Кристалина Георгиева участва в семинар на тема „Бюджетът на ЕС – фокусиран върху постигането постигането на резултати”

"Всяко евро трябва да се разпределя максимално добре"

Кристалина Георгиева, заместник-председател на ЕК

Потребностите от финансиране нарастват, а бюджетът на ЕС все повече намалява. Това каза заместник-председателят на ЕК Кристалина Георгиева на семинар на тема „Бюджетът на ЕС – фокусиран върху постигането постигането на резултати”.

„Темата на бюджета на ЕК е важна на първо място, защото за добро или лошо живеем в извънредни времена. Положителните аспекти са иновациите, технологиите, които постоянно променят начина, по който живеем. Много неща влияят върху начина, по който изпълняваме бюджета”, заяви Георгиева, предаде Агенция „Фокус”.

Тя посочи, че има значими отрицателни фактори, които са по –честонеочаквани, както и различни шокове в световната финансова система. „В момента Китай разклаща световните пазари. Най-лошият шок обаче е злината на войните. За съжаление, това стана толкова драматично явление, че го усещаме чак дотук в Европа с огромния приток на бежанци през последните месеци. Броят на изселените лица надвиши броя на тези, които са били изселени по време на Втората световна война. Знаем вече, че изменението на климата е факт. Затоплянето е както у дома, така и надалече от нас. Това води до природни бедствия, които разстройват нашите икономики и влияят най-зле върху уязвимите хора”, подчерта зам.-председателят на ЕК.

Георгиева заяви, че 2/3 от природните бедствия се случват в държави, които имат икономически затруднения и ЕС трябва да се бори да направи нещо за околната среда. 

„Финансирането на ЕС нараства, но за да се справяме с различни теми и проблеми за бежанците, инвестициите, кризата в Гърция. Потребностите от финансиране нарастват, а нашия бюджет вече е по-малък”, каза още Кристалина Георгиева. Тя твърди, че ЕС трябва да се бори за по-добро разходване на средствата. „Всяко евро трябва да се разпределя максимално добре”, допълни Георгиева. 

Изпълнението на бюджета не носи добри новини

Mediapool, 5 юли 2015

За трети последователен месец консолидираният бюджет отчита растящо положително салдо, но за пореден път това се дължи в малка степен на по-високи приходи от данъци и в голяма степен на по-високите постъпления по европейските програми. Месечното изпълнение на бюджета показва, че през май са постъпили около 166 млн. лв. повече приходи в сравнение с май 2014 г., от които около 39 млн. лв. са данъчни приходи и около 98 млн. лв. са постъпления по европейски програми. Консолидираните приходи с натрупване за първите пет месеца на годината са с над 2 млрд. лв. над нивата им за същия период на предходната година, като от тях 41,5% се дължат на по-високи данъчни приходи и 49% - на по-високи постъпления от европейски програми. С други думи, ако се абстрахираме от европейските програми, по които разходите са почти непроменени в сравнение с предходната година, а трансферите към българския бюджет са с малко над 1 млрд. лв. повече, големият излишък ще спадне почти наполовина. От изпълнението на държавния бюджет за първите пет месеца на 2015 г. се вижда, че по-високите постъпления в сравнение с предходната година се дължат в основна степен на данъците. Най-голям принос за това имат приходите от ДДС, които представляват 60% от по-високите постъпления и акцизи – около 24%. И докато приходите от акцизи продължават да растат и през май, същото не може да се каже за постъпленията от ДДС. Месечните приходи от ДДС от сделки в страната са почти постоянни за първите пет месеца – около 385 млн. лв., като само през февруари и март те са около 400 млн. лв. В същото време за периода януари-май 2015 г. месечните приходи от ДДС от внос са по-ниски в сравнение със същия период на предходната година. В резултат на това общите постъпления от ДДС през май са с около 28 млн. лв. по-ниски в сравнение с май 2014 г., което, предвид важната роля на това перо в общите бюджетни приходи, е в контраст с еуфорията около по-високите постъпления. Заедно с това на преден план се завръща и познатата тенденция на увеличаващи се разходи, която беше прекъсната през април, когато консолидираните разходи за първите четири месеца на годината бяха с около 9 млн. лв. по-ниски в сравнение с предходната година. През май натрупаните разходи вече са със 107 млн. лв. по-високи, което означава, че месечните разходи само през май са се увеличили със 116 млн. лв. Скокът се дължи в най-голяма степен на социалните разходи и стипендиите, което е очаквано, предвид че в прогнозата за Консолидираната фискална програма за периода 2015-2017 г. са залегнали с около 50 млн. лв. по-високи разходи. Заедно с тях се увеличават и разходите за заплати, което е в разрез със средносрочната бюджетна прогноза, която предвижда свиване на тези разходи с около 270 млн. лв. При това перо прави впечатление, че разходите за заплати по европейски програми намаляват, но това е изцяло компенсирано с увеличение на разходите за заплати по държавния бюджет. Същевременно разходите за издръжка продължават да се свиват, което представлява известен риск, тъй като в Средносрочната бюджетна програма се предвижда увеличение на тези разходи с около 130 млн. лв., а натрупаните разходи за първите пет месеца са близо 100 млн. лв. по-малко в сравнение с предходната година. От една страна това може да се дължи на променената методология, по която се изчисляват разходите за заплати и издръжка, за която писахме миналия месец. От друга страна, въпреки променената методология, управляващите могат да се позоват на същата прогноза и да увеличат разходите за издръжка по-късно през годината, което може да ограничи възможностите за свиване на бюджетния дефицит. При разходите за субсидии картината е сходна – проектът на Министерството на финансите предвижда разходите за субсидии за цялата година да са почти непроменени в сравнение с 2014 г., но за първите пет месеца на годината те са с около 100 млн. лв. по-малко в сравнение с предходната. Това означава бъдещо увеличение и още една пречка пред намаляването на дефицита. Ако трябва да обобщим – нито приходите, нито разходите в бюджета носят много добри новини. Голямото подобрение при приходите е по линия на европейските средства, а те могат да се използват само целево, но не и за трупане на резерв, плащане на дългове и лихви или за провеждане на политики. Изключение е единствено инвестиционната политика, тъй като 2/3 от разходите по европейски програми са капиталови, а пък ¾ от всички публични инвестиции са финансирани с европейски средства. От друга страна отлагането на разходите за издръжка и субсидии към втората половина на годината изкуствено подобрява фискалната позиция. Предвид по-високите приходи - независимо че са в по-голямата си част от европейски средства, и по-ниските разходи - независимо че те са отложени, това дава сериозен повод на администрацията да настоява за повече разходи. Почти сигурно е, че първи ще се обадят от МВР и Министерството на труда и социалната политика, за които винаги се намират пари. След тях могат да се очакват и други ведомства, докато се изяде голямата част от по-високите постъпления при данъците. *Текстът е от седмичния Преглед на стопанската политика на Института за пазарна икономика.

Администрацията струва 3.5 млрд. годишно, без заплатите на чиновниците

Издръжката на държавната администрация струва на данъкоплатците средно около 3.5 млрд. евро на година, сочат данни на Министерство на финансите, цитирани от БГНЕС.

Към края на 2014 г. 140 767 души са били ангажираните в структурите на администрацията.

107 742 са в централната администрация (министерства, агенции, комисии и др.), а 33 025,5 - в териториалните ù звена (областни управи, общински управи, специализирани звена и др.).

52 млрд. лв. са отишли за издръжка на администрацията за периода 2000-2014 г., тоест за за храна, медикаменти, материали, външни услуги, ремонти, командировки, електро и топло енергия, вода, горива, обучения на администрацията.

Според справката, предоставена от министъра на финансите Владислав Горанов, разходите не включват заплатите на чиновниците.

Нй-разточителни са били работещите в администрацията през 2005 г., когато разходите за министерства, агенции и други централни звена са достигнали 3 млрд. лева, а за местната власт - 1 млрд. лв.

За миналата 2014 г. за издръжка на централната администрация са разходвани 1,739 млрд. лв., докато за местната власт - 1,553 млрд. лв.

През последните 15 години издръжката на чиновниците в някои райони е скочила двойно, за сметка на разходите за централните администрации, които са намалели.

 06 юни 2015, офнюз

Бойко Борисов: Разпределението на 500 милиона лева за общините е наказателна акция срещу кметовете на ГЕРБ

Като видите как са разпределени тези 500 милион лева, ще видите, че това е наказателна акция срещу кметовете на ГЕРБ и големите градове. Това каза пред журналисти председателят на ГЕРБ Бойко Борисов във връзка с програмата „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „Има своето основание и биха могли да казват – и в малките населени места живеят хора, затова съм склонен да приема аргументите им, но все пак градове с много малко жители или села на фона на София – 6 милиона лева, за Пловдив няма лев, за Благоевград, Бургас, Габрово. Не ми се вижда много нормално разпределението, но това си е право на управляващите”, посочи Борисов.
На въпрос дали се притеснява от заканата на Лютви Местан да го даде под съд, Борисов каза: „Това би било прекрасно”.
По думите му при дебатите по вота на недоверие Цветан Цветанов може да отговори добре за постъпките си. „Всеки министър е имал своите правомощия и ако има такива обвинения, е длъжен да отговори. С вота не целим да пазим или атакуваме някой от бившите министри”, каза Бойко Борисов.

Кабинетът даде 35 млн. лв. за спортни зали, но забрави Пловдив и Русе

Правителството одобри 35 милиона лева за ремонт и изграждане на относително по-големи спортни обекти из страната, но забрави да отпусне средства за чакащите завършване многофункционални зали в Пловдив и Русе.

Сред 500-те милиона лева, които кабинетът на Пламен Орешарски одобри по програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите", има 20 милиона за спортното министерство за многофункционални спортни комплекси със закрит плувен басейн в общините. Отделно на самите общини са отпуснати редица средства за ремонти и нови спортни площадки със суми между 50 и 250 хиляди лева.

Започнатата като колодрум многофункционална зала в Пловдив и залата в Русе бяха сред изостаналите проекти от управлението на ГЕРБ и чакаха последна помощ от държавата, за да бъдат завършени. Залата в Пловдив е сред вариантите за домакин на мачове от европейското първенство по волейбол за мъже през 2015 г. 

От належащите за първенството зали пари има за Двореца на културата и спорта във Варна, чийто ремонт ще бъде финансиран с 4.5 милиона лева. Съоръжението ще се обновява изцяло, за да отговаря на по-високите изисквания за домакинство на важни волейболни турнири. 

Няколко по-големи зали ще се строят и ремонтират с пари от  публичната инвестиционна програма на правителството, като най-мащабната сума получава община Бургас за изграждането на първа фаза на спортния и конгресен център "Арена Бургас" - 5 милиона лева.

За строежа на многофункционална зала в Дупница за нуждите на волейболния шампион "Марек Юнион Ивкони" са отпуснати други 4.5 милиона лева. Започването на тази зала беше отлагано няколко пъти през годините заради липсата на финансиране.

Четири милиона лева са предвидени за доизграждането на многофункционална зала в Своге, с други 3.5 милиона лева ще се строи зала в Гоце Делчев, а за зала в Плевен са отпуснати 2 милиона лева. Почти толкова - 1.8 милиона лева, са предвидени за завършването на залата в Ботевград.

Предвижда се ремонт на зала "Диана" в Ямбол с 1.5 милиона лева, на зала "Спартак" в Хасково с 1.4 милиона лева и изграждането на спортен център "Цар Калоян" в община Цар Калоян с 1.5 милиона лева.

Велико Търново ще получи 2.5 милиона лева за реконструкция и модернизация на игралното поле и лекоатлетическата писта на стадион "Ивайло".

Правителството разпредели бързо половин милиард за инвестиции

Правителството планира да разпредели близо половин милиард лева на заседанието си в сряда от регионалния фонд, който беше създаден с бюджетни средства. Решението идва само 11 дни, след като управляващите сформираха междуведомствен съвет за разглеждане на общинските и ведомствени проекти. И без информация кой и с какви идеи точно е кандидатствал.

За общински проекти отиват 350 млн. лв., а останалите 150 млн. лв. ще са на разположение на министерствата, но те също ще се насочат към програми, целещи развитие на българските региони. Инвестиционните разходи по идея трябва да покрият области, за които еврофондовете не отпускат финансиране.От известната дотук информация става ясно, че общините са представили общо 1050 проекта на стойност 1.95 млрд. 

По 95 проекта на ден

Скоростта на чиновниците, ангажирани в процеса на селекция, е била да разглеждат по 95 проекта на ден. Според източници от правителството целта е спечелилите общини и ведомства да завършат инвестициите си в рамките на годината, като така резултатите под формата на заетост  и икономически растеж се почувстват веднага. Това било и причината да се бърза, тъй като подготовката на обществените поръчки и евентуалното им облажаване може да отнеме месеци. От друга страна, управляващите не бяха обявили, че ще разпределят всички средства на един път и реално общините и ведомствата имаха само няколко седмици, за да кандидатстват за финансиране.

От сдружението на общините приветстваха бързината, с която правителството решава как да разпредели ресурса от проектния фонд. "Радваме се, че подборът стана бързо. Това са проекти, които трябва да бъдат завършени до края на бюджетната година. А е нужно време, за да може да бъдат проведени обществените поръчки", заяви Гинка Чавдарова, която е изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в България (НСОБР).

Тя посочи, че не разполага с пълната информация за одобрените проекти, и поради това не знае дали има общини фаворити и други, които са останали без финансиране. "Приоритетно са одобрявани няколко типа общински проекти. Едните са за изграждане и ремонт на ключови пътни възли. Вторите са за социални и здравни заведения – училища, детски градини и т.н. Третият тип са за водни проекти в частта за питейно водоснабдяване. Има и за развитие на туризъм или селското стопанство, но те са по-редки случаи", допълни Гинка Чавдарова.

Ще има ли ефект

Намеренията на правителството бяха разкритикувани както от опозицията, така и от независими експерти. Представители на ГЕРБ обясниха, че кабинетът ще раздаде средствата на приближени фирми изпълнители, а не на общините, чиито проекти генерират най-голяма заетост и полезност за икономиката. Като аргумент те посочиха неясните критерии за селектиране на проектите, които са разписани напълно формално, без да се посочват измерители за полезността им.

Експерт по публични финанси, пожелал анонимност, пък заяви, че идеята за проектен фонд е много добра, но докато средствата се раздават от междуведомствен съвет, а не от специално създадено звено, винаги ще има съмнения за политическа намеса. Според него няма институция с капацитета да разгледа качествено и да подбере най-добрите проекти от общо 1050 само за 11 дни. "Очаквано е в такива инвестиционни програми 5% до 10% да се разпределят на партиен принцип. Притеснявам се, че този път три четвърти от средствата ще са на партиен принцип. Това означава, че положителният ефект ще е много по-малък от възможния, но все пак ще има раздвижване", смята експертът.