкоректност с аромат на социализъм, комсомолска патетика, сталински идеологически обков и стахановско дръзновение.
Пиша тоя текст, защото у нас проблеми има много.
Но те не се решават.
Само се говори за тях.
Но дори говоренето за проблемите може да ви донесе проблеми.
Преди няколко години КЗД се опита да кастрира учебниците по история, български и литература.
Една дама от ДПС, сигурно я помните, искаше да се изучава фигурата на Левски в контекста на правилата на Османската империя, което означава, че самият клет Левски е нарушител.
Същата дама стана заместник–министър на образованието в кабинета на Орешарски, а днес съм изпуснал следите й.
Днес КЗД има други задачи, очевидно ги върши с дръзновение и очевидно Левски за момент може да си отдъхне.
А нещата тепърва започват.
Все по–често разни хора ще внасят разни предложения като онези на Цветанов за правомощията на главния прокурор.
Или онези на Москов за 15-годишно събиране на здравни осигуровки в разрез с всички основни закони у нас, гарантиращи 5 годишна давност.
Усещате ли как политкоректно ви пускат по пързалката?
Усещате ли как, уж в името на сигурността, ви ще ви накарат да жертвате свободата си?
Ако не усещате, то тоя текст за вас е бил загуба на време.
Но за всички останали, които имат глава на раменете си, искам да кажа – внимавайте с ракиената политкоректност и биреното правосъдие.
Те не се различават по нищо от тоталитарната цензура и самоуправство.
И имат за цел да ви сплашат.
Солидарен съм с Ани, Виктор, Мартин Карбовски, Георги Манев от Казанлък.
Бъдете и вие!
...а, мисля да сезирам КЗД и БХК относно това, че всяка нова година Виенска филхармония свири откъси от оперетата „Цигански барон“ на Йохан Щраус...

А прокуратурата ще измисля какво да уведомя – примерно, че излъчваният концерт всява паника у родните музиканти, че вземат далеч по–малки заплати от колегите си в Австрия...

Новите опорни точки на БСП

Нови опорни точки изтекоха през платформата БСП-лийкс на сайта Биволъ.

Според главния редактор на Биволъ Атанас Чобанов, опорните точки са изпратени от пресцентъра на БСП до парламентарната група на Столетницата.

Мейлът съдържа инструкции какво да говорят депутатите относно "внушението на ГЕРБ, че през 2015 г. държавата ще катастрофира".

Въпросното внушение бе направено от Бойко Борисов на пресконференция в неделя.

За разлика от предишните опорни точки, в които се препоръчваше на депутатите да твърдят, че бития от полицията студент "май не е добре с главата", новите инструкции не са толкова скандални. Единственият по-пикантен момент е указанието да се иронизира Бойко Борисов с формулата "Когато Борисов говори за финансова стабилност и фиск, трябва да сме особено внимателни, защото до скоро не правеше разлика между фиск и фикс."

Въпреки това смятаме за удачно да ги публикуваме, за да знаем предварително какво ще ни говорят БСП от екрана в следващите дни.

ОТНОСНО ВНУШЕНИЕТО НА ГЕРБ, ЧЕ ПРЕЗ 2015 Г. ДЪРЖАВАТА ЩЕ КАТАСТРОФИРА:

- Внушението, което прави ГЕРБ, че ще катастрофираме е опасно за страната и абсолютно безотговорно. Сигналът, който дават към чуждите инвеститори не е добър.

- Когато Борисов говори за финансова стабилност и фиск, трябва да сме особено внимателни, защото до скоро не правеше разлика между фиск и фикс.

По същество:

- Параметрите за финансова стабилност на една държава са: дълг, дефицит, БВП.

- Дългът, който е заложен по Закона за бюджета, приет от НС с участието на ГЕРБ за 2013 г. е 14,6 млрд., а постигнатият е 14,1 млрд. т.е. по-нисък от заложеният. /т.е. 500 млн. лв. по-малко/

- Дефицитът, заложен в бюджета, е 2%, а постигнатият в края на годината е 1,8% /в числа – 150 млн. лв по-малко/

- Общото неизпълнение на приходите за 2013г. наистина е около 200 млн., но във втората половина на годината са се събрали 520 млн. лв. в повече.

- От началото на управлението кабинетът „Орешарски“ работи с еднаква сила и за хората и за бизнеса, защото размрази социалните плащания, които бяха във фризера 4 години и върна ДДС на бизнеса.

- Поетите ангажименти към плоския данък са три: минималната работна заплата да не се облага, което вече е факт; хората с доходи до 4500 лв. да плащат 10% данък, което вече е факт; и хората с доходи примерно над 4500 лв. да плащат 20% данък - все още неизпълнено.

- 90% от предизборните обещания в социалната сфера са изпълнени и само 2 не са: третото условие по плоския данък и въвеждането на предсрочно пенсиониране при недостиг на 2 години стаж или възраст.

- До края на мандата трябва да има 250 хил. нови работни места и минималната работна заплата да стане 450 лв. 2014г. тя трябваше да стане 340 лв. и тя стана. Трябва да продължи да се увеличава и до края на мандата, за да достигне 450 лв.