Между 40 и 60 000 души напускат страната всяка година

"Пазарът на труда в България се оголва драматично, демографията върви като катастрофа". Това коментира лидерът на КНСБ Пламен Димитров в студиото на "Събуди се".

"Официалните данни показват, че в последните 6-7 години между 40 000 и 60 000 души напускат страната трайно всяка година. Това прави по 100-170 души на ден. Според един от последните анализи, 20 % от завършващите средно образование са готови да напуснат страната трайно. Една от причините, които те посочват, е ниските доходи. Бизнесът се оплаква от липсата на кадри, но аз казвам, че няма да има хора за такива пари", добави той.  

Лидерът на КНСБ обясни, че в конфедерацията членуват 300 хил. души. По думите му в предприятията, които членуват в синдикални организации, има повече ред и по-добри заплати.

Димитров коментира, че борбата със сивия сектор не би трябвало да бъде преписвана само като актив на финансовия министър, но той смята, че е положително, че цифрите намаляват. 

Според него тази есен е възможно да бъде актуализиран бюджета заради увеличените приходи. "Предстои да бъде решено дали бонуса за учителите ще бъде еднократен", поясни Димитров.

Относно по-високите цени на тока за бизнеса, той заяви, че увеличението на цената за индустрията вече се усеща, а е минал само месец. "От 1 ноември КЕВР да преразгледа решението си. Има резерви, които могат да бъдат използвани и цената да бъде намалена", поясни президентът на КНСБ.

27.09.2015

economic.bg

Какво представлява еднодневният трудов договор?

За economy.bg коментира Таня Стивасарева – адвокат, мениджър в Адвокатско съдружие EY

„Еднодневните трудови договори са стандартни трудови договори, към които се прилагат почти всички разпоредби от КТ, с малки изключения. Специфичното при тях е, че те се сключват в конкретно зададена форма”, обясни адвокат Стивасарева. Министерски съвет прие наредба с образец на този трудов договор, който е една страница и съдържа конкретни реквизити, които не могат да бъдат променяни от страните.  

Продължителността на договора не може да бъде различна от един ден и осем часа. Например не може да бъде за три часа, четири часа или два дни. Ако работодателят иска да сключи отново такъв договор със същия служител, той трябва да сключи нов договор и всеки ден да подписва нов договор с този служител.  

Кога могат да се прилагат?
Еднодневните трудови договори имат много тясно приложение. Работодател по тези договори може да бъде само регистриран земеделски стопанин и дейносттите, за които може да бъде използван, са обработка на насаждения и ръчно събиране на реколта от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула. Тези договори не могат да се използват  за машинно събиране на реколта, както и за зърнените култури като например - царевица, пшеница. В сайта на на Главна Инспекцията по труда има инструкция, която много изчерпателно изброява в кои случаи може да се прилагат еднодневните трудови договори. 

До момента тези взаимоотношения как са били регламентирани?
До момента с тези служтели трудови договори изобщо не са били сключвани  поради голямата несигурност, сезонност и краткосрочност на работата. 

Какви осигуровки се дължат?
Осигуровките се плащат върху минималния осигурителен праг за тази икономическа дейност, който е 383 лева. От Инспекцията по труда са направили изчисление, според което осигуровките за един ден на един работник са 4 лв. и 40 стотинки. Това е сумата, която работодателят трябва да плати за еднодневен трудов договор за юли месец. Договорите се заверяват в Инспекцията по труда по местонахождението на имота, където ще се извършва дейността.

Какви са санкциите, ако се извършва дейност без сключен договор?
В този случай важат общите санкции, които са заложени в Кодекса на труда. Ако след проверка на Инспекцията по труда се постанови, че има трудово правоотношение без да е сключен трудов договор, постановлението на Инспекцията има силата на трудов договор и за целия период на правоотношението, със задна дата, се дължи възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата и осигуровките към него.

Приеха на първо четене пенсионната реформа

2 юли 2015, economy.bg

Народното събрание прие на първо четене правителствения проект за пенсионна реформа. Те предвиждат възрастта за пенсия за работещите в масовата трета категория труд да започне да нараства плавно до достигане на 65 години през 2029 година за мъжете и през 2037 година за жените.

Увеличава се и стажът за пенсия с по 2 месеца годишно до достигането на 40 години за мъжете и 37 години за жените към 2027 г.

До 55 години ще бъде вдигната възрастта за пенсиониране на работещите в първа категория труд, а до 60 - на тези от втора. В момента работещите първа категория труд мъже се пенсионират на 52 години и 8 месеца, а жените – на 47 години и 8 месеца.

Въвежда се пенсионна възраст и за военни полицаи, която догодина ще е 52 години и 10 месеца и ще нараства до 55 години. 

Новите текстове увеличават и осигурителната вноска за фонд “Пенсии” - с по 1 процентен пункт през 2017 и 2018.

Промените бяха приети с гласовете на ГЕРБ, АБВ и Реформаторския блок, както и четири гласа от ДПС. Общо „За” правителствения проект гласуваха 117 депутати, 35 се обявиха против, а 19 се въздържаха. 

Как изглежда пазарът на труда от гледната точка на консултанта?

Колко сериозен проблем са застаряването и неграмотността, споделя доц. д-р Драгомир Бояджиев - Управляващ партньор на DB Interconsult

2 юли 2015, economy.bg

 

Доц. д-р Драгомир Бояджиев е консултант по управление на човешките ресурси. Основател и управляващ партньор на DB Interconsult (1991). Преподавател в Университета за национално и световно стопанство. Автор на редица учебници, монографии, студии и статии по проблемите на управлението на човешките ресурси.

Доц. Бояджиев, вие сте един от първите консултанти по управление на човешките ресурси в страната, следите пазара на труда още от началото на промените. Смятате ли, че пазарът на труда у нас все повече страда от застаряване и неграмотност?

Да. Застаряването и неграмотността са част от причините за сериозни проблеми на трудовия пазар. Ниската раждаемост и наличието на групи хора без образование и квалификация за работа рефлектират негативно върху работодателите и държавата. Това води до ситуация, в която редица работодатели с месеци търсят нужния работник или специалист и не успяват да го намерят, а нивото на безработицата е високо. Работодателите са принудени да правят компромис, назначавайки хора,  чийто „профил годност“ се различава от изискванията на длъжността. Те разбират, че дори допустимият компромис крие подводни камъни, които могат да създадат проблеми в бъдеще.

 

С какви проблеми се сблъсквате Вие? 

Едно ново за страната явление е потомствената безработица. При нея няколко поколения от едно семейство са безработни. Потомствена безработица има и в развити европейски страни. Скоро четох едно изследване за Великобритания, което насочваше към семейства, при които вече две поколения са безработни. За разлика от българските условия в някои от развитите страни има и среда, която „подхранва“ потомствената безработица. Имам предвид страни, в които се изплащат социални помощи, чийто размер не стимулира търсенето на работа. При нас нещата са различни: от една страна дали си мотивиран да търсиш работа, от друга дали имаш нужните знания и умения да я извършваш.
Има и една друга група, високо образовани хора, с които ме сблъсква работата ми на университетски преподавател. Те са вече на над 30 г. и продължават да учат  без нито един ден трудов стаж. Получили са една или две бакалавърски степени, магистратури у нас или в чужбина и продължават да търсят нови възможности да не излязат на пазара на труда, примерно чрез друго образование. Те се  страхуват  от навлизане в практиката, приемат образованието като средство, което ги отдалечава от първия работен ден.  Надявам се ме разбирате правилно. Най-малкото аз съм човекът, който не цени образованието и трупането на знания. Но в случая, който цитирам се касае за учене, за да не се работи. Това не е от полза нито за тези, които го практикуват, нито за родителите им, които ги издържат, нито за обществото.  Смисълът на образованието е да добиеш компетентности за да си полезен за себе си и обществото, като прилагаш наученото в практиката.

Само застаряването и неграмотността ли са проблемите на пазара на труда? 

Наред със застаряването и неграмотността има още един много сериозен проблем. Това е липсата на компетентности. Тя е свързана не само с тези, които не са учили и нямат нужните знания и умения. Все повече са хората, които са учили, имат диплом, но нямат необходимите компетентности да работят професията, за която са се подготвяли. Тук  стигаме до образованието, средно и висше и ролята му на пазара на труда да постъпват  знаещи и можещи специалисти, отговарящи на съвременните изисквания. В днешния си вид висшето образование не е бариера за хората дошли с идеята да  вземат само диплом, без да притежават всичко това, което ги прави ценни в очите на бъдещите им работодатели, без наличието на компетентностите на истинския професионалист. В тази връзка си спомням една от констатациите в цитираното проучване- нежеланието на много хора да се развиват. Според мен това е закономерната последица от нежеланието да  „подплатиш“  дипломата си с необходимите знания и умения.  Когато не си инвестирал в придобиване на знания и умения по време на следването си, едва ли ще го правиш и по време на трудовия си живот. Проблемът е изключително сериозен и ако не се предприемат мерки в недалечно бъдеще работодателите ще са изправени не пред  днешната дилема, че липсват специалисти, а пред  наличие на специалисти, нямащи компетентности да изпълняват трудовите си задължения.

Как да излезем от тази ситуация, да решим проблемите?

Още един път да си спомним за ролята на образованието в подготовката на бъдещите специалисти и да положим усилия за реформирането му. Средното образование да бъде коренно преустроено, един прочит на финландския модел и адаптирането му към българските условия е възможно решение. 
По отношение на висшето образование считам, че в основата на бедите е финансирането му, основано на принципа „парите следват студента“.  По този начин висшите учебни заведения се стремят да имат повече студенти,  да акцентират на количеството, не на качеството. Този принцип рефлектира негативно на висши учебни заведения, чиято специфика не предполага наличие на голям брой студенти, например тези в областта на изкуствата. Същевременно университетите  са заинтересовани да завършат всички приети студенти, дори тези, които не полагат и минимални усилия да докажат, че знаят и могат. Висшите училища нямат интерес да освобождават тези, които не могат или не искат да учат. Недобросъвестни студенти използват ситуацията и вървят напред, не защото знаят, а защото са записани като студенти. Накрая получават диплом, който е равностоен на този с усърдните им колеги. Да му мислят работодателите. Спомням си един от ръководителите на катедрата, в която работя. Когато му ходатайстваха за изпит, той казваше “ще го пусна, ако го вземеш на работа при теб“. Това бързо охлаждаше желанието за лесно вземане на изпита.
И още един пример: на една  специализация във Виенския университет колегите бяха повече от студентите си. Ще кажете: богата държава, може да си позволи това. Мисля си, дали не е богата и затова, защото държи на качеството, не на количеството.
Друг проблем на висшето образование е липсата на визия какви и колко специалисти да се подготвят . За решаването му е нужна тясна връзка между бизнес и образование. Бизнесът да дава ясни параметри какви са бъдещите му потребности. Подготовката на специалисти да се извършва за тези специалности, от които практиката се нуждае.


Всекидневно се срещате с ваши клиенти. Какво мисли бизнесът?

Все повече предприемачи споделят „няма хора“.  Да,  днес това е така, но с усилия можеш да откриеш нужния специалист. Част от последните ни конкурси за подбор са за търсене на инженерни специалисти в провинцията. Много трудна, но изпълнима задача. Виждайки ситуацията бизнесът е притеснен, че ако нещата  не се променят, съвсем скоро може да има хора, но те ще са без компетентности да изпълняват възложените им задачи.