Българското общество в последните 25 години във всяка от най-големите теми и изпитания и най-тежките моменти взе правилните решения, смята Росен Плевнелиев2014-10-07
От гледна точка на необратимостта на демократичните процеси в България преходът е приключил. Това каза президентът Росен Плевнелиев при откриването на кампанията „25 години свободна България”, цитиран от Агенция „Фокус”.
От гледна точка на необратимостта на демократичните процеси в България преходът е приключил. Това каза президентът Росен Плевнелиев при откриването на кампанията „25 години свободна България”, цитиран от Агенция „Фокус”.
„Никога повече няма да бъдем 16-ата република на СССР, няма да се върнем към комунистическото планово стопанство, няма да пледираме, че всички трябва да бъдем равни, следователно еднакво несвободни. Преходът е реформа, а реформите продължават”, заяви държавният глава.
По неговите думи преходът не е безкраен, но демокрацията е процес.
„Тя не е цел, а ежедневен процес да отстояваме права, свободи, хуманизъм и респект към институциите и правилата ежедневно”, посочи Плевнелиев.
„Истината е, че днес ние имаме свободата да планираме, държим съдбата в ръцете си. Имаме свободата да започнем нови предприятия, да работим, да пътуваме където искаме по Европа. Можем да грешим и няма да ни вкарат в някой концлагер, защото имаме мнение. Всичко това нямаше да бъде възможно в сивия свят на комунистическа България, където всички бяхме равни, защото бяхме еднакво бедни и никой не беше свободен. Едно общество не може да просперира икономически, ако няма оптимизъм за бъдещето”, допълни Росен Плевнелиев.
„Във всички класации сме рекордьори по липса на доверие в институциите. Аз съм по-скоро реалистичен и прагматичен оптимист. Българското общество в последните 25 години във всяка от най-големите теми и изпитания и най-тежките моменти взе правилните решения. Избрахме да подкрепим валутния борд и макроикономическата стабилност по времето на президента Стоянов, когато други харчеха за сметка на следващите поколения. Избрахме членството в НАТО и ЕС, когато много ни убеждаваха – защо да не сме равно отдалечени между Европа и Русия. Избрахме да разобличим политическото задкулисие в последните две години и това е съзнателен и правилен избор на гражданското общество и то ще продължава да го прави”, заяви държавният глава.
Според него днес българското гражданско общество е по-демократично и европейско.
По неговите думи преходът не е безкраен, но демокрацията е процес.
„Тя не е цел, а ежедневен процес да отстояваме права, свободи, хуманизъм и респект към институциите и правилата ежедневно”, посочи Плевнелиев.
„Истината е, че днес ние имаме свободата да планираме, държим съдбата в ръцете си. Имаме свободата да започнем нови предприятия, да работим, да пътуваме където искаме по Европа. Можем да грешим и няма да ни вкарат в някой концлагер, защото имаме мнение. Всичко това нямаше да бъде възможно в сивия свят на комунистическа България, където всички бяхме равни, защото бяхме еднакво бедни и никой не беше свободен. Едно общество не може да просперира икономически, ако няма оптимизъм за бъдещето”, допълни Росен Плевнелиев.
„Във всички класации сме рекордьори по липса на доверие в институциите. Аз съм по-скоро реалистичен и прагматичен оптимист. Българското общество в последните 25 години във всяка от най-големите теми и изпитания и най-тежките моменти взе правилните решения. Избрахме да подкрепим валутния борд и макроикономическата стабилност по времето на президента Стоянов, когато други харчеха за сметка на следващите поколения. Избрахме членството в НАТО и ЕС, когато много ни убеждаваха – защо да не сме равно отдалечени между Европа и Русия. Избрахме да разобличим политическото задкулисие в последните две години и това е съзнателен и правилен избор на гражданското общество и то ще продължава да го прави”, заяви държавният глава.
Според него днес българското гражданско общество е по-демократично и европейско.
Убеден съм, че ще се отнесем отговорно и ще бъдем един разумен и достоен председател на ЕС през 2018 г., каза Плевнелиев.
„Има ясен план, изготвен от служебното правителство по отношение на мерките, които са необходими, за да можем да се представим достойно по време на нашето председателство през 2018 г.”, уточни държавният глава.
„Работим заедно с Естония, която ще бъде съпредседател през тази година, както и с Великобритания, която ще бъде наш партньор”, заяви Плевнелиев.
„Има ясен план, изготвен от служебното правителство по отношение на мерките, които са необходими, за да можем да се представим достойно по време на нашето председателство през 2018 г.”, уточни държавният глава.
„Работим заедно с Естония, която ще бъде съпредседател през тази година, както и с Великобритания, която ще бъде наш партньор”, заяви Плевнелиев.
Комунизмът не може да отсъства от учебниците
Комунизмът не може да отсъства от нашите учебници и не можем да мислим за него само в измерението на битовизмите, защото днес с това се занимаваме – колко фабрики имаше, колко струваше едно или друго, кое беше достъпно, кои бяха привилегировани, каза държавният глава.
Според него тази интерпретация на комунистическото минало е изключително погрешна, тя не е вярна, защото не ни показва пълния аспект на това какво е комунизмът и същевременно може да доведе до изкривявания.
„Всички казваме, че миналото е мост към бъдещето. Ами ако изграждаме фалшиви мостове? А ако те не са към бъдещето, а са към това комунизмът да се върне, само защото не го познаваме, или някой ще го върне отново на бял кон, защото е силен? А ние си падаме по месии вместо да си падаме по силни институции – демократични, отворени, гарантиращи правилата за всеки”, допълни Плевнелиев.
„Не можем да планираме заедно бъдещето си в България и в Европа, ако не сме съгласни за това откъде тръгнахме преди 25 години. Няма как да имате посока от точка А до Б, ако не знаете кое е точка А, откъде тръгнахме и кажем истината за там, откъдето тръгнахме”, посочи президентът.
„Днес много често се говори за немския модел с оглед на това, което се случва в българския парламент. Ако говорим за немския модел, може би трябва да си дадем сметка къде беше Германия след Нюрнбергските процеси, къде беше Германия в края на 60-те години. На нея също й бяха необходими 25 години след Нюрнбергските процеси, за да може едно следващо поколение, което през 1968 г. застана лице в лице с тоталитарното си минало, за да даде своята тежка оценка. Това е немският модел. Децата попитаха родителите си ясно и категорично за Хитлер, за фашизма, за избиването на евреите, за войната, която е водена. Днес е дошъл моментът и българските граждани да зададат същите въпроси, да дадат поне своята морална оценка за комунизма”, подчерта Росен Плевнелиев.
„Инициативният комитет се бори именно за това. Искаме да помогнем на милиони българи да разберат коя е точка А, откъде тръгна нашият демократичен преход, за да можем да планираме, за да не стоим на глинени крака, за да имаме фундаменти, на които да стъпим. Вие сте на глинени крака и вие нямате никакви фундаменти, нямате никакви корени, ако не знаете откъде сте тръгнали и накъде сте се запътили”, каза президентът.
„Много е важно да направим равносметка какво загубихме – нека и да се повайкаме, но и какво спечелихме и постигнахме. Истината е, че постигнахме много. Истината е, че днес ние имаме свободата да планираме, държим съдбата в ръцете си. Имаме свободата да започнем нови предприятия, да работим, да пътуваме където искаме по Европа”, посочи държавният глава Росен Плевнелиев.
Според него тази интерпретация на комунистическото минало е изключително погрешна, тя не е вярна, защото не ни показва пълния аспект на това какво е комунизмът и същевременно може да доведе до изкривявания.
„Всички казваме, че миналото е мост към бъдещето. Ами ако изграждаме фалшиви мостове? А ако те не са към бъдещето, а са към това комунизмът да се върне, само защото не го познаваме, или някой ще го върне отново на бял кон, защото е силен? А ние си падаме по месии вместо да си падаме по силни институции – демократични, отворени, гарантиращи правилата за всеки”, допълни Плевнелиев.
„Не можем да планираме заедно бъдещето си в България и в Европа, ако не сме съгласни за това откъде тръгнахме преди 25 години. Няма как да имате посока от точка А до Б, ако не знаете кое е точка А, откъде тръгнахме и кажем истината за там, откъдето тръгнахме”, посочи президентът.
„Днес много често се говори за немския модел с оглед на това, което се случва в българския парламент. Ако говорим за немския модел, може би трябва да си дадем сметка къде беше Германия след Нюрнбергските процеси, къде беше Германия в края на 60-те години. На нея също й бяха необходими 25 години след Нюрнбергските процеси, за да може едно следващо поколение, което през 1968 г. застана лице в лице с тоталитарното си минало, за да даде своята тежка оценка. Това е немският модел. Децата попитаха родителите си ясно и категорично за Хитлер, за фашизма, за избиването на евреите, за войната, която е водена. Днес е дошъл моментът и българските граждани да зададат същите въпроси, да дадат поне своята морална оценка за комунизма”, подчерта Росен Плевнелиев.
„Инициативният комитет се бори именно за това. Искаме да помогнем на милиони българи да разберат коя е точка А, откъде тръгна нашият демократичен преход, за да можем да планираме, за да не стоим на глинени крака, за да имаме фундаменти, на които да стъпим. Вие сте на глинени крака и вие нямате никакви фундаменти, нямате никакви корени, ако не знаете откъде сте тръгнали и накъде сте се запътили”, каза президентът.
„Много е важно да направим равносметка какво загубихме – нека и да се повайкаме, но и какво спечелихме и постигнахме. Истината е, че постигнахме много. Истината е, че днес ние имаме свободата да планираме, държим съдбата в ръцете си. Имаме свободата да започнем нови предприятия, да работим, да пътуваме където искаме по Европа”, посочи държавният глава Росен Плевнелиев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар