Целта на Крайовската тройка, сговорът между България, Румъния и Сърбия, далеч не се изчерпва с една магистрала Белград – София – Букурещ. Истинската цел е Сърбия да влезе колкото се може по-бързо в ЕС, а вероятно и в НАТО. Когато това се случи, Русия ще остане без съюзник и партньор на Балканите. Освен, разбира се, ако успее да пробие в Гърция. Едва ли.
И тъй като приемането на Сърбия спокойно може да стане за 2-3 години, магистралата, за която се размечта Бойко Борисов, едва ли ще е готова. Сърбия не бърза с отсечката Ниш – Димитровград, “Хемус” е само един светъл идеал, а на Дунав мост се чака с часове. Дори магистралата изведнъж да стигне до Русе, опашката ще започва край Търново. А нов мост на Дунава ще отнеме някъде между 20 години при управление на ГЕРБ и 100 години при управление на БСП/ДПС.
Но пък ние знаем, че България и Румъния отдавна са в режим на външнополитически борд. Следователно такава регионална Тройка не може да хрумне спонтанно на министър-председателите Борисов, Понта и Вучич. Преди това идеята се е родила в етрополията като част от една по-комплексна и мащабна геостратегическа програма.
Вашингтон иска да ускори процеса. За целта ще натисне Брюксел, но не е зле Сърбия да има регионални поръчители и активни лобисти. Тази роля очевидно е отредена нам. Ние сме
съседите,
с които Сърбия
напоследък
не е воювала
По-естествено би било нейните поръчители за ЕС и НАТО да са Хърватия и Словения, нали са близки по кръв и говорят един език. Но уви, раните от войните още не са зараснали.
Войната за Балканите навлиза в заключителната си фаза. Русия обяви, че ще спре газопровода през Украйна и Румъния през 2019 г. “Южен поток” е отменен, а “Турски поток” щял да превърне Гърция в енергиен диспечер и преразпределител за цяла Южна Европа– така обеща Путин. Хващам се на бас, че Гърция тепърва ще го разочарова. Как ще го разочарова, не знам, но според мен твърде наивно е да се използва Гърция за троянски кон. Ами ако изведнъж се окаже, че гръцките тръби са собственост на вражеските американски компании? А турските са саудитски, т. е. пак американски? Защо тогава се отказа от украинското трасе?
Русия взе твърде често да сменя партньорите. Може би затова за 25 години историята си направи доста шеги и с Русия, и със Сърбия, затова тепърва ще се измайтапи и с целия “Турски поток” според мен. Нещата са прости, наричат се студена война. ЕС и САЩ просто няма да допуснат Путин да ги изненада изотзад в Гърция.
Това не е нито русофилски, нито русофобски текст. Просто се опитвам да разсъждавам, все едно, че е шахматна игра. Русия е под тежка обсада. Затова трескаво измисля нови и нови гамбитни ходове, чрез които да си пробие път. И резултатът е все по-лош.
Например преди 25 години Сърбия бе много по-близо до членство в ЕС от България. Просто трябваше да пусне Хърватия, Словения и Босна да си вървят по живо, по здраво. Днес те щяха да са една дружеска и плътно интегрирана общност. И може би Западът щеше да позволи на Сърбия да запази Косово. Ние пък щяхме и до днес да подсмърчаме отвън, защото Европа и НАТО нямаше да имат стратегическа потребност от България.
Не знам дали е за щастие, или нещастие, но тогава Милошевич получи мощна подкрепа от Русия и събра кураж да воюва. Затова сега ние с Румъния сме ѝ поръчители за клуба на богатите. Преди 25 години всеки сърбин би се обидил кръвно на тази идея.
В началото на 90-те години
господарите на
Кремъл очакваха,
че Русия ще влезе
в ЕС и в НАТО първа. И после ще бъде поръчител на цяла Източна Европа, запазвайки влиянието, което имаше във Варшавския договор. Тази теза е развита в книгата на световноизвестния политолог Дмитрий Тренин “Постимпериум”. Тренин е бивш съветски офицер, но при демокрацията прегръща американската мечта и сега е директор на фондацията “Карнеги” за Русия. Следователно днес е върл противник на Путин. Но да не забравяме, че през 90-те Кремъл насърчаваше братството със САЩ.
На практика американци написаха конституцията на Русия през 1993 г., те измислиха икономическата ѝ реформа и до днес те влияят върху руската администрация и съхраняват руския валутен резерв. Русия е хем противник, хем колония. Така че избирайки да работи за “Карнеги”, офицерът Тренин не е бил верен на държавната политика. И независимо дали му вярваме, или не, той е сериозен интелектуалец и познава нещата отвътре. Неговата теория най-добре обяснява невероятните геостратегически глупости, които извършиха Горбачов и Елцин.
Та специалният статут на Сърбия бе една от тези глупости. През 1990 г. Москва демонстративно прокуди най-верния си съюзник България и заложи на Югославия като ексклузивен балкански приятел. За Югославия – безмитна търговия, за България – забранителни мита. Може би защото Югославия бе независима, ново гадже. А България и без приятелство си бе в кърпа вързана. Но както по-късно се разбра, никой народ не е в кърпа вързан.
След като заложи ексклузивно на Сърбия, сега Москва е обидчива. Забелязвате ли, че в момента, в който Крайовската тройка бе обявена, Москва предупреди Белград да спре износа на българските плодове и зеленчуци за Русия през своята безмитна зона?
Бий самара, за да
се сеща магарето
Обаче магарето вече се е сетило. Макар и бавно, на Сърбия ѝ омръзна да яде бой и да стои в горда изолация. Както човек не може да спре мартенска котка, тръгнала по любовните си дела, така и Москва не може да спре една балканска държава, която се е устремила към Европата. Тъкмо обратното – колкото повече Русия е обидена на Сърбия, толкова по-бързо Сърбия ще влезе в ЕС.
Едно време България влезе скоропостижно в НАТО и после в ЕС, защото не пусна руските войници през въздушното си пространство по време на кризата в Косово. Сега заради флирта на Путин с Гърция ще се отвори и парашутът на Сърбия. Тя е официален кандидат за ЕС от януари миналата година, но преговорният процес нещо се мотае. Черна гора я води с 2 години, вече е затворила няколко глави. Македония отдавна е кандидатка и можеше да е вече на прага на членството, ако не бе битката за наследството на Александър Македонски. Трябва да проявим разбиране към този братски народ, защото той е малко изнервен от неизбежната албанизация. Албания вече е в НАТО и също пристъпва към ЕС. Но Сърбия е ключът към всички тези държави. Щом тя влезе, вече нито една няма да може да остане навън.
Какво вещае
това за България?
Отношенията ни с Русия и без това, за съжаление, са на нулата. Но дори и да бяха великолепни, Москва явно не е готова за балансирана търговия и не е в състояние да предложи механизъм за взаимонизгодна икономическа интеграция. Тя никога няма да пусне свободно българските стоки на руския пазар. Нашите мита винаги ще са най-високи. Тогава каква ни е ползата? Руските патриоти се обиждат, че два пъти сме били на страната на Германия във войните. Ами да отворят справочниците за търговския обмен и да видят причината. Същото като сега.
Казвам го с прискърбие, тъй като Русия е важна за нас, свързани сме и исторически, и културно, а и ресурсите й са огромни. Освен това, пак напомням, аз съм много по-голям русофил от такива като Сидеров. Но, уви, фактите са си факти.
Уви, Русия продължава да действа центробежно спрямо бившите си съюзници и да играе твърде много гамбити. Защо дружбата с една държава винаги трябва да е за сметка на друга? Китай за сметка на Европа. Сърбия за сметка на България. Турция и Гърция за сметка на България и Румъния. Цената на газа зависи от това дали си приятел, или не. За едни митата са високи, за други – никакви, зависи от това как се е изказал вчера съответният президент. Русия общува с нас все чрез своите олигарси – хора, които самите руснаци не могат да търпят. И кой губи най-много от това? Пак Русия. Добрите новини са тук, на Балканите. Само след 3-5 г. нашият полуостров ще има общ пазар, без граници, мита, работни ограничения. Целите Балкани заедно. Давате ли си сметка, че това се случва за първи път за 1300 години официална история на България и цялата човешка история?
Няма и не може да има развитие без регионална интеграция и специализация на труда. Ударението е именно върху регионална. Ту се сближаваме с Германия, ту със СССР, но не и със съседите. Все едн че живеем на остров. Е, скоро ще заживеем на един общ полуостров с 60 милиона население, един от сериозните регионални пазари на света. И на кого да благодарим? На Русия.
Валери Найденов
Няма коментари:
Публикуване на коментар