Идат избори, които, твърдят знаещите, са решаващи, съдбоносни. След 14 юни миналата година нищо в българската политика не е същото, убеждават ни от телевизора. Залогът на предстоящите избори е огромен, обясняват експертите, от тях зависи какъв път ще поеме страната ни. Слушам ги и се чудя, в една и съща държава ли живеем – политиците, експертите и ние, засега зрители, после – избиратели. Защото кампанията по нищо не свидетелства за въпросната съдбоносност, а по-скоро напомня кастинг за реалити шоу в стил „България търси талант”. Разбира се, чудесно е как благодарение на кампанията се научаваме, че в България се провеждат празник на сливата, фестивал на чушката и домата, ден на мекицата. Също така, обогатихме значително общата си култура в областта на астрологията и нумерологията.
Като стана дума за таланти, веднага се сетих за Татяна Дончева. След като се заяви за „мъжът в българската политика”, тя очевидно е амбицирана да разбие клишетата за силния мъжкар, лишен от емоции. Благодарение на разностранните си таланти, г-жа Дончева демонстрира, че еднакво добре владее и силата (да кара рейс из Варна) и емоцията (да свири на цигулка из пловдивските улици).
Татяна Дончева свири Вивалди на главната в Пловдив.
Едни казват, че така Дончева правела заявка за първа цигулка в политиката, други – че щяла да свири на тънката струна на избирателската душа. Не съм съгласна обаче с наблюдението й, че сме ударили дъното в избора на посредствени хора за ключови постове в държавата - настоящата кампания категорично доказва, че дъно няма.
На фона на скучната кампания на левицата, Мая Манолова отново се открои като не се задоволи с традиционните снимки с лели в национални носии и погачи, но и изигра партия шах с избирателите в родния Кюстендил.
Мая Манолова играе шах на пазара в Кюстендил
Социалистите можеха да използват по-ефективно снимката на Явор Куюмджиев с натикана в устата мекица – в чест на деня на мекицата, за да онагледят ефектно лявата социална политика като излязат с призив „Топли мекици за всеки българин!”. Изобщо, другарите много ги бива, когато става дума за лозунги - на „граждански протест” на главен път Е-79 били издигнати плакати с надписи: „Буда, Юда – на 5-ти ще разберете нашия гняв” и „На злото куче ГЕРБ – зъл прът на път Е-79”. Таско Ерменков също се включва в кастинга с опит да представи социалистите в нова, по-модерна светлина - като любител на виските скорости и заклет рокер. Помните ли, че и Станишев навремето пробва тази стратегия – имаше една негова снимка на мотор, а на гърба му пишеше „Ако четете това, значи Елена е паднала” (ставаше дума за тогавашната му половинка Елена Йончева”. Е, впоследствие на мястото на Елена соцлидерът качи Делян Пеевски и видяхме какво стана – Станишев падна.
Като стана дума за председателя на ПЕС, той допринася в кампанията на партията с коронния си номер – безочието. „Хората трябва да помислят кой работи за тях и кой за огромни, частни, икономически интереси”, казал Станишев в Търново. Не прочетох някой търновец да му е подарил пешкир, явно са преценили хората, че няма очи, които да бърше. В същия дух се изказал и кандидатът на левицата в Бургас Пенко Атанасов: „Ние постигнахме за една година управление много повече от това, което ГЕРБ направи за четири.” Опасявам се, че е прав, а още повече се опасявам, че ГЕРБ са амбицирани да търсят реванш.
На фона на конкуренцията отляво, кампанията на десните партии изглежда направо скучна, дали защото го играят консерватори или защото мислят мача за свирен. Реформаторският блок продължава да отегчава публиката и конкуренцията си с приказки за КТБ, за Южен поток и съдебната реформа. Журито напразно разчиташе на блока да доразвие сюжета „Любов по време на предизборна кампания”, което щеше да внесе емоционален, та даже чувствен елемент в кастинга. За сметка на това реформаторите разчитат на изненадата и тренират изпълнение в стил „преференция с неочакван край”.
Мислех си, че откак видях елита на ГЕРБ по анцузи и гумени ботуши (и Цецка Цачева в екип с емблемата на Байерн Мюнхен!), нищо друго не би могло да ме трогне. Но, разбира се, човек не бива да подценява Бойко Борисов – той направо сломи сърцето ми със снимката с легендарните тризначки от Благоевград Вяра, Надежда и Любов. Снимката обиколи социалните мрежи и се превърна в своеобразен математически куиз с въпроса познайте колко мозъчни клетки има на снимката. Трите момичета се самоопределят като „рядък медико-биологичен феномен” и в това си качество искат да станат депутатки от ГЕРБ. Бих казала, че претенцията им изглежда напълно основателна, но се чувствам длъжна да ги предупредя, че конкуренцията сред редките медико-биологични феномени е ожесточена - както вътрешнопартийната, така и междупартийната.
Дефинитивно, обаче, призът за най-тежък кич в кампанията досега печели сюжетът с ръкополагането на Борисов за премиер от старозагорския митрополит Галактион.
Бойко Борисов целува ръка на дядо Галактион в Стара Загора.
В България отдавна сме наясно колко е важно да имаш връзки с „Началника”. Представителите Му на земята, обаче, толкова се натегнаха, че както е тръгнало, нищо чудно да канонизират Борисов приживе (все пак, това няма да е последната му кампания). Дори и само с този номер лидерът на ГЕРБ изглежда като да се е класирал за първите концерти.
Волен Сидеров обаче реши да прескочи кастинга и да мине направо на концертите, при това ни подкара с тежката артилерия. „Националист № 1”, както сам се титулува, изля патриотизма си в песен, родолюбиво подкрепен от Академичния ансамбъл за песни и танци на Министерството на вътрешните работи на Русия с ръководител генерал-майор Виктор Елисеев. Рамо до рамо с Волен пя и народният артист на СССР Йосиф Кобзон, за да е още по-патриотично, разбира се. Подозирам, че ако концертът се беше случил малко по-рано, дори и антипатриотите от „Ливърпул” щяха да викат за „Лудогорец”, вместо непатриотично да викат, че имало дузпа.
Николай Бареков смени кебапчетата с черни котки (или пък тоя път котките са още живи, бррррр) и заложи на практичното – стилизираният му лик беше отпечатан на найлонови торбички, раздавани безплатно във веригата хранителни магазини на неговия ортак Христо Ковачки.
От опит знам какво изпитание за принципите е да занесеш до вкъщи кило картофи, ако си пропуснал мига на опаковането им във въпросната торбичка, а после твърдо си настоял да бъдат извадени. За жалост, очакванията тежката съдба на Цветан Василев и бившата му банка да се отрази отрицателно върху финансовите възможности на Барековата партия не се сбъднаха. По данни на Института за развитие на публичната среда, след БСП (512 711 лв.) и ДПС (506 271 лв.), „България без цензура” е партията, похарчила най-много пари за кампанията си досега (384 662 лв.), при това предимно за телевизионни клипове, за ужас на психиатрите.
Найлоновият Бареков
Любопитно е, че на четвърто по най-много похарчени пари за кампанията е „Атака” с 226 855 лв. (за сравнение, петата поред партия ГЕРБ изглежда направо скромна с нейните 141 591 лв.), която също набляга на телевизионните клипове. Ако имаше как да замерим някакъв рейтинг на телевизионното психическо здраве, СЗО щеше мигновено да забрави за еболата и да ни прати отряди от специалисти в бели костюми и шлемове (де да знаят, може да е заразно).
На този колоритен фон, въпросът, който ме тормози е къде е Делян Пеевски. Водачът на цели две листи на ДПС (в Стара Загора и Пазарджик), издигнат с геотермалната сила на народната любов, буквално изчезна от обществения живот. Дори бившата спортна министърка и властелинка на синтаксиса Мариана Георгиева, въоръжена с кирка, няма как да компенсира осезаемото отсъствие на корпулентната фигура на успелия млад мъж. Разбира се, никой здравомислещ човек няма основания да смята, че има някаква връзка между участието в предизборната кампания и спечелването на депутатско място.
Както знаете, кастингът приключва на 5 октомври. За разлика от други подобни мероприятия, няма как да гласувате с СМС, така че тренирайте отсега – първо взимате дистанционното, после гасите телевизора, обувате си обувките и с преместване на левия крак пред десния (и обратно) определен брой пъти, отивате до най-близката секция за гласуване. Ако ви се струва трудно, прочетете пак текста и си представете, че ще този ансамбъл ще ви забавлява четири години, при това ще си платите за билети на първия ред. А гласуването, все пак, е безплатно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар