НЕК използва съмнителни механизми, за да вдига приходите си

Според разпределителната компания няма яснота как се определят цените на балансиращия пазар, а щетите ще се покрият от производителите и потребителите


С мълчаливата подкрепа на държавния регулатор Националната електрическа компания (НЕК) прилага съмнителни от законова гледна точка механизми за увеличаване на приходите си. Това става чрез балансиращия пазар, който стартира на 1 юни тази година и е за сметка на останалите участници в системата. Това показва преглед на първите два месеца на работата му, изготвен от ЕВН, която доставя ток в Югоизточна България. Заради пълната липса на прозрачност как точно се определят цените за излишък и недостиг се стига до по-високи разходи и за производители, и за потребители.

Колкото реши НЕК

Още от началото на юни НЕК започна да коригира графиците, които крайните снабдители (в частност ЕВН) са длъжни да подават ежедневно и с които те прогнозират производството на ВЕИ централите в групата, която балансират, на следващия ден. Промяната на тези графици обаче не само противоречи на логиката на пазара, но такава възможност не е предвидена и в нито един закон или правилник, казаха от ЕВН. И докато ограниченията в началото са били по-плахи, по-късно се е стигнало до случаи, когато в някои дни корекцията е била 100%, т.е. нулево производство.

Тънкият момент в случая е, че централите така или иначе произвеждат заявената електроенергия, само че на преференциална цена им се плаща само тази част, която НЕК е определила. Другата част е на цената на излишъка. Как обаче се определя тя никой не знае, така че на практика може да бъде всякаква. Така се стига например до абсурдната ситуация на 13 юли, когато централите е трябвало да плащат по 5 лв. на всеки мегаватчас, който са произвели извън графика на НЕК, показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Корекциите създават изкуствена балансираща енергия и дават грешни пазарни сигнали и грешни цени, в резултат на което всеки участник - от големите потребители и ВЕИ до отделните консуматори, трябва да участва в тези щети, обясни регионалният мениджър на "ЕВН България" Йорг Золфелнер.

Екстремни цени

Липсата на нормално работеща система е довела и до екстремни стойности на недостиг и излишък в странни часове на денонощието. Така през нощта на 13 срещу 14 юли (между 3 и 4 часа) цената за недостиг е достигнала 1800 лв. на мегаватчас. За сравнение, административно определената до началото на юни цена е била 186.31 лв. Това означава, че ЕСО е задействал централа, чиято цена е близо 2000 лв., но не се знае коя е тя, тъй като тази информация липсва на сайта на системния оператор, обясни Гочо Чимширов, член на управителния съвет на "ЕВН България електроразпределение". Практиката в Западна Европа е всички цени и производители да са публични, затова се правят търгове всеки месец. Така в случай на недостиг диспечерът е длъжен да задейства централата с най-ниска цена, каза Золфелнер.

Интересно е и откъде е дошло искането за недостига в този час на денонощието. Тъй като информация няма, а обясненията си противоречат, логично съмненията се насочват към ПАВЕЦ "Чаира" (собственост на НЕК). По принцип при излишък на електроенергия ПАВЕЦ помпи вода към горния изравнител, а при недостиг я пуска надолу и произвежда ток. Любопитна подробност обаче е, че НЕК и ЕСО нямат договор за цената на помпената централа, така че е много вероятно да я калкулират по цената на недостига. Така първо се появява недостиг, след това помпите консумират енергия на цената на недостига и това всичко вдига общата цена, обясниха от ЕВН.

Ефекти

Опитите на НЕК да повиши приходите си водят до увеличаване на разходите за балансиране и на практика щетите се покриват от всички. По изчисления на ЕВН ВЕИ централите само в нейната група са платили около 1 млн. лв. повече на НЕК за двата месеца (юни и юли). По графика на компанията разходите за балансиране е трябвало да бъдат около 1.5 млн. лв., но в резултат на корекцията на НЕК те са били малко над 2.5 млн. лв. Нещо повече, от това е ощетен и ЕСО, който вместо 500 хил. лв. е получил 255 хил. лв.

Начинът, по който работи балансиращият пазар, създава сериозни проблеми и за големите предприятия. Ако дадена фабрика трябва спешно да изпълни поръчка и да произвежда през нощта, тя не знае на каква цена ще получи електроенергията, защото ЕСО публикува информацията с 8 дни закъснение, каза Золфелнер.

Със сигурност това ще се отрази и на сметките на битовите потребители, тъй като реалните разходи за балансираща енергия се оказват доста по-високи от планираните от енергийните дружества. Постоянно повишаващите се цени (регулирани), по които НЕК продава ток на т.нар. доставчици от последна инстанция (електроразпределителните дружества и ЕСО), пък ще имат много сериозен ефект върху клиентите им, сред които са големи болници, училища и ВиК дружества.

БЕХ създаде фирмата, с която ще купува "Ремотекс" и "Химко"

"Енергийна инвестиционна компания" е поредното дружество, създадено тихомълком от холдинга

Намерението на кабинета "Орешарски" да национализира закъсали или неработещи предприятия премина в следващата си фаза и е все по-близо до реално осъществяване. Държавният Български енергиен холдинг (БЕХ) е регистрирал ново дружество – "Енергийна инвестиционна компания" ЕАД, което, по всичко личи, ще бъде използвано за придобиване на набелязаните фирми. Първи в списъка на управляващите са някогашният производител на торове "Химко" и ремонтното-машиностроителното предприятие "Ремотекс – Раднево", където преговорите за закупуване на компанията засега са неуспешни.

Стъпката не е изненадваща – в началото на годината министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев направи категорична заявка, че ролята на БЕХ в енергетиката ще бъде засилена. Освен това стана ясно, че холдингът ще се използва за инструмент в програмата на правителството за реиндустриализация чрез нарастваща държавна намеса. От пресцентъра на икономическото министерство потвърдиха пред "Капитал Daily", че целта на създаденото ново дружество е инвестиционна и консултантска дейност и управление на активи, но без да дават повече подробности.

Енергийният холдинг обединява всички големи държавни фирми в отрасъла, като активите му се оценяват на над 14 млрд. лв. Преди да е започнал да реиндустриализира България, БЕХ вече е натоварен с друга важна задача. В опит да реши проблемите в енергетиката, холдингът пое дълговете на задлъжнелите фирми под шапката си като Националната електрическа компания (НЕК) и "Булгаргаз" и емитира дългови книжа. БЕХ е и съакционер в българския участък на газопровода "Южен поток", като за целта е договорен заем от 620 млн. евро. Холдингът води и преговорите с американската корпорация Westinghouse по проекта за седми блок в на площадката на АЕЦ "Козлодуй".

Новата компания

Новото дружество "Енергийна инвестиционна компания" засега е с капитал от 50 хил. лв., а решението за учредяването му е взето от БЕХ още на 26 ноември миналата година, показва информация в Търговския регистър. Според краткото описание в регистъра компанията ще се занимава с "инвестиционна дейност, разработване и внедряване на нови технологии, сделки с интелектуална собственост, управление на активи, предприемачество" и други дейности. Не е ясно кога капиталът на фирмата ще бъде увеличен, за да може тя реално да предприеме инвестиции.

Информацията от ноември показва, че тогава в съвета на директорите са назначени Илия Иванов, Северин Въртигов и Ина Лазарова, но при одобряването на устава на дружеството на 22 януари съставът на борда е друг: Делчо Христозов, Момчил Ванов и Илия Иванов, който е назначен за изпълнителен директор. До редакционното приключване на броя от БЕХ не отговориха официално на запитване на "Капитал Daily" относно новата инвестиционна компания и случващото се с "Ремотекс" и "Химко".

План след план

Наскоро Драгомир Стойнев обяви, че до края на февруари държавата ще придобие "Химко", което в момента е в несъстоятелност. По предварителна оценка в торовия завод ще бъдат налети около 50 млн. лв. Според Стойнев съществува пазар за продукцията на "Химко", което гарантирало рентабилността на инвестицията. Съществуват обаче твърдения, че с 35 млн. от заявените 50 млн. лв. държавата ще плати за топлоелектрическата централа в завода, чиято собственост се свързва с Христо Ковачки. Това опасение постави публично пред правителството депутатът от ГЕРБ и бивш министър Тотю Младенов.

За "Ремотекс" енергийният министър твърди, че собственикът на закъсалото ремонтно предприятие – дружеството "Полет 21", иска необосновано висока цена. Междувременно БЕХ обяви, че търси оценител, който да направи "оценка, отразяваща справедливата пазарна стойност" на "Ремотекс". Срокът за подаване на оферти е 6 февруари. "Резултатите от оценката ще бъдат използвани като отправна точка за преговорите със собствениците на компанията", уточниха от икономическото ведомство.

Създаването на Енергийната инвестиционна компания не е първият случай, в който държавният холдинг учредява фирма, без да дава разяснения за дейността й. През септември тихомълком БЕХ създаде и Енергиен оператор по измерване и информационни технологии (ЕОИИТ), който наследи по регистрация ликвидираното преди това дружество "Южна връзка". Целта на оператора, отново според Търговския регистър, беше да измерва параметрите на електроенергията, да поддържа измервателни устройства, да изработва графиците с натоварването на енергийната система и да осигурява IT поддържа за другите фирми в структурата на БЕХ.