Lubo Kanov, 25 май

Lubo Kanov

25 май 

На мястото на изсечената първоначална дъбова гора над сегашната улица Свети Наум, където поетът Пенчо Славейков е обичал да поседне и да се любува на разстилащата се пред него София, немците бяха построили няколко успоредни казармени едноетажни постройки за Луфтвафе, в които бяха настанени след войната семейства на нисши военни, подофицери от военната духова музика, обикновено цигани по произход и други хора от провинцията, които се нуждаеха от жилища. Конявски Проход беше павиран около 1955 година. В горната му част, след улица Милин Камък, от двете страни имаше малки едноетажни къщички с дворове и овощни дървета, асми, вишни и люляци. Постепенно всички те бяха заместени от блокове или къщите бяха надстроени или премахнати, така че нито една от тях не е останала оттогава. През 60 те години имаше период когато улицата се наричаше Герман Титов, съветски космонавт, а на ъгъла с ул Вишнева известно време стърчеше паметник на убитият от своите съпартийци комунистически убиец Трайчо Костов, който на свой ред беше премахнат и от него остана само постамента. Част от дъбовата гора беше узурпирана при постройката на училище Ламби Кандев (както изглежда това е бил друг комунистически функционер), а по- ниско от него, на мястото на старите малки къщи бяха построени неголеми блокове за новите кадри, част от които знаехме със сигурност, че са служители на ДС. Малко по-надолу, досами улицата, зад една двуетажна сграда, която се беше пропукала и в която живееха семействата на деца със странните прякори Рака и Таратора, имаше коеачница с тежък механичен чук, чийто звън и грохот тресеше почвата непосредствено под дъбовете на Славейков и тази полунезаконна ковачница може би беше причината да се пропука сградата на Таратора. Днес на тяхно място над Съветското Училище има луксозен ресторант без клиентела, но с голям паркинг. На мястото на малката къщичка на фотографа Плачков и неговата дъщеря, на ъгъла с улица Света Гора се издигна уродливият многоетажен блок в който се засели комунистът Ламбо от филма На всеки километър и други подобни. А улицата, която в началото беше една непавирана пързалка за шейни- кормилачки през зимата, по-късно беше павирана с витошки павета от работници, които носеха половинки от автомобилни гуми като наколенки, докато нагласяха паветата с малки чукчета. Впоследствие паветата бяха заместени с асфалт, а накрая тя получи отново старото си име Свети Наум. Понастоящем тази улица е един неспирен трафик от автомобили. Но все пак някои от дъбовете са си още там. Под тях понякога присядаше и рисуваше своите огнедишащи картини Генко Генков, може би вдъхновяван от пещта на ковачницата под краката му и от тъмносините отиващи към черно небеса над тогавашна София. Да, имаше един такъв велик художник с неговата червендалеста и пияна жена Гертруда и една от картините му, която притежавам ми напомня и до днес за дъбовете на Пенчо Славейков и за тях самите. Те са оставили поне тези следи в картини, а Славейков своите поеми (баща ми, макар и безуспешно много държеше да прочета "Кървава Песен" от семейната библиотека), но от Луфтвафето, старите къщички, старият Лозенец, от нас самите и отминалото време, ще остане само безплътният дим на спомена.