Ройтерс: Европа сменя руския газ с ирански

ЕС може да замени руския газ с ирански, предаде Ройтерс, като цитира анонимен източник от Еврокомисията.

Техеран може да заеме мястото на Москва като основен доставчик на "синьо гориво" за Европа заради кризата в отношенията й с Брюксел, породени от агресията в Украйна. Еврочиновниците не са притеснени от две основни пречки - санкциите срещу Иран заради ядрената му програма, които продължават да бъдат в сила, както и недостатъчно развитата газопроводна структура на ислямската република.

"Иран е сред главните ни приоритети като една от средносрочните мерки, които ще ни помогнат да намалим зависимостта от руските газови доставки. Иранският газ може лесно да тече към Европа и се забелязва явно политическо сближаване между Техеран и Запада", заявява източникът на Ройтерс.

Ислямската република притежава вторите по големина в света след Русия запаси на природен газ. Той може да стане алтернативен доставчик на Европа в случай на успех на преговорите за неговата ядрена програма.

"Високият потенциал за добив на газ, провеждащите се в енергийния сектор реформи и продължаващото нормализиране на отношенията със Запада превръщат Иран в реална алтернатива на Русия." Това се казва в документ, изготвен за външнополитическото ръководство на ЕС след руската анексия на Крим.

В него се изтъква, че Техеран не може да стане доставчик в най-близко бъдеще заради наложените му санкции и необходимостта от развитие на инфраструктурата. Но и въпреки това ръководството на страната е готово да изнася газ.

"Иран може да стане надежден енергиен център за Европа." Твърди се, че това е казал президентът Хасан Рухани на австрийския си колега Хайнц Фишер.

"Иран се опитва да се позиционира в Енропа като замяна на доставките на руски газ. Той играе много сложна игра, като едновременно обсъжда с Русия сътрудничество за облекчаване на санкциите, а с Европа - замяна на руския газ със собствен. Предвид днешната политическа стратегия на Русия, а именно конфронтацията с Европа, ми се струва, че ЕС няма друг избор, освен търсенето на нови газови доставчици", смята Амир Ханджани - независим анализатор на петролните и газовите пазари в Дубай.

Санкциите срещу Иран по всяка вероятност няма да бъдат вдигнати скоро. Дипломатите не разчитат на окончателното решаване на въпроса за ядрената му програма до крайния срок, който изтича на 24 ноември. Анализаторите отбелязват, че Иран вече е изгубил изгодния азиатски пазар за втечнен природен газ, който бе зает от Катар, и сега му остава да се надява на Стария континент.

"Иран е страшно заинтересован от доставки на газ за Европа. Част от иранския икономически и политически елит и западните компании се готвят за края на санкциите", заяви ръководителят на изследванията на енергийния пазар в Кралския колеж в Лондон Франк Юмбак.

Държавният департамент на САЩ не коментира този въпрос.

Най-краткият път на иранския газ към Европа минава през Турция, който вече купува гориво от ислямската република. Пропускателната способност на действащия газопровод Табриз-Анкара обаче е недостатъчна за транзит на големи обеми. Иран от доста време насам предлага специализиран Персийски газопровод, който да свърже голямото находище "Южен Парс" с Европа.

"Това е изключително амбициозен проект. Ако той бъде осъществен дори наполовина, това ще бъде огромно постижение както за Европа, така и за Иран", смята Амир Ханджани.

Европейските инвеститори и Еврокомисията биха предпочели да получават газа не направо от Иран, а през територията на Турция, което би било по-евтино и по-лесно от политическа гледна точка.

Френската компания "Тотал" и италианската ЕНИ проявяваха в миналото интерес към разработването на "Южен Парс", където запасите се изчисляват на 50 трилиона кубически метра. Това съответства на обема на потреблението в Европа за 100 години. Според независими изчисления ако санкциите бъдат скоро вдигнати и в Иран потекат инвестиции, страната би могла да подава към Турция и Европа 10-20 милиарда кубика годишно от началото на 20-те г. на века.

Дипломатите са готови да подпомогнат тази важна промяна на световния пазар на енергоносители.

"Ние предимно общуваме с правителството на Иран чрез неговото посолство в Берлин, а новият посланик работеше преди в Министерството на енергетиката в Техеран", казва източникът на Ройтерс от Еврокомисията. 

Става дума за Али Маджеди. До юли той бе зам.-министър на петролната промишленост, отговарящ за външните връзки. Ройтерс не успя да получи коментар от Маджеди по въпроса.

Сигнал за затопляне на отношенията между Запада и Техерен е и вчерашната среща в Ню Йорк на британския премиер Дейвид Камерън с президента на Иран Хасан Рухани.