Преди
десетина дни в Бургас около 300-400 души от Българската инвестиционно строителна
асоциация (БИСА) скочиха на протест против евентуалния отлив на руски туристи от
Черноморието. Това им действие щеше да е съвсем нормално и икономически
обосновано, предвид последните събития из Европа и Русия, ако някои хора сред
участниците не бяха накичили по автомобилите си руски знамена с надписи „Напред
Русия“… Нали се представяте абсурдността на ситуацията, в която някой австрийски
или френски хотелиер, тръгне да протестира по пътищата, против спада на руски
туристи и развява наляво и надясно… руски знамена.По националното радио един от протестиращите говореше, че руснаците били близки до българите по манталитет и за това било хубаво и лесно да ги посрещаме по хотелите и квартирите си. Ако този объркан човечец, наистина е близък по манталитет с руснаците, толкова по-зле за него, но преплитането на бизнес с някакви национални чувства от страна на „хотелиера” едва ли ще му помогне да развива търсен и конкурентноспособен продукт. Интересен е и фактът, че една малобройната група скача да защитава един род туристи, който не е никак долюбван из Европа, но все пак понасян, заради парите, естествено. Всеизвестно е, че по много туристически места из Стария континент, посещавани масово от руснаци, в тамошните хотели отделят отделни крила за тях, за да не пречат на останалите гости. Хотелиерите пък предлагат отстъпки в цените за стаи, разположени в съседство с руснаци, а едни италианци дори бяха напечатали наръчник за добри обноски на руски език, предназначен специално за руските им гости. За сметка на това тия руснаци, потребяващи обикновено нисък или среден клас туристически услуги не са никак придричиви (за разлика от техните новобогаташи и олигарси), а това не допринася никак за качеството на туристическите услуги у нас, където се опитваме да залагаме главно на тях.
Допреди няколко години почивах редовно в един наш курорт на север и там съм се сблъсквал достатъчно със средния чуждестранен потребител на български туристически услуги. Например пътят от мястото, където отсядахме, към централната част на курорта минаваше по един тесен тротоар, а по уличното платно, хвърчащите коли не ни даваха възможност да се шляем по него, така както ставаше на около километър по-надолу. Вследствие тротоара почти винаги беше задръстен от разни групички, които, или изчакваха някого, или просто си стояха по средата на сладки приказки. Не, това не беше голям проблем, но когато наближавахме към тях с явното желание да продължим хода си по тротоара, руснаците дори не помръдваха, за да направят място. Виждаха ни, фокусираха ни, докато се разминавахме почти тяло в тяло с тях, но стояха като истукани. Румънците пък обикновено ни правеха път, по техния си небрежен начин, сякаш не ви виждат. Немците освен, че винаги се дърпаха настрани, но и се и извиняваха за причиненото ни неудобство. Дребни, но показателни разлики в манталитета на народите. Естествено не бих искал да обобщавам, защото между средният руснак от Питер и средния такъв на Иркутск, например, със сигурност има някаква разлика, но аз явно за тия три години съм попадал само и единствено на недодялани руснаци от Сибир :)
Но
говорех за знамената. Развяването днес на чужди флагове от обикновени български
граждани, било то руски, американски, китайски или бантустански винаги ме е
притеснявало, защото това винаги декларира някаква привързаност към друга
държава. А когато хората вземат да се намятат, загръщат и закичват със знаме,
това със сигурност вече е проява на някакво топло чувство към държавата, чиито
символ е то. Така става, когато правим това с българския флаг и това е съвсем
нормално действие за всеки наш сънародник, питаещ някакви чувства към Родината
си. Когато вземем обаче да се правим на маймуни и почнем да развяваме и дори да
се завиваме с руски знамена в центъра на столицата ни, това вече меко казано е
грозно и не е никак достойно за такава стара нация, като нашата. Това е и
показно, че в България съществуват все още хора, които обичат Русия, поне
колкото Родината си, да не кажа повече. Ето, „националистите“ от Атака взеха, че
размахваха преди време руски знамена заедно със „социалистите“ от БСП. Получи се
нещо като съвременен националсоциализъм с руски привкус. Някакви неопределени
„антиглобалисти“ пък също развяваха и се покриваха с руски трибагреници в зов за
„световен мир“… сякаш, не руснаците нахлуха в територията на друга държава, че и
анексираха част от нея.
Единственото развяване на чужди флагове от гражданите на една
страна, което мога да приема (изключвайки официалните церемонии) е, когато те са
благодарни за нещо си на държавата, чиито флаг са издигнали. Така както
французите развяваха американски и британски знамена при освобождението на Париж
от нацистите. Гледали сте документални филми за това, нали? Или пък българите
веещи руски знамена по време на Освобождението ни от Османско владичество. Хвала
тях. Тези времена, обаче отдавна отидоха в историята и днес във Франция никак не
обичат да развяват чужди знамена, докато тук някои хора продължават, сякаш не
сме били окупирани от руските слуги в продължение на 45 години плюс. И още
по-лошо! тази окупация беше извършена от български русофили и е най-тираничният
период в нашата нова история. (Не че другите периоди не са били тиранични, но
комунистическата диктатура определено води)Помня едни унизителни развявания на чужди знамена по време на русофило-комунистическата диктатура, когато при всеки измислен национален празник, на всеки уличен стълб, на всяка сграда из българските градове се вееха знамената на тоталитарния СССР наред с българските. Дори домоуправителите из жилищните блокове бяха задължени на тия празници да изкарват двете знамена заедно. Особено неприятно и унизително подобно развяване на чужди знамена преди това в нашата страна са се наблюдавали при посрещането на нацистките войски през 1941-ва и след това на съветската армия през 1944 г.
Чудя се, защо трябва да повтаряме тези унижения и днес, сякаш на нищо ново не сме се научили и нищо старо не сме забравили?!
Юрий Александров
http://mamkamu.blog.bg/
http://gledam.blogspot.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар