На сайта на министерството на образованието вече е достъпна новата Стратегия за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства (2015-2020). Изготвен е и план за действие. Текстовете основателно са публикувани в раздел "Стратегически документи". Една проницателна поговорка гласи: "Ако дадеш риба на гладния – ще има храна за ден; ако го научиш на риболов, ще има препитание за цял живот".
Опасявам се, обаче че Стратегията ще добави поредния етаж към виртуалната, многотомна хартиена реалност на ромската интеграция, която българските правителства трескаво изграждат, особено след присъединяването към ЕС през 2007 г. Неслучайно колеги отдавна говорят критично за "Десетилетието на ромското изключване".
Образователната структура на ромската етническа група продължава да бъде крайно неблагоприятна в сравнение с останалата част от населението – 42.1% от ромите иматосновно, 8.3% средно, а 28.1% начално образование; само 0.5% са висшистите; 21.1% са без образование /по данни от 2011 г./. Има известно увеличение на броя завършващи средно и висше образование през последните години (вж. стр. 7 от Стратегията). Същевременно повече от 23% от ромските деца не посещават училище (става въпрос за задължителното образование от 7-15 г.). Все още са запазени сегрегираните детски градини и училища.
Кои са причините за неуспехите в интеграцията?
Първо -
Липсва реален ангажимент към приобщаването на ромите
от страна на мнозинството от политиците
Тук читателят може да попита сприхаво: "Нали има и "цигански" партии?". Всъщност на тях е отредена ролята на апендикс в политическия живот. Що се отнася до ДПС, партията на етническите малцинства, за която гласуват много от ромите, тя прави малко за тяхното интегриране. В Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет слабо се чува гласът на ромите.
Изобщо трудно ще се намери български държавник, който да бърза да става политическо камикадзе, нагърбвайки се с тази (според популярното, но не непременно коректно мнение) causa perduta. Основанието за последното твърдение препраща към втората основна причина. Става дума за рецесията, подхранваща
жаждата, не само в България, а в паневропейски план,
за (радикално) националистическа, популистка реторика
Трето, немалко
политици имат личен интерес от съхранението на гетата
Симбиозата между местни феодали и ромски барони е увековечена в принципа: протекции срещу политическа подкрепа.
Четвърто,
интеграцията зависи от волята, действията и решителността на самите роми
От една страна, самоизолацията е преграда дори пред най-искрения опит за приобщаване. От друга, без да оправдавам никого, разбираема е проявата на малодушие и песимизъм от родените в семейства, които никога не са имали работа.
Какви мерки са необходими?
Краткият отговор гласи:
силни институции и
осъзнаването на необходимостта и неизбежността на интеграцията
Способността на държавата да налага изпълнението на закона е основен индикатор за нейната сила; тя има определящо значение и за икономическия просперитет на обществото. Изключително опасно е да се стига дотам, че отчаянието на хората, които стават жертва на битовата престъпност, да ги тласка към това да взимат закона в свои ръце.
Променадите на "случайни" младежи, въоръжени с боксове и палки, ще предизвикат ответна реакция в гетата. Тя няма да закъснее. Полицията трябва да си свърши работата. Стигаме отново до многократно изтъкваната, повтаряна в продължение на десетилетия до превръщането й в клише необходимост от ефективни правораздавателни органи. Клишето запазва валидността си. В това отношение инициираната от правителството реформа на съдебната система е стъпка в правилната посока.
Понякога на лозето е нужна не само мотика, но и молитва
Малко известен е фактът, че протестантските църкви и техните мисионери отдавна са влезли в гетата и са постигнали определени, бих казал дори впечатляващи успехи. По данни от преброяването на населението от 2011 г. като протестанти се определят 1.1%. Протестантизмът се оказва третата по големина конфесионална общност след православието и исляма (католиците остават четвърти с 0.8%). Броят на протестантите нараства през последните години. Много от тях са роми. Какви са пречките пред Българската православна църква да разработи и последователно да прилага своя програма, ориентирана към ромите?
За изкореняването на порочната квинтесенция на местния феодализъм - защита от закона срещу вот под строй, описана по-горе, е нужна преди всичко реконструкция на склерозиралата политическа система.
Най-важното е ние, българите, да разберем,
че интеграцията на малцинствата няма алтернатива
Със своите действия в "Орландовци" и Гърмен полицията, която може да бъде критикувана за много неща, предотврати засега ескалацията и разлива на етническия конфликт. Няма обаче държава по света, колкото и силна да е тя, която да може да опази обществото от самото него.
| Авторът Петър Чолаков е главен асистент по политически конфликти в Института за изследване на обществата и знанието – БАН, и хоноруван лектор/асистент в УНСС. Магистър е по политология – външна политика и национална сигурност (СУ "Св. Климент Охридски", 2002 г.); магистър по политическа философия – идеята за толерантността (University of York, Великобритания, 2003 г., стипендиант на Chevening/OSI); доктор по политология (СУ "Св. Климент Охридски", 2009 г.). Специализира в областта на "Демокрацията и публичната политика в ЕС" в London School of Economics (2003 г., Hansard/Chevening Scholar). Работи като стажант в BBC, Westminster Political Research Unit, Лондон (2003 г.) и като стажант-юрист в "Action against Discrimination" Unit, DG Employment, the European Commission (2009 – 2010). Член е на European Society for the History of Political Thought. Д-р Чолаков е автор на монографията Наказание за тираните: протестантските и либералните доктрини за съпротивата срещу властта (2013 г.), редица научни статии, публицистика и преводи. |
Няма коментари:
Публикуване на коментар