Доц. Иво Христов: "Ислямска държава" е проект за смазване на руските и иранските сътрудници в Сирия

Европейският съюз, в този му вид, изживява последните си дни, заявява ученият

Представяме ви интервю за доцент Иво Христов с анализ на ситуацията в Сирия и бъдещето на Европа.

Доцент Христов, какъв е резултатът за международната политика от срещата между Обама и Путин в Ню Йорк?

Резултатите от тази среща тепърва ще излизат наяве. Дипломацията има открита и скрита страна. Откритата програма е нереалната, а скритата е реалната. Знаем, че на срещата между Обама и Путин не бяха допуснати никакви журналисти и тя мина в рамките на общите приказки, но вече могат да се видят някои резултати, чиито детайли се договаряха на тази среща. Свързвам промяната на политиката на Русия в Сирия и на САЩ в Сирия и Украйна със странното посещение на Кери в Сочи в началото на тази година, когато той се срещна с Путин и Лавров. Оттогава започнаха процеси на замразяване на конфликта в Украйна и разблокиране на руското движение в югоизточна посока, имам предвид Сирия. Според мен от срещата в Ню Йорк се откроиха няколко неща. Очевидно се оформя нов силов триъгълник, който ще определя бъдещето на света. Той се очертава от САЩ, Русия и Китай. Очевидно е, че взаимодействието между тези три сили ще определя конфигурацията на взаимоотношенията в първата половина на XXI век. От друга страна ясно беше заявено, че Русия се връща на голямата международна сцена. В този смисъл тази страна, въпреки желанието на много русофоби, показа, че не е регионална държава, а световна сила. Изглежда, че параметрите на взаимодействието в Близкия Изток са били договорени от практическа гледна точка. Това, което подозирам, че стои сега на дневен ред, е разделянето на Сирия на руска и американска зона на влияние.

Каква ще бъде ролята на Русия оттук нататък в отношенията й с държави като Китай и Иран? Как Русия ще се открои в геополитическата игра?

Украинската криза беше само катализатор на едни дълго траещи процеси на еманципация на Русия, но също така и еманципация на Китай и на други регионални сили като Индия и Иран. Получи се класическата схема – вместо да избодат очи, изписаха вежди. Украинската криза катализира мъчителното оттегляне на Русия от гибелния прозападен курс, който нейните елити водеха. В западния проект за Русия има място единствено като суровинен придатък. И това са най-добрите планове, които Западът има за Русия. Тези планове обаче в основата си противоречат на субектността на тази велика държава и цивилизация. Русия заяви, че има червена линия. Тя бе прекрачена с преврата в Киев, т.е. създаде се опит за геополитически преврат. Това се случи в Украйна. Влезе се буквално в задния двор на Русия, което очевидно няма как да бъде оставено без последствия. В момента е налице геополитическо разтягане на пружината в обратна посока. Някои хора често задават въпроса, каква е връзката между Украйна и Русия. Тази връзка всъщност е много пряка. Да не забравяме, че Русия за първи път показа опити за еманципация в сирийската криза през лятото на 2013 г. Тогава точно се готвеше инвазия в Сирия. Но Русия за първи път открито заяви, че ще защитава своя геополитически съюзник (Асад) с цената на всичко, включително и с военни средства. И именно това доведе до прекратяване на опита за директна инвазия на САЩ в Сирия. Контраударът беше поднасянето на зимния преврат в Киев през 2014 г. Сега имаме втори акт на драмата. В третия акт на драмата ще видим, първо, доколко Русия ще успее да отиграе движението, наречено запазване на геополитическия съюзник в Близкия Изток (Сирия). Второ, докъде в крайна сметка ще стигне договорката със САЩ за спазване на някакви зони на влияние в Източна Сирия и Западен Ирак. И трето – тактически се очертава сериозен алианс между Русия и Иран в близкоизточния театър. Очевидно Русия залага на шиитския фактор в момента, защото виждаме индиректно и влиянието на този фактор в Йемен.

Китайският президент Си Дзинпин, иранският лидер Хасан Рохани и руският президент Владимир Путин създадоха в Ню Йорк атмосфера, която постави под съмнение целия световен ред, дефиниран под глобалнотото лидерство на САЩ.

Америка никога не е била абсолютен хегемон. Дори и след падането на Съветския съюз. По-скоро тук става въпрос за представяне на едно желание за действителност и това е част от пропагандните клишета на западния проект. Искаше им се. Това се нарича wishful thinking, т.е. представяме това, което ни се иска да бъде реалност. Ясно е, че върви еманципацията на тези сили и то по различен начин. Възходът на Китай като велика икономическа, военна и геополитическа сила възникна след опита на САЩ да разиграят китайската карта в далечната 1971 г. с посещението на Кисинджър в Пекин. Китайското икономическо чудо възникна благодарение на Америка – геополитическо, военно, най-вече икономическо. То е продукт на осъзнатия интерес и курс, предприет от китайския елит в лицето на Дън Сяопин и неговите поддръжници. Този чисто китайски курс влезе в синхрон с интересите на САЩ, тоест с очевидната геополитическа задача на Съединените щати да създадат противотежест на Съветския съюз чрез Китай. В значителна степен те успяха, но това не е продукт само на американската стратегия. От друга страна, след чудовищните 90-те години за Русия, когато тази страна бе на ръба на колапса, започна отдръпване от бездната в буквалния смисъл с Втората чеченска война, бавно, трудно, противоречиво, с много критики и по отношение на екипа на Путин и въобще на поведението на страната. Русия все още е суровинна страна в значителна степен, но не трябва да се забравя, че Русия осъществява ускорен процес на еманципация на своята икономика, която в момента действително преживява трудни времена, но ефектът от санкциите се оказа не толкова силен, както се предполагаше. Някои си мислеха, че с инструментариума на Рейгън от 80-те години, т.е. комбинацията ниски цени на нефта, съчетана с индуциране на вътрешно напрежение, Русия ще бъде доубита. Това не се случи. Третата част от уравнението е регионалният играч Иран. Очевидно е, че Иран ще играе все по-сериозна роля в Близкия Изток. Страната премина през няколко опита за сваляне на режима, които не успяха. Очевидно е, че САЩ се опитват да балансират в един сложен триъгълник на взаимоотношения между Иран, Израел и Саудитска Арабия. И нещастната Сирия беше полигонът, където се отработиха тези сложни взаимоотношения. Драмата на Сирия дойде от обстоятелството, че през нейната територия бе проектиран един от най-големите газови проекти за транспортиране на газ от находището „Южен Парс” в Персийския залив. Целта бе катарско-саудитска доминация на европейския газов пазар и редуциране ролята на „Газпром” там. Асад отказа това трасе да бъде прекарано, въпреки солидния турско-саудитски-катарски натиск. Тогава на него му поднесоха „спонтанна” народна революция по правилата, използвани по-късно в Киев. И всичко това в една страна, която беше образец за мирно съвместно същестуване на различни религии. За съжаление, в момента в Сирия е останала само една кървава сянка от проспериращото общество, което тя имаше преди 5-6 години.

И все пак каква е надеждата за Сирия?

„Ислямска дръжава” очевидно е геополитически проект за смазване на иранските и руските съюзници в региона. След като се отчете, че т. нар. „умерена” опозиция е военно джудже, на терена бяха пуснати главорезите от „Ислямска държава”, които нямат нищо общо, нито с местните хора от Ирак, нито с тези от Сирия. Става въпрос за „кучетата на войната” в буквалния смисъл на думата – джихадисти, които са обучавани, въоръжавани, подкрепяни ясно от кого – Турция, Саудитска Арабия, Катар. Целта бе да смажат режима в Дамаск. Бяха на косъм да го направят това лято, натискът „Ислямска държава” да излезе на морето беше много силен. Тази офанзива бе съчетание на двоен блицкриг: от една страна военен, долу на терена, а от друга, съчетан с активното мероприятие „бежанци”, което Турция осъществи пред очите ни и с което бе тестван гръбнакът на Европа. В този тест Европа показа, че е мекотело и няма гръбнак.

В същото време в Афганистан талибаните се опитват да превземат Кундуз и територии около него, а американски спецчасти от контингента на НАТО им противодействат.

Кундуз е част от северните територии, които никога не са били контролирани от талибаните, а от узбекските и таджикски милиции още от времето на покойния Ахмад Шах Масуд. Те като цяло са лоялни на режима в Кабул и представляват важна междинна полоса, водеща към зоната за сигурност, която Русия е простряла върху Таджикистан. В този смисъл Кундуз е ключов район. Това е опит за тестване, доколко може да бъде дестабилизирана бившата съветска Средна Азия. Ако си спомняте, имаше един метеж на бившия заместник-министър на вътрешните работи на Таджикистан в края на август и началото на септември, който беше потушен бързо от таджикските служби за сигурност, предполагам със съдействието на Русия. След това се засили опитът за дестабилизация на северната дъга на Афганистан, прилежаща към Таджикистан. А това се случи, защото проектът „Ислямска държава” е малка част от пъзела на големия замисъл за създаване на чудовищна дъга на нестабилност от Маракеш до Китайски Туркестан: взривяване на целия регион, елиминиране на светските режими, довеждането на огромни човешки маси до състоянието на „племена със знамена” и тяхното вторично оварваряване. По този начин Европа трябваше да бъде подпряна отдолу, от юг, от пресата на непрекъснатото движение на големи маси от хора, носещи очарователното име „бежанци”, които да държат Европа в непрекъснато стресово състояние. Под натиск бе поставена не само Европа, но и Русия, тъй като идеята е „Ислямска държава” да експортира ислямска революция в Кавказ, Централна Азия и Поволжието. По данни на Федералната служба за сигурност на Руската Федерация там воюват около 5000 човека от Русия и още около 6500 от бившите републики на Съветския съюз. Става въпрос за едно ядро на хора с боен опит, които след това трябваше да бъдат прехвърлени в съответните територии. Неслучайно преди няколко дни Ракка, столица на „Ислямска държава” в Сирия, беше бомбардирана изключително ожесточено от сирийските военновъздушни сили, а след това и от руските ВКС, тъй като освен всичко останало, там се намира рускоезичното ядро на ИДИЛ. На Европа пък допълнително й беше сервирано украинското чудо и с този казус бяха взривени засилващите се интеграционни връзки между Русия и Германия. Кошмарът на всеки англосаксонски геополитик е, че един хипотетичен съюз между Русия, Германия и Пекин поставя резонно въпроса: какво правят Съединените щати в Евразия? По този начин Европа беше подпряна с огромна дъга на нестабилност от юг и югоизток, втори път с огромна дъга на нестабилност от изток, т.е. прекъсване на генетични, функционални, военни, цивилизационни, икономически връзки с Русия и катализиране на и без това съществуващите противоречия вътре в европейския проект. Става въпрос за засилването на противоречията между Севера и Юга, между Изтока и Запада на ЕС, между европейското развито ядро и неговата периферия. Последната бежанска криза показа например, че Източна и Западна Европа нямат общи интереси. По този начин т.нар. „Европа” бива тласкана още по-плътно в американската геополитическа колесница, която „единствено” може да даде сигурност.

Споменахте, че „Ислямска държава” е книжен тигър. Благодарение на този книжен тигър обаче Европа се разкъса по шевовете и преживява абсолютен упадък на политическото.

Вижте, процесите имат един външен ситуативен, манипулативен скоротечен план, по който журналисти и коментатори обикновено се плъзгат. Но процесите имат и един много по-дълбок план, който е отвъд всякакви геополитически машинации. Става дума за надигащи се мощни тектонични демографски и цивилизационни процеси, които притежават чудовищен инерционен потенциал. Ален Беноа много точно определи Европа като континент на старци. Застаряващо петстотинмилионно население. Тя е заобиколена от младо и енергично население: към средата на века се очаква населението на Африка да нарасне на 3 милиарда души, това е континентът с най-висок естествен прираст. От друга страна, някъде към 2030 г. ще бъде пикът на нарастване на населението в Магреба и Машрика, т.е. Северна Африка и Близкия Изток, това е младо население, което някъде трябва да бъде насочено. Съществува обективна диспропорция между застаряващата, но богата и тънеща в охолство и цивилизационно скудоумие Европа и тези млади варварски тълпи, които по някакъв начин трябва да бъдат овладяни. Единият начин да се овладеят е, когато се създадат центрове на растеж вътре в тези общества, което очевидно не се случва. Замисълът е този кошер да бъде взривен и да бъде насочван избирателно в една или друга посока за смачкване в зародиш на всякакви геополитически алтернативи, каквито могат да възникнат било то в Европа или в Русия. В т.нар. бежански поток от август виждаме елементите на ръкотворно дело. Очевидно е, че става въпрос за насочване на бежански маси от Турция, от порядъка на 250-300 000 човека. В Турция има около 5-6 милиона „бежанци”, разположени в лагери или в градовете на страната. Това са хора, които бяха насочени в най-благоприятния момент, през август, когато Европа излиза в отпуск и престава да функционира. Тези потоци бяха прекарани по коридора на гръцките острови, Македония, Сърбия в посока Унгария и Германия, защото това е единственият начин да бъде избегнато нарушаването на договора между  ЕС и Турция за реадмисия на трети лица обратно на турска територия. Ясно пролича, че става въпрос за добре организирано активно мероприятие. Това са млади мъже между 18 и 40 г. в боеспособна възраст и никакви семейства. Семействата са за пред камерата на организираната медийна кампания, за да се създава сълзлив привкус за голяма трагедия. След това се намести и вторият етап на драмата: писмото на Ахмет Давутоглу до всички европейски лидери. По този начин Турция използва бежанския поток като инструмент за геополитически рекет и поиска това, което тя много отдавна искаше – да бъде легитимирана евентуална турска окупация на Северна Сирия с така наречената „зона за сигурност”, от която първа точка бе изискването за забрана на полетите. Ислямистките групировки на терена не разполагат с авиация. Очевидно целта е друга: да бъде създадена зона, от която сирийската армия да бъде елиминирана. Второ, зона, в която да бъде създадена инфраструктурата за поход срещу Дамаск и свалянето на Башар ал-Асад като руски и ирански съюзник. Трето, това да бъде опаковано и легитимирано не като турски натиск, а като отчаян изход от ситуацията с т.нар. „бежанския поток”, т.е. да се изпълни това, което Турция иска, легитимирайки го като искане на Европа. Това се крие зад клишето: „нека да решим проблема като премахнем причините за него в самата Сирия”. И четвърто, много важно – да бъде задушена в зародиш всякаква идея за втора кюрдска автономия, този път на сирийска територия. Нещо което е кошмарът на Турция. От гледна точка на турския стратегически интерес това е легитимно и напълно оправдано. Друг е въпросът как, кога и дали ще се реализира.

Кажете още за ролята на Турция в новата геополитическа игра?

Турция се опитва да играе геополитическа роля, която обаче не е по ръста й, въпреки огромния напредък и ресурс на тази държава, особено при ислямисткия режим на Ердоган. Аз съм от малкото анализатори, които твърдят, че именно този човек направи невъзможното: да катапултира Турция в XXI век и го прави. Това е автохтонно социално и политическо движение в самата Турция, водещо закономерно до скъсване с кемалистката традиция. Турция просто се завръща към корените си на ислямско и хибридно общество, т.е. хем източно, хем западно. Но Турция се опитва да играе между два мастодонта: между Русия и САЩ, защитавайки своя геополитически интерес, което може да струва териториалният й интегритет и бъдещето й на държава. В сирийския казус този интерес се изразява в следното: исторически Турция никога не е приемала съществуването на независима сирийска държава. За турския геополитически елит Сирия не е нищо друго освен пашалъците Шам и Халеб. За Турция Сирия винаги е била временно съществуващо образувание, което би трябвало някак да приключи своето съществуване. В контекста на паносманската доктрина за Турция, това е само първа стъпка към консолидирането на сунитите в Близкия Изток под ръководството на Ердоган. Което пък означава активна турска външна политика, директно военно и икономическо присъствие в Близкия Изток, контрол над енергийните потоци – и всичко това веднага влиза в противоречие с интересите на Русия, Иран и Израел. Турция няма капацитет за такъв сблъсък. Турция на Ердоган не е Турция на Селим Явуз и Сюлейман Кануни. Но Турция има и чисто военен геополитически интерес да контролира северната зона, успоредна на южната й граница, тъй като това са кюрдски райони. Това е втората скрита, но реална задача на така наречената „Зона за сигурност”, което няма нищо общо с бежанците, а целта е да се смаже кюрдската съпротива в Турция. Най-големият кошмар, който се възроди това лято в Турция след изборите, е активизирането на кюрдския сепаратизъм в югоизточните вилаети, който използва за своя опорна база Северен Ирак и разбира се, Северна Сирия. Така, че пред Турция има каскада от задачи, които преследва, а този текущ геополитически дневен ред съвпада до известна степен с интереса на САЩ. Но само съвпада, защото не може да се каже, че Турция е маша на Съединените щати, както погрешно някои си мислят. Турският политически и стратегически интерес в този момент в някои точки съвпада с американския и те играят заедно. Дестабилизацията на Европа е един от тези общи интереси. Унищожаването на Сирия е другият, но в дългосрочна перспектива, Турция отплава от американския геополитически кораб.

Случайно ли е това, че няма единно решение за бежанците в Европа или просто тази криза успя да открои липсата на обединено лидерство в ЕС?

Нещото, наречено Европейски съюз, в този му вид изживява последните си дни. Това разбира се не означава, че ще се разпадне окончателно утре. Очевидно е обаче, че европейският проект в този му вид наистина преживява последните си мигове. Това е така, защото ЕС е абсолютно изкуствено образование, което стои на подвижни пясъци. ЕС възникна като организация в далечното начало на 50-те години с две основни задачи, които цинично, но вярно открои един американски генерал: да държи „руснаците вън, немците долу, а ние отгоре”. ЕС няма нищо общо с приказките за европейска интеграция, братство, единство, солидарност и как беше „субсидиарност”. След оттеглянето на Съветския съюз от геополитическия сблъсък, се оказа, че ЕС всъщност няма собствена кауза, различна от тази на американския дневен ред. ЕС погълна с един Drang nach Osten бившите източни територии, т.е. окупационната зона на СССР в Източна Европа, но това само отложи с 25 години проблема за липсата на действителна интеграция на европейските народи. Това, което се нарича ЕС, в момента не е нищо друго, освен организация на трансатлантически елити и транснационални корпорации. Те нямат нищо общо с интереса на националните ядра в Европа. Затова върви дългосрочен процес на смилане и буквално на денационализация на тези държави. Трансатлантическият дневен ред изключва съществуването на национални държави с гръбнак, памет и собствени интереси. Това, което сега се случи с така наречените бежанци, само разкри този проблем. А проблемът се изразява в следното: икономическият мотор на Европа, Германия, не е суверенна страна. Точно затова тя има абсолютно объркано отношение. Объркано само на пръв поглед, тъй като тя не може да взима самостоятелни геополитически решения. Тя може да издевателства над Гърция, но в никакъв случай не може да взима каквото и да било глобално геополитическо решение. Бежанската криза като лакмус разкри отсъствието на такова нещо като „Европа”. Това е целта – да няма единен геополитически субект, а едно хлабаво търговско-икономическо-финансово пространство от Атлантика до зоната за сигурност на Русия. Това пространство трябва да бъде достатъчно силно, че да се крепи в някаква желеподобна форма, но достатъчно слабо, за да няма собствен геополитически гръбнак. То трябва да бъде аташирано към атлантическия хегемон и по този начин да бъде контролирано и манипулирано. От друга страна, въпреки тоталния декаданс на европейската цивилизация, тази 500 милионна маса от европейци е единствената, която има потенциал – икономически, финансов, цивилизационен, виртуален –  да създаде геополитическа алтернатива. Това не трябва да бъде допускано и се работи по въпроса.

Страни като Хърватия и Унгария отказват да приемат бежанци, но Ангела Меркел все още казва прословутото „Ще се справим”, с което предизвиква острите реакции на много депутати в Бундестага.

Германия започна да прави опити за еманципация в края на 90-те години и началото на милениума и това веднага беше подрязано от корена. Немският елит е изключително зависим, той няма право на алтернативно поведение, ето защо цялата геополитическа драма с бежанците се свежда до квоти, технология, пари, без да се говори за реалния генезис на процесите и тяхното решение.

Руските военни самолети вече разрушават много бази на „Ислямска държава”, присъединяват се Китай и Иран, преброени ли са дните на „Ислямска държава”? Ще приключи ли информационната война, която се води с Русия?

Накратко – информационната атака няма да спре, т.нар. „Ислямска държава” ще бъде трансформирана под „чуждо име и нова външност”. Вече вървят инициативи за организиране на алианс на сирийските опозиционни сили срещу „руската и иранска окупация” на страната. Т.е. целта е Русия да бъде вкарана долу на терена в дълготраещ кървав конфликт, който да изцеди силите й. Иран също. Само че историята никога не се повтаря. За разлика от Афганистан, в Сирия съществува мотивиран съюзник, срастнал се с терена – сирийските алауити, християни, друзи и част от сунитите. Тези хора наистина има какво да губят – всичко. Но пък знаят и какво ще спечелят – живота и страната си.

Американската атака срещу болница в Кундуз може да се нарече военно престъпление. САЩ правят все повече грешки и имат неадекватни реакции.

Историята в Кундуз дойде много не навреме, тъкмо „обективните” световни средства за масова информация въртяха предварително подготвените кадри за бомбардирани цивилни обекти от руската авиация в Сирия… и се случи това в Кундуз. Както се казваше: на теория и на практика е така, но в действителност винаги става иначе… „Черният лебед” на непредвидената случайност на Нисим Талеб и този път прелетя над иначе старателно подготвените планове…

Източник: a-specto.bg, автор: Юлия Владимирова

Съветът на ЕС одобри отпадането на роуминг таксите

Съветът на ЕС официално одобри правилата, които поставят край на роуминг таксите в рамките на Европейския съюз от средата на 2017. Новият закон включва и първите европейски правила за защита на свободния достъп до интернет, съобщиха от пресцентъра на Съвета на ЕС.

Свързани новини

Без такса роуминг в ЕС от 2017

Солени глоби за телекомите, ако нарушават европейските цени за роуминг

В случая промените бяха одобрени от министрите на телекомуникациите на страните-членки, без дебати, по време на Съвета по конкурентоспособност.

Очаква се Европейският парламент да приеме текстовете в края на месец октомври, което ще сложи и края на законодателната процедура.

Новото законодателство ще влезе в сила 3 дни, след като бъде публикувано в официалния вестник на ЕС, което най-вероятно ще стане в края на ноември тази година, съобщиха още от Съвета.

Границите в Европа отново се появяват

Германия, Австрия и Словакия въведоха граничен контрол, Унгария затвори границата си със Сърбия

16 септември 2015, economy.bg

Под натиска на огромната вълна от бежанци, които бягат от войната в Сирия, едно от основните права в Европейския съюз е на път да се срине – свободното придвижване, пише агенция „Ройтерс“.

Вчера Австрия и Словакия въведоха граничен контрол, приливът на имигранти принуди Германия също да въведе спешен граничен контрол по-рано през седмицата. Унгария затвори изцяло своята граница със Сърбия. Страната не допуска преминаването на бежанци, а ако някой от тях се опита да премине незаконно е заплашен от затвор.

Междувременно Германия настоя за въвеждане на квотен принцип при разпределянето на бежанците между страните-членки на ЕС, като вътрешният министър на страната Томас де Мезиер заяви, че на страните, които отказват да приемат бежанци, трябва да се налагат финансови глоби. Като метод за оказване на натиск той предложи преосмисляне на финансирането по европейските фондове.

Томас Проуза, чешкият министър по европейски въпроси, заяви от своя страна, че германската заплаха за орязване на еврофондовете е „напразна, но много вредна за всички“. Премиерът на Словакия Роберт Фико заяви, че страната му никога няма да се съгласи на квоти, а заплахите за финансови санкции ще доведат до „края на ЕС“. Чехия също се противопоставя на квотния принцип.

По-късно германският канцлер Ангела Меркел се разграничи от изявленията на Мезиер като заяви „Трябва отново да установим европейския дух... не мисля, че заплахите са правилния начин да постигнем съгласие.“

ЕС стигна до принципно споразумение за разпределяне на 40 хил. имигранти, но страните-членки не успяха да се договорят за други 120 хил. и отложиха решението си за октомври. Съюзът обаче одобри военни действия срещу трафикантите на хора, включително унищожаване на лодки в Средиземно море.

По данни на Фронтекс, която отговаря за сигурността по границите на ЕС, през август в съюза за влезли 156 хил. имигранти, а от началото на годината техният брой е 500 хиляди.

„Голямото преселение“ доведе до срив на едно от най-големите постижения и едно от нещата, с които ЕС се гордее най-много – системата Шенген, която позволява свободно движение през границите в по-голямата част от континента, пише още агенция „Ройтерс“.

Украйна получава 1 млрд. долара за газ

Международни финансови институции дават 1 млрд. долара на Украйна за газ през зимния сезон. Представители на ЕС се надяват, че парите ще са достатъчни на украинския "Нафтогаз" за закупуване на около 5 милиарда кубически метра газ, съобщава The Wall Street Journal. Световната банка е сред институциите, които ще отпуснат средствата за Киев. 

Според изданието, финансирането ще помогне за преодоляването на една от основните пречки за постигането на споразумение за цените на газа между Москва и Киев, както и за да се избегне повторение на сценария от 2009 г., когато в резултат на прекратяването на доставките на газ, дефицитът на "синьо гориво" засегна някои европейски страни, включително и България.

Закупуването на 5 милиарда куб. метра газ, ще напълни резервите на Украйна до 19 милиарда куб. метра.

Според The ​​Wall Street Journal, Брюксел се надява да се постигне споразумение за газ по време на тристранните преговори между ЕС, Украйна и Русия, които ще се проведат в белгийската столица. Предметът на преговорите ще бъде зимният пакет на газ и така до 1 октомври трябва да има споразумение за доставките за Киев.

Представители на Русия и Украйна се срещат днес в Брюксел. Целта е те да подпишат протокол, с който руската страна да гарантира определени количества доставки на газ за Украйна до март 2016 година.

Държавните енергийни компании „Газпром“ и „Нафтогаз“ водят арбитражно дело в Стокхолм за това, колко точно милиона долара Украйна дължи на Русия като неплатени сметки за доставен газ.

economic.bg, 25.09.2015

Кристалина Георгиева участва в семинар на тема „Бюджетът на ЕС – фокусиран върху постигането постигането на резултати”

"Всяко евро трябва да се разпределя максимално добре"

Кристалина Георгиева, заместник-председател на ЕК

Потребностите от финансиране нарастват, а бюджетът на ЕС все повече намалява. Това каза заместник-председателят на ЕК Кристалина Георгиева на семинар на тема „Бюджетът на ЕС – фокусиран върху постигането постигането на резултати”.

„Темата на бюджета на ЕК е важна на първо място, защото за добро или лошо живеем в извънредни времена. Положителните аспекти са иновациите, технологиите, които постоянно променят начина, по който живеем. Много неща влияят върху начина, по който изпълняваме бюджета”, заяви Георгиева, предаде Агенция „Фокус”.

Тя посочи, че има значими отрицателни фактори, които са по –честонеочаквани, както и различни шокове в световната финансова система. „В момента Китай разклаща световните пазари. Най-лошият шок обаче е злината на войните. За съжаление, това стана толкова драматично явление, че го усещаме чак дотук в Европа с огромния приток на бежанци през последните месеци. Броят на изселените лица надвиши броя на тези, които са били изселени по време на Втората световна война. Знаем вече, че изменението на климата е факт. Затоплянето е както у дома, така и надалече от нас. Това води до природни бедствия, които разстройват нашите икономики и влияят най-зле върху уязвимите хора”, подчерта зам.-председателят на ЕК.

Георгиева заяви, че 2/3 от природните бедствия се случват в държави, които имат икономически затруднения и ЕС трябва да се бори да направи нещо за околната среда. 

„Финансирането на ЕС нараства, но за да се справяме с различни теми и проблеми за бежанците, инвестициите, кризата в Гърция. Потребностите от финансиране нарастват, а нашия бюджет вече е по-малък”, каза още Кристалина Георгиева. Тя твърди, че ЕС трябва да се бори за по-добро разходване на средствата. „Всяко евро трябва да се разпределя максимално добре”, допълни Георгиева. 

Как се композира бюджетa на ЕС за 2016 г. ?

Кристалина Георгиева за бюджета на Европейския съюз за 2016 г... 

Кристалина Георгиева за бюджета на Европейския съюз за 2016 г. Започнаха първите "тристранни" обсъждания на бюджета на ЕС за 2016 г. Участниците са Европейската комисия, Европейският парламент и държавите-членки на ЕС. Участниците сядат на масата за преговори и държат в ръцете си проекта на бюджет за 2016 г, който комисията представи в края на май т.г.Това, което ние предложихме, е размерът на общите плащания да е 143,5 млрд. евро т.е. около 1% от брутния вътрешен продукт на всички страни-членки в ЕС или около 2% от публичните разходи. Това е около 80 цента или лев и 50 стотинки на ден на гражданин на ЕС. Събрани заедно, тези левчета генерират сума, с която европейските данъкоплатци допринасят изключително много за нашия по-добър живот. Бюджетът на ЕС е много важен за инвестиции в трансевропейска инфраструктура, научни изследвания, устойчиво земеделие и много други сфери на дейност. Преговорите започват сега ще продължат през есента. Тогава работата по бюджета става интересна за повече хора – часовникът отброява последните дни и часове, а шансовете за договаряне на бюджета са на ръба. Но какво се случва, преди да достигнем момента, в който европарламентът и държавите-членки могат да решат какъв да е размерът на бюджета за следващата година? Е, преди да има бюджет, трябва да има проект за бюджет. Подготовката му е процес, който отнема време и усилия!Всъщност работата по проекта за бюджет за 2016 г. започна през декември 2014 г., т.е. веднага след приемането на бюджета за 2015 г. Тогава експертите в Генерална дирекция (ГД) "Бюджет" на Европейската комисия (или "DG BUDG") започнаха да правят изчисления и да събират информация, данни и проекти. След През пролетта на 2015 г. те имаха срещи, наречени "изслушвания", с колеги от други дирекции на Европейската комисия. За да изготви проекта за бюджет 2016 г., екипът на ГД "Бюджет" прекара стотици часове в срещи с колеги от комисията!По време на т.н. "изслушвания" екипът на ГД "Бюджет" събира информация от отделите и службите на комисията, за какво ще използват поисканите средствата, и обсъжда как те могат да бъдат инвестирани възможно най–ефективно. Това е дълъг и интензивен процес, както за ГД "Бюджет", така и за останалите дирекции в комисията, натоварени с това да разпределят средствата от бюджета. В комисията има 65 програми, всяка на стойност над 100 милиона евро на година, в това число 15 програми с бюджет от повече от един милиард евро всяка. Целта е прогнозните разходи на всяка една от тях да бъдат възможно най-точни, така че да използваме парите на данъкоплатците по най-добрия начин, за да постигнем целите на различните европейски политики.Може ли Европейската комисия да предложи какъвто й да е проект за бюджет, без да се съобразява с никакви ограничения? Не.Изчисленията на Комисията са обвързани с ограниченията, вече определени от Европейския парламент и от държавите-членки на ЕС. Тези ограничения (или "тавани", както още са известни) се съдържат в споразумението за Многогодишна финансова рамка (или "МФР"). МФР е седемгодишната бюджетна рамка, действащата в момента, която обхваща периода 2014-2020. Тази рамка определя лимитите за различните раздели на бюджета, например селско стопанство или външни политики. Можете да си представите МФР като лимит на кредитна карта, а годишните бюджетните разходи като действителната сметка за сумата, която сте похарчили през картата.Колко близо да стигнем до тези тавани и как разпределим парите по раздели е важно. Тези решения могат да доведат до увеличаване на инвестициите в инфраструктурата или до растеж на икономиката, до създаване на нови работни места или до опазване на околната среда. Обикновено в един бюджетен раздел са събрани редица програми. Например раздел 4 "Глобална Европа", включва средства за хуманитарната помощ на хората в нужда по целия свят , подкрепа за съседни на ЕС страни, мисии за сигурност и други. Парите в тази област винаги са малко, тъй като сме живеем в един постоянно променящ се свят, засегнат от конфликти и кризи, природни бедствия и стихии. Успоредно с вътрешните изслушвания екипите на комисията се срещат с Европейския парламент и представители на държавите-членки на ЕС. Те ни представят техните първоначални виждания, така че ние можем да изготвим реалистичен проект за бюджет.Преди комисията официално да представи проекта за бюджет, той преминава през вътрешни консултации. Службите на комисията споделят мнението си за проекта за бюджет и след това документите се обсъждат с екипите на комисарите. Докато се постигне съгласие за 99% от съдържанието на проекта за бюджет. Последният един процент може да бъде предмет на дискусии до последната минута. В бюджета за следващата година такъв пример беше дискусията около отварянето на две нови делегации на ЕС (думата на ЕС за посолства).И още една особеност – въпреки че представихме проекта за бюджет през май, пълният комплект документи се публикува чак през юни. Числата са същите, но информацията е много по-подробна и е преведена на всички официални езици на Европейският съюз. Пълният комплект документи, които съставляват проекта за бюджет, е над 2 500 страници. Тази година си обещахме занапред да не разпечатваме документите. (В електронен вид можете да ги видите тук).Нека преговорите за бюджет 2016 г. започнат сега! Да се надяваме този път да успеем да го договорим преди последната възможна минута, както се случи миналата година. И след като бюджетът за 2016 г. бъде приет, се надявам аз и моят екип да започнем работа по бюджета за 2017 г.!Кристалина Георгиева,заместник-председател на Европейската комисия с ресор Бюджет и човешки ресурси.

ЕС ще осигури спешен 3-месечен заем на Гърция и €35 млрд. от бюджета на ЕС

Заемът ще помогне на държавата да не фалира за времето до подписването на новата спасителна програма

 

Договореното „мостово финансиране“ за Гърция за времето до подписването на споразумение за нов дългосрочен заем ще бъде осигурено от всички в ЕС. Това съобщи зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис. Заемът ще е 3-месечен, а парите за него ще бъдат осигурени от Европейския финансов механизъм за стабилност /EFSM/, предаде БТА.

По информация на агенция „Ройтерс“ този заем ще е в размер на €7 млрд. Средствата Гърция ще върне от парите, които ще получи от Европейския механизъм за стабилност /ESM/, който е само за страни-членки на Еврозоната.

Според документа, с който „Ройтерс“ разполага, Гърция ще получи този заем, само ако парламентът одобри исканите от кредиторите реформи до края на днешния ден.

Междувременно ЕК обяви, че ще мобилизира повече от €35 млрд. от европейския бюджет за стимулиране създаването на работни места и икономически растеж в Гърция.

Като „мярка по изключение заради уникалната ситуация на Гърция“, ЕК предложи да подобри незабавното осигуряване на ликвидност за страната. Това включва по-ранно освобождаване на последните 5% плащания по оперативните програми за периода 2007-2013 (които обикновено се задържат до приключване на проектите). Средствата възлизат на €500 млн. незабавна ликвидност за държавата и около €2 мллн. за бюджета на страната.

Освен това Комисията ще предложи увеличаване със 7% на предварителното финансиране на проектите по оперативни програми за периода 2014-2020, което ще осигури допълнително €1 млрд.

Министър Даниел Митов: Искам да видя Украйна там, където е България – в Европейския съюз

Одеса. Искам да видя Украйна там, където е България – в Европейския съюз. Това заяви министърът на външните работи Даниел Митов по време на визитата си в Одеска област, съобщиха от пресцентъра на Министерството на външните работи (МВнР). Външният министър проведе редица срещи с представители на българската общност в Украйна, разговаря с украинския си колега Павло Климкин, както и с Председателя на Одеската Областна държавна администрация Михаил Саакашвили.

Пред външния министър Павло Климкин и губернатора на Одеската област Михаил Саакашвили министър Митов потвърди подкрепата на България за териториалната цялост и независимостта на Украйна. От своя страна Михаил Саакашвили коментира, че пътят на Украйна към ЕС минава през България и българите с украинско гражданство. По време на разговорите бяха обсъдени още необходимостта от инфраструктурни промени в Одеса, включително посредством средства от ЕС и потребността от законодателни и административни реформи в национален мащаб.

В рамките на срещите си с българската общност в Одеска област министър Митов посети гимназията „Георги Сава Раковски” в Болград. Първият дипломат на страната отчете дълбоката традиция, която училището има както в създаването на добре обучени възпитаници, така и в отглеждането на истински родолюбиви българи. Министерство на външните работи дари 11 компютъра на гимназията, оборудвайки зала от учебното заведение. „Модернизацията на учебния процес и качественото образование насърчават диалога между народите”, коментира по време на церемонията Даниел Митов. Той връчи на ръководството на гимназията българска художествена литература, осигурена от Министерство на културата.

В неделя вечерта министър Митов се срещна с представители на българската общност в Одеска област и заяви, че в краткосрочен план в областта ще пристигнат хуманитарни пакети на стойност 20 хиляди лева, предоставени от български граждани.

„След усилията, които Министерство на външните работи вложи, телевизионният канал “БНТ Свят” вече се излъчва в градовете Одеса и Измаил. Вярвам, че това ще повиши информираността на нашите сънародници и ще спомогне за активизиране на духовната и културна им връзка с България“, заяви още Даниел Митов. От думите му стана ясно, че съвсем скоро се очаква българската телевизия да бъде достъпна и в други градове, като според него това е от изключително значение за историческото съхранение на българската общност там. „Излъчването на родна телевизия е допълнителен начин и за изучаването на български език. Също така украинските граждани с българско самосъзнание ще могат да повишат и своята информираност по отношение на ЕС и НАТО, допринасяйки още по-активно за единението на Украйна и нейния европейски път“, допълни българският първи дипломат.

