Lubo Kanov
5 юни 2015
Интересно е да се знае дали с времето нашите сънища започват да стават все по-реалистични и се доближават до будното ни състояние. Не е изключено съдържанието на съня на застаряващият човек да деградира от буен и необуздан "наратив", пълен със странна символика, с фантастични обстоятелства и причудливи случки, които са невъзможни във физическия свят, да се съсухря и приземява в полубитови сънувки, неразличими от баналното всекидневие. Такива сънища дори по-лесно се разказват.
Неотдавна сънувах, че споря с някакви хора, да ги нарека сътрапезници, в някакво бирхале, на тема съдбата на България. Опитвах се да им обясня някакви общи неща, които всеки буден знае, факти достъпни от всеки справочник, които съвсем не изискваха сънуване, за да ги проумееш. Например, че населението на България е по-голямо от това на Дания, Норвегия или Ирландия и че до сравнително неотдавна е било някъде около три милиона. Събеседниците ми настояваха, че българите измират и са обречени, цитирайки фактите за циганската демография и раждаемост, съпоставена с българската. Ще бъдем претопени, настояваха те. Аз възразявах, опирайки се на аргумента за някакво национално качество, което в съня си нарекох жилавост. Спомням си, че в отговор се чуха смехове, които прозвучаха неизвестно защо като цвилене на коне. Може би се обади тук някаква скрита прабългарска тема, но аз не се оставих да бъда отвлечен в странични посоки, както се случва обикновено. Направо минах към главния си довод. Той беше, че циганите са индоевропейци и като такива имат двойствена природа, т.е. те принадлежат едновременно и на Индия и на Европа. Някой плахо предположи, че тогава те са по-скоро евразийци, но аз повторно не се оставих да бъда отвлечен встрани от същността на въпроса и заявих, че те са световни хора и принадлежат на света, а не на България.
"Светът трябва да ги приеме в себе си, като част от своето многообразие! -заявих аз разпалено и добавих - Те са пишката на света, така като германците са неговия даймлер, а италианците са неговата паста!".
Пак се зачу цвилене от някой от моите събеседници, който каза, че и ние сме били някога номади. "Цяла Европа е номадска, а цяла Индия е уседнала", каза той, а някой друг добави, че индийците винаги гласували по постоянен, а не по настоящ адрес и че били най- голямата демокрация в света. Не знам защо това ме ядоса и аз укрепих пледоарията си с твърдението, че песента на Ленърд Коен "Алелуя" е написана специално по повод на българския цигански въпрос. Което беше може би верно твърдение, но звучеше ирационално на фона на останалите трезви разсъждения. Завърших с това, че въпросът ще бъде решен само когато Шенген бъде разрешен. Репликата, макар и леко замъглена от РЕМ фазата на съня прозвуча приблизително така:
"Ако Шенген е разрешен, циганинът ще отиде в Рим и ще се превърне в ром, а не в проблем!" Очевидно стиховете на Ленърд Коен някакси се впиха в моята теза.
Тогава някой възрази в рима: "Картаген трябва да бъде разрушен!"
Аз се събудих озадачен и донякъде жадуващ за моите някогашни безгрижни сънища, с тяхната цветна и неограничена свобода, като например сънищата ми от килията на "Развигор", когато сънувах, че съм скитник между звездите подобно на Ед Морел, героят на Джек Лондон. Сънищата вече не са онова, което бяха или както казва Йоги Бера, бъдещето не е онова, което беше!
Впрочем, добро утро и добре дошли в катуна на днешната реалност! Надявам се, че сънищата ви са били по-интересни от гореспоменатите.
Неотдавна сънувах, че споря с някакви хора, да ги нарека сътрапезници, в някакво бирхале, на тема съдбата на България. Опитвах се да им обясня някакви общи неща, които всеки буден знае, факти достъпни от всеки справочник, които съвсем не изискваха сънуване, за да ги проумееш. Например, че населението на България е по-голямо от това на Дания, Норвегия или Ирландия и че до сравнително неотдавна е било някъде около три милиона. Събеседниците ми настояваха, че българите измират и са обречени, цитирайки фактите за циганската демография и раждаемост, съпоставена с българската. Ще бъдем претопени, настояваха те. Аз възразявах, опирайки се на аргумента за някакво национално качество, което в съня си нарекох жилавост. Спомням си, че в отговор се чуха смехове, които прозвучаха неизвестно защо като цвилене на коне. Може би се обади тук някаква скрита прабългарска тема, но аз не се оставих да бъда отвлечен в странични посоки, както се случва обикновено. Направо минах към главния си довод. Той беше, че циганите са индоевропейци и като такива имат двойствена природа, т.е. те принадлежат едновременно и на Индия и на Европа. Някой плахо предположи, че тогава те са по-скоро евразийци, но аз повторно не се оставих да бъда отвлечен встрани от същността на въпроса и заявих, че те са световни хора и принадлежат на света, а не на България.
"Светът трябва да ги приеме в себе си, като част от своето многообразие! -заявих аз разпалено и добавих - Те са пишката на света, така като германците са неговия даймлер, а италианците са неговата паста!".
Пак се зачу цвилене от някой от моите събеседници, който каза, че и ние сме били някога номади. "Цяла Европа е номадска, а цяла Индия е уседнала", каза той, а някой друг добави, че индийците винаги гласували по постоянен, а не по настоящ адрес и че били най- голямата демокрация в света. Не знам защо това ме ядоса и аз укрепих пледоарията си с твърдението, че песента на Ленърд Коен "Алелуя" е написана специално по повод на българския цигански въпрос. Което беше може би верно твърдение, но звучеше ирационално на фона на останалите трезви разсъждения. Завърших с това, че въпросът ще бъде решен само когато Шенген бъде разрешен. Репликата, макар и леко замъглена от РЕМ фазата на съня прозвуча приблизително така:
"Ако Шенген е разрешен, циганинът ще отиде в Рим и ще се превърне в ром, а не в проблем!" Очевидно стиховете на Ленърд Коен някакси се впиха в моята теза.
Тогава някой възрази в рима: "Картаген трябва да бъде разрушен!"
Аз се събудих озадачен и донякъде жадуващ за моите някогашни безгрижни сънища, с тяхната цветна и неограничена свобода, като например сънищата ми от килията на "Развигор", когато сънувах, че съм скитник между звездите подобно на Ед Морел, героят на Джек Лондон. Сънищата вече не са онова, което бяха или както казва Йоги Бера, бъдещето не е онова, което беше!
Впрочем, добро утро и добре дошли в катуна на днешната реалност! Надявам се, че сънищата ви са били по-интересни от гореспоменатите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар