2013-08-21
 
Църквата „Св. Петър и Павел”.
ЛЕГЕНДАТА
Библиотеката на двореца била една от многото ценности на старата столица. В тази библиотека били запазени ръкописи, създадени от български средновековни учени, писатели и хронисти. Патриарх Евтимий заповядал всички книги да бъдат скрити, когато станало ясно, че турците настъпват към българската столица. Много дни наред монасите пренасяли книгите и когато градът паднал, те били вече на сигурно място. Там останали повече от 400 години. Според преданието на това място е някогашната патриаршеска църква „Св. Петър и Павел”. Там обаче властвал гръцки владика. Един ден той наредил да се отвори път към олтара на черквата и когато майсторите започнали да разбиват една от стените, в краката им се изсипали купища книги. Гръцкият владика прегледал книгите, украсени с изящни миниатюри, видял царски писма и договори, жития и псалтири и заповядал всичките да бъдат изгорени. И пак дни наред неговите хора хвърляли книги в огъня. Българите бързо научили какво е сторил гъркът и още повече го намразили. Където го срещнели, навсякъде го изпращали с клетви и не след дълго той починал. Погребали го пред царските врати в същата църква. Когато след време разкопали гроба, за да опеят по източен обичай останките му, намерили костите на владиката нестопени. ЛЕГЕНДАТА Е ИСТИНА Това за книгите не е легенда, а е истина, категорични са екскурзоводите, които посрещат и разхождат в „Св. Петър и Павел” и признават, че често разказват историята за зазиданите книги. Според едно от преданията Евтимий може да е скрил книгите в „Св. 40 мъченици”. Но когато пада Търново, Патриарх Евтимий слиза в църквата „Св. Петър и Павел” и остава в нея няколко месеца, преди да бъде осъден и изпратен на заточение, затова другата версия не е много точна. Книгите са били великолепни. През Средновековието хората са ги украсявали със сребърен обков, който им е помагал да се запазят толкова много години. Моско Москов и д-р Васил Берон споменават за някогашната патриаршеска църква „Св. св. Петър и Павел”. Казват, че в източната си част галерията завършва с параклис. Вероятно той е бил зазидан и там са скрити книгите. Вероятно Евтимий е занесъл в църквата и мощите на Михаил Воин. В „Моите спомени за Търново” П. Р. Славейков казва, че е виждал главата на Михаил Воин. Кога точно е била унищожена библиотеката, не се знае, но сигурно това е станало през 17 - 18 век. Тогава гръцкият владика Неофит решил да прави ремонт на църквата. Така откриват книгите. П. Р. Славейков посочва именно гръцкия владика като виновник за унищожението на българските книги. Според него Неофит е заповядал на секретаря си да изгори книгите, скрити в църквата срещу олтара в южната ниша. И пак П. Р. Славейков в своите „Български книжици” казва, че хората са скрили част от книгите на друго място. Той споменава за 2 товара, единият от които бил прибран в женското отделение на църквата в Килифаревския манастир. Друга част били зазидани в темелите на църквата в Беляковец. През 1986 - 87 г. е създаден клуб „1300 г. България”. Тогава е имало разкопки в Килифарево и Беляковец. Археолозите са търсили именно Патриаршеската библиотека, но безуспешно. В Беляковец единственото, което археолозите намерили, били останките на още по-стара църква. Разкрили абсидата и спрели, защото останалата част оставала под физкултурния салон на училището и било невъзможно да се копае. Археолозите признават, че не са търсили Търновската книжовна школа само в Дебелец - третото селище, в което Славейков е учителствал. За изгарянето на книгата литературата ни предлага много и противоречиви мнения. Йордан Трифонов, например, не вярва в тази история. Куйо Куев я възприема едва в последната си книга. Според двамата историци книгите са били заравяни, но в земята те не могат да се запазят. В църквата „Св. Петър и Павел” има едно квадратно помещение в източната част на Южната галерия. То е било зазидано при ремонт някъде в началото на 19 век. Така пише П. Р. Славейков. До 1913 г. църквата „Св. Петър и Павел” е била действащ храм. Сега е музеен обект. Сашка АЛЕКСАНДРОВА Сн. Светослав СТЕФАНОВ |
Няма коментари:
Публикуване на коментар