След посещението в Одеска област министър Даниел Митов ще отпътува за Киев. Там той ще се присъедини към делегацията, водена от президента Росен Плевнелиев, който ще направи двудневно официално посещение в Украйна на 7 и 8 юли.

АГЕНЦИЯ ФОКУС

Le nouvel observateur: Гърция предизвика гнева на българските си съседи

Париж. Най-бедната страна от ЕС се отличи като говорител на държавите, които не искат да допуснат отстъпки по отношение на Атина. Още в началото на гръцката криза през 2010 година авторът на уводна статия в български вестник се разгневи: „Не се безпокоя за гърците – те продължават да получават пари от ЕС, да играят табла и да пият узо по цял ден, докато ние берем маслините и портокалите им за къшей хляб“. Пет години по-късно, на 25 юни, в Брюксел българският премиер Бойко Борисов от партия ГЕРБ не бе много по-дипломатичен, пише френският вестник Le nouvel observateur.

„Трябва да спрем да си губим времето с Гърция, това продължава от години. А всичко, което чувам, е, че те искат повече пари, но не искат да направят реформи. Нека да направят необходимите реформи или да понесат последствията“, заяви той.
Така българският премиер се отличи като говорител на страните от ЕС, които не искат да направят отстъпки към Атина, тъй като, „най-бедните трябва да плащат за най-богатите“, казва той.

Все пак, думите на Бойко Борисов трябва да бъдат приемани с известна резервираност, тъй като с тях той урежда и политически сметки, пише вестникът.

Премиерът консерватор, който е опонент на бившите комунисти, превърнали се в „социалисти“, не харесва „левичарите“ от „Сириза“ – „радикалната лява коалиция“, която е на власт в Атина.
В България политическата и икономическата ситуация е огледална на тази в Гърция. Докато в Атина олигарсите са сред десницата, в България комунистите, станали „социалисти“, се преродиха в „червена олигархия“ и изключително влиятелни „леви“ капиталисти, коментира изданието.

Превод и редакция: Нина Лесева
05 юли 2015, Агенция "Фокус"

Юнкер за Гърция: Чувствам се разочарован и предаден (хронология)

От Дневник

В 13:45 часа започна пресконференцията на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в Брюксел. В рамките на около половин час той коментира драматичните събития около Гърция, която е изправена пред фалит.

Заради провалените преговори между властите в Атина и кредиторите им и заради насрочения референдум на 5 юли гръцкото правителство наложи контрол на капиталите, за да предотврати фалит.

Юнкер заяви, че се чувства разочарован и предаден, след като гръцките власти неочаквано са напуснали масата за преговори в петък още преди да се е стигнало до споразумение. Той подчерта, че е абсолютно право в една демокрация да се проведе референдум, и призова в неделя гърците да гласуват с "да". По думите му така те ще покажат, че подкрепят Европа.

Председателят на ЕК същевременно призова гръцкото правителство да обясни на гражданите си залога на този референдум, както и цялата истина около преговорния процес. Той отбеляза, че в обсъждания пакет няма съкращения нито на пенсиите, нито на заплатите, както и че съкращенията са с 12 милиарда евро по-малко в сравнение с предишния план.

"Дневник" следеше на живо изказването на Юнкер. Следва хронологията:
14:23 "Не е моя работа да обвинявам гръцкото правителство и не го правя. Но съм разочарован - политически и като човек."

14:20 "Много харесвам гърците и бих им казал: Не бива да се самоубивате, защото ви е страх от смъртта."

14:19 "В една демокрация съществува абсолютното право да се провежда референдум. (...) Бих искал да призова гърците да гласуват "да".

От наша страна вратата продължава да е отворена. Това не е краят на процеса. Не означава, че сме блокирани в задънена улица. Срам ме е да казвам това за пореден път - че сме в последните минути за сключване на сделка. В петък не знаех, че гръцкото правителство ще прекъсне преговорите. Аз казах, че бях готов до последно да се боря да намерим заедно решение.

Други страни членки положиха големи усилия да помогнат на Гърция, донякъде игнорирайки чувствителността сред своето население. Време е гръцките власти да покажат отговорност и да обяснят на гражданите какъв е залогът."



14:13 "Не става въпрос само за фискална консолидация, но и за подобрения на възможностите за растеж на Гърция. Местихме планини, докато гръцкото правителство не затвори вратата в последния момент. Не трябва да правя нови предложения днес. Описвам какво беше предложението. Какво знае гръцкият народ за това? Гърците трябва да знаят какво беше на масата за преговори. Гръцкото правителство знае всичко това и съветват да каже на гражданите си истината."
14:10 "В петък гръцката страна неочаквано напусна масата за преговори, трябва да призная. Въобще не се беше стигнало до финализиране на сделката."

14:08 "В сравнение с предишната сделка в този пакет имаше 12 милиарда евро по-малко съкращения."

14:04 "Нека изясня някои неща. В този пакет няма намаляване на пенсиите и заплатите. Това е пакет, който е социално справедлив и гарантира прозрачност. Това не е глупав пакет икономии. Разбира се, някои мерки са болезнени, но дава много повече време на гръцкото правителство да приложи мерките. Фискалната консолидация означава контрол над публичните финанси и осигуряване на възможности за заетост. На масата беше предложение за модернизиране на публичния сектор.

14:00 "През последните месеци бях лично ангажиран с преговорите. Гръцкият народ е близо до сърцето ми. За мен излизането на Гърция от еврозоната никога не е било и не е опция, но, както съм казвал на гръцките си приятели, не мога да защитавам този вариант срещу всички останали. Направих всички по силите си да постигнем споразумение."

13:57 "Други европейски държави преминаха през много трудни времена - Ирландия, Португалия, Испания, Кипър (...) Някои правителства взеха много трудни решения, някои от тях бяха забравени. Това трябва да е редът на приоритетите - поемане на отговорност преди личните интереси."

13.54 "Усилията ни бяха прекършени от едностранното обявяване на референдум. Играта една демокрация срещу всички останали не е отношение, на нивото на великата гръцка нация. Гърците, призовани да гласуват в неделя, трябва да имат цялата картина за залога."

13.51 "Европа може да функционира само ако успеем да управляваме различията си. В Европа никоя демокрация не е повече от друга. В еврозоната има 19 демокрации, а не 18 срещу една (...) Това не е игра на блъф, няма печеливши и губещи. Или всички печелят, или всички губят.

Особено тъжен съм от това, което се случи в събота, Европа понесе голям удар, тактически и политически игри надделяха над други усилия. След всичките ми усилия и усилията на ЕК се чувствам донякъде предаден."

13:48 "Днес сме 28 страни - членки на ЕС, и след толкова много усилия и жертви успяхме да се обединим в 19 членки на валутния съюз. Искам да останем толкова и дори да станем повече."

13:47  "Продължавам да не искам Платон да играе в Б група", каза Юнкер. Той припомни думите си от 1981 г., когато Гърция се присъедини към ЕС. Тогава по думите му Юнкер за пръв път използвал метафората с античния философ и футбола.

Еврогрупата отказа да продължи спасителния план за Гърция

Финансовите министри на страните от еврозоната взеха в събота историческото решение да спасителния план за Гърция. Решението беше очаквано се очакваше предвид поведението на Атина от последните дни и коментарите на ключови фигури от съвета на финансовите министри на ЕС преди заседанието.

“Колкото и да съжаляваме спасителният план ще изтече на 30 юни. Не можем да го удължим повече. Трябва да осигурим стабилността на еврозоната", каза председателят на Евргогрупата Йоерун Дейселблум след заседанието.

Финансовите министри ще имат втора среща по-късно в събота, за да вземат решение какви мерки да се предприемат, за да осигури стабилността в еврозоната. Гърция няма да вземе участие на това второ заседание.

"Има огромен проблем с доверието. Тези програми работят единствено, ако правителството (на Гърция) се радва на доверие... Не е ясно как гръцкото правителство ще оцелее без финансиране. Няма лесни програми - ако гръцкото правителство не може да предаде това послание своите хора, значи имат проблем с доверието", каза още Дейселблум.

На въпрос дали има нещо, което Гърция може да направи, за да остане е еврозоната, Дейселблум заяви: "Гръцките депутати трябва да разберат, че пакетът не е завършен - няма цялостен пакет от Еврогрупата - и трябва да разберат рисковете през следващите седмици. Съжалявам за тези рискове, но те са там“, обясни шефът на Еврогрупата, цитиран от “Дневник“.

Под думите му гръцкият парламент трябва да разбере къде точно се намира в преговорния процес, ако е бил правилно информиран и какво предстои. “Само тогава те могат да вземат "мъдро решение", каза Дейселблум.

Той допълни, че само Управителният съвет на Европейската централна банка може да реши дали да предостави спешна финансова помощ на гръцките банки, ако те се нуждаят от такава. "Гръцкото правителство трябва да изпълни задълженията си към своите кредитори. Това задължение няма да изчезне", заяви той.

Варуфакис: Има още време

Финансовият министър на Гърция Янис Варуфакис е напуснал заседанието на еврогрупата, след като предложението на страната за удължаване с няколко дни на изтичащата във вторник помощна програма не е било одобрено.  На кратка пресконференция Варуфакис заяви, че е обяснил на своите колеги защо не можа да приеме предложенията на еврогрупата.

"Спасителните условия водеха към рецесия, финансовите условия нямаха смисъл и нямаше елементи в предложения план, които можеха да сложат край на кризата... Ние нямаме мандата да приемем подобни предложения, но и нямаме мандат да ги отхвърлим без да се допитаме до хората. Ние сме абсолютно решени да намерим изход от кризата", каза финансовият министър на Гърция.

Според Варуфакис има достатъчно време за продължаване на преговорите и подобряване на предложенията на кредиторите. "Отказът на Еврогрупата да одобри молбата за удължаване на спасителния план с няколко седмици ще навреди на доверието в Еврогрупата, което може да бъде за постоянно", каза на свой ред той по темата за “доверието“.

Неприятна изненада

Преди заседанието Йерун Дейселблум обвини Гърция, че е затворила вратата за всякакви бъдещи преговори.  Той обясни, че е останал много неприятно изненадан от решението на гръцкото правителство за провеждане на референдум за спасителния план.

Министър на финансите на Белгия Йохан Ван Овертвелд предупреди предвително, че времето на Гърция изтича. "Очевидно 30 юни идва много бързо", каза той и нарече искането на провеждане на референдум "странен ход".

На 30 юни (вторник) Гърция трябва да преведе 1.6 милиарда евро по дължимия транш към Международния валутен фонд. Ако това не се случи, Гърция ще изпадне във фактически фалит, което ще направи невъзможно оставането на страната в Еврозоната. Това на свой ред ще доведе до излизането на страната от ЕС.

Решението на гръцкото правителство е да се проведе референдум на 5 юли. Не е ясно как държавата ще функционира до тогава.

Финансовият министър на Малта Едуард Сциклуна каза пред репортери, че референдумът е дошъл като "неприятен шок" за Еврогрупата. "Демократичните правителства имат право да свикват референдуми, но времето за този е много неподходящо", каза той.

Според него референдумът е трябвало да се състои преди месец, след като е станало ясно, че правителството няма мандат да приеме предложенията на кредиторите.

Структурни реформи

Шефът на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард заяви за пореден път, че Гърция трябва да приложи "дълбоки" структурни реформи и фискална консолидация.

"Заедно с другите институции, ние сме винаги сме били гъвкави, за да се приспособим към новата икономическа и политическа ситуация в Гърция. Целта на това, което правим, е да възстановим стабилността на икономиката в Гърция и да възстановим нейната финансова независимост, както в Португалия и Ирландия", каза Лагард.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле коментира, че изглежда няма основание за по-нататъшни преговори с Гърция, но е добавил, че "никога не могат да се изключат изненади" с Гърция.


Mediapool

Първите седем години не помогнаха

Георги Желязков, Капитал
26 юни 2015

Голямото усвояване на европейски пари в първия програмен период не е свързано с подобряване на показателите в областите

Има конкретна причина Европейската комисия да раздава пари. И тя е осъзнатата нужда един континент, който е разделен силно икономически, да се сближи и всеки регион да може да постигне поне средно европейско ниво на развитие. Затова и основната цел на европейските пари не е да бъдат "усвоени", а да вдигнат нивото на развитие на местата, където те се харчат. В България наличието на тези фондове позволява на БВП да расте с повече, отколкото без тях, и влияе на общото ниво на безработица. На национално ниво този ефект е видим (съвсем скоро се очаква нова порция данни, които да докажат това). Но когато слезем на ниво общини, проблемите стават много по-ясни.

Сравнявайки периода между 2007 и 2013 г. по реално изплатени евросредства на глава от населението с някои икономически и социални показатели, можем да направим категоричното заключение, че за този период европарите не са успели да повишат благосъстоянието на общините, като има само няколко изключения.

Анализът на данните от портала за управление и наблюдение на структурните фондове и Националния статистически институт (НСИ) показва, че показателят "изплатени суми на глава от населението" не е регионално зависим - пари се усвояват добре или зле в различни части на страната. Но дори "отличниците" по получени пари не са успели да вдигнат заетостта, да стимулират инвестициите или да задържат хората да не търсят препитание в друго населено място или в други държави. Подобна логика се наблюдава и при показателя БВП на глава от населението. Въпреки че за този период от 7 години той се е покачил значително в номинално отношение при почти всички области (без Перник), ръстът не съответства на усвояемостта на европейските пари - т.е. там, където парите са повече, това не е довело до по-бързо покачване на БВП.

Области в развитие

Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) показва, че към 31 януари 2015 г. българските общини са получили близо 4.1 млрд. лв. като бенефициенти на структурните и кохезионния фондове на ЕС. Това е средна усвояемост на глава от населението за страната от 564.9 лв./човек, или с 49% повече от отчетените към същата дата на миналата година 379.8 лв./човек. С други думи, сумата, която общините са получили само за тази една година, се равнява на половината от общо изплатените им в периода от приемането на страната ни в ЕС до 31 януари 2014 г. Тази тенденция на по-бързо усвояване беше налице и през миналата година и отразява както ускореното разплащане в края на предишния програмен период, така и повишаващият се проектен капацитет и опит на самите общини, се казва в анализа.

Област Габрово е шампион по усвояване на европейски средства - 1408 лв./човек към 31 май 2015 г. След нея се нарежда Бургас (11570 лв./човек), Шумен (1110 лв./човек) и Ловеч (1065 лв./човек). Това са единствените 4 области, които са постигнали усвояване над 1000 лв./човек. Гледайки показателите заетост и механичен прираст, които може би най-точно показват състоянието на населените места, се оказва, че голямото усвояване не е помогнало особено. Единственият добър пример в тази посока е Бургас, където всички показатели се повишават. За периода 2010 – 2013 г. БВП на глава от населението в морския град е нараснал с 11%, заетостта - с 4%, а средногодишният механичният прираст за периода от 4 години е положителен.

В останалите области обаче корелацията между усвоени евросредства и развитието на регионите липсва. Така например в Ловеч, Шумен и Габрово усвояването е сред най-големите на глава от населението, но нито заетостта се е увеличила, нито процесът по напускане на хора е намалял. Такова е положението и във Враца, където усвояването е близо до границата от 900 лв./човек, но социалните и икономическите показатели на общината са трагични – средно по 900 души на година напускат, заетостта се е сринала с една четвърт, а ръстът на БВП на глава от населението е на средното за страната ниво.

София-град е на другия полюс. Общината е на доста ниско ниво като усвояване на средства на глава от населението – едва 415 лв./човек. Това обаче не спира хората от всички краища на България да се стичат към столицата, с което положителният механичен прираст надхвърля 8000 души годишно. Към това трябва да се добави увеличаването на заетостта между 2010 и 2013 г. с 2% и на БВП на човек с 5%. Двете числа на пръв поглед изглеждат малки, но трябва да се има предвид високата база, от която се прави сравнение. Брутния вътрешен продукт на Столичната община е несравним с никоя друга област и още през 2010 г. той е около 3 млрд. лв. Заетостта също винаги е била на високо равнище и всъщност статистиката показва, че като изключим 2009 г., когато удари кризата, през останалите година заетостта винаги се е увеличавала.

Усвояване без пряк резултат

Разбира се, ползата от европейските средства няма как да бъде отречена. В момент, когато инвестициите почти липсват, това е единственият свеж ресурс, който постъпва. При ограничени собствени средства усвояването на европейски пари изглежда задължително условие, за да могат да се осъществяват поне някакви проекти в регионите.

"Има редица общини в България, където не само подобрената градската среда, но икономическата ситуация и самочувствието на хората се свързват пряко с европарите. Случаят с Южна България и трасето по "Тракия" е ясен пример как европарите водят до просперитет, включително демографски. И в същото време на много места това не се е случило", признава вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев. Като основни проблеми в първия програмен период той откроява конкурентния подход между общините. "Това не даде искания ефект. По-бързите и агресивни общини привлякоха повече средства, а по-слабо подготвените изостанаха. Това е Северозападът например", обяснява вицепремиерът.

Разбира се, изграждането на инфраструктура е ключов фактор за бъдещето икономическо развитие. В Пазарджик, Пловдив и Бургас се наблюдава икономическо раздвижване, пазарът на труда се възстановява по-бързо, а през 2014 г. вече сме свидетели и на положителен механичен прираст. Но не всяка инвестиция е магистрала, а дори и пътищата не са панацея. "Голяма част от инвестициите по "Околна среда" - за води, отпадъци, биоразнообразие, където бяха инвестирани значителна част от парите в първия програмен период, са стратегически, за 50 години напред", обяснява Томислав Дончев. Според него тези проекти са необходими на България, за да си изпълни ангажиментите и имат отношение към дългосрочните шансове на дадения регион, но нямат преки ефекти. "Един пътен възел дава ефект веднага, а канализация дава ефект след години", обяснява вицепремиерът. "Висш пилотаж е да се прецени какви инвестиции да направиш с ограничените пари, които имаш – в култура, образование, инфраструктура. Понякога дилемата е сложна - между парк и промишлена зона например", смята Дончев.

Икономистът от ИПИ Явор Алексиев е съгласен. "Европейските пари помагат по линия на градоустройството и стандарта на живот. Най-вероятно са помогнали за повишаването и на административния капацитет, но нямат пряко отношение към социалния и икономическия статут на хората там", смята той. Според него има и друг фактор, който пречи да се забележи реално раздвижване на икономиката и на пазара на труда в регионите. "В масовия случай проектите не се изпълняват от местни фирми. Те просто нямат необходимия капацитет. В отделни случаи сме свидетели и на предварителни уговорки за взимане на даден проект", смята икономистът. Според него, гледайки картата, не може да се намери връзка между усвояването на европейските пари и икономическото развитие.

И накрая, може би най-важният фактор е нещо, което не зависи от европейските пари. В областите има доста малки населени места, които са много под нивото на големите градове и свалят общите показатели. Селските райони в България обедняват и се обезлюдяват най-рязко и никаква сума европари не може да спре или обърне това към дадения момент. Враца, Шумен, Ловеч и Габрово пък са средни градове, откъдето тенденцията в последните години е хората да напускат, за да отиват в по-големи населени места като Бургас и София. Изтичането на работна ръка и млади хора е процес, който подсилва сам себе си - колкото повече такива хора напускат, толкова повече намалява способността на града да задържа подобни на тях. Европарите могат да подновят пътя към Шумен и да направят канализация там, но все още трудно връщат загубено работно място, както и не могат да върнат загубена социална мрежа. Това за съжаление няма да бъде запушено с повече европари. Ще трябва да се търсят други инструменти.

Борисов: Стига сме хабили време с Гърция, ЕС да се занимае и със Северна България

Премиерът Бойко Борисов се обяви срещу каквито и да е компромиси за Гърция и се възмути, че се "хаби" толкова много време за обсъждането на проблемите й.

"Северна България продължава да бъде най-бедна в ЕС, а не Гърция. Ако има тема на този Европейски съвет, по-добре да е тази, отколкото да се занимаваме всеки ден с проблема на Гърция. Всъщност ние всички имаме проблеми като държави, но за нас все не остава време, защото дневният ред до нощите отива с Гърция", заяви Борисов, който пристигна в Брюксел за участие в заседанията на лидерите от Европейската народна партия и на Европейския съвет.

По думите му от пет-шест години, при няколко поредни гръцки министър-председатели, Европейският съвет харчи часове да се занимава с едно и също нещо. Освен думите, че трябват нови и нови пари, че някога ще се направят реформи, друго не сме чули.

Борисов коментира още, че в телевизионните репортажи от Гърция хората там казват, че живеят по-добре, отколкото в България.

"Сега ще хабим време да се занимаваме пак с тях. Съседи са ни, с цялото ми уважение към тях, но и ние имаме проблеми, които искаме в Европа да чуят", добави министър-председателят, цитиран от БТА.

Той посочи, че страната ни е направила "всичко необходимо клоновете на гръцките банки у нас да не създадат проблем, макар че когато мечката играе в комшиите, винаги е проблемно".

Борисов направи изявлението си, докато в Брюксел текат напрегнати преговори между Гърция и международните й кредитори в опит да се намери изход от дълговата криза. Атина е длъжна да плати на Международния валутен фонд (МВФ) 1.6 млрд. евро идния вторник или да обяви фалит.

"Да си направят реформите, да си спазват маастрихстките критерии, както ние върнахме дефицита под три процента, 11 милиарда има вече във фискалния резерв, за да подпира валутния борд и да бъде ясно, че левът е стабилен. Ние също искаме да дадем повече заплати, пенсии - кой не иска - но спазваме финансова дисциплина. Категорично съм против отлагане и компромиси. Мисля, че и другите, особено новите държави в еврозоната, също ще бъдат доста ощетени, самите те са по-бедни от Гърция, а ще трябва сега да дадат пари да ги подкрепят. Съжалявам, че и днес толкова време ще се изразходи само в една посока. Харчат се огромни пари за едно и също нещо години наред", посочи премиерът.

Той коментира още, че България вече е свикнала с проблемите на съседите си.

"Ние сме свикнали - колко години бивша Югославия се разпада на едната ни граница. Сега на другата - Черно море, Крим, Украйна и война, добави той. Всички искаме да помогнем на Гърция, българите нямаме интерес тя да фалира, да се срива. Напротив, колкото по-стабилни съседи имаме, толкова по-стабилен е регионът. Не можем да искаме да сме островче на стабилност, а около нас да има проблеми непрекъснато", посочи той.

25.06.2015 

Mediapool.bg