Показват се публикациите с етикет мвф. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет мвф. Показване на всички публикации

понеделник, 5 октомври 2015 г.

МВФ предупреди за „несигурна“ икономическа перспектива в световен мащаб

Управляващият директор на Международния валутен фонд /МВФ/ Кристин Лагард предупреди, че светът е изправен пред „несигурна“ икономическа обстановка. Седмица преди фондът на публикува своята глобална икономическа прогноза Лагард призова политиците да провеждат ясни политики, които да се справят с текущите предизвикателства. Според нея международното сътрудничество ще изиграе решаваща роля при справяне с икономическите предизвикателства в глобален мащаб.

Глобалната несигурност идва от няколко основни фактора – вероятността САЩ да вдигнат лихвените проценти, забавянето на китайската икономика, рязък спад в растежа на световната търговия, както и резкият спад в цените на суровините, обясни тя.

Заедно с конфликтите и принудителната миграция, всичко това има и „човешка цена“ - над 200 млн. души по света са безработни, неравенството при доходите се увеличава, а жените продължават да са в неравностойно положение по отношение и на заплащането и на възможностите за работа, подчерта Кристин Лагард.

Тя прогнозира, че икономическият растеж през 2015 най-вероятно ще е по-слаб спрямо 2014, а през 2016 най-вероятно ще е съвсем „скромен“. „Добрата“ новина е скромният ръст при развитите икономики, а „лошата“ - вероятността развиващите се да отчетат 5-та поредна година на спад в икономическия растеж. В крайна сметка резултатът от всичко това е „разочароващ и неравномерен глобален икономически растеж“, заяви още Лагард.

Според нея това е резултат от „големи икономически промени“, като преминаването на Китай към нов модел на растежа и нормализирането в монетарната политика на САЩ. Въпреки че тези реформи водят до приливи и отливи в световната икономика, тя ги определи като „необходими и здравословни“ - „те са добри за Китай, те са добри за САЩ и добри за света. Предизвикателството е да се справим с тях възможно най-ефективно и плавно“.

сряда, 15 юли 2015 г.

Европейската комисия предложи заем за Гърция от 7 млрд. евро

Европейската комисия предлага да бъде отпуснат заем за 7 млрд. евро на Гърция, с който правителството да покрие финансовите си нужди през юли. Кредитът ще е за максимум 3 месеца и ще бъде отпуснат от Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSM).

Идеята е парите да се преведат наведнъж, а не на траншове, за да може с тях Атина да върне в понеделник 3.5 млрд. евро заем от ЕЦБ, както и просрочените дотук общо 2 млрд. евро към МВФ. За бързото набиране на 7 млрд. евро от EFSM ще емитират дълг, който ще бъде предложен директно на частни банки.

За офертата за мостови заем съобщи "Ройтерс" и според агенцията в текста от Брюксел е записано, че връщането на парите ще стане чрез кредитите, които Атина може да получи от страните от еврозоната и техния Европейски механизъм за стабилност (ESM). Преговорите по участието на ESM в третия тригодишен помощен пакет за гърците в размер на 86 млрд. евро още не са започнали, а споразумението от понеделник не е ратифицирано от парламента на Гърция.

Инициативата на еврокомисията ще бъде представена за одобрение на финансовите министри от ЕС по-късно в сряда. В нея изрично се посочва, че средствата ще бъдат преведени, ако преди това парламентът в Атина одобри първите реформи, изисквани от споразумението с еврозоната, и формално започне преговори с ESM, което се очаква за четвъртък или петък. Реформите засягат увеличаване на приходите от ДДС с по 1% от БВП всяка година, промени в пенсионната система и засилване независимостта на гръцката статистическа служба.

EFSM се подкрепя от бюджета на ЕСИ и действа след решение на всичките 28 държави. Великобритания, Чехия и Швеция вече заявиха, че няма да дадат и едно евро повече на Гърция. Но решенията във фонда се взимат с мнозинство от 65%, т.е. достатъчни са 16 държави да подкрепят мостовия кредит за гърците.

Другият важен документ от еврокомисията от сряда е нейната оценка за устойчивостта в обслужването на гръцкия дълг. Тя се различава от тази на МВФ, но също като тази на фонда съдържа възможност за облекчаването му.

Според доклада от Брюксел към 2020 г. дългът ще е 165% от БВП на Гърция и 150% през 2020 г., ако гърците предприемат мерки за намаляването на това съотношение чрез удължаване на срока за погасяване и намаляване на лихвите. Но ако нищо не направят, то ще достигне съответно 187% и 176%.

Прогнозата на МВФ след налагането на банковата блокада на 29 юни е, че през 2022 г. гръцкият дълг ще е 170% от БВП.



Дневник 

събота, 27 юни 2015 г.

Еврогрупата отказа да продължи спасителния план за Гърция

Финансовите министри на страните от еврозоната взеха в събота историческото решение да спасителния план за Гърция. Решението беше очаквано се очакваше предвид поведението на Атина от последните дни и коментарите на ключови фигури от съвета на финансовите министри на ЕС преди заседанието.
“Колкото и да съжаляваме спасителният план ще изтече на 30 юни. Не можем да го удължим повече. Трябва да осигурим стабилността на еврозоната", каза председателят на Евргогрупата Йоерун Дейселблум след заседанието.
Финансовите министри ще имат втора среща по-късно в събота, за да вземат решение какви мерки да се предприемат, за да осигури стабилността в еврозоната. Гърция няма да вземе участие на това второ заседание.

"Има огромен проблем с доверието. Тези програми работят единствено, ако правителството (на Гърция) се радва на доверие... Не е ясно как гръцкото правителство ще оцелее без финансиране. Няма лесни програми - ако гръцкото правителство не може да предаде това послание своите хора, значи имат проблем с доверието", каза още Дейселблум.

На въпрос дали има нещо, което Гърция може да направи, за да остане е еврозоната, Дейселблум заяви: "Гръцките депутати трябва да разберат, че пакетът не е завършен - няма цялостен пакет от Еврогрупата - и трябва да разберат рисковете през следващите седмици. Съжалявам за тези рискове, но те са там“, обясни шефът на Еврогрупата, цитиран от “Дневник“.

Под думите му гръцкият парламент трябва да разбере къде точно се намира в преговорния процес, ако е бил правилно информиран и какво предстои. “Само тогава те могат да вземат "мъдро решение", каза Дейселблум.

Той допълни, че само Управителният съвет на Европейската централна банка може да реши дали да предостави спешна финансова помощ на гръцките банки, ако те се нуждаят от такава. "Гръцкото правителство трябва да изпълни задълженията си към своите кредитори. Това задължение няма да изчезне", заяви той.

Варуфакис: Има още време
Финансовият министър на Гърция Янис Варуфакис е напуснал заседанието на еврогрупата, след като предложението на страната за удължаване с няколко дни на изтичащата във вторник помощна програма не е било одобрено.  На кратка пресконференция Варуфакис заяви, че е обяснил на своите колеги защо не можа да приеме предложенията на еврогрупата.
"Спасителните условия водеха към рецесия, финансовите условия нямаха смисъл и нямаше елементи в предложения план, които можеха да сложат край на кризата... Ние нямаме мандата да приемем подобни предложения, но и нямаме мандат да ги отхвърлим без да се допитаме до хората. Ние сме абсолютно решени да намерим изход от кризата", каза финансовият министър на Гърция.

Според Варуфакис има достатъчно време за продължаване на преговорите и подобряване на предложенията на кредиторите. "Отказът на Еврогрупата да одобри молбата за удължаване на спасителния план с няколко седмици ще навреди на доверието в Еврогрупата, което може да бъде за постоянно", каза на свой ред той по темата за “доверието“.
Неприятна изненада
Преди заседанието Йерун Дейселблум обвини Гърция, че е затворила вратата за всякакви бъдещи преговори.  Той обясни, че е останал много неприятно изненадан от решението на гръцкото правителство за провеждане на референдум за спасителния план.
Министър на финансите на Белгия Йохан Ван Овертвелд предупреди предвително, че времето на Гърция изтича. "Очевидно 30 юни идва много бързо", каза той и нарече искането на провеждане на референдум "странен ход".
На 30 юни (вторник) Гърция трябва да преведе 1.6 милиарда евро по дължимия транш към Международния валутен фонд. Ако това не се случи, Гърция ще изпадне във фактически фалит, което ще направи невъзможно оставането на страната в Еврозоната. Това на свой ред ще доведе до излизането на страната от ЕС.

Решението на гръцкото правителство е да се проведе референдум на 5 юли. Не е ясно как държавата ще функционира до тогава.
Финансовият министър на Малта Едуард Сциклуна каза пред репортери, че референдумът е дошъл като "неприятен шок" за Еврогрупата. "Демократичните правителства имат право да свикват референдуми, но времето за този е много неподходящо", каза той.

Според него референдумът е трябвало да се състои преди месец, след като е станало ясно, че правителството няма мандат да приеме предложенията на кредиторите.
Структурни реформи
Шефът на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард заяви за пореден път, че Гърция трябва да приложи "дълбоки" структурни реформи и фискална консолидация.

"Заедно с другите институции, ние сме винаги сме били гъвкави, за да се приспособим към новата икономическа и политическа ситуация в Гърция. Целта на това, което правим, е да възстановим стабилността на икономиката в Гърция и да възстановим нейната финансова независимост, както в Португалия и Ирландия", каза Лагард.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле коментира, че изглежда няма основание за по-нататъшни преговори с Гърция, но е добавил, че "никога не могат да се изключат изненади" с Гърция.


Mediapool