Дълго се чудих, какво точно заглавие да сложа на това си писание, което смятам да е доста обширно, а и трябва да уточня, че по-правилно е, заглавието да се чете „Внимание, българи!“И още едно уточнение – българин съм, но не страдам от излишен патриотизъм и прекалено национално самочувствие.Средностатистическият българин обича да преувеличава добродетелите си.Разбира се, има типични български черти, които могат да минат и за положителни, но в никакъв случай българинът не е нито най-гостоприемният, нито най-умният, нито най-работливият, нито пък най-потентният........Това последното ми го каза една българска проститутка, която случайно срещнах на пъпа на Амстердам и се заприказвахме на чаша кафе....А от собствен опит знам, че българките са много, ама много красиви, но не са най-красивите жени на света.Пак да поясня, че всичко това се отнася за съвременните българи, за които имам наблюдения. Възможно е в едни по-стари времена и епохи този етнос да е притежавал горепосочените достойнства. Твърде е възможно, ако съдя по собствените си баби и дядовци и доста от по-старите хора, да са ги притежавали и техните поколения. За съжаление сегашните българи безвъзвратно са загубили чара и Духа на отминалото време. Нещо като старогръцките легенди и митове за днешните гърци но приликата е само в думата „гръцки“. Гърците поне умеят да осребряват измислената си митология. Ние не можем да оползотворим дори реалната си история и единственото хубаво нещо, което все още мъждука тук таме са традициите ни. Традиции, които ще загубим, защото не ги ценим! Прокобата на чуждопоклонничеството тегне над тези земи, откакто сме получили името България. Отдавна не е тайна, че истинските гени на живеещите по тези географски ширини, не са нито прабългарски, нито славянски, нито някакви други, а древно-тракийски и са се запазили до днес. Т.е., каквито и племена да са върлували из тези земи, не траките са били асимилирани, а те са претопили и славяните и прабългарите и разните му там кумани, ромеи, авари и пр. затрити племена, останали с имената си само в учебниците по история. Незнайно защо обаче българите винаги са се срамували от потеклото си – то не бяха славяни, макар, че къде са русите и синеоки славяни днес? Не бяха византийски подлоги, виновни за първото ни робство – а къде са византийците сега? Във всеки случай не са в гръцките земи! Слава Богу не са успели да ни потурчат по турско време, поне не по-голямата част – смея да твърдя, че почти всичките днешни така наречени български турци са си чисти българи! – Ами сравнете ги с истинските турци от Турция! Нашите са често светлокоси и светлооки.....Повече от 95 % от живеещите в Турция, турци са леко тъмнокожи, с черни очи и с гарваново-черни коси....Само в по-големите градове се срещат повече изключения. То не е и нужно да ходите в Турция, за да разберете, че е така – сериалите по нашите телевизии са достатъчни! Ами помаците? – Те пък са 100 % българи, дори не говорят турски! Паисий Хилендарски не случайно е възкликнал преди близо три века :“О неразумни юроде/изроде/, поради що се срамиш да се наричаш българин?“ Казал го е заради огромния брой българи, които започнали да се гърчеят.......А какво да кажем за днешните българи, които обичат Русия повече от собствената си Родина?!.....Истинският българин, където и да отиде, носи българското в себе си и го пази! Географската ширина не те прави повече българин, от някой, който е потърсил щастието си в други земи!Нещо повече – българите останали в България са по-продажни от напусналите я! Типичният бай Ганьо няма да го видите вече по австрийските и немските гари. Стои си закотвен в отвратителните и грозни панелни български градове, а китните някога села пустеят. Само хленч и мрънкане, колко лоша е държавата, колко е беднотия до шия, ама май мързелът е повече.........
Истинският европеец, решил да посети България, но който никога преди не го е правил, може да изпадне, меко казано в шок още на граничния пункт. Примера, който ще дам е с мен, отпреди две години, но съм с кола с немска регистрация.Т.е. прибирам се за коледните празници в Родината. Автомобилът е пълен с багаж - покупки и подаръци.Служителят от гранична полиция е видимо разочарован, разбирайки че съм българин – т.е. вече е пресметнал, че няма да го огрее. Още повече при мен всичко е изрядно. Отварям всички врати и багажника услужливо, ако иска да проверява, каквото ще проверява. Загубил интерес обаче, ме пита защо Реното е с немска регистрация, сякаш не знае, че не е забранено. Цялата хватка е, не че търси нещо нередно, а да разбере какъв си – изкарваш ли добри пари и пр. , за да може едва след това да ти търси кусури, които евентуално би осребрил с европейската валута.......Кусури нямаше и ни в клин ни в ръкав, онзи ме пита: „А шоколади за децата?“ – Ами моят син е голям и не му нося шоколади-отговарям аз. – „За моите деца бе“ – смее се държавният служител, при което на мен веднага ми минава мисълта, какво общо имам пък аз с неговите деца, но въпреки всичко преравям мислено целия си багаж, дали пък не нося някакви шоколади, за да зарадвам чуждите деца – Коледа е все пак. Сетих се , че съм купил няколко немски Щолена /коледен сладкиш, подобен на козунак/ и щастлив му подавам един – За децата! – смея се доволен. Обаче митничарят унило отказва да го вземе. После вече в колата след граничния пункт се сещам, че няма къде да го скрие, прекалено е голям. Шоколадите се побират в джобовете, но щоленът е един килограм.....Жалко, викам си, искаше ми се дечицата наистина да опитат немското кулинарно чудо.Не, че баща им не може да си го позволи.Може и още как! Сигурно има пари да купи цяла немска пекарна, но трябва да отскочи до Германия, защото тези, които ги продават по българските супермаркети са боклук и половина.....Граничният сценарий обаче още не е свършил. Казвам сценарий, защото всичко и на Митницата и малко след нея е режисирано, отигравано и заучено до последния детайл. Въпреки обзелата ме еуфория, от това,че съм на родна земя, че всичките тези 2 хиляди и повече километри се свършиха най-накрая, не забравям да поглеждам пътните знаци, километража и пътната маркировка. Просто навик от Германия. Ограничението е 50, аз карам с 40, но не щеш ли почти изневиделица изскача катаджия и ми сочи със слънчогледа да отбия. Разбира се паркирах доста след него, защото нямах достатъчно време да реагирам. Тоя изскочи сякаш от нищото.Търпеливо изчаках да се додътри, отворих прозореца и почти ядосано запитах – Какво съм нарушил? – „Аааааа нищо! Ама ти българин ли си? Аз, такова видях номера в последния момент и затова“.... – Че и да съм чужденец, ако няма нарушение, какъв е проблемът, питам наивно аз, сякаш не знам за какво става въпрос. – „Ами има много дупки по пътя, затова спираме предимно чужденците, да ги предупредим“.......Жива да не бях! Тоя за глупак ли ме взима? – ама си мълча, щото знам ли го какво още може да си измисли. - Ами благодаря много! Радвам се, че ме предупредихте – усмихвам се с най-приятелската си усмивка, доволен че и този поредният корумпиран държавен служител няма да намаже от парите ми...Веднъж в Германия разказах на един полицай за тези български практики и той не ми повярва – каза, че в държава от ЕС това не може да се случи.Беше много забавен с недоверието си....Същото недоверие, може би бих проявил аз, ако някой ми каже, че в България има честни държавни служители. Ами няма!
Разбира се пътя от Калотина до София беше гладък като огледало....Но оставаха още 500 километра до Варна. Но затова другия път.
Истинският европеец, решил да посети България, но който никога преди не го е правил, може да изпадне, меко казано в шок още на граничния пункт. Примера, който ще дам е с мен, отпреди две години, но съм с кола с немска регистрация.Т.е. прибирам се за коледните празници в Родината. Автомобилът е пълен с багаж - покупки и подаръци.Служителят от гранична полиция е видимо разочарован, разбирайки че съм българин – т.е. вече е пресметнал, че няма да го огрее. Още повече при мен всичко е изрядно. Отварям всички врати и багажника услужливо, ако иска да проверява, каквото ще проверява. Загубил интерес обаче, ме пита защо Реното е с немска регистрация, сякаш не знае, че не е забранено. Цялата хватка е, не че търси нещо нередно, а да разбере какъв си – изкарваш ли добри пари и пр. , за да може едва след това да ти търси кусури, които евентуално би осребрил с европейската валута.......Кусури нямаше и ни в клин ни в ръкав, онзи ме пита: „А шоколади за децата?“ – Ами моят син е голям и не му нося шоколади-отговарям аз. – „За моите деца бе“ – смее се държавният служител, при което на мен веднага ми минава мисълта, какво общо имам пък аз с неговите деца, но въпреки всичко преравям мислено целия си багаж, дали пък не нося някакви шоколади, за да зарадвам чуждите деца – Коледа е все пак. Сетих се , че съм купил няколко немски Щолена /коледен сладкиш, подобен на козунак/ и щастлив му подавам един – За децата! – смея се доволен. Обаче митничарят унило отказва да го вземе. После вече в колата след граничния пункт се сещам, че няма къде да го скрие, прекалено е голям. Шоколадите се побират в джобовете, но щоленът е един килограм.....Жалко, викам си, искаше ми се дечицата наистина да опитат немското кулинарно чудо.Не, че баща им не може да си го позволи.Може и още как! Сигурно има пари да купи цяла немска пекарна, но трябва да отскочи до Германия, защото тези, които ги продават по българските супермаркети са боклук и половина.....Граничният сценарий обаче още не е свършил. Казвам сценарий, защото всичко и на Митницата и малко след нея е режисирано, отигравано и заучено до последния детайл. Въпреки обзелата ме еуфория, от това,че съм на родна земя, че всичките тези 2 хиляди и повече километри се свършиха най-накрая, не забравям да поглеждам пътните знаци, километража и пътната маркировка. Просто навик от Германия. Ограничението е 50, аз карам с 40, но не щеш ли почти изневиделица изскача катаджия и ми сочи със слънчогледа да отбия. Разбира се паркирах доста след него, защото нямах достатъчно време да реагирам. Тоя изскочи сякаш от нищото.Търпеливо изчаках да се додътри, отворих прозореца и почти ядосано запитах – Какво съм нарушил? – „Аааааа нищо! Ама ти българин ли си? Аз, такова видях номера в последния момент и затова“.... – Че и да съм чужденец, ако няма нарушение, какъв е проблемът, питам наивно аз, сякаш не знам за какво става въпрос. – „Ами има много дупки по пътя, затова спираме предимно чужденците, да ги предупредим“.......Жива да не бях! Тоя за глупак ли ме взима? – ама си мълча, щото знам ли го какво още може да си измисли. - Ами благодаря много! Радвам се, че ме предупредихте – усмихвам се с най-приятелската си усмивка, доволен че и този поредният корумпиран държавен служител няма да намаже от парите ми...Веднъж в Германия разказах на един полицай за тези български практики и той не ми повярва – каза, че в държава от ЕС това не може да се случи.Беше много забавен с недоверието си....Същото недоверие, може би бих проявил аз, ако някой ми каже, че в България има честни държавни служители. Ами няма!
Разбира се пътя от Калотина до София беше гладък като огледало....Но оставаха още 500 километра до Варна. Но затова другия път.
Мартин Стронг, 8 юни 2015 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар