Показват се публикациите с етикет заетост. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет заетост. Показване на всички публикации

сряда, 22 юли 2015 г.

Лариса Тодорова: Целта на гъвкавото работно време е да се съчетават професионалните със семейните ангажименти

София. Целта на гъвкавото работно време е да се съчетават професионалните със семейните ангажименти. Това каза Лариса Тодорова, експерт в МТСП, в интервю за Агенция „Фокус”. 

„Всъщност сега се създава нова възможност, да може част от работното време по преценка на работника да се отработва в рамките на една работна седмица. Това би довело до по-голяма работоспособност и отдаденост на работата, по простата причина, че той не би следвало да се притеснява и да мисли за семейните си ангажименти, след като сам е избрал в определената част на деня или на седмицата да отработи неотработената част. Би могло да се твърди, че това ще увеличи работоспособността”, коментира тя. По отношение на промените в режима на платения годишен отпуск, тя коментира, че едностранното предоставяне на ползването на отпуск на служителя е било регламентирано и преди тези промени. „Три са случаите, в които работодателят може едностранно да предоставя ползване на отпуск. 

Първият случай е, когато е обявен престой повече от 5 работни дни. Втората възможност е в случаите, в които всички работници и служители ползват едновременно отпуска си. Това е така нареченото „ваканционно“ ползване на отпуск. Тези две възможности съществуваха и преди настоящите промени в Кодекса на труда. Вече третата възможност е по-различна, доколкото работодателят има право да предоставя едностранно ползването на отпуска, ако работникът не е поискал да ползва отпуска си до края на календарната година, за която се полага, след покана от страна на работодателя. Бих направила някаква аналогия между това едностранно предоставяне на отпуск и това, което съществуваше преди промените. 

И преди тях работодателят можеше да предостави едностранно ползването на отпуск, но тази възможност беше свързана с непоискване на отпуск до датата предвидена за ползване в графика за отпуските. Тъй като сега графикът за отпуските отпада – такъв текст няма как да съществува в закона. Сега е необходимо, първо да има покана от страна на работодателя до работника, ако той не е поискал отпуска си до края на календарната година, и след това работодателят ще има възможност да предостави едностранно ползването на отпуск. Идеята е, че предназначението на отпуска е да се ползва в рамките на календарната година. Това е право на работника и следва да бъде реализирано. Предназначението на отпуска е възстановяване на работната сила”, уточни тя. 


Работно време с променливи граници, може да се въвежда само в предприятия, в които организацията на труда позволява. Това каза Лариса Тодорова, експерт в МТСП, в интервю за Агенция „Фокус”. „Бих дала като пример, че такава организация на работа не може да съществува в сектори като здравеопазване, водоснабдяване, електроснабдяване, транспорт, съобщителни връзки, в предприятия с непрекъсваем производствен процес и в други, където е необходимо дейността или предоставянето на услуги за гражданите да се осъществява без прекъсване. Винаги, когато организацията на труда не позволява това, няма как да се използва тази форма на работно време с променливи граници. Там, където организацията на труда позволява, е възможно да се въвежда работно време с променливи граници. Такава организация на работа би могла да съществува в някои магазини, офиси и други”, посочи Лариса Тодорова. „Трябва да се държи сметка за обстоятелството, че страните в трудовото правоотношение са две - работникът и работодателят. Това само по себе си предполага, че трябва да съществува яснота относно разпределението на работното време. Във връзка с гъвкавостта на работното време искам да уточня, че това не е съвсем нова форма, тъй като и до момента съществува понятие в Кодекса на труда за работно време с променливи граници. Това означава, че в правилника за вътрешния трудов ред трябва да се определи време на задължително присъствие на работника, в което той е длъжен да изпълнява служебните си задължения и има една друга част от работното време, което той може да определя сам кога да отработва, разбира се без да се допуска нарушаване на обедната, междудневната и седмичната почивка. При тази форма на гъвкавост е много важно отчитането на работното време. Начинът на отчитане на работното време е необходимо да се регламентира в правилника за вътрешния трудов ред. Тази форма на организация на работното време може да се въвежда, когато спецификата на дейността на работодателя позволява това”, обясни Лариса Тодорова. 

Работодател, който наема непълнолетно лице, трябва предварително да има разрешение от Инспекцията по труда, за да сключи трудов договор с него. Това каза Лариса Тодорова, експерт в МТСП, в интервю за Агенция „Фокус”. Тя обясни, че контролът за спазване на трудовото законодателство се осъществява от Инспекцията по труда. „В самото искане за даване на разрешение се посочва мястото, където ще се полага трудът, какви мерки са предприети от работодателя за осигуряване на здравословните и безопасните условия на труд и мерките взети за превенция на риска. Контролните органи разполагат с предварителна информация за дадените разрешения и със съответните правомощия, ако установят, че едно лице, работи изобщо без разрешение, когато е под 18 години. С оглед на новата промяна, ако се установи, че едно лице, което е навършило 16-годишна възраст работи след 22 часа, е налице тежко нарушение на трудовото законодателство. Когато бъдат констатирани такива нарушения (работа без разрешение на Инспекцията по труда или работа на лице между 16 и 18 години след 22 часа) се налагат съответните санкции. При първо нарушение санкцията е от 1 500 до 15 000 лв. При повторно нарушение санкцията е от 20 до 30 хиляди лева. Добре е да се знае, че когато се констатират случаи на работа без разрешение от Инспекцията по труда на лица ненавършили 18-годишна възраст е налице и престъпление по Наказателния кодекс, за което контролните органи сезират прокуратурата”, уточни Лариса Димитрова.

неделя, 5 юли 2015 г.

Как влияе ръстът на минималната заплата върху заетостта в България

Публикуваме съкратена част от изследването на Института за пазарна икономика. 

Влиянието на минималната работна заплата (МРЗ) върху заетостта от години е обект на академичен интерес и централна тема в редица изследвания. За България обаче до момента не е публикувано емпирично изследване, анализиращо влиянието на динамиката на минималната заплата върху заетостта в страната.

В същото време минималната заплата расте с бързи темпове през последните години, като за периода между 2000 и 2013 г. се е увеличила от 75 лева до 310 лева или над 3,5 пъти. Това покачване изпреварва значително както нарастването на средните заплати, така и ръста на БВП и производителността на труда. Разликите в заплащането между отделните региони също са значителни, което предполага и различни потенциални ефекти от вдигането на МРЗ в отделните части на страната.

През 2014 г. и 2015 г. МРЗ продължава да расте с бърз темп (до 340 лв. от 2014 г., 360 лева от януари 2015 г. и 380 лв. от юли 2015 г.), а средносрочната бюджетна рамка предвижда тя да достигне 420 лева от началото на 2016 г. и 450 лв. – от началото на 2017 г. Предвид бързото нарастване на минималната заплата е изключително важно да се изследва потенциалният ефект от тази политика върху заетостта, особено сред най-уязвимите групи на пазара на труда.

Екипът на ИПИ си постави за цел да запълни липсата на емпирични изследвания по темата в България, като анализира потенциалните ефекти от повишаването на МРЗ върху заетостта сред най-нискоквалифицираните, т.е. тези с начално и по-ниско образование. За нуждите на изследването беше конструиран панелен иконометричен модел с областни данни за България за периода 2003-2013 г.

Направеният анализ привежда ясни иконометрични доказателства в подкрепа на хипотезата, че ръстът на минималната работна заплата влияе негативно върху заетостта сред най-ниско образованите в България.

Всяко вдигане на минималната работна заплата със 100 лева води до съкращаването на коефициента на заетост сред тези с начално и по-ниско образование средно с 1,4 процентни пункта.

Спрямо данните за работната сила за 2013 г., това означава загуба на 24 520 работни места. При положение, че коефициентът на заетост традиционно е много нисък в тази група на пазара на труда - варира от около 9% до около 26% в различните области през 2013 г., едно такова намаление на заетостта в отговор на покачването на МРЗ изобщо не е за подценяване. В зависимост от областта това означава, че всеки 100 лева повишение на МРЗ води до загуба между 5% и 16% от съществуващите работни места.

Представеното емпирично изследване за България, което покрива един относително дълъг период от 11 години и всички области в страната, цели да запълни липсата на (публични) изследвания за влиянието от вдигането на минималната заплата върху заетостта. Анализът потвърждава притесненията на редица икономисти, че вдигането на МРЗ се  случва за сметка на заетостта на най-ниско квалифицираните. Имайки предвид резултатите от анализа, е все по-малко чудно защо заетостта сред най-ниско квалифицираните в България е на такива ниски нива и не успява да достигне дори 10% в някои от по-слабо развитите области.

На база на направения модел може да се прогнозира и какъв би бил ефектът от планираното вдигане на МРЗ до 450 лева през 2017 г. върху заетостта сред най-ниско образованите. Ако минималната заплата нарасне от 340 лева през 2013 г. (последната година от изследвания период) до 450 лева през 2017 г., може да се очаква понижение на коефициента на заетост сред тези с начално и по-ниско образование с 1,54 процентни пункта. Т.е. ако заетостта сред населението на 15-64 години с основно и по-ниско образование е била 17,5% през 2013 г., планираното вдигане на МРЗ може да доведе до намаление на коефициента на заетост в тази група до под 16% през 2017 година (при равни други условия). Ако приемем, че работната сила сред тези с начално и по-ниско образование остане непроменена между 2013 и 2017 г., то това намаление в коефициента на заетост означава загуба на 26 272 работни места.

Тези доказани негативни ефекти върху заетостта трябва да се отчитат от правителството и цялото общество всеки път, когато се обсъжда поредното вдигане на минималната работна заплата. Защото не всички, които работят на минимална заплата, ще се радват на по-високи доходи след покачването ѝ - десетки хиляди просто ще изгубят работата си. Решението дали да се повиши МРЗ би следвало да бъде осъзнат избор на по-ниска заетост сред най-ниско квалифицираните.

Предвид направения анализ, ИПИ препоръчва да се замрази покачването на минималната заплата в бъдеще, с цел да се предотврати по-нататъшната загуба на работни места сред една от най-уязвимите групи на пазара на труда – тези с начално и по-ниско образование. В противен случай, коефициентът на заетост в тази група ще достигне критично ниски нива, а безработицата и икономическата неактивност ще продължат да нарастват.

Дневник, 05/07/2015

---


---

Вижте минималната работна заплата в България по години тук: http://top-account.net/spravochnik/401-minimalna-rabotna-zaplata.html