Интервю с Михаил Миков

Юли 2015

 Интервю на КАЛИНА АНДРОЛОВА с председателя на БСП МИХАИЛ МИКОВ

Фотография ИВА ПЕТКОВА

Господин Миков, в какво състояние заварихте БСП, когато заехте позицията председател?

Надявах се да е по-добро. Очевидно, че резултатите от изборите през последните години отразяваха и състоянието на БСП. Както организационното състояние, така и по отношение на идейния профил. Именно заради това бяха необходими промени. Трябва да се направи една по-сериозна организация. Но на първо място необходим е профил, който да даде възможност на хората да различат ясната лява идентичност в БСП.

Изглеждаше така, сякаш БСП е в ръцете на семейна клика.

Не бих искал да коментирам това. Каквото и да е било, свършило е. Тази партия трябва да стъпи на ясни идейни позиции. Решенията трябва да се вземат в органите, а не от семейни и приятелски кръгове.

Електоратът очакваше да започнете драстична промяна и чистка в партията. На много хора не им стана приятно, че избрахте по-мек подход.

Никога не съм вярвал в такъв подход и никому не съм го обещавал. Аз го заявих и преди гласуването на конгреса. Че не могат да се очакват чистки, чудеса, разчиствания на сметки. Че за разлика от другите партии, т.нар. партии проекти, където такива неща се приемат за нещо нормално, БСП оцелява на политическия терен, защото може да събира, може да приобщава. Разбира се, тогава, когато някой откровено тръгва срещу решения, срещу линия на партията, тогава могат да се използват съответните механизми. Но това не бива да се приема в никакъв случай като чистка. Това е функциониране на един организъм, който има възможността да отстранява пречките за реализиране на политиката.

Има много фигури, които са нежелани от електората, но много години заемат съответните позиции. Хората очакваха, че нещо ще се промени и ще пораздвижите нещата, че ще се появят нови лица в ръководното тяло…

Особеното при БСП е, че тя е партия, която 25 години е на политическия терен в многопартийната система. Много мощни и големи партии с прогнозирано бъдеще изчезнаха. Примерно НДСВ, СДС… Докато БСП остана. При една такава партия резките промени, резките движения могат да доведат до много по-големи поразии. Знаете, че през втората половина на 90-те години имаше един друг процес, който беше режисиран да откъсне част от БСП, прогресивното БСП, в рамките на Евролевицата. И тогава всички анализатори и политически наблюдатели палеха свещ на БСП. И трябва да ви кажа, че и досега не е спрял този процес. Така че резките промени крият и рискове. Въпросът при предприемането на промени е не те да са резки, а стъпките да бъдат последователни и да бъдат на принципна основа. Да почиват на решения, които са след дискусия в колективните органи. И когато се вземат организационни мерки, те да са ясно обосновани.

Тази група около ръководството, която е била лоялна към бившия председател, смятате ли, че ще бъде лоялна и към вас? Вероятно са възможни удари отблизо.

Не бих употребил точно това понятие, но ще го установим в процеса на работа. И тогава, когато някой не възприема политиката, изработена от органите на партията, когато с действията си противодейства на тази политика, то тогава се прилагат и съответните механизми за промени. Но пак ви казвам, това в никакъв случай не бива да става на персонална основа, а на принципна.

Кое е това, което най-много ви тревожи в БСП, кой симптом? Какво искате най-вече да решите вътре в партията?

НАЙ-ОБЩО КАЗАНО, БСП Е НЕИСКРЕНА. ЗАЛОЖИХМЕ НА ИЗЧИСТВАНЕ НА ПАРТИЯТА.

Проблемът с доверието. Това всъщност е проблем на цялата политическа система. В този смисъл е част и от БСП като най-старата политическа партия. Доверието на членовете, симпатизантите, гражданите с леви разбирания към искреността на политическите послания, към автентичността им и връзката с вижданията на тези хора, които гласуват за лявото в България. Това е най-големият проблем. Той минава по две линии. Веднъж вътре в партията. Разкъсването на комуникацията между обикновения партиен член и ръководствата на различни равнища. И втори път в обществото. Става дума за обикновения гражданин, който има леви разбирания и който не вижда в БСП партията, която представлява неговите интереси.

Това, че има разлика между мислите и чувствата на електората на БСП и действията на ръ ководния елит в партията, е ясно за всички, които наблюдават ситуацията. Когато БСП е в опозиция, строи централи, газопроводи, обявява се срещу антируските санкции, когато обаче е на власт, прави точно обратното. Тоест БСП е лява, когато е в опозиция, чисто популистки, но когато е на власт, се превръща в една неолиберална партия.

Най-общо казано, БСП е неискрена.

Да, точно така. Как ще обясните на електората, че имате намерение да промените това поведение на БСП?

Не става с обяснения. Става с доказване. Става с последователност. Едно от доказателствата е фактът, че не влязохме в управлението, въпреки че имахме възможност за това. Заложихме на повторно кандидатстване за доверие с цената на трудни и тежки процеси на вътрешно опониране. Заложихме на изчистване на образа, на подреждане на партията. Това е първата стъпка. От там насетне нещата минават през парламентарната работа, през местните избори, през доказването всеки ден, че ти наистина отстояваш и можеш да представляваш интересите на голямата част от българските граждани. Този процес не приключва за ден, за два или за няколко месеца.

Интересно е това, че между министър Вигенин и министър Дани Митов няма абсолютно никаква разлика. Между Драго Стойнев и предния гербаджийски министър също. Между Ангел Найденов и Ненчев – нито една запетая разлика.

Трябва да оценяваме и това, че има обективни параметри на управлението. БСП никога не е била сама във властта през последните 15 години. И през 2005 г., и през 2013 г. – това бяха едни сложни властови конфигурации, в които ние, макар и като най-голямата партия, трябваше да се съобразяваме с идейни компоненти от съвсем друг порядък – центристки, десни и пр. Спомняте си политическите платформи на НДСВ и на ДПС. И в двата случая вземете например прогресивното данъчно облагане. В предишния парламент максимумът, до който отстъпи ДПС, беше свързан с необлагаемата минимална работна заплата. Това беше максимумът, за който ние можехме да получим подкрепа в този парламент.

Аха. Трудно е да се разбере това от избирателите и електората на БСП.

Без това да ни оправдава, може би такъв тип компромиси в крайна сметка водят и до загуба на доверие.

Въпросът е дали БСП има сили да стане действително една нелицемерна партия.

Това лесно се декларира и много трудно се отстоява. То, както казах, минава през поредица от действия. Ето, през тези осем месеца мисля, че имаме изключително последователна лява политика. Като се вземат позициите ни в образованието, в здравеопазването, позициите ни по отношение на данъчното облагане. Не само острото ни възражение срещу антисоциалната политика, тоест дясната политика, която се прокарва през бюджета – имам предвид всичките онези 14 замразени социални плащания, които всъщност са ясен щемпел за дясно управление.

Бихте ли коментирали казуса „Кадиев”, самият той непрекъснато генерира медийни скандали, постоянно е недоволен от ръководството. Според вас казусът „Кадиев” показва колко е демократична БСП, като търпи разнопосочното му присъствие, или става дума за друго явление, например, че БСП все още не си е подредила къщичката?

Всъщност много често демокрацията се бърка с безпорядъка и с разбирането, че една партия може да бъде силно индивидуализирана от отделни хора и да постига обществено влияние. Аз смятам, че самото участие в партия, в парламентарна група трябва да води до разбиране у всеки от участниците за необходимостта от подчиняване на собственото его на общото действие. Защото, колкото и цветно да е собственото его, когато то се сблъска с решенията, с посоката на политиката, намалява резултатът от политическото действие. В случая „Кадиев” има и допълнителни фактори, които отразяват напрежение вътре в партията, напрежение вътре в парламентарната група, фактори, свързани с цялостния процес на трансформация на партията.

Защото Кадиев отстрани изглежда като човек, който, буквално казано, системно работи срещу партията?

Ако успеете него да го убедите в това, ще е хубаво. Защото голяма част от членовете на парламентарната група в своите изказвания се опитваха най-добронамерено, най-човешки да го убедят в това. Но явно той има различно разбиране. Но Кадиев сам никога не може да бъде партия. Един човек никога не може да бъде партия, не може да бъде парламентарна група. Той може да бъде ярка личност. Да не говорим, че един човек е много по-атрактивен тогава, когато се противопоставя на общите решения. За това не се изискват кой знае какви политически качества освен едничкото лично качество краен индивидуализъм.

Това много добре работи за личния им медиен пиар, защото хора, които се изказват критично за БСП, изведнъж започват да бъдат канени много интензивно из телевизиите. Просто са по-удобни за медиите.

Да, те се появяват по телевизиите, без да отразяват официалната позиция на партията. Но често тяхната позиция се прокарва и пробутва като позиция на БСП. Дори хора, които са напуснали БСП, се представят като част от БСП. Тази ситуация е част от цялостния медиен пейзаж. Ако погледнем шеговито на ситуацията, ще трябва да признаем, че без марката БСП, те не биха се „харчили”. Очевидно е, че опонентите на БСП, а също така и една част от медиите просто ги устройва този подход. Да представят БСП като една постоянна крамола. Включително и по големи и принципни въпроси, по които дискусията в партията е изчистила позицията.

Г-н председател, има някои фигури, които са събрали силен негатив сред електората, въпреки това те отново заемат водещи позиции, търси им се място, ако не ги искат за водачи в един град, се слагат за водачи на листи в друг град. Например има ли логично решение за поставянето на Вигенин за водач на листа точно в Благоевград? Там, където е най-малко желан.

Каква беше моята логика?! Вигенин е бил външен министър. Той е запознат доста с темата Македония. Вигенин е член на Президиума на Партията на европейските социалисти, който отговаря и е докладчик за Западните Балкани. И това бяха мотивите, сериозните мотиви той да бъде поставен в този район. Може да изглежда формално, но това са сериозни мотиви. Има и още един мотив. Вигенин е сравнително млад човек и е натрупал доста, не може с лека ръка да се откажеш от това, което той знае и може. Сега след освобождаването му от Изпълнителното бюро Кристиан ще има повече възможности да се посвети на работата си в региона. И в Европа, където ще укрепи позициите на партията.

Но разбирате ли, организацията не го иска.

Вижте, на много места организациите трудно възприемат решенията на националните органи за водачи на листите. Те си имат свои мотиви. Но в крайна сметка част от промяната в партията трябва да бъде засилване на смисъла на националните решения. Това е проблем, който трябва да се лекува. Проблем, който аз получих в наследство, за което ме питахте в началото на интервюто. Защото става дума за една децентрализация, която е достигнала до центробежност. Използваме бранда БСП, за да решаваме едни или други местни, областни или лични проблеми. А в същото време брандът БСП, партията БСП понася негативите от такъв тип решения. Смятам, че партията е национална и когато решенията са взети от нейните национални органи, те трябва да се приемат от всички членове и партийни организации в страната. Обратното поставя въпроса, защо толкова демократично избираме партийните органи на всички равнища, след като в един момент можем да оспорваме или да не изпълняваме решенията им.

Логично звучи. Но местните партийни организации така или иначе приемат решенията на ръководството, няма къде да мърдат.

Може и така да се каже, но ще е твърде опростено. Смятам, че има осъзнато разбиране за необходимостта от това, че решенията трябва да се изпълняват.

Може би местните организации смятат, че ръководството не се съобразява достатъчно с местната конюнктура, не познава ситуацията по места и по тази причина прави грешки.

Ето, вземете местните избори. Макар че правата за местните избори са изцяло в националното ръководство. Местните организации и конференции, тези широко представителни формати, имат пълната свобода да номинират кандидатите за кметове, да подреждат листите си за общински съветници, включително и да постигат политически съюзи в границите, разбира се, на една коалиционна рамка, която няма да промени идентичността на партията, политиката и курса на партията. Забележете в другите партии как става. В ГЕРБ примерно се подават три кандидатури, вади се една кандидатура, няма конференция, няма общински съвет, няма общи събрания на партийните членове, както е при нас в БСП. Но тези демократични механизми имат и своите недостатъци. Особено когато хората, участващи в този процес, вземат решения не на принципна основа, а с някакви лични съображения.

Тоест трябва да се засили централизацията в БСП.

Това даже не е централизация. Това е нормален ред. Ред, в който както всеки партиен член в рамките на кампаниите търси отговорност на висшестоящите, така той трябва да възприеме, че решенията, които се вземат от легитимно избраните органи – конгрес, Национален съвет, Изпълнително бюро са част от неговото членство в социалистическата партия. Наскоро, докато обикалях страната, един партиен секретар ми каза: „Каква коалиционна политика ще провеждам аз с моята партийна организация, не ми е ясна коалиционната политика на партията?”. Отговорът ми беше: „Ти няма да провеждаш никаква коалиционна политика. Националната коалиционна политика се определя от националните органи, а местната – от Общинския съвет”. Равнището основна партийна организация не е място за провеждане на коалиционна политика. Този отговор не знам дали се хареса. Но е искрен и откровен. И така трябва да бъде, за да може партията да функционира като единен организъм на цялата територия.

Основният капитал на една партия са хората. Има ли ресурс БСП да задържи в своята орбита умни и модерни хора?

И модерни имаме, но гледаме да са умни на първо място. През тези 25 години БСП беше постоянно атакувана. Идеята беше основната лява партия в България да бъде елиминирана като единен субект. Да бъде разпарчатосано лявото представителство. Защото тогава то ще бъде по-слабо. В момента имаме парадокс. След неолибералния преход, след кризата, след обедняването и много силното разслояване в обществото голяма част от българските граждани, объркани или невярващи, неинтересуващи се даже, не могат да свържат своя личен, реален интерес с политическото представителство. Упорито се наложи тезата, че всички политици са измамници. А от това несъм нено БСП понася най-големите негативи, защото тя постоянно е на политическия пейзаж. Другите партии се появяват, консумират власт и мутират в нови и нови политически проекти. Имам предвид партиите от центъра и десницата. БСП през цялото време понася всичко. Всъщност ние сме една от малкото партии в Източна Европа, която пое цялото наследство на левицата в България. И с доброто, и с лошото. Още от 1990 г. с ясния риск, че можеше тогава БСП да се разграничи и да каже: „Ние нямаме нищо общо”. Но ние поехме този товар и си го носим. И това много често се използва за атаки. Лошото е, че понякога хора се фрустрират по този въпрос, комплексират се малко, притесняват се. Но това си е до човек.

Именно заради това наследство по-лесно се насочват хората към десни партии у нас.

Има още един факт. Очакванията на хората към социалистическите партии включително и на морална основа са винаги по-високи. Десните партии много по-лесно преживяват корупционни скандали и разни морални атаки. Докато левицата и в Европа, и по света много тежко понася такъв тип скандали. И това се отразява на нейното влияние и на доверието към нея.

Геополитическият натиск е много силен и Европа унифицира поведението на левицата и десницата, от което най-много левицата пострада.

Това, което се случва в Южна Европа със СИРИЗА, с „Подемос”, всъщност са процеси, които са резултат именно от това унифициране на политиките на леви и десни, от това прекалено сближаване и губене на политическа идентичност.

БСП загуби доста електорат.

БСП очевидно е била неспособна да убеди хората, които гласуват, че тяхното представителство минава през леви политики. Но има и още един проблем. Политиката се деидеологизира въобще. Много често с внушенията, че не е важно лява или дясна е политиката, се размива и границата в интересите на големи обществени слоеве.

Смята се, че икономиката има цикли и че правителствата реагират експертно независимо от левите или десните политически пристрастия и идеологии.

Не, не. Европа беше богата. Европейската социална държава беше факт. И в Германия, и в другите страни от Стара Европа. Но европейската социална държава претърпя много тежки удари през последните десет- петнайсет години. Ние в България не успяхме да реализираме социалната държава, така както беше замислена конституционно. Ако има някакъв дефицит в реализиране на конституцията през тези години, то това е социалната държава. Демократичната държава с всичките условности, плуралистичният многопартиен модел, свободните избори, всичко това беше реализирано. Дори правовата държава с всичките условности беше реализирана. Разделението на властите беше реализирано. Но по отношение на социална та държава са най-големите отстъпления. И това е заложено в неолибералния модел. В онова разбиране, прокарвано постоянно и налагано, че ниските данъци и ниските доходи водят до икономически просперитет. Е, сега вече се вижда, че това не е така. Вижда се, че при ниски доходи най-качественият човешки капитал тръгва по Европа и света и намира на друго място бъдеще за децата си. Трябва да се преосмисли това неолиберално внушение, което беше налагано упорито и в България от всякакви апологети на неолиберализма.

Има световна тенденция в това отношение. Най-известните неолиберални икономисти започнаха да пишат почти обратното на това, което са проповядвали преди. БСП има ли наистина интелектуален ресурс да концептуализира новите тези и проблеми, пред които се изправя съвременното общество?

Е, добре, какво значи нова или модерна теза? Тезата за неравенството е много стара, само че сега е обострена чувствителността по този проблем. Ако погледнем след 1996 г., ще видим, че в законодателството на България и в политиките, които се прокарват, никъде не се държи сметка за неравенството. По никакъв начин. Включително изобщо не се вземат под внимание политиките в областта на образованието, здравеопазването и пр. Всичко е пазар! И няма как в тази ситуация БСП единствена да концептуализира. От известно време пък решенията зависят от настроението на министър-председателя, а то се мени сутрин, обед и вечер. Няма платформа за дискусия. Очер тани са рубежите и сложните въпроси са сведени до опростачената формула: ние винаги да сме прави, а опонентите априори зловредни. Много често, когато ние лансираме някаква рационална идея, тя не среща, първо, обществена чуваемост и, второ, се подлага на едни критики, които са абсолютно необосновани. На хората беше внушавано цели 25 години, че политиката няма значение за техния живот. Това е част от възпитанието на публиката, която да не вижда, че политиката влияе върху това дали имаш на масата си един хляб повече или по-малко, дали децата ти могат да получат добро образование или не, дали, ако си плащаш изрядно здравните вноски, ще можеш да бъдеш лекуван или не. Ето, тази връзка беше скъсана чрез постоянното внушение, че политиката няма значение, че някакви хора мишкуват там по върховете и гледат единствено личния си интерес. И лявата политика в тази среда е нечуваема. Ако погледне човек партийните ни документи, ще види, че в тях има много ясни послания. Но ние се сблъскваме с два проблема: един път – недоверието, втори път – широко разпространеното разбиране, че политиката няма значение, ерго няма значение дали е лява или дясна. Становището на БСП за TTIP е грамотно написано, но… БСП е партията, която първа имаше становище за TTIP.

Въпросът е, че всичко това остава на хартия, вашите хора не успяват да прокарат идеите си по медиите, да ги изложат в разбираем за електората вид. Да повдигнат обществен дебат.

Ето, това е другият проблем на партията. Не умеем да поставяме ясно своя дневен ред и адекватно да го представяме пред обществото. А не да бъдем коментатори на дневния ред, който се налага от други – от десницата или от определени неправителствени организации, или от правителството. Съгласен съм с това.

БСП пропусна да се погрижи за медийната си стратегия през всичките тези години. Тя е скъсала връзката с медийните среди изобщо. Ще направите ли промени в тази посока?

Хайде off the record да коментираме тази тема. Не искам да говоря за това. Но, да, много повече ще използваме социалните мрежи. Ще се погрижим за изчистване и подреждане на посланията на партията. Но все още това не се долавя, става трудно. Особено в среда, в която има различни коментатори, включително и вътре в БСП, които много често намират медийни пространства, без да изразяват позицията на партията. Няма друга партия, при която толкова много да се експонират позиции, които не са официалните позиции.

В лицето на ГЕРБ имате много сериозен политически противник. Как ще коментирате обръщането на вашия бивш партньор ДПС към ГЕРБ? Или те винаги са били заедно?

Колкото и да е парадоксално, ще го коментирам и на идеологическа основа. Вземете прогресивния данък. Вземете дълга. Вземете такива основни въпроси от политически порядък, по които в този парламент ГЕРБ получава гласовете на ДПС. Все по-осезаемо и видимо става за обществото, а вече и за някои от коалиционните партньори в четворната коалиция, че ДПС е компенсиращият механизъм, с който ГЕРБ поради недостига и нестабилността на управляващата коалиция подсигурява решенията, които трябва да прокара. Тук има още един дисциплиниращ ефект върху коалиционните партньори: „Аз мога да ви сменя във всеки един момент, от вас не зависи много”. Но това е конструкция, която е приета. Всеки доброволно участва в тази конструкция. И тя става все по-видима дори за по-непросветените.

Имаше ли наистина вариант за коалиция между БСП и ГЕРБ за това правителство сега?

Имаше такива разговори. Но аз смятам, че решението, което взехме, беше правилно. Имаше и дискусия в партията по този въпрос. Не всички бяха на мнение, че трябва да сме опозиция, че резултатът ни на изборите е показал мястото ни извън властта. Ако се бяхме поблазнили да влезем в управлението с ГЕРБ, БСП щеше да плати прекалено скъпа цена. Цена, свързана с перспективата пред БСП. Щяхме да платим не само идейна цена относно политическия профил на едно такова управление. Но щеше да се затвърди убеждението, че БСП участва във властта заради властта. Заради ръководството, което трябва да се уреди с постове, а не заради интересите на тези хора, които са гласували за него. Поне така мисля аз.

Как ви изглеждат част от министрите, примерно Лукарски, Ненчев, Митов? Има трима – четирима министри, които са направо комични фигури.

Силната фигура на министър-председателя трябва да се извисява над персони с неособено силен характер. За да може да грее отвсякъде и негова да е последната дума. Това е конструкцията. Тя се разминава включително по въпроса за функционирането на парламентарното мнозинство, включително за прокарването на ясна политическа линия и пр. Ето например въпросът с т.нар. здравна реформа. Там цялата тази коалиция четворно застава в една дясно прокарвана линия по отношение на здравеопазването. Ако имаше отделни силни министри, може би политиката на управляващата коалиция щеше да бъде затруднена. Разбира се, пак повтарям, компенсирането с допълнителни гласове, които иначе официално се обявяват за опозиция, винаги държи малките партии от коалицията в зависимост. Тоест знакът е следният: или гласувате това, което ви казвам, или аз винаги мога да компенсирам недостига на вашите гласове. И всичко това идва от голямата фрагментация на политическото представителство. Фрагментация, която прави политическото представителство доста нестабилно. А също така и крие риск при вземането на решения, защото могат да се намесят и други аргументи освен политическите.

Странно правителство е това, в което старата десница е зле настроена към ГЕРБ, те не понасят Борисов, а трябва да работят с него.

Да де. Ама това е за пред публиката. Но това, което се случва в здравеопазването, го правят заедно с ГЕРБ. Тоест политиката тук се прокарва заедно с ГЕРБ. И междучовешките, личните отношения са едно, а резултатите от политиката, законите, разпределението и преразпределението през бюджета, външната политика – всичко там е безпроблемно. И това, че периодически за пред публиката се появяват някакви различия, за да се спаси идентичността на партиите в управлението, по никакъв начин не променя дясната политика, която се прокарва последователно. За мен това е по-главното и по-важното. А периодически се озвучават отделни скандали в медиите: един се разграничава от друг, един поставя ултиматуми, друг казва, че ще напуска, трети се сърди и пр. Правителството се разграничава от повишаването на цените на електроенергията и т.н. Въобще нашият политически живот обръща внимание на атрибутивните изяви на политиците, а не на политическата линия, която се прокарва. Осем месеца последователна дясна политическа линия. Мога да изброя маса примери, като стигна до онова отнемане на тези 10 процента на работещите бедни. Това са 300 хиляди души, на които им вземаш по един хляб от масата. Минаваш през образованието – намаляваш веднъж бюджета за образование, а втори път отделяш от него за частните училища. Без да държиш сметка, че това усилва неравенството в достъпа до образование. Стигаш до най-важния въпрос: здравеопазването. Какво означава да тръгнеш да разделяш достъпа до здравеопазване?! Този, който има пари, ще има пълен достъп до всичко. Този, който разчита само на почтеното си внасяне на здравната вноска, ще трябва да търси допълнителни пари, за да не бъде лишен от необходимия достъп до здравеопазване. Абсолютна последователна дясна политика. Дали хората разбират това, вече е отделен въпрос. За това сигурно и ние имаме вина.

Как ще коментирате проблемите, свързани с цените на електроенергията?

При БСП политиката, която беше прокарвана в енергетиката, беше свързана с намаляване на печалбите на ЕРП-тата и признатите разходи, които често са само по документи. За пръв път сега в политиката на регулатора се вижда едно движение за увеличаване на нормата на възвращаемост, по-ясно казано – нормата на печалба. И сега пищи бизнесът, народът още не го е почувствал. Това, което ние отнехме на ЕРП-тата, сега ГЕРБ им го връща. Вижда се и толерантното отношение към тези, които най-много товарят потребителя на електроенергия – американските тецове, както и към зелената енергия – фотоволтаиците. Това е. Дясно, дясно, дясно. Тези караници вътре в управляващата коалиция не са търсене на решение, което да е поносимо и за бизнеса, и за гражданите. Те се карат как да си разпределят позициите на влияние и дяловете от печалбите. Но в крайна сметка политическата линия е една и съща. Единственото, което сега не се отчита, е, че за тези решения носят ясна политическа отговорност и един ден гражданите ще им я потърсят.

Бойко Борисов отново пожела газов хъб в България. И дори изпрати хора в Русия.

Приказки. Това правителство се гордее, че е блокирало трите големи проекта на руснаците. Спомняте си, че в последния ден на Народното събрание, когато вече Борисов беше подал оставка, те направиха всичко възможно заедно със сегашните си приятели от СДС да прекратят „Бургас–Александруполис”, за да оставят монополното положение на Турция по отношение преноса на петрол през Босфора. Сега се гордеят, че са спрели „Южен поток”, че са спрели АЕЦ „Белене”. И изведнъж започва да се говори за газов хъб. Става въпрос за газоразпределителен център. Нищо повече от разклонител. Само че няма отговор на въпроса, какво ще разпределяш през този разклонител, след като си задраскал възможността „Южен поток” да мине през България. Може и пет разклонителя за ток да направиш, но ако до тях не стига ток, това няма значение.

БСП можеше по времето на Станишев да доведе АЕЦ „Белене” до точка на необратимост, но не го направи. Топката се тупкаше.

Тупкаше се. Но не забравяйте, че ДПС имаше ясна позиция, че е против. За тези големи проекти възниква въпросът, кое е по-доброто – да направиш компромис с партньорите, за да продължиш политиката, свързана и с много други неща, например социални промени, увеличаване на доходите, развитие на потреблението, или да кажеш: „Стига, ние сме до тук, щом не приемате АЕЦ „Белене”. Така че това е сериозна дилема. Историята е тази, която отсъжда. Твърде малко време е минало, за да може сега да се даде отговор кой е прав. Разбира се, публиката е безкомпромисна в раздаването на оценките и на критиките с кратичкото „Стига сте се обяснявали!”.

Налице е тенденция за губене на електорална сила у БСП, това сочат резултатите от поредица избори. Предстоят местни избори. Има ли шанс БСП да обърне тази тенденция?

Това е целта, БСП да обърне тенденцията. Но трябва да се реши една задача. Местните избори десетилетия бяха деполитизирани с формулата: важен е човекът, а не е важна политиката. Създаваха се предпоставки пиарските кампании и изборните технологии да подменят политиката на местно равнище. Поради тази причина на конгреса приехме тези леви стандарти, които трябва да минат и в платформата. Когато, независимо дали кандидатите в листите за съветници са само от БСП, или са коалиционна формула, те трябва да приемат тези стандарти. Доколко обаче гражданите ще проявят афинитет към политиката в тяхната община, това е въпрос, който е труден за решаване. Целта ни е да имаме ръст на представителството. Тежката фрагментация на политическото пространство ще се отрази при всички случаи на местните избори. Четири партии в управление, още четири субекта в опозиция. Десетки коалиционни партньори както на партиите в управлението, така и при нас в опозицията. Малко са партиите, които стоят монолитно без партньори. Това ще доведе до едно разпръсване на представителството, по всяка вероятност ще има балотажи на много места. Дано само този процес да не доведе до сделки извън политиката при тези избори. Това е най-неприятното. Защото това ще затвърди убеждението, че политически въпроси, каквито са местната власт и парламентът, се решават с неполитически средства, с бизнес средства и с безпринципни сделки. Това подменя политическото в политиката.