Коментарът на Огнян Минчев е публикуван във "Фейсбук".
Обединена Европа се разви в период от модерната история, в който разделението на Стария континент между Съветската империя на изток и Западния свят, воден от САЩ, създаде уникални условия на защита над Западна Европа от страна на Америка по логиката на двуполюсния свят и Студената война.
Европейската интеграция се осъществи почти като лабораторен експеримент, ограден и обезопасен от нестабилността и влиянията на външния свят. От едната страна бе ядреният чадър на САЩ и почти естествената тенденция към европейски пацифизъм - след кошмарите на двете световни войни. От другата страна бе репресивният режим на Кремъл, заградил Източна Европа с бодлива тел и създаващ непреодолима привлекателност на западно-европейския свят за пленниците на съветския комунизъм.
Именно тази уникална ситуация в продължение на четири десетилетия създаде идентичността на това, което днес наричаме обединена Европа.
Толкова по-силни са предизвикателствата пред Европа днес, когато светът е вече коренно различен - все по-нестабилен, опасен и неподчиняващ се на традиционната политическа логика. Отвътре Европа се променя чрез интеграцията на освободилите се от болшевишки плен източни европейци, които носят друга политическа култура, друго чувство за опасност и имат различни от западните европейци приоритети за опазване на новопридобитата си свобода.
Отвън ислямският радикализъм, достигнал уродливите измерения на днешните главорези от ИДИЛ, дестабилизира цялата южна европейска периферия и арогантно навлиза все по-масирано на европейска територия чрез многолюдната имиграция от Средния изток и Северна Африка. На изток Русия забързано се опитва да компенсира за пореден път своята стагнация, неудачите на вътрешната си модернизация чрез външна експанзия - за Путин контролът върху постсъветското пространство и бивша Източна Европа е единственият път за съхраняване на статут на "велика сила" чрез класическите инструменти на имперския експанзионизъм от 19 и 20 век.
Отвъд океана Америка е изпаднала в самоблокада на стратегическата си роля в началото на едно столетие, което уж трябваше да бъде "Американски век". След неудачите на администрацията Буш в Средния изток и полуприкрития изолационизъм на администрацията Обама, фокусирана върху вътрешно-политическия си дневен ред за реформиране на Америка, ролята на САЩ от световен лидер бе редуцирана до неясния стратегически статут на "пръв сред равни", в който отсъствието на Вашингтон от основните световни кризи се превръща във все по-очевидна детерминанта на променящия се световен ред или безпорядък. В този нов контекст Европа среща сериозни трудности да се справи с предизвикателствата пред днешния и утрешния си ден.
Първо, Европа не може да преодолее вътрешното си стратегическо разделение и неспособност за обединено ефективно действие - особено в по-"твърдите" аспекти на своята сигурност и външна политика. В енергетиката нещата започнаха бавно да се променят, но са далеч от ефективната обща позиция, която може да защити интересите на целия ЕС.
Второ, Европа продължава да бъде в плен на пацифисткото постмодерно левичарство, което не е в състояние да излезе от идейния аквариум, наследен от Студената война. В този аквариум Америка е империалистическа сила, усилията за укрепване на армията и отбраната са заговор на войнолюбци, а вътрешният ред на аквариума - мултикултурализмът - воюва непримиримо със собствената идентичност на традиционния европеец в полза на всяка, коя и да е култура или общност на пришълци.
Така ислямизмът намира топло гостоприемство в Европа - кога маскиран като "умерен ислямизъм" (какво понятие само, а), кога открито манифестиращ претенциите си за въвеждане на халифат и шериат от Шефилд до Варна. От другата страна саморедуциралата се до газово-петролна автокрация Русия се ползва с инерционната симпатия на европейското левичарство, наследена от десетилетията, в които всеки, който е против американския империализъм е почти приятел - включително петолъчния Кремъл.
Дори рухването на съветската империя не се оказа достатъчно, за да демонтира този примитивен психологически механизъм на европейска подкрепа за безобразията на Москва. А безобразията нарастват - след Грузия идва Украйна, след Украйна... Да не говорим за фактите на собствено европейска територия - като пристанище "Росенец", например...
Европа среща най-силното предизвикателство пред съществуването си от времената на световните войни насам. Ако разширена Европа не съумее да обедини Изтока и Запада, Севера и Юга на Стария континент в едно цялостно концептуално и териториално стратегическо пространство, враждебните глутници на възродения глобален традиционализъм, примитивизъм и авторитаризъм ще повторят успеха на варварското нахлуване от преди две хилядолетия, завършило с дългия период на "тъмните векове."
Няма коментари:
Публикуване на коментар