Ще гласувам ЗА референдумите. По принцип

Изт: victorberlin @ imgur

Дъвкали сме го този въпрос и преди. За мен демокрацията няма друг вид, освен истинската такава, а именно – силата (кратос) на народа (демос) да гласува директно за управленски решения, а не за личности и организации, които му изземват тази сила. Всичко, което е „представителна“, „мажоритарна“, „плуралистична“ и така нататък, просто не е демокрация, а дериват на демокрацията – един вид суб-продукт, т.е изопачаване на първоначалната идея – също както ценните книжа, които не са точно пари, а дериват на парите, както и убийствата в името на Бог, които не са точно религия, а дериват на религията, т.е погрешно тълкуване. Изопачаване на първоначалната идея. Изкривяване на фундаменталните принципи (в случая: „не убивай“ и „народовластие“). Преместите ли властта от народа към елита, бил той икономически, политически, военен, партиен, светски или религиозен, вие изопачавате целия смисъл на понятието „демо-крация“. Направо го ликвидирате. Заличавате съдържанието му. Това, че по навик наричаме „демокрация“ нещо, което не е демокрация, не го превръща автоматично в демокрация. „Една лъжа, като се повтори сто пъти, става истина“, казва народът. И е прав. Но кое става истина? Лъжата. Тя не придобива повече истинност, тя просто започва да се възприема като нещо, което не е. Кейс стъди: Корейската народно-демократична република.

Референдумите са единственият съществуващ към момента инструмент на пряката, пардон, всички определения са излишни, на демокрацията у нас. Ето защо, може да пропускам парламентарни, местни, президентски и т.н. избори, но на референдуми съм си дал обет, че винаги, когато мога, ще гласувам. И винаги ще гласувам ЗА. Референдумите. По принцип. Независимо колко подвеждащ или глупаво зададен е въпросът. Въпросът за или против електронното гласуване, обаче, не е нито подвеждащ, нито глупаво зададен. Той е по-скоро принципен. Много са мненията ЗА и ПРОТИВ. Няма да изпадам в подробности, имате си Гугъл, четете. Няма да споделям и личното си мнение, защото не е това темата.

Темата е, че ВСИЧКИ решения, които касаят дадена общност, трябва да се гласуват от членовете на тази общност, а не от техни представители, които, дори да искат, не могат да носят отговорност за последствията от своите решения, нито могат, по някакъв начин, да ги компенсират. Хитлер си тегли куршума, а Мусолини увисна с главата надолу на площада, но това не заличи по никакъв начин раните, които фашизмът и национал-социализмът нанесоха на Европа и на света през годините на Втората световна война.

Та, да се върнем на темата. При демокрацията демосът е субект на властта, а при нейните деривати, които погрешно сме свикнали да наричаме „демокрация“, демосът е само обект. На властта. Друг декларира войната, но ти лично трябва да ходиш и да умираш. Друг вдига цената на тока, но ти лично трябва да го плащаш. И такa нататък. Виждате разликата. В това няма никакво „народовластие“. Субектите взимат решения, които касаят обектите, но не могат да носят отговорност за тях. Нормално, естествено и справедливо би било вземането на решения да се извършва от онези, които са пряко засегнати от тези решения, т.е обектът на властта да се превърне в неин субект. Швейцария запази пълен неутралитет по време на Втората световна война. Това е една от държавите с най-висок жизнен стандарт на света. И единствената в Европа, която се управлява от много близка до демокрацията система. Нейните критици изтъкват три основни „несъвършенства“:

а) Проблемите, които касят обществото, са прекалено сложни, за да бъдат решавани от самото общество. Демек, на тълпата й липсва експертиза. Трябват представители.

б) Проблемите, които касят обществото, са прекалено много, за да бъдат решавани от самото общество. Демек, тълпата не може само с това да се занимава. Трябват представители.

и

в) В обществото има заложен естествен стремеж към справедливост, а тя е невъзможна, защото ресурсите са ограничени. Демек, няма достатъчно за всички, по-добре е едните да гладуват, а другите да преяждат и да живеят на техен гръб. Това е „естественото“ състояние на нещата. Трябват представители.

Сами предизвикайте собствената си интелигентност и преценете дали тези аргуементи имат някаква стойност. За вас.

Моите лични контра-аргументи са следните (ако ви интересуват):

а) На политиците също им липсва експертиза, затова използват консултанти. Нищо не пречи експерите да разясняват сложните проблеми наобществото, вместо на неговите представители, като принципът се запазва – консултантите могат само да предлагат и да обясняват решенията, но не и да ги налагат. Последната дума винаги имат тези, които лично ще „сърбат попарата“ на взетите (от тях самите) решения.

б) Не мога да се сетя за по-смислено занимание от вземането на решения, които касаят собственото ти бъдеще. Правим го всеки ден, така или иначе. Останалите занимания са винаги на втори план, като важност. Единствената разлика е, че при демокрацията взимаме решения, които касаят не само личното ни, частно бъдеще, но и колективното ни, общо бъдеще. Съвременните технологии, които улесняват този процес до неузнаваемост, са съвсем отделна тема на разговор…

в) Само и единствено чрез „дериватите“ на демокрацията една група може да си осигури доминиращо положение спрямо друга или за сметка на друга, или на всички останали. В обществото няма заложен „естествен стремеж към справедливост“, защото обществото не същестува реално, като обективна физическа даденост – то е „лице“ само де-юре, но де-факто е просто сбор от индивидите, които го съставляват. У всеки индивид има заложен естествен стремеж към собственото му благополучие, обаче. Сборът от индивиди може да живее здравословно в група единствено и само, когато индивидуалният стремеж към благополучие на по-голямата му част се обедини в една обща цел. Не в един общ политически представител, а в една обща цел.

Това може да стане само, ако всички участват във взимането на решения. Посредниците са излишни. Между народа, като източник на властта, и самата власт, като такава, няма място за посредници.

Вижте най-богатата страна на света. Вижте единствената европейска държава, която не взе участие във Втората СВЕТОВНА война. Нищо, че граничеше директно с Третия Райх. Тя и сега граничи директно с Европейския съюз. От всички страни. Не поставям знак за равенство между Третия Райх на Хитлер и Европейския съюз на Меркел. Единственото общо между двете ситуации е, че имаме едно и също общество, което избира своите политически решения директно, вместо да избира посредници, които да го водят за носа. От една катастрофа към друга…

Интересно, защо бежанците са проблем на Германия, Швеция и България, а не на Швейцария, хм? Последната, някак, пак остана извън целия процес. Замисляли ли сте се някога върху този въпрос?

Ще гласувам ЗА референдумите по принцип и си пожелавам все повече такива занапред.

____________________________

Автор: Тихомир Димитров 

България- хибридната държава

За тези, които внимателно следят и анализират обществено политическите процеси в нашата страна, е съвсем закономерно избухването на скандал след скандал. Не може  да се избегнат с каквито и да е ПР мероприятия огромните огнища на напрежение, които са трупани години наред. В основата на неспособността ни да функционираме като нормална европейска държава е противоречието между властта и власт имащите от една страна и обществените очаквания и надеждите на хората от друга. С едни лозунги и обещания се идва на власт, а друго се случва още на следващия ден. Всъщност, самият процес на придобиване на властта е порочен. Има ли поне един честен избор през всичките тези 25 години? Особено цинични са последните няколко избора. Как можем да очакваме, че ще функционира конституционно българското Народно събрание като се е превърнало във фабрика за прокарване на лобистки закони. В този Парламент отиват хора, които са или партийни послушници, или представители на мощни лобистки кръгове и олигархически протежета. Парламентарната република България на практика не се осъществява. С избирането на Министерски съвет, той де факто обсебва цялата власт в страната. Под негова диктовка се приемат законите, под негова диктовка се аранжират всички останали власти. Можем ли да говорим, че има независима съдебна власт? Можем ли да говорим, че има народополезна президентска институция? Можем ли да говорим, че има ефективна местна власт и местно самоуправление? Не, не можем. Цялата държавна машина се е превърнала в една командно- административна върхушка от представители на чуждестранни интереси и бизнес кръгове. 

               Този морален упадък на българската държава е достигнат и благодарение на медийните манипулации и настройването на едни части от българското общество срещу други. То не беше русофили-русофоби, то не беше леви-десни, то не беше проевропейци, проамериканци, протурци, националисти, патриоти и какви ли не. Къде останахме българите?

               Тези дни разразилият се скандал с ТВ7 е нагледен и показателен пример какво е днес България.  За броени часове едни журналисти се противопоставиха на други журналисти. МВР не може да даде смислено обяснение за действията си. Социалната мрежа Фейсбук кипи от възмущение . Просто държавата я няма. Има само един човек, който се е извисил над паравана на демокрацията.

               Повече от година тлее бунището на КТБ и никой не смее да го разрови, защото ще лумне унищожителен огън, който ще изпепели много ....................... Защо не се предприеха необходимите оздравителни действия в БНБ и целия банков сектор? Сега лъсва истината за десетки политици и връзкари, които са спасили милионните си влогове, но никой няма да попита как, а да не говорим да попита- от къде имат тези милиони?

              На България са нужни крути и кардинални промени, които не могат да се осъществяват без "морална революция".  След като 25 години преписваме регламенти и указания дадени ни отвън, след като 25 години ние, българите не намираме  куража, вярата и достойнството сами да си подредим къщата, а само имитираме чужди модели в образованието, здравеопазването, армията, навсякъде.  За нас нищо свято българско не остана.

              Настана време разделно. Огромното обществено напрежение, рано или късно ще взриви българското общество и сегашната българска държава. Надлъгването с народа и Европа, че сме демократична, правова и социална държава с пазарна икономика ни забива все повече в калта всички.  И колкото и новоизлюпените днешни богаташи- индустриалци, банкери и далавераджии да считат, че парите са индулгенцията, която ще ги постави на върха на обществената пирамида и добродетелите, това няма как да се случи.  Хората добре знаят как се обсебват европейските средства и източва бюджета и добре знаят тарикатските номера за правенето на схеми, с които обират народа, оставят България без граници, без национални ресурси и убиват всичко българско.

              България действително се превърна в хибридна държава. Политическото генно инженерство, отвън и отвътре, мутира властта, разбива българското общество и единственото, което не му се отдава до край да свърши е да ни разбие като народ. Ако не преустановим този процес, трябва да се примирим с факта, че сме формална държава.  

Васил Калинов

30.04.2015 г.

http://www.vassilkalinov.com/

Президентът: Никога повече няма да бъдем 16-ата република на СССР

Българското общество в последните 25 години във всяка от най-големите теми и изпитания и най-тежките моменти взе правилните решения, смята Росен Плевнелиев2014-10-07


От гледна точка на необратимостта на демократичните процеси в България преходът е приключил. Това каза президентът Росен Плевнелиев при откриването на кампанията „25 години свободна България”, цитиран от Агенция „Фокус”.

„Никога повече няма да бъдем 16-ата република на СССР, няма да се върнем към комунистическото планово стопанство, няма да пледираме, че всички трябва да бъдем равни, следователно еднакво несвободни. Преходът е реформа, а реформите продължават”, заяви държавният глава.

По неговите думи преходът не е безкраен, но демокрацията е процес.

„Тя не е цел, а ежедневен процес да отстояваме права, свободи, хуманизъм и респект към институциите и правилата ежедневно”, посочи Плевнелиев.

„Истината е, че днес ние имаме свободата да планираме, държим съдбата в ръцете си. Имаме свободата да започнем нови предприятия, да работим, да пътуваме където искаме по Европа. Можем да грешим и няма да ни вкарат в някой концлагер, защото имаме мнение. Всичко това нямаше да бъде възможно в сивия свят на комунистическа България, където всички бяхме равни, защото бяхме еднакво бедни и никой не беше свободен. Едно общество не може да просперира икономически, ако няма оптимизъм за бъдещето”, допълни Росен Плевнелиев.

„Във всички класации сме рекордьори по липса на доверие в институциите. Аз съм по-скоро реалистичен и прагматичен оптимист. Българското общество в последните 25 години във всяка от най-големите теми и изпитания и най-тежките моменти взе правилните решения. Избрахме да подкрепим валутния борд и макроикономическата стабилност по времето на президента Стоянов, когато други харчеха за сметка на следващите поколения. Избрахме членството в НАТО и ЕС, когато много ни убеждаваха – защо да не сме равно отдалечени между Европа и Русия. Избрахме да разобличим политическото задкулисие в последните две години и това е съзнателен и правилен избор на гражданското общество и то ще продължава да го прави”, заяви държавният глава.

Според него днес българското гражданско общество е по-демократично и европейско.
 

Убеден съм, че ще се отнесем отговорно и ще бъдем един разумен и достоен председател на ЕС през 2018 г., каза Плевнелиев.

„Има ясен план, изготвен от служебното правителство по отношение на мерките, които са необходими, за да можем да се представим достойно по време на нашето председателство през 2018 г.”, уточни държавният глава.

„Работим заедно с Естония, която ще бъде съпредседател през тази година, както и с Великобритания, която ще бъде наш партньор”, заяви Плевнелиев.

Комунизмът не може да отсъства от учебниците

 

Комунизмът не може да отсъства от нашите учебници и не можем да мислим за него само в измерението на битовизмите, защото днес с това се занимаваме – колко фабрики имаше, колко струваше едно или друго, кое беше достъпно, кои бяха привилегировани, каза държавният глава.

Според него тази интерпретация на комунистическото минало е изключително погрешна, тя не е вярна, защото не ни показва пълния аспект на това какво е комунизмът и същевременно може да доведе до изкривявания.

„Всички казваме, че миналото е мост към бъдещето. Ами ако изграждаме фалшиви мостове? А ако те не са към бъдещето, а са към това комунизмът да се върне, само защото не го познаваме, или някой ще го върне отново на бял кон, защото е силен? А ние си падаме по месии вместо да си падаме по силни институции – демократични, отворени, гарантиращи правилата за всеки”, допълни Плевнелиев.

„Не можем да планираме заедно бъдещето си в България и в Европа, ако не сме съгласни за това откъде тръгнахме преди 25 години. Няма как да имате посока от точка А до Б, ако не знаете кое е точка А, откъде тръгнахме и кажем истината за там, откъдето тръгнахме”, посочи президентът.

„Днес много често се говори за немския модел с оглед на това, което се случва в българския парламент. Ако говорим за немския модел, може би трябва да си дадем сметка къде беше Германия след Нюрнбергските процеси, къде беше Германия в края на 60-те години. На нея също й бяха необходими 25 години след Нюрнбергските процеси, за да може едно следващо поколение, което през 1968 г. застана лице в лице с тоталитарното си минало, за да даде своята тежка оценка. Това е немският модел. Децата попитаха родителите си ясно и категорично за Хитлер, за фашизма, за избиването на евреите, за войната, която е водена. Днес е дошъл моментът и българските граждани да зададат същите въпроси, да дадат поне своята морална оценка за комунизма”, подчерта Росен Плевнелиев.

„Инициативният комитет се бори именно за това. Искаме да помогнем на милиони българи да разберат коя е точка А, откъде тръгна нашият демократичен преход, за да можем да планираме, за да не стоим на глинени крака, за да имаме фундаменти, на които да стъпим. Вие сте на глинени крака и вие нямате никакви фундаменти, нямате никакви корени, ако не знаете откъде сте тръгнали и накъде сте се запътили”, каза президентът.

„Много е важно да направим равносметка какво загубихме – нека и да се повайкаме, но и какво спечелихме и постигнахме. Истината е, че постигнахме много. Истината е, че днес ние имаме свободата да планираме, държим съдбата в ръцете си. Имаме свободата да започнем нови предприятия, да работим, да пътуваме където искаме по Европа”, посочи държавният глава Росен Плевнелиев.