Престъпленията обичат тишината

Веселина Седларска

Не трябва да говорим за банки, защото парите обичали тишината. Престъпността обаче също обича тишината. Мълчанието около Корпоративно-търговска банка е повече заради втората обич, отколкото заради първата.

Кажи-речи месец и половина след затварянето на КТБ ние не знаем нищо сигурно. Информирани сме за драмата на големия вложител Вежди Рашидов, но не сме информирани за трагедията на малкия вложител, който е събирал пари, за да пътува до химиотерапията си, да речем. Докато не се реши въпроса на големия вложител, който заплашва да се самоубие заради парите, достъп до спестяванията за химиотерапия няма да има и малкият вложител, което си е вид убийство. Друг малък вложител няма да направи тази година ремонта, трети няма да отиде на почивката в Кушадасъ, но има неща, които не търпят отлагане, в тази банка са затворени и бели  пари за наистина черни дни. Малки фирми, които се тешаха, че един месец все някак ще изкарат, а после се тюхкаха, че три месеца няма как да се справят, сега вече са сигурни че при задаващия се нов срок от шест месеца, ще фалират. Да се мълчи по тези въпроси е престъпление.

Какво стана с КТБ, какво в момента става в КТБ и какво ще стане след изборите с КТБ – това вече не са икономически, финансови, банкови въпроси. Това са най-политическите въпроси сега. За да се избегнат, те бяха рециклирани в тема, която се нарече „актуализация на бюджета“. Да се говори за банка е неудобно – там става думи за влогове на известни хора, за преференциални лихви, за хора с корпулентна власт, за добре уредени кредити и т.н. Да се говори за актуализация на бюджета е лесно – там става дума за здравето на народа, пенсиите на възрастните хора, приоритети и други такива престижни популизми. Цялата тема за банката беше прикрита, смачкана и изместена от актуализацията на бюджета.

Тъй като едни авторитети твърдят, че актуализацията сега е спасително важна, а други авторитети доказват, че е напълно ненужна, остава впечатлението, че и бюджетът не е финансов въпрос. А изцяло политически. Всяка от партиите беше ту за, ту против актуализацията. Най-рязко се преобърна Реформаторският блок, а най-многократно ГЕРБ, където мненията „за“ и „против“ се меняха по часовото разписание за пиене на антибиотик. Голямото чудене на партиите не е има или няма нужда от актуализация, спасителна или излишна ще е тя. Голямото им чудене е какво ще стане на изборите и след тях – кой с кого?

Актуализацията се възприе като сухи тренировки за съчетания между партиите, за да се разбере кое съчетаване може да е спасително и кое напълно излишно. Бойко Борисов набързо разбра, че сътрудничеството му с ДПС е напълно излишно на избирателите на ГЕРБ. И се оттегли от парламента, гласуването, актуализацията. По-добре да спечели повече гласове на изборите и тогава ще му мисли за актуализация, отколкото да загуби гласове заради ДПС и така да уреди актуализиран бюджет на други управляващи. Освободената валенция на ГЕРБ веднага привлече Реформаторския блок, които внезапно прозрели, че трябва да се търси поне среден вариант за актуализация. За здравната каса, за здравето на народа – кой би могъл да е против това, което предлагат реформаторите? Ако бяха наистина реформатори, точно те щяха да поемат риска да се противопоставят на наливането на нови води в пясъците на здравната каса, която е на това дередже точно защото не е реформирана.

Партиите не знаят какво да правят с бюджета, защото не знаят какво ще стане след изборите. По абсолютно същата причина те не знаят и какво да правят с КТБ. В излезлия доклад на БНБ е записано, че капиталовата адекватност на банката към 30 юни 2014 година е 10,54. 30 юни е след онази една седмица, в която бяха изтеглени близо милиард. Доколкото ни е известно по европейския стандарт минималната стойност за благонадеждността на една банка е капиталова адекватност 8. Това означава, че дори сега КТБ е банка в добро състояние и може да отвори. Защо не отваря?

Много просто: защото проблемът никога не е бил финансов и финансовите показатели нямат никакво значение. Проблемът е личностен, партиен, корпоративен, политически. В черната кутия КТБ на фалиралия самолет България са записите на задкулисието. Уж изчезналите досиета не са изчезнали. Те съдържат важна информация за важни хора от всякакви партии. Тази информация е истинският фискален резерв на една държава, която развива икономика на омразата, на боричкането. Тази информация ще се вади лист по лист в подходящия момент срещу подходящия човек. На нея сега се гледа като на капитал. На всичкото отгоре банката раздели двама мъже, които вече няма как да са еднакво невинни или еднакво виновни. Единият ще отиде зян, но сега не е лесно да се реши кой. Това може да стане във времето след изборите.

В цялата тази работа се пречкаме ние, избирателите. Колкото и да сме предвидими, от нас може да се очаква всичко. Резултатите на бъдещите избори не са предизвестени. Едва когато те станат известни, тогава ще се реши дали банката е в много добро състояние, или ограбена. И дали е виновен Делян Пеевски или Цветан Василев. А също така и какво ще се случи с тях и с банката. Някои от досиета ще видим, за други изобщо няма да разберем, че ги е имало.  

„Редута“