Показват се публикациите с етикет Илиян Василев. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Илиян Василев. Показване на всички публикации

сряда, 1 юли 2015 г.

​Разкритията на Уикилийкс и Сноудън никога не са срещу Русия и Китай

 29/06/15 faktor.bg

Винаги зад кадър някой финансира и ползва осветяването на подобни документи
Илиян Василев, специално за Faktor.bg
След поредните разкрития за подслушване на американската национална агенция по сигурността на телефоните на поредния западен ръководител, и аналогични подслушвания на Хилъри Клинтън и други американски лидери от европейски спецслужби, се налага странно усещане, че значително присъствие в разкритията играят Уикилийкс.
И си задавам въпроса защо досега Уикилийкс не са извадили нито един документ за китайски или руски висш политически представител или специална служба, която подслушва западни ръководители, няма нито една грама на други дипломатически представителства!!? Ей, така за кумова срама, за да докажат 
някаква равнодистанцираност
Име две дежурни обяснения - няма търсене или няма финансиране, като второ обикновено е производно от първото. Но винаги зад кадър някой финансира и ползва подобни разкрития.
Версията за преобладаващи високи морални подбуди е достойна за уважение, но уви с тясно приложимо материално поле в свят с остра конфронтация и високи рискове в сферата на сигурността, в това число и кибер сигурността.
Като дипломат зная, че "пийп шоуто" на Асандж нанесе непоправими вреди на доверието в дипломатическите среди, защото вече никой не е "пределно откровен". А това е същността на работата на дипломатите - когато всички други спорят или не се разбират, именно дипломатите да могат да градят мостове в условията на лична информационна и поведенческа защитеност.
Новият пропаганден "монстер"
на Асандж и Уикилийкс е Трансатлантическото споразумение - дава се награда от 100 000 долара за разкриването на "секретен" протокол, който да помогне на кампанията, която се разгръща срещу Споразумението в Европейския съюз на всички равнища - медийно, национално и европейско. Именно тази стъпка усилва впечатлението, че работата на Уикилийкс обслужва конкретни текущи политически кампании.
Целта е ни повече, ни по-малко ТТИП да бъде блокиран, защото неговия успех предполага нов мащаб на възможностите и на функциониране, на интегрираност в трансатлантическата общност. Той ще доведе до изграждането на глобален политически, икономически и финансов център с безпрецедентно влияние в света. Подобен тип споразумение се договаря в Азия и в комбинация двете биха били естествен бъдещ формат и за отношения на Русия /след Путин/ и Китай, без по никакъв начин да ограничават свободата на която и да е страна да води самостоятелна политика.
По своята същност това не са съюзи "против" някого, а "за".
Има две хипотези, в които се вмества дейността на Уикилийкс.
Първата е благородна - високо морална - чрез разкрития се лекуват недъзи на западното общество, хората получават информация, която бюрокрацията крие и по-този начин се препятстват пъклени планове. Със сигурност тази функция не трябва да се изключва като мотив за включване в кампаниите на Уикилийкс на сериозни западни политици, общественици, медии и т.н. отделни хора. Бюрокрацията във всички страни не се слави със естествени инстинкти към прозрачност и защита на обществени интереси, а при всички случаи нейните системи за самоконтрол имат нужда от "външна" помощ и стимули.
Втората - те са част от проект на чужди служби, базиран на съществуващите и дълго неизползвани левичарски и антиимпериалистически, в по-ново време антиглобалисти движения.
Набива се на очите сходството със стила и методите на действие на мрежите, които се изграждаха на Запад за влияние на западните общества по времето на Съветския съюз, разбира се надградени с новите технологични и комуникационни възможности.
Не и изключено, както и в миналото тези движения да имат и благородни цели, но е вън от съмнение, че те се използват
безогледно в геополитически процеси
Уикилийкс и Асандж - в този контекст често са и "анонимните" - продължават да блестят със своята едностранчивост като обекти на изследване и скрити послания.
Едуард Сноудън "кънти" с разкритията си, които продължиха години след като вече нямаше никакъв достъп до секретни данни. Последната информационна "партенка" беше, че китайските и руски служби са успели да разкодират данните, които Сноудън е имал, като, че ли някой се е съмнявал, че убежището което му е предоставено не е без плата. В медиите топ експерти по темата приемат Сноудън като озвучител на активни мероприятия на китайски и руски служби.
Иска или не иска Асандж дава поводи да бъде причислен към тази група.
Моят съвет - четейки поредните разкрития на Уикилийкс, винаги си давайте сметка чии интереси се обслужват. Не казвам да не вярвате - просто винаги търсете контекста и контратезата, за да постигнете вътрешна балансираност на източниците.

понеделник, 8 юни 2015 г.

​За паметника на Цар Самуил - очите които бодат

08/06/15, http://www.faktor.bg/

Пред Историята всички сме длъжници.
Илиян Василев*
Изглежда имаме общ проблем по споровете за паметниците с руснаците - в момента в руската столица се издига още по-грамаден Князь Владимир, за да знаят съвременните московчани, че паметникът в Москва е по-най от този в центъра на Киевската Русь - Киев. И те се македонизираха.
Тези терзания у нас и в руската столица отразяват кризата на нацията, трудните исторически мигове през които минаваме и търсенето на външните репери на угасващо самочувствие или растяща неувереност.
Затова по темата с паметника на Цар Самуил трябва рязко да разграничим трите въпроса:
Първо, дали ни трябва паметник на Самуил? Решително съм "за", защото
българската история е жестока 
и ние нямаме много свидетелства за миналото си, нито паметници на царете си. Дори с риск да бъда упрекнат в исторически комплекс, съм склонен да приема и възстановяване на исторически паметници по автентична информация и чертежи, но само ако е направено с достоверност и с голяма реставрационна култура за да не изглежда като пришито. След 300 години никой няма да се вторачва в датите, както днес не гледаме оригиналния Рилски манастир, или църквата Света София, а се прекланяме.
Голямата опасност е вместо да изпишем вежди да избодем очи - вместо да възстановим историческата справедливост, да направим поредния кич като използваме бюджетни и европари за да финансираме нов строителен бум. На гола поляна дори и да сгрешим не е трагедия, но с историята е най-често фатално, ерго недопустимо.
Второ, това, че сме направили паметник на Цар Самуил е достойно, не само заради годишнината, но и защото той не е най-успешния и в този смисъл едва ли най-силния катализатор на национално свръхсамочуствие, но е цар символ на пропуснати надежди, на търсенето и на отговори на въпроси, които дължим към себе си - какво направихме и какво сме?
Спорът с очите е най-малко неуместен, защото именно в тях е символа на 
една от най-големите ни исторически трагедии
Всяко време има своите техники и технологии, включително и в сферата на паметниците. Ако древният склуптур беше направил Севт със светещ материал щеше ли да мирнем? Ако има нещо което изумява са именно очите на Севт?
Дали е достатъчно добър като проект и като изпълнение? - тук мисля, че критиките за липсваща естетика са разбираеми, но пак небалансирани и най-вече закъснели. Това се прави на ниво проектно обсъждане. Както винаги с обекти на изкуството намирам, че е по коректно тонът да бъде умерен и въпросите да се насочат към Столична община, а не към склуптура и авторите. Ако не е направена нормална процедура, ако обсъжданията не са били прозрачни и кметството не е предоставило възможност за критика на ниво проект, то тогава възмущението е основателно. Ако критикуващите са имали възможност, но чак сега се досещат, ще попаднем в класическия казус на съвременници протестират срещу всяко нещо ново. Както парижани срещу Айфел.
Днес и тогава всичко е било политика, а мълчанието се вземало за слабост, точно когато най-често е мъдрост.
Третият въпрос е дали точно в центъра на София? .
А сега си представете алтернативите и се постарайте да ги критикувате от позицията, от която сега критикувате разположението в центъра на София. Признавам, че това е най-слабата част в решението на Софийска община защото не можем всички паметници на царе да съсредоточим в София, още по-малко в нейния център. Тогава ще стигнем до положението на Скопие с неговия исторически паноптикум.
България е навсякъде,
столиците ни са много, местата на великата ни слава или скръб са навсякъде и ми се струва, че там трябва да бъдат големите паметници. За да помним и почитаме.
И само когато не знаем къде да издигнем паметник можем да прибегнем до София като столица и текущ символ на новата ни държавност.
В столицата пък има много места извън центъра, които могат да се окажат много по-уместни и допринасящи за обогатяване средата.
Представете си след години млади хора да си уговарят среща пред Самуил!? Както е днес на Царя или Александър Невски.
Бъдете сигурни, че ще знаят за кого иде реч?
Затова приветствам споровете като израз на активна гражданска позиция, но не приемам крайностите.
Още по-важно е да излезнем от темата за конкретния паметник и да поговорим за най-коректен начин за общуване с историята си. Но уважително защото пред Историята всички сме длъжници.
* Авторът е член на Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион и управляващ директор на "Иновейтив Енерджи Солюшънс". Бивш директор на "Делойт България" и посланик на България в Русия в периода 2000-2006 г. Коментарът е публикуван в личния му блог.