Златю БОЯДЖИЕВ е български художник, живописец. Творчеството му се
разделя на два коренно различни периода вследствие на инсулт и
частичната парализа на дясната половина през 1951 г. Първият период се
характеризира със стилови влияния, типични за холандската живопис от
XVI-XVII в. Вторият - с експресивен маниер на живописване, съчетан с
приказни, често символични образи и композиции от селския бит. Златю
Георгиев Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово
(Пловдивско). Завършва Живопис в Художествена академия - София (1932
г.), при проф. Цено Тодоров. През първия период Златю Бояджиев създава
най-ценните си платна, повечето от тях в големите държавни музеи. Това
е висока европейска живопис приложена към нашата действителност. Сякаш
някой от най-големите европейски художници е ходил по нашите земи и е
рисувал българския бит. "Брезовски овчари" (1941), "На нивата"
(1943)",Свинарка" (1945), "Мини Перник" (1945), "Бригадири" (1947) и
др. Вследствие на инсулт Златю Бояджиев се парализира и дълго време не
рисува. След това започва да живописва с лявата ръка коренно различни
произведения. Създава стотици композиции, портрети и пейзажи с
подчертана експресия и драматизъм. Някои от творбите му привличат със
своята сюжетна занимателност, други са изпълнени със странни образи,
често криещи в себе си символичен смисъл: "Село Брезово" (1959), "Към
кланиците". Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив.
Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир
Димитров - Майстора". Най-много картини на Златю Бояджиев (71) има в
Галерия Златю Бояджиев в Стария Пловдив. След 10 ноември Златю
Бояджиев се превръща в мания за колекционерите и е най-често
фалшифицираният български художник. Според някои вестници, до Пловдив
има цяла фабрика за негови произведения. Обикновено се имитира вторият
период на Бояджиев, защото художественото майсторство в първия е
недостижимо за фалшификаторите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар