Петър Щурм Константинов, Дневник, 30/06/2015
Демократично избраното гръцко правителство водено от СИРИЗА направи всички възможни грешки в и без това трудните преговори с международните институции. Ситуацията от началото беше ясна – премиерът Алексис Ципрас и финансовият министър Янис Варуфакис имаха много малко аргументи за пазарене и трябваше да вложат цялата си енергия в това да предложат най-добрите реформи и да им осигурят някакъв вид партийна и обществена подкрепа. Никой от двамата не успя да разбере това и решиха да влязат в директна конфронтация с кредиторите на страната си, да играят дребни номера и да печелят загубеното време. Ясно беше, че това е грешната стратегия и финалът на играта им вече е реалност.
На теория съществуват две логични обяснения за желанието на Ципрас да предизвика референдум за приемане или отхвърляне на предложението за продължаване на спасителната програма на така наречените "Институции". Първият вариант е, че се надява подобен политически ход да му даде последни козове за преговорите. Вторият е, че правителството на СИРИЗА чисто и просто се отказва от това да води преговори, се примирява със сигурното излизане на страната от Еврозоната и се надява да прехвърли отговорността на суверенния народ, за да си осигури достатъчна политическа подкрепа и да продължи да управлява. И докато първият вариант вероятно би бил желан от гърците, обективната реалност е, че вече е твърде късно за това и само чудо може да предпази Гърция от фалита.
Положителното е, че най-вероятният сценарий, в който Гърция обявява фалит и започва да работи с нова собствена валута изобщо не е драматичен или трагичен. Напротив, до момента отношенията между Гърция и кредиторите й изглеждаха като онези бракове, които продължават да съществуват в нещастието и дисфункционалността си години наред.
А след поредния скандал просто е време за ново начало
В краткосрочен план е ясно, че трусът ще има негативни ефекти за икономиката на страната, съседите й и за стабилността на Еврозоната. Вероятно най-засегнат ще бъде гръцкият туризъм и други сектори на икономиката, които са особено чувствителни от наличието или липсата на доверие.
По-опасни ще бъдат социалните ефекти за гръцкото общество, в което около една пета от населението се намира под прага на бедността и ще изпита най-силно нуждата от солидарност и подпомагане. Доколко настоящото правителство на южната ни съседка, ако то изобщо се задържи на власт още време, ще участва в следващото възстановяване на гръцката икономика е повече от неясно. От действията си дотук, то показва, че би могло по-скоро да попречи, отколкото да помогне. За сметка на това вероятно ще се справи с това да предотврати най-кошмарните сценарии за социална криза, които хипотетично биха могли да настъпят.
В дългосрочен план с Гърция не се е случило нищо толкова драматично или трагично. С идването на СИРИЗА на власт беше ясно, че страната няма да излезе от неприятното положение, в което се намира по лесния и добрия начин – така както Португалия, Ирландия и в някаква степен Кипър направиха. В крайна сметка всяко общество, имащо свободата демократично да избира своите управници, си носи отговорността за техните действия. И в това отношение в Гърция няма никакъв конфликт.
Демократично избраното правителство следва волята на голямата част от населението си. За това ако тези дни Ципрас и Варуфакис бяха успели да се договорят за нова сделка, резултатите от нея щяха пак да бъдат същите – масово неплащане на данъци и укриване на приходи, изнасяне на всички капитали и споделеното чувство, че някой е прецекал иначе работливите и кадърни гърци. И отново икономиката на страната нямаше да започне да се възстановява, и отново гърците щяха да се бунтуват срещу условията, и отново следващия път, когато щеше да трябва да се договаря сделка, тя щеше да бъде по-рестриктивна и неприятна за гърците.
А сега южните ни съседи имат възможността да излязат от тази странна комбинация между блато от плаващи пясъци и лавина от неприятности. Както австрийско-американският икономист Йосеф Шумпетер пише в годините на Втората световна война, икономиките понякога се нуждаят от голям трус, за да започнат възхода си нагоре отново и на чисто. Гърция чисто и просто се нуждае от шумпетерианското съзидателно унищожение (creative destruction), за да започне истинското си възстановяване. И докато икономистът пише за това как новите технологии създават сътресения, които в краткосрочен план създават бедност и безработица, а дългосрочно блага и благополучие, гърците бяха очевидно несъвместими с институцията на общата европейска валута и се нуждаят точно от това, тя да спре да бъде част от ежедневието им.
Колкото и да е тежко за всички страни по въпроса сега,
в дългосрочен план, за всички ще бъде по-добре
Така наречените "Институции" ще се освободят от бремето на тежките преговори, в които чисто и просто няма как да се намери решение, от което всички да са доволни и въпреки, че вероятно ще трябва да продължат да кредитират страната под различни форми, вече ще могат да се пазарят с конкретни пари по конкретни въпроси, а не по анблок сделки, които се договарят трудно и изпълняват още по-трудно. Вероятно в близко бъдеще, ще имат и удоволствието да поканят на масата за преговори друг тип гръцки политици. Гърците ще получат много повече финансова свобода и ще могат да контролират икономиката си много по-ефективно, особено ако имат разума и щастието да изберат по-рационални и по-умерени управляващи, когато и да са следващите им избори. Напълно възможно е и сега управляващата коалиция, или някакъв друг формат в настоящия парламент да демонстрира съвсем друг тип управленство, когато почувства свободата и особено отговорността да държи бъдещето в собствените си ръце.
Заради това в последните грешки на Ципрас и Варуфакис няма нищо драматично и трагично. Това е пътят, който гръцкото общество предпочита, както се вижда от всички социологически проучвания. Гърците имат своя визия за това как трябва
да се възстановят от блатото, в което сами се поставиха
Дали ще го направят успешно или не, отново зависи от тях самите. Но едно нещо е сигурно – че, както бабите казват "насила хубост не става". За това каквито и да са краткосрочните неприятности от настъпващия фалит на южната ни съседка, те със сигурност са по-малко лоши от това страната да живее в постоянната тежест на това да се намира между чука на "Институциите" и наковалнята на пълния обществен отказ от реформите, които трябва да бъдат извършени. От тук нататък гърците имат цялата свобода и цялата отговорност да коват собствената си съдба. Как ще се справят си зависи от тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар