Непубликуваните одиторски доклади на Deloitte, EY и АФА показват много по-черна картина за състоянието на банката от чертаната от мениджърите и квесторите й
"Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв…" Това е единственото число от десетдневния одит в Корпоративна търговска банка, извършен от Deloitte, EY и АФА, което БНБ благоволи да оповести на 11 юли.
Не стана ясно какво точно е проверявано, при какви предположения, нито пък какво е открито за останалата част от кредитите, за които все пак е имало достатъчно информация. Така въпросът колко е дупката в баланса на КТБ остана да виси. А в края на месеца от доклада на квесторите стана ясно, че те са начислили провизии за 95 млн. лв., което е изкарало банката на 65 млн. лв. загуба.
Всичко това даде поле на отстранения й мениджмънт веднага да обясни колко добре управлявана е била банката и как това влошаване е единствено резултат от замразяването на КТБ. А в следващите дни логично започнаха да се прокрадват различни настоявания и планове за оздравяването и отварянето й.
Запазените в тайна одиторски доклади на Deloitte, EY и АФА показват много различна картина за състоянието на банката.
Конфиденциални загуби
По инструкции на централната банка одиторите е трябвало да поставят всеки кредит в една от четири възможни категории според качеството им и наличната информация. Първата група са редовни, които са отпуснати не на новоучредени дружества, а на такива с опериращ бизнес, които нямат просрочие повече от 30 дни. Втората група са тези, за които има индикации за непълна възстановимост - те също са обслужвани и с реален бизнес, но има налична информация, която показва влошаване на финансовото им състояние. В третата група са споменатите кредитополучатели с липси в кредитните досиета, като там са поставени и новоучредени дружества, такива без опериращ бизнес, с неясен източник на средства за погасяване и с несъответствие между цел и размер на кредита и състоянието и размера на бизнеса. В последната графа са дружества в процедура по несъстоятелност.
Според изводите от оценките на трите одиторски компании, с които "Капитал" разполага (виж таблицата), дори и при ограниченията във времето и възложените им от БНБ задачи, те са открили нужди от начисляване на провизии за между 200 и 300 млн. лв., и то само за тази част от проверяваните от тях компании, за които има данни, т.е. категории 1, 2 и 4. А те обхващат кредитен портфейл от под 1.7 млрд. лв.
За въпросните 3.5 млрд. лв. кредити в група 3 не са начислени никакви провизии поради липсата на достатъчно информация, въпреки че за тях са налице "съществени индикации за кредитен риск относно възстановимостта". За сравнение - в по-нискорисковата група 2 са предложени провизии според оптимистичен (13.86%) и песимистичен (20.39%) вариант. Ако същите по-скоро оптимистични проценти се приложат в група 3, това ще означава провизии за още между 485 и 715 млн. лв. Или сумарно загубата би минала 1 млрд. лв., което напълно ще изтрие капитала на банката.
А картината би станала още по-драматична, ако се приложат по-реалистични проценти за провизиране за голямата неизвестна в група 3, за което предвид описаните от одиторите данни за кредитния портфейл има сериозни основания.
Конфиденциални просрочия
Например от включените в тази категория 25 дружества, анализирани от "Ърнст и Янг", за 17 (с кредити на стойност 757 млн. лв.) няма информация за източниците на средствата за погасяване на лихви и/или главници, а при 14 първоначалните условия са предоговаряни повече от веднъж, като предоговаряната достигат до 25 пъти.
При портфейла на АФА аналогично при 18 кредитополучателя (от 30 в група 3) с обща експозиция 588 млн. лв. има множество предоговаряния "основно по отношение на промени в погасителните планове". Тоест банката е променяла дати и размер на погасителни вноски, удължавала е гратисни или крайни срокове, увеличавала е кредитните лимити, като липсват документи за причините за предоговаряне. Нещо повече - от одиторската компания констатират, че "банката формално не отчита просрочия, независимо че анализът ни на погасителните планове и предоговарянията по съответните кредити дава индикатори, че такива биха били налице, в случай че не са били направени предварителни предоговаряния на предстоящи плащания по главници по съответния план". Или казано просто, КТБ изкуствено е поддържала портфейла си чист, като е разсрочвала влошаващи се експозиции - нещо, което е било възможно, докато банката расте главоломно и така има постоянен приток на свеж ресурс. А тази констатация разбива напълно и твърденията БНБ, че всичките съмнителни действия, които според изявлението на управителния съвет на централната банка са, меко казано, "несъвместими със закона и добрите банкови практики", са се случвали в последната една година. Или иначе казано, след последната проверка на място в банката и затова "не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор", като "навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби".
В извадката на "Делойт одит" от 33 поставени в група 3 хронично предоговаряния е имало при 19 (682 млн. лв.), няма документи дали кредитът е използван съгласно целта при 25 (1.07 млрд. лв.).
Като към всичко това се добави, че за практически всичките 3.5 млрд. лв. портфейл липсват документи за обезпечения, вътрешни анализи на финансовото състояние и очакваните парични потоци, това говори за доста по внушителен риск за загуби. За група 4 предписаните нива за провизии са 47-53%, което, ако се приеме за най-лош сценарий, ще означава половината от група 3, или 1.7 млрд. лв. да се отпишат като загуба. Така сумарно дупката в баланса би достигнала 2 млрд. лв. - сума, която не само ще изтрие изцяло капитала, но и ако се тръгне към несъстоятелност и ликвидация, почти нищо няма да остане за възстановяване за необезпечените кредитори.
При тази картина вероятността да се намери желаещ да спасява банката е практически нула - едва ли има инвеститор, склонен да налее над 2 млрд. лв. капитал и да подсигури още поне толкова ликвидност за банков лиценз в България. Това горе-долу кореспондира и с пазарната оценка на дупката в КТБ - след като замразената банка не плати на падежа облигационна емисия от 150 млн. долара (по информация на "Капитал" 72 млн. долара от тях са обратно изкупени от самата банка), книжата се търгуват на около 30% от номинала. Това означава, че инвеститорите предполагат, че освен целия капитал (660 млн. лв.) ще бъдат изтрити и около 70% от около 2 млрд. лв. вземания на необезпечените кредитори (депозанти над гарантираните 100 хил. лв., облигационери и др.).
Конфиденциална свързаност
Друг интересен момент са проверките на одиторите за наличие на свързаност сред кредитополучателите. Едното, което те правят, е съпоставка със списък на настоящи и напуснали в последните години служители на банката. И изводът и при трите са съвпадения при около 20% от компаниите, което съответства на около 25-30% от кредитния портфейл. Другият им анализ е за наличие на свързаност между самите кредитополучатели, като резултатът е, че около 80% от кредитополучателите са свързани и с други кредитополучатели, което говори за допълнителни концентрации на риска.
От компаниите обаче изрично посочват, че от тях не е бил поискано по договор и съответно не са извършвали други процедури като изчисления за големи експозиции към свързани лица, както и за ликвидност, капиталова адекватност, неспазване на регулации за собствен капитал и др. А също и че е ползвана практически единствено наличната в банката информация.
Всичко това в голяма степен потвърждава и изводите от разследванията на "Капитал", че още през 2011 г. КТБ е надвишавала над 10 пъти законовия лимит за кредитиране на свързани лица, а към края на 2013 г. вече и над 20 пъти, като сумата е достигнала над 3.5 млрд. лв.
При това положение в обяснимо защо БНБ и назначените от нея квестори предпочитат да не дават публичност на резултатите от одита. Те са ясно доказателство за сериозни пропуски в банковия надзор от години, които централната банка не иска да признае. И затова практически, като са подписвали отчета на банката за шестмесечието, квесторите буквално са пренебрегнали одита на Deloitte, EY и АФА и са предпочели да използват досегашната методология и вътрешни правила на КТБ, които самите те настояват, че не дават реална представа и дори не съответстват на международните счетоводни стандарти.
Реално обаче, като регулаторът абдикира от задължението си да покаже истинската картина, той оставя възможност за всякакви спекулации за феноменалното здраве на банката и как тя може да бъде оздравена с минимална подкрепа от държавата или дори без нито един бюджетен лев. Освен пряко заинтересованите мениджъри и собственици на банката вече и лидерът на ГЕРБ се включи в хора на желаещите незабавното й оздравяване.
Ако управителят на БНБ Иван Искров, вместо да се опитва да пази собствената си разклатена репутация, беше показал реалната картина, вече можеше да е предложено на желаещи да запълнят милиардната дупка. И или банката да е отворена благодарение на частен инвеститор, или при липсата на желаещ вече Фондът за гарантиране на влоговете да изплаща на депозантите по до 196 хил. лв. Вместо това решението се подритва до неизвестен момент през есента, като междувременно парите на десетки хиляди вложители остават блокирани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар