Отдавна не гледам руска телевизия, правя това само в случай на крайна необходимост, изключително с изследователски цели. Някъде в средата на 90-те години на миналия век изведнъж забелязах, че вместо филмите и предаванията за „вожда на световния пролетариат и скъпия ни Леонид Илич Брежнев” на екраните на телевизорите се появиха други филми – за „Бригадите”, за „Мицовете”, за „Брат за брата”, за „Истинските момчета”[1], както и други произведения на предназначената за най-масовата публика телевизионна продукция; в тях се оказа, че жаргонът на бандите се употребява несравнимо повече, отколкото езикът на Пушкин и на Достоевски, с когото в Русия сега, както и преди, се опитват да се хвалят. Русия устойчиво и за много време напред се срина в локвата на криминалната романтика – в политиката, в икономиката, в културата. Да бъдеш като тези, които обитават подземния свят, да умееш да плямпаш като тях, се оказа не просто приятно, но и необходимо.Олег Панфилов е професор в Държавния университет Илия в Грузия и е основател и директор на Московския център за екстремна журналистика (2000 – 2010). Статията е публикувана в сайта „Крым.Реалии” на 21 септември 2014 г. Заглавието е на редакцията. В началото на август Marginalia публикува друга статия на същия автор: Агресивното невежество убива. Технология на пропагандата.
Това, за което ще стане дума по-долу, ако би се случило в нормална страна, щеше да бъде абсолютно изключение. „Михас” получи от Путин часовник с гравиран на него надпис „Президент”. Путин, както знаем, е президентът на Руската федерация, а Михас е криминалният авторитет Сергей Михайлов. Той е един от основателите на т.н. Солнцевска организирана престъпна група, бил е в затвора още по времето на СССР, а след това е неколкократно задържан ту в Чехия, ту в Швейцария. Сега Михас е легализиран като кандидат на юридическите науки (!), професор. Редом с него са „Тайванчик”, Алимжан Тохтахунов, който сега се е самоназовал като „меценат” и е приятел на вече покойния „Япончик”, около него е и Вячеслав Иванков, който на свой ред беше между приятелите на друг също вече покойник – „Дядо Хасан”, т.е. Аслан Усоян[2]. А ако проследим приятелските отношения на криминалните авторитети, то там ще намерим и Йосиф Кобзон, и много други известни руснаци. Между другото, на погребението на „Япончик” носеха държавното знаме на Русия.
След разпада на СССР криминалният свят „разцъфтя” и се легализира. Перестройката, инициирана от КПСС, беше възприета от него като ръководство за действие и още в края на 80-те години възникнаха първите организирани престъпни групировки: освен „солнцевската” се появиха и „кемеровската”, „кунцевската”, „подолската”, „одинцовската”, „таганската”, „люберецката”, дългопруденскта” и „видновската” групировки. В просторите на постсъветското пространство, престъпниците, представени от т.н. „воры в законе”[3], живеещи по своите престъпни закони, започнаха да се превръщат в респектабилна част от обществото, разполагаща с гъста мрежа от филиали. С изчезването на „желязната завеса” криминалният контингент стана международен и по този начин в случай на провал авторитетите за известно време изчезваха от Русия, като се скриваха някъде из Европа. Както и в СССР, когато КГБ контролираше криминалният контингент, така и сега наследницата на КГБ, а именно, Като се преплита тясно с организираните престъпни групи, Федералната служба за сигурност (ФСБ) им оказва услуги и получава на свой ред услуги от тях. По същия модел и КГБ, на свой ред, по времето, когато се създаваха неговите предшественици ВЧК и ОГПУ[4], възприе опита на царската тайна полиция, която имаше свои подходи и свои интереси по отношение на криминалното съобщество.
Криминалния свят има непосредствено участие и в създаването на СССР. Дали е било по решение на „общите събрания” на бандите или според личната воля на престъпните авторитети – не знаем, но е известно, че сред на видните революционери, идващи от криминалния свят, е бил и много известният армейски командир Григорий Котовски. Даже един от най-почитаните криминални авторитети, Мишка Япончик, с радост е участвал в революцията. Академик Владимир Вернадски, в чест на когото са кръстени един московски булевард и университетът в Крим, през 1920 г. е писал в дневника си: „Наблюдавайки упадъка на съвременния живот, се поразяваш от една явна аномалия. На повърхността, във властта, измежду водачите на тези, които действат и говорят, като че ли задават тона не най-добрите, а най-лошите. Всички крадци, грабители, убийци и престъпни елементи във всички течения излязоха на повърхността. Те изместиха идеолозите и идейните дейци. Това особено ярко се вижда в лагера на болшевиките и в техните редици, но съвсем същото наблюдаваме и в кръга на доброволците[5] и в кръговете, които се присламчват около тях. И тук честните и идейни хора се губят. Животът изтласка на повърхността развалената, гнила шлака, и тя увлича след себе си средната маса”.
Ленин прекрасно познаваше обкръжението си, но в порива на борбата за „справедливост” употребяваше същите методи като тези на криминалния свят. До 1917 г. той е написал много за демокрацията и правата, за законността и за процъфтяващата държава, но идвайки на власт, заповядваше да се убива и граби. На 5 септември 1918 г. Ленин подписва декрет „За червения терор”, по силата на който дворяните, помешчиците[6], офицерите, свещениците, кулаците[7], казаците, учените и предприемачите бяха поставени вън от закона. Бъдещите болшевики и преди революцията не се гнусяха от терора – през периода от 1901 до 1911 г. около 17 хиляди души станаха жертви на революционния терор. А след революцията терорът стана държавна политика. На 13 юни 1918 г. е приет декрет за възстановяване на смъртната присъда и по решения на революционните трибунали и на ВЧК, които тази комисия приемаше без всякакво отнасяне до съд, през периода 1917 – 1922 г. бяха разстреляни 140 хиляди души.
Най-близкият съратник на Ленин, известният с дореволюционните си грабежи Йосиф Сталин, стана верен продължител на делата на вожда. При него терорът се превърна от „необходимост за защитата на революцията”, както пишеше Ленин, в държавна политика. Необразованият вожд № 2 патологично се боеше от обкръжението си, от интелигенцията и от получилите образование по времето на царя офицери. По времето на Сталин съветската власт се превърна в огромна криминална територия, в която истинският престъпник не се чувстваше уютно и затова встъпваше в сговор с властта, особено в следвоенните години, когато нивото на престъпността нарасна до невероятни размери, а взаимно преплетените престъпни банди станаха опора на Кремъл. Криминалните престъпници помагаха на надзирателите да се справят с политическите затворници в ГУЛАГ и в другите места за задържане.
Разцветът на криминалния свят беше по времето на Леонид Брежнев. Тогава започна да се разширява светът на авторитетите, появиха се много короновани „воры в законе”. КГБ внедряваше свои агенти в този на пръв поглед затворен свят и не само го контролираше, но и го управляваше. Успоредно с разпада на СССР те се приспособиха, нарушавайки закона на крадците, и активно започнаха да участват в политическия живот, особено когато работата опираше до въоръжени конфликти и войни. Практически във всяка сепаратистка война по един или друг начин участваха престъпните авторитети. А в Таджикистан проруския Народен фронт даже и официално се ръководеше от Сангак Сафаров, рецидивист с шест затворнически присъди и с 23 години прекарани зад решетките. Така беше в Абхазия, така беше и в Карабах.
След разпада на СССР, едновременно с думите на Борис Елцин за строителството на „нова, демократична Русия”, на улиците излязоха „червените пуловери” (т.е. бандитите, бел. прев.) и се понесе стрелба. Започна установяването на нов ред вътре в страната, което от Запада наблюдаваха с изправени от ужас коси. Думата „демокрация” стана новото прикритие за организираните престъпни групи. Най-голямата в Урал престъпна групировка „Уралмаш” помагаше на губернатора Едуард Росел да бъде избран още веднъж, от нея беше създадено „Движение на работниците в подкрепа на Борис Елцин”, а през 1999 г. тази групировка регистрира организираното престъпно съобщество „Уралмаш”. Накрая, през 2002 г. ръководителят на това съобщество Александър Хабарков победи с голяма разлика в изборите и стана депутат в Екатеринбургската градска дума.
Сега „феновете” на Путин от престъпния свят вече почти на никого не правят впечатление, защото той създаде нов руски свят, в който жаргонът струи от екраните на телевизиите едва ли не ежеминутно. Веднъж произнесеният израз „мочить в сортире”[8] се оказа нагласа за действие. Оттук идват и много други брутални изрази, използвани от Путин, като например „ще се мъчи и няма да може и прах да глътне”, както и последващите ги действия.
Ако трябва да пишем книга за историята на криминалния свят и за отношенията му с властта, започвайки от Руската империя, ще се получи многотомник, конкуриращ се с шесттомната история на КПСС. В края на краищата това е едно и също, защото криминалният свят, макар и да живееше по своите си „правила”, а съветската власт да живееше като че ли според законите си, то в същност нейните закони бяха „правилата” на престъпния свят. Сега, в Русия на Путин, това е един свят, който живее според „правила”, въпреки съществуването на Конституцията. Нека да повторим – веднъж произнесен, изразът „мочить в сортире” се оказа не просто цитат от лексикона на криминалния свят, а истинска нагласа за действие.
Многочислените телевизионни сериали със стрелби, убийства и „добри престъпници” отдавна станаха част от живота на руснаците. С тях се гордеят и им подражават. Руското общество сега практически по нищо не се отличава от съветското: Сталин хвърляше в затвора и разстрелваше хора според усмотрението си, а Путин никак не изостава в тази посока. Сталин заставяше съветския народ да го обича, Путин прави същото. Сталин обичаше да воюва, не винаги с успех, но затова пък с голямо удоволствие. Путин е същият. „Желязната завеса” беше създаден от Ленин през 1919 г., през 90-те години в течение на девет години се оказа неприемлива – до 1999 г., но Путин[9]сега успешно я възстановява. Затова не се учудвайте на агресивността на руснаците и на 87-те процента от населението, което поддържа Путин – това е стара руска традиция, която няма никакво отношение към демокрацията.
Русия винаги е била зона на строг режим и всеки опит за разхлабване на примката му се е превръщал в извършването на поредното престъпление и връщане към положението страната да е всъщност огромен концентрационен лагер. Борис Елцин също говореше красиво за „свобода и демокрация” докато не започна Чеченската война. С това опитът на Русия да стане нормална страна приключи. Всички години след началото на първата Чеченска война[10] са само кратко време в очакване на следващия надзирател. И през 2000 година той се появи – с понятния за руснаците жаргон, с репресиите, с войните и с несвършващите престъпления.
Веднъж, още когато бях юноша, оказвайки се на гости в номенклатурното семейство на един полковник от милицията, изведнъж чух от този човек, заемащ високия пост на заместник началник на милицията в една област, следния тост: „Нека да пием за съветската власт, която ни позволява да живеем свободно и да крадем свободно”. Това, което чух преди 40 години, едва ли може да бъде наречено архивна фраза, защото тя не е даже „крилата фраза”, а мисловна нагласа за всички времена.
Превод: Емил Коен
[1] Това са названия на популярни през 90-те години на миналия век и началото на новия век телевизионни сериали, излъчвани по руските телевизии.
[2] Авторът изброява имена на видни знаменитости от руския престъпен свят.
[3] „Вор в законе” в традициите на руския престъпен свят представлява така да се каже, елитът му, най-известните престъпници, които имат власт над много други по-дребни членове на криминални групировки.
[4] ВЧК – Извънреден извънсъдебен орган за борба с „контрареволюцията”, по същество осъществяващ държавен терор над несъгласните с Октомврийския преврат, действащ в първите години на съветската власт в Русия. Негов наследник е ОГПУ – Обединено държавно политическо управление.
[5] Авторът има пред вид т.н. Доброволческа армия, т.е. силите, които са се били срещу болшевишката власт в Гражданската война в Русия.
[6] Т.е. крупните наследствени земевладелци – бел. прев.
[7] Т.е. заможните селяни – бел. прев.
[8] Израз, използван от Путин в края на 1999 г., това е идиом, буквално значи „ще наврем главата му в тоалетната чиния”, преносното и всъщност главно значение е „ще се разправим безпощадно”.
[9] Дошъл на власт през 2000 – бел. прев.
[10] 1995 – бел. прев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